Решение по дело №352/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №234

                                      

                                         гр.Шумен   7.11.2019г.

                                                      

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на   двадесет и   четвърти октомври ,     две хиляди и  деветнадесета  година ,в състав:

                                                           Председател:  Азадухи Карагьозян  

                                                                 Членове:1.  Зара Иванова

                                                                                 2. Соня Стефанова

при секретаря  Галина Георгиева като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№352 по  описа за  2019г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №627/25.06.2019г. по гр.д.№183/2019г.   по описа на ШРС ,съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Р..., представлявано от М.Н.К.- изпълнителен директор, срещу Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***,  обективно съединени искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от 463, 27 лева /четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща главница за консумирана топлинна енергия в периода 16.04.2018 г. – 28.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Р...; 3, 47 лева /три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща  мораторна лихва, считано от 27.09.2018 г. до 24.10.2018 г., ведно със законната лихва от 25.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ,  осъдил е  „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Р..., представлявано от М.Н.К.- изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща извършени по делото както в исковото, така и в заповедното производство разноски, съразмерно уважената част от иска, като решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „Бруната” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С....

    Решението е обжалвано от  „Топлофикация – Разград“ ЕАД,като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено   и вместо това съдът да постанови ново с което  да уважи исковете.

      Въззиваемият  Х.С.Х., действащ ,чрез пълномощника си адв.П.А.Х. от ШАК  е депозирал отговор с който  оспорва  жалбата като неоснователна  и моли съдът да я остави без уважение и потвърди    обжалваното решение.

Третото лице помагач „Бруната“ ООД гр.С...не взема становище по въззивната жалба.

  Въззивната  жалба е  подадена в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежни страни,  при наличие на правен интерес и е  допустима.

Разгледана по същество    жалбата е неоснователна .  

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :  

Видно от  приложеното по делото  ч.гр.д.№3104/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 463, 27 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия в периода 16.04.2018 г. – 28.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Р...; 3, 47 лева, представляваща  мораторна лихва, считано от 27.09.2018 г. до 24.10.2018 г., като е присъдена и  законната лихва, считано от 25.10.2018 г. до окончателното заплащане, както и извършените по делото разноски. В законоустановения двуседмичен срок от длъжника е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК,  като ищецът е предявил искът в законоустановеният  едномесечен срок и предвид на което предявеният иск е допустим.

Видно от приложената по делото справка, издадена от Служба по вписванията- Шумен, се установи, че на 05.04.2018 г. в посочената служба е вписана сделка по прехвърляне на недвижимия имот, в който ищецът заявява, че е доставена и незаплатена топлинна енергия през исковия период, като за продавач на имота е отбелязан ответникът, а за купувач Г.П.Д.. От изготвеното заключение по допуснатата СТЕ, се установи, че в счетоводството на ищцовото дружество са издадени дебитно известие №**********/28.06.2018 г. на стойност 452, 15 лева- цена на доставена топлинна енергия и за сума от 0, 79 лева- обезщетение за забава за периода от 29.07.2018 г. до 25.10.2018 г., както и фактура №№**********/16.04.2018 г. на стойност 22,14 лева. По последната фактура новият собственик на процесния имот е заплатил сума от 11, 12 лева, като върху остатъка е начислено мораторно обезщетение в размер на 2, 68 лева, считано за периода от 16.05.2018 г. до 25.10.2018 г. В заключението си ВЛ ясно посочва, че сумите посочени по- горе /452,15 лева и 22, 14 лева/ са отразени като задължения за доставена и консумирана топлинна енергия от двата радиатора в процесния недвижим имот, както и отдадена в имота от сградната инсталация топлинна енергия през отоплителен сезон 2017/2018 г., и по-конкретно консумирана топлоенергия от потребителя през периода от 01.11.2017 г. до 13.04.2018 г. В съдебно заседание ВЛ    заявява, че през процесния период, а именно от 16.04.2018 г. до 28.06.2018 г. няма консумация на топлинна енергия в имота, нито има битово горещо топлоснабдяване, като ищецът от края на месец април 2018 г. е спрял топлоподаването в имота.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: По предявеният иск  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване ,че    през процесния период е доставяна на ответника в посочения имот топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираната  с настоящата молба сума. Ищецът в депозираното до съда заявление по чл.410 ГПК е посочил ,че претендира ответникът да заплати доставена и консумираната топлинна енергия за периода от 16.04.2018 г. до 28.06.2018 г., като в исковата молба също е посочил ,че претендира исковата сума именно за потребена топлоенергия за този период.

От събраните по делото доказателства не се доказа ,че в соченият недвижим имот   е била доставена от ищеца и консумирана от ответника топлинна енергия за претендираният със заявлението и исковата молба период от 16.04.2018 г. до 28.06.2018г. По делото се установи ,че за  същия период от 16.04.2018г. до 28.06.2018г., липсва консумация на топлинна енергия, като не е налице топлоподаване за този период в процесният недвижим имот.  Претендираният от ищеца период през който се твърди , че е  била консумирана топлоенергия е част от предмета на иска по който съдът следва точно да се произнесе и ако съдът присъди исковата сума за друг период различен от претендираният би се стигнало до произнасяне по непредявен иск и решението би било недопустимо. Не е допустимо  с въззивната си жалба жалбоподателят да изменя предявеният иск и да сочи друг период различен от този по предявеният вече иск.

Предвид гореизложеното искът по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 463.27лв. за консумирана топлоенергия за периода от 16.04.2018г. до 28.06.2018г.  е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователността на иска за главницата води до неоснователност и на акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва на осн.чл.86 ЗЗД за сумата от 3.47лв. , който също следва да се отхвърли.

 Ето защо съдът счита обжалваното решение на ШРС за правилно и законосъобразно , като депозираната срещу него жалба е  неоснователна.

Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция следва жалбоподателят да понесе отговорността за разноските на въззиваемата страна ,като в случая е оказана безплатна адвокатска защита на въззиваемия Х.Х. от адвокат П.А.Х. от ШАК по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата  и следва на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата  жалбоподателят да се осъди да заплати на адвокат П.Х. сумата от  300лв. възнаграждение определено на осн.чл.7 ал.2 т.1  от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

       Водим от гореизложеното и на  осн. чл.271 от ГПК ,съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА   решение №627/25.06.2019г. по гр.д.№183/2019г.   по описа на ШРС.

 ОСЪЖДА  „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Р..., представлявано от М.Н.К.- изпълнителен директор да заплати на адвокат П.А.Х. *** ...сумата от 300лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление гр.С......

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1  ГПК.

 

    

 

    Председател:                            Членове:1.                     2.