Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.01.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 декември 2019
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4171 по описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът И.Я.Б.,
чрез пълномощника си – адв. Л., твърди в исковата си молба, че е потребител
на електрическа енергия, която ответникът доставя на адрес гр. Стара Загора,
ул. „Св. Патриарх Евтимий" 7, вх. В, ет. 12.
С писмо от 01.08.2019 г., „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД го уведомило, че на 25.03.2019 г. е демонтиран и
предаден за проверка в БИМ електромер с фабричен номер № *********, от
измервателна точка /ИТН/ 2056599 на посочения по-горе адрес, на клиент с
клиентски номер **********. Също така го информирали, че на основание чл. 48 и
чл. 51 (1) от ПИКЕЕ, сметката му за електроенергия ще бъде коригирана за
времето от 80 дни, т.е. за периода от 04.01.2019 г. до 25.03.2019 г., поради
допълнително начислената дължима сума, вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия на стойност
591.76 лв., начислена по фактура № **********/01.08.2019 г.
Твърди, че не бил потърсен и информиран за извършената
проверка на електромера, нито е присъствал при изготвяне на констативен
протокол за същата и такъв не му е връчен.
Счита, че посочената сума е недължима, тъй като ответното
дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в
общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред
за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.98а ал.2 т.6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, поради което не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото
на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция е
неправомерна - Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650 / 2014 г. на ВКС,
1-во тър. Отделение.
Практика на съдилищата по отношение на въпроса, дали е
предвиден въпросния ред за уведомяване на клиента в общите условия на ответното
дружество е единна, последователна и непротиворечива и е в смисъл, че в същите
не съдържат ред за уведомяване, съобразно чл. 98а ал. 2,т. 6 ЗЕ, а в тях е
предвидено единствено задължение на оператора за уведомяване, но не и реда за
това, така: Решение № 65/15.03.2017 г. на АС Пловдив по в.т.д. № 6/2017 г.;
Решение № 453/10.11.2016 г. на ОС Пловдив по в.т.д. № 238/2016 г.; Решение №
438/23.11.2017 г. на ОС Хасково по в. гр. д. № 667/2017 г.; Решение 23.02.2018
г. на ОС Стара Загора по в.т.д. 1343/2017 г.; Решение 21.02.2018 г. на ОС Стара
Загора по в.т.д. 1393/2017 г. и много други.
Отделно от
посоченото, към момента на проверката - 25.03.2019 г., липсвал приложим материален
закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С постановено
окончателно решение № 1500 от 6.II.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
/обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г./ ПИКЕЕ са отменени, с
изключение на чл. 48 - чл. 51, които от своя страна са отменени с влязло в сила
с Решение № 13691 от 8.11.2018г. на ВАС по адм.д. № 4785/2018 г. (обнародвано в
ДВ бр.97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г.).
Предвид изложеното, ищецът моли, след като докаже
основателността на исковата си молба, съдът да постанови решение, с което на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да приеме за установено, че не дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ********* сумата 591.76 лв., начислена
по фактура № **********/01.08.2019 г. по партида с клиентски номер №
**********, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване
на количеството електрическа енергия за времето от 80 дни, т.е. за периода от
04.01.2019 г. до 25.03.2019 г.
Претендира за заплащане от ответника на направените по
делото разноски.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив в депозирания писмен отговор, чрез
представителя си, навежда доводи за неоснователност на предявения иск, както по
основание така и по размер.
Сочи, че на 25.3.2019 г.
служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията
на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) извършили
проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа енергия в
обекта на ищеца с ИТН 2056599. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за
нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване, поставили
го в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в
независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран
нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било
установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на
допустимата от +/- 2 %. За тези действия, извършилите проверката лица съставили
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 429092/25.03.2019 г., приложен към настоящия отговор. Въпреки
настоятелните опити на служителите на ЕР Юг да открият представител на клиента,
такъв не бил намерен, след което протоколът бил съставен и подписан от двама
свидетели, които не били служители на ЕР Юг, имената им били вписани в
протокола. Същият, както и всички релевантни за корекцията документи били
изпратени и получени от ищеца, видно от прилагането им към исковата молба.
Процесният електромер в
последствие е бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за
извършване на метрологична експертиза, като в заключението на лабораторията по
т. 5. е посочено: „Осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Между
клемите на Х2 е монтиран допълнителен П-образна метална ско¬ба, ...поради което
електромерът отчита по- малко от консумираната електроенергия” Видно от
протокола електромерът не отговарял на метрологичните изисквания поради
извършената манипулация, както и е установен точният процент на отрицателна
грешка, с която електромерът измервал потребяваната ел. енергия.
Поради посоченото
електромерът отчитал с грешка - 67,29 % по-малко консумираната електрическа
енергия. За посочените констатации бил изготвен от БИМ Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 86/03.04.2019 г.,
приложен към исковата молба.
С оглед на описаното
по-горе и като било установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б. А от ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 3061 kWh,
като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 591,75 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията бил 80 дни, като първата дата - 04.01.2019 г. - началото
на корекционния период билао датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е
констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената
техническа проверка 25.03.2019 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг предоставило тази
информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура №
**********/01.08.2019 г. за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. №
8191284-1/ 01.08.2019 г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента
(уведомление) за извършеното допълнително начисление.
Анализа, който прави
ответникът е, че в случая става дума за спор за установяване със силата на
съдебно решение, че ищецът не дължи на ответника сума, начислена вследствие на
т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК), които спорове са изключително добре познати на съда, но за съжаление
към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния
касационен съд (ВКС), някои състави зачитат мотиви от стари решения,
постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и
масово да уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които е
установено, че електромерите им са манипулирани и отчитат доставяната им
електрическа енергия с грешка, която винаги води до отчитане и съответно
заплащане на по-малко от реално доставеното количество.
Счита, че
съществува законово основание за
начисляване процесната сума, като КЕВР имал правомощието да приеме правила за
измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да
регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 98 от
Твърди, че ЕВН ЕС нямал
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита, за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е
извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на
него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на
престъплението по чл. 234в от Наказател¬ния кодекс.
Що се касае до настоящия
спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в
посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
Този въпрос бил
разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава
възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС,
ГК, IV г.о., Решение № 166 от 11.05.201 бг. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК,
II т.о, Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г.
на ВКС, ТК, II т.о. и др.)
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия.Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ- 13/10.05.2008г. ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи
условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните
предприятия и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и
доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал.2 от ОУ на
ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента
за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост
цитира разпоредбата.
Според ответника не може
да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има
ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако
ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било
изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване
за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия, още повече, че както отбеляза
по-горе, такъв ред е предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, като
съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД бил предвиден реда за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж.
Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о„ ТК).
Отбелязва, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са одобрени с Решение №
ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл.
98а ЗЕ от
„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В
случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и
в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи
или ще му бъдат възстановени със следващо плащане.”
При сравнение на двете
разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД)
ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. няма особена логика при
идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза
и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си
условия.
Ответникът моли, при
постановяване на решението, съдът да има предвид и най-новата практика на ВКС,
обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4160/ 2018г.,
Решение № 124 от 18.6.2019 г. на ВКС по гр.д. 2991/2018 г. която е в смисъл, че
крайния снабдител има право да коригира сметка на клиент за отминал период,
независимо от това дали е приел нови общи условия, по смисъла на чл. 98а, т.6
от Закон за енергетиката. Според цитираното решение, което прилага към
настоящия отговор „От това предварително, а не решаващо за изхода на спора
значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия
в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред."
Тъй като били налице
всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на
сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да
бъде отхвърлен, като в полза на ответника се присъдят сторените деловодни
разноски.
ГОВОРЯТ ЗА НОВА СЪДЕБНА ПРАКТИКА В ПИСМОТО ОТ
06.12.2019Г. И В КРАЯ НА ОТГОВОРА на исковата молба
В съдебно
заседание ищецът не се явява. Представена е молба от упълноможеният му
представител с която заявява, че поддържа предявената искова молба и моли искът
да бъде уважен.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Представена е молба от пълномощника му, с която заявява, че
поддържа становището си в писмения отговор и оспорва предявения иск като
неоснователен както по основание, така и
по размер.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че по силата на договорни отношения ответникът разпространява и
продава електрическа енергия за обект в гр. Стара Загора, бул. „Св. Патриарх
Евтимий” № 7, вх. В, ет. 12, като потребителят е с клиентски № ********** и ИТН 2056599.
Видно от Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 429092/25.03.2019г.,
се установява, че при извършена на 25.03.2019г. проверка на електромера на
посочения по-горе адрес е установено, че
има скъсана пломба на клемния блок, което е породило съмнение за манипулация на
елктромера, поради което електромерът е демонтиран в присъствието на свидетели,
поставен в безшевен чувал, запечатан с пломба № 490551 и предаден на български
институт по метрология(БИМ) за извършване на метрологична експертиза. При експертизата
на процесния електромер е издаден констативен протокол № 86/03.04.2019г. При
отваряне на електромера е контатирано, че е осъществен достъп до вътрешността
на електромера. Между клемите на „Х2” е монтирана допълнително П-образна
метална скоба, непринадлежаща към конструкцията на електромера, като в резултат
на тази манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната
електроенергия. Посочено е, че електромерът не съответства на техническите и
метрологичните изисквания.
С писмо с изх. № 8191284-1/01.08.2019г. ответното
дружество е уведомило потребителя за констатациите при проверката, за която е
съставен констативен протокол № 86/03.04.2019г. на Българския институт по
метрология - София, а именно, че електромерът отчита реално консумираната ел.
енергия с грешка минус 67.29%, което наложило
корекция на сметката за ел. енергия за периода 04.01.2019г. до 25.03.2019г. за 80
дни, като допълнително начислената сума е в размер на 591.75 лв.
От представената по
делото фактура № **********/01.08.2019г. се установява, че за периода 04.01.2019г.
до 25.03.2019г. по партидата на ищеца е начислена ел. енергия от 3061 кВтч, на
стойност 591.76 лв. с ДДС. Няма данни ищецът
да е заплатил сумата.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът
намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява основателен по
следните съображения:
Предявеният иск има за предмет установяване
на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране
на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже
основанието, от което произлиза вземането му,
т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от
ищеца за доставената за процесния
период електроенергия.
Ответникът
обосновава защитата си въз основа на твърдението, че сумата по процесната
фактура се дължи на основание чл.98а,
ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл. 51, ал.1 от ПИККЕ, във вр. чл. 48, ал.1
от ПИКЕЕ.
Съгласно
чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка
над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно
измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената
грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в
договорите с оператор на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за
оператора за разпределителната мрежа.
Уредбата
на процедурата, по която количеството на електроенергията се определя по реда
ПИККЕ не предвижда правомощия за корекция от страна на крайния снабдител на ел.
енергия, какъвто се явява ответното дружество. Краен снабдител, по см. на §1,
т.8а от ДР на ЗЕ, е енергийно предприятие,
снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик. Съществува разграничаване между операторите на преносни и на
разпределителни мрежи относно процедурата, при която се определя количеството
електрическа енергия, като за оператора на преносната мрежа/лице – оператор на
електропреносна мрежа, което осъществява пренос на електрическа енергия по
електропреносната мрежа и отговаря за нейната експлоатация, поддръжка и
развитие на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи/ е предвидено
процедурата да е утвърдена в Общите условия, а за оператора на разпределителната
мрежа/лице – оператор на електро- разпределителната мрежа, което осъществява
разпределение на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и
отговаря за функционирането на тази мрежа, за нейната поддръжка, развитието й
на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за
осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни
искания за разпределяне на електрическа енергия/, процедурата е по раздел ІХ от
ПИКЕЕ.
