Решение по дело №634/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 260020/18.1.2021 г.

гр.Ямбол, 18.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Ж.Ч., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 634 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Л. С.от гр.Я., в качеството му на ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника му адв. Д. А. Н. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 495415-F517266/19.02.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателят на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, подробно изложени в жалбата. Прави се искане и за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като наложеното наказание е прекомерно и не съответства на тежестта на нарушението.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Н. от АК – Ямбол и пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. И. изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е  законосъобразно и обосновано, като извършеното нарушение не представлява маловажен случай и пледира да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.10.2019 год. в 13.15 часа свидетелите М. и Ж. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – книжарница, намираща се в гр.***. При проверката се установило, че е налице разлика в сумите на паричните средства в касата и разчетената касова наличност от фискалното устройство в размер на 4,00 лв. Проверката приключила със съставяне на протокол № *** На 18.10.2019 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № F517266 от същата дата за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. На 19.02.2020 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя М. и на свидетелите Ж. и С., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление следва да се отмени на процесуално основание, поради противоречие между фактическото описание на нарушението и нарушената законова разпоредба, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство. От фактическа страна в наказателното постановление е посочено, че при проверката в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е констатирано следното: „разликата между фактическата наличност и разчетената касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е 4,00 лв. в повече, която не се отчита с монтираното в обекта фискално устройство”.

При тези факти, търговецът е санкциониран за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Първата от цитираните норми гласи, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС обаче, не установява конкретно правило за поведение, а регламентира правомощията на Министъра на финансите да издава наредба, с която да урежда редица въпроси, изброени в осем точки, като в наказателното постановелние липсва конкретизация относно приложената норма на чл.118, ал.4 от закона. Т.е., както е видно от съдържанието на посочените за нарушени законови разпоредби, на първо място, не е ясно каква е връзката между тях, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като създава неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения закон. Налице е и несъответствие между фактическото описание на административното нарушение – неизпълнение на задължението за регистриране промяната в касовата наличност извън случаите на продажби, и посочената за нарушена законова разпоредба на чл.118, ал.4 от ЗДДС, визираща правомощията на Министъра на финансите. