№ 102
гр. Благоевград, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. Х. с ЕГН **********, с адрес Б., ул.“М.
К.“ № против Наказателно постановление № 21-1116-000463 от 25.06.2021г.
на Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград, с което за административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и за административно
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са му отнети 10 (десет) контролни точки за административното
наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
административно-процесуалните правила и нарушаващи правото на защита
на жалбоподателя. Развиват се съображения, че поради задържане на
жалбоподателя, същият е бил лишен от възможност да отиде в съответното
1
лечебно заведение за да даде кръв за изследване, съгласно предоставен му
талон за изследване. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се
от адв. П.Н., който ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза и
излага становище по същество на спора. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Претендира направените в хода на съдебното производство разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представители, и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 07.03.2021 година в 04.10 часа в Благоевград, по ул. „Марица“ с
посока на движение от ул.“Илинден“ към ул.“Иван Михайлов“, свидетелите
С. М. Т. и Б. Г. С., двамата полицаи по охрана обществен ред при 01 РУ –
Благоевград спрели за проверка лек автомобил „П. П.“ с рег. №, който се
управлявал от жалбоподателя Д. А. Х. и извършвал маневра обратен завой.
При проверката, тъй като малко преди това, свидетелите отново били спирали
същият автомобил и проверявали същият водач – жалбоподателя Д. А. Х. за
употреба на алкохол, като пробата била положителна, се се усъмнили, че
жалбоподателят повторно управлява автомобила след употреба на алкохол и
след като при първоначалната проверка му е било отнето СУМПС и е
предупреден, че не трябва да го управлява в това си състояние, поради което
на място бил повикан за съдействие автопатрул по безопасност на
движението ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“. На място се
отзовал полицай М. К. М., който тествали жалбоподателя Д. А. Х. за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №
0185, който отчел положителен резултат 0,81 промила алкохол в
количеството издишан въздух в апарата от проба № 02900 от 07.03.2021 г. в
04.41.58 часа (лист 10 от делото). След извършване на пробата,
жалбоподателят е отведен в сградата на КАТ – Благоевград, където му е
извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества, като пробата била отрицателна. Там на място на проверката за
констатираното нарушение актосъставителят М. К. М., в присъствието на
свидетелите С. М. Т. и Б. Г. С., съставил на жалбоподателя Д. А. Х. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 224384 от
07.03.2021 г., изведен под № 21-1116-000463 (лист 14 от делото) за това, че
жалбоподателят Д. А. Х. управлявал повереният му лек автомобил „П. П.“ с
рег. № след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДВП
със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 45 от
2
07.03.2021г., квалифицирано като нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП – който
управлява МПС, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.171 т.1
от ЗДвП, и при проверка е установено, че жалбоподателя управлява под
въздействието на алкохол, което при проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0185, отчело положителен резултат
0,81 промила на хиляда наличие на алкохол, измерено в количеството
издишан въздух в апарата в проба № 02900, квалифицирано като нарушение
по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. Ведно с акта, на водача бил издаден в 05.10 часа
на 07.03.2021г. и талон за изследване № 005764 (лист 13 от делото), в като Д.
А. Х. собственоръчно отразил в същия, че „не приема“ показанията на
техническото средство“, за което се и подписал. Актът е съставен в
присъствие на жалбоподателя и връчен му лично срещу подпис, като същият
отразил, че има възражения. Въпреки издаденият Талон за изследване №
005764 от 07.03.2021г., жалбоподателя Д. А. Х. не бил отведен в СПО при
МБАЛ – Благоевград в указаният му срок от 45 минуси след издаване и
връчване на талона, респ. до 05,55 часа, а били предприети действия по
неговото задържане за срок от 24 часа по ЗМВР. Във връзка с последното, Д.
А. Х. бил отведен от органите на МВР за освидетелстване и преглед в СПО
при МБАЛ – Благоевград в 05.45 часа на 07.03.2021г., където след преглед от
05.45 часа до 06.40 часа му бил издаден Лист за преглед на пациент в СПО №
001656 от 07.03.2021г.
Срещу така съставеният акт за установяване на административно
нарушение, в законоустановения за това срок, постъпили писмени
възражения, с които жалбоподателя възразявал срещу така съставените му на
07.03.2021г. два броя АУАН серия с GA № 224383 и № 224384, като развива
съображения, че не е бил в състояние да даде кръв за кръвна проба. Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение и събраният в
последствие доказателствен материал, на 25.06.2021 година, Началник група
към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“ издал атакуваното
Наказателно постановление № 21-1116-000463, с което на жалбоподателя Д.
А. Х., с ЕГН ********** за административно нарушение по чл.150а ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и за административно
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП му
наложил наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение му отнел 10 (десет) контролни точки за административното
наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, като е кредитирано показанието на
3
техническото средство от наличие на алкохол в кръвта от 0,81 промила. НП е
връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 02.09.2021 година и в
законният срок, на 07.09.2021г. срещу същото е депозирана разглежданата в
настоящото производство жалба (лист 2-4 от делото).
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите М.
К. М., С. М. Т. и Б. Г. С., които възпроизвеждат и поддържат изложената
фактическа обстановка в акта. Свидетелите са категорични, че след като в
акта е описан и индивидуализиран с номер талон за медицинско изследване,
такъв е издаван и предявен на жалбоподателя, както и техническото средство,
с което е извършено тестването на водача е сертифицирано, изправно и
зачислено. Свидетелите установяват също, че познават нарушителят Д. А. Х.,
като същият същата вечер, но преди процесния случай бил спиран и
проверяван отново от същите контролни органи, като било установено, че
управлява МПС след употреба на алкохол. Свидетелите са категорични, че
нито един от двата автопатрула не са водили жалбоподателя до СПО –
Благоевград за даване на кръвна проба.
В хода на делото е разпитана свидетелката М. Р. Х., майка на
приятелката на жалбоподателя, която установява с показанията си, че била
помолена от Д.Х. да го закара до СПО – Благоевград с автомобила му, но тъй
като тя не била управлявала автомобил с автоматични скорости, същият се
качил да придвижи МПС от мястото на което било паркирано. Точно в този
момент се появили полицаите, предприели проверка на жалбоподателя, като
твърдели, че са го хванали, че управлява автомобил, след като са му отнели
свидетелството за управление на МПС. Съдът кредитира показанията на този
свидетел относно обстоятелствата, че жалбоподателят е имал намерение да
посети СПО – Благоевград за да даде кръв за лабораторно изследване, както и
по отношение на обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал
повереният му автомобил към момента на установяване на нарушението.
По делото е представено и прието, като доказателство и копие на
протокол-разпечатка на системата за измерване „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № 0185, удостоверяващ направеното замерване под № 2900 от
07.03.2021 г. в 04.41.58 часа, отчело резултат от 0,81 промила алкохол в
количеството издишан въздух (лист 10 от делото).
За случая е изготвена Докладна записка от 07.03.2021г., изведена под
рег. № УРИ 1116р-1342 от 09.03.2021г. от полицай М. К. М., в която е описан
случая и е отразено, че Д. А. Х. не е давал кръвна проба за химически анализ.
От справката за нарушител/водач (лист 15-23 от делото), приложена по
делото е видно, че нарушителят Д. А. Х. е наказван многократно за
нарушения по ЗДвП, но не е наказван за нарушения, като процесното. От
същата е видно, че ведно с АУАН № 224383 от 07.03.2021г. за нарушението
по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 21-
1116-999930 от 07.03.2021г., с която е отнето СУМПС № ********* и
4
Контролен талон № 6115007 на жалбоподателя Д. А. Х..
Представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. (лист 6-8 от делото)
удостоверява правомощията и материалната компетентност по ЗДвП на
актосъставителя и издателя на обжалваното наказателното постановление –
началник сектор „Пътна полиция“.
От представените с нарочно писмо от МБАЛ – Благоевград Лист за
преглед на пациент в СПО № 1656 от 07.03.2021г. се установява, че
жалбоподателят Д. А. Х. е доведен от органите на МВР за освидетелстване на
07.03.2021г., като прегледа е извършен за времето от 05.45 часа до 06.40 часа,
снета му е анамнеза, че приема медикаменти за високо кръвно налягане и се
оплаква от главоболие, като терапия е отразено, че отказва да даде кръв за
алкохолна проба и не може да бъде задържан.
От представеното копие от Книга за алкохолни проби и наркотични
вещества при СПО – Благоевград е видно, че под № 576 е регистриран Д. А.
Х. с ЕГН **********, с талон № 005726 от 07.03.2021г., на който е издаден
фиш № 1656 и същият „отказва проба за алкохол“.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира от
правна страна, че жалбоподателят Д. А. Х. е осъществил от обективна и
субективна страна административното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и
административното нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да
се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган
се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189 ал. 2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като е записано “по ул. „Марица“ с посока на
5
движение от ул.“Илинден“ към ул.“Иван Михайлов““. Точно този текст е
възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, поради което не
може да се приеме наличието на такова процесуално нарушение от
категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до
отмяна на разглежданото наказателното постановление. В последното
коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административно
нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е
връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. В тази връзка
недоказано и неоснователно се явява възражението, че е налице противоречие
между отразеното в АУАН и НП относно точното отразяване на
фактическите положения, установени при констатиране на нарушението,
включително и при установяване стойностите на концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя с техническото средство. Освен изложеното не е
налице противоречие между отразеното в АУАН и НП относно точното
отразяване на фактическите положения, установени при констатиране на
нарушението, включително и при установяване стойностите на концентрация
на алкохол в кръвта на жалбоподателя с техническото средство и
посредством предоставена възможност за предпочетено допълнително
изследване посредством даване на кръвна проба за изследване по химичен
път. Разпитаните в хода на длето свидетели установиха изцяло механизма на
извършената проверка на жалбоподателя, като резултата от същата, та дори и
показанията на техническото средство изцяло съответства на отразеното в
акта и по разпечатката от данните на същото и са посочени коректно и в
обжалваното наказателно постановление, както и в талона за медицинско
изследване самият жалбоподател саморъчно е отразил срещу подпис, че „не
приема показанията“. Това налага извода, че констатираното
административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и
санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по
безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното НП.
Деянието по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя
представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от
административно наказващия орган, като нарушения. Съгласно посоченият
законов текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. От обективна страна, на процесната дата и място при
извършена на Д. А. Х. проверка за употреба на алкохол с техническо средство
6
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0185, същият отчел 0,81 промила
алкохол в кръвта, измерено в количество издишан въздух. Издаден му е талон
за медицинско изследване, получен от Д. А. Х. срещу подпис, непосредствено
след проверката на 07.03.2021г. в 04.10 часа и същият му е връчен от
контролните органи след саморъчно отразяване в талона, че „ не приема“
показанията на техническото средство. В тази връзка и предвид така
сложилата се ситуация, а именно повторно спиране на жалбоподателя за
проверка и повторно констатиране на същото такова деяние в рамките на по-
малко от един час и след проверка за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство,
жалбоподателят е отведен в СПО - Благоевград от полицейския орган в
рамките на указаният му времеви срок от 45 минути след връчване на талона,
като му е дадена възможност за даване на кръвна проба за химическо
изследване, но същият е отказал да даде кръв, което е удостоверено с
подписите на длъжностното лице по чл.12 ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както в Лист за
преглед на пациент в СПО – Благоевград № 1656 от 07.03.2021г., така и в
Книга за алкохолни проби и наркотични вещества при СПО-МБАЛ –
Благоевград, започната на 28.09.20217г., под рег. № 576 от 07.03.2021г. в
05.50 часа. Същевременно е налична разпечатка на системата за измерване,
удостоверяващ направеното замерване с техническото средство, което под
проба № 2900 от 07.03.2021г. в 04.41.07 часа е отчело резултат от 0,81
промила алкохол в количеството издишан въздух на жалбоподателя.
Самоличността на нарушителя Д. А. Х. е била установена по категоричен
начин, преди да му е била извършена проба с техническото средство, отчело
положителен резултат от 0,81 промила.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (изм. ДВ бр.81
от 2018 г.), при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на алкохол се установява с техническо средство, като при
съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, контролния орган във всички случаи попълва талон за изследване
по образец, като съгласно чл.3а от същата наредба, установяването на
концентрация на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване, само когато
проверяваното лице откаже извършването на проверка с техническо средство,
не приеме показанията на техническото средство или физическото му
състояние не позволява извършването на проверка с техническо средство. По
делото са налични доказателства, установяващи обстоятелството, че
жалбоподателя Д. А. Х. не е приел показанията на техническото средство,
след като същият не е отказал извършването му на проверка с техническо
7
средство и след като вече е бил проверен и е установен положителен резултат,
а именно установена концентрация на алкохол в кръвта от 0,81 %о, поради
което и съдът намира за коректно отразена в наказателното постановление на
точната фактическа обстановка при извършване на нарушението и
възраженията за липсата на извършено нарушение от жалбоподателя от
обективна страна за неоснователни. Не е спорно в случая, че жалбоподателя
Д. А. Х. е управлявал лекият автомобил. Легална дефиниция на понятието
управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. №
8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали
превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В
случая безусловно се касае за управление на автомобила от страна на
жалбоподателя, доколкото същият е бил установен от проверяващите органи
в самият автомобил, който от своя страна е осъществявал движение по
пътното платно, тъй като с движението на автомобила и с действията си Д. А.
Х. е бил участник в движението и са били налични обстоятелства,
обуславящи опасност от настъпване на съставомерни последици. По
изложените съображения съдът намира, че процесното административно
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя Д. А. Х.
от обективна страна.
Съдът приема административното нарушение за виновно осъществено,
тъй като Д. А. Х. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП и съобразявайки количественият критерии в случая, че
установеното концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя е над 0,8 %о и
до 1,2 %о, правилно административнонаказващият орган на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя Д. А. Х., с административни
наказания „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение са му отнети 10 /десет/ контролни
точки за административното наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съобразявайки наложеното на жалбоподателя наказание по съответните
законови текстове и съобразявайки концентрацията на алкохол в кръвта,
съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил
8
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при определяне на наказанието на Д. А. Х. за
това нарушение. Същите са в императивно установени размери от
законодателя за такова административно нарушение, като именно тези
наказания законодателя е приел, че ще осъществят целите и задачите на
наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът
намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, което
като правна последица следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателя Д. А. Х. е извършил и административното нарушение,
правилно квалифицирано от административно наказващия орган като
нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Съгласно посоченият законов текст, за да управлява МПС, водачът
трябва да притежава свидетелство на управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството
му за управление да е в срока на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл.171 т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От ангажираните
по делото гласни и писмени (справка за нарушител/водач) доказателства по
категоричен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил вмененото
му административно нарушение от обективна страна, като не е изпълнил
задължението си, вменено му със закон, като водач на МПС да не управлява
повереният му автомобил, ако свидетелството му е временно отнето по реда
на чл.171 т.1 от ЗДвП. Доказа се по категоричен и несъмнен начин, че на
процесната дата и на процесното място, жалбоподателят е управлявал МПС, а
именно лек автомобил „П. П.“ с рег. № без да е правоспособен водач, тъй
като непосредствено преди да бъде установен, че управлява МПС,
свидетелството му за управление на МПС е било отнето със Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-1116-999930 от 07.03.2021г., издадена по повод
съставен му АУАН № 224383 от 07.03.2021г. за нарушението по чл.5 ал.3 т.1
пр.1 от ЗДвП, с която са били отнети СУМПС № ********* и Контролен
талон № 6115007 на жалбоподателя Д. А. Х.. В тази връзка съдът счита, че от
ангажираните по делото доказателства в казуса не се разколебава
презунктивната доказателствена сила на акта за нарушение, съгласно чл.189
от ЗДвП, като разглежданото административно нарушение съдът намира за
доказано от обективна страна.
Административното нарушение е извършено от жалбоподателя Д. А. Х.
виновно от субективна страна, тъй като същият, като гражданин на Република
България и водач на МПС е съзнавал, че с действията си нарушава
императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е
обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.150а ал.1 от ЗДвП и
9
при преценката си с оглед налагане на административните наказания е
съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със законоустановено
по вид и размер наказание за това нарушение, а именно е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. Същото е
в среден размер установен от законодателя, а именно: от 100 до 300 лева,
поради което и предвид предходните множество санкционирания на Д. А. Х.
за нарушения по ЗДвП, съдът го намира за съобразен с разпоредбата на чл.27
от ЗАНН и съобразно постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.58д във връзка с чл.63 ал.2
т.5 от ЗАНН, Районен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1116-000463 от
25.06.2021г. на Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“ – Благоевград, с което на Д. А. Х. с ЕГН **********, с адрес Б.,
ул.“М. К.“ № за административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и за административно нарушение по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, както и на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са му
отнети 10 (десет) контролни точки за административното наказание по чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10