Както
е споменато по-горе, ответното дружество е краен снабдител по см. на §1, т.8а
от ДР на ЗЕ, поради което за него не е налице основание да извършва корекция на
сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Ответникът не представя доказателства относно начина
на извършване на корекцията и кое дружество я е извършило – Е.ЕС или Е.ЕР,
както и дали е спазена процедурата за това.
Дори да се
приеме, че с измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. се предвижда възможност
да бъде извършена корекция на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия / по арг. от чл. 98а, ал.2, т.6,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/, при
спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, то тази законова възможност
за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период от време не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а само и единствено след надлежно доказване на
всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента – потребител,
регламентирани в чл. 48, ал.1, чл.47 и (чл. 45 ПИКЕЕ, включително след
установяване, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й
измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента, съгл.
чл. 82 от ЗЗД. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не
поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на
изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не
твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху
функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното
количество енергия. В случая, вземането на ответното дружество произтича от
сключен между страните договор. Т.е. не се касае за деликтна отговорност, за да
се изследва въпроса за наличие на противоправно поведение на клиента,
изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма. Приложими са общите
правила по ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна. Ето защо, необходимо
се явява установяването на вината у насрещната страна при неизпълнение на
договорните й задължения, и едва след доказано виновно поведение на
потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, /което представлява
неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху средствата за
търговско измерване/ би могло да се осъществи корекция на сметки.
Следва да се посочи, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички
разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48,
49, 50 и 51 от този акт, а впоследствие с влязло в законна сила на 23.11.2018
г. решение по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и разпоредбите на
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Решенията на ВАС имат действие
занапред. Следователно към момента на извършване на проверката са отменени
всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на
чл.48, 49, 50 и 51 от този акт. Оттук следва, че липсва приложима нормативна
уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е
така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от
ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол
(оправомощено лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на
абоната и т. н.), който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След
отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби,
регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата
точност и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не
може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други
източници на правото. А действалите към датата на проверката чл. 48 – 51 от
ПИКЕЕ не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал.
1, т. 6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират
материалноправните предпоставки, при наличието на които може да бъде извършена
едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за
извършване на корекционната процедура при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените
от ответника в тази връзка действия към датата на проверката, не са изрично
регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото
законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по
който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона
основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се
налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с
цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
За пълнота следва да се посочи, че съгл. чл. 120,
ал.1 от ЗЕ и чл. 28, ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г. средствата за търговско
измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност
за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за
отклонения в измерването. За да се ангажира отговорността на потребителя,
ответното дружество следва да докаже наличие на осъществен, без санкцията на
дружеството, достъп до електромера, като
при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно
поведение на потребителя. В случая липсват такива данни, още повече, имайки
предвид всеизвестния факт, че потребителите не разполагат с ключ за заключените
електромерни табла.
Неоснователно е възражението на
ответника за дължимост на сумата,
позовавайки се на решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС,
тъй като същото решение няма задължителна сила.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото не се установява
валидно правно основание за ответното дружество да получи от ищеца начислената,
в резултат на корекцията, сума в размер на 591.76 лв., поради което предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски, в размер на 400 лв., от които 50 лв. за платена държавна
такса и 350 лв. – адв. хонорар. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Съгласно чл. 78 ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа
и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минималния размер, предвиден в чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера
на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7
ал. 2, т. 1 от Наредбата при защита по дела с определен материален интерес до
1000 лв., каквото е настоящото, размерът на минималното адвокатско възнаграждение
е 300 лв. Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 350лв. Настоящото дело не се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което, съдът намира, че възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на ищеца
адвокатско възнаграждение от 300 лв. С оглед на това, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 350 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.Я.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис
11, чрез адв. К.Л. - СтАК, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”,
ул.”Христо Г.Данов" № 37, представлявано от членовете на управителния
съдет Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер,
сумата от 591.76 лв. /петстотин деветдесет и един лева и 76 стотинки/,
представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за периода 04.01.2019г.
до 25.03.2019г., за което е издадена фактура
№ **********/01.08.2019г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, ДА ЗАПЛАТИ на И.Я.Б., с ЕГН **********, с п. а.
сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението може да се
обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: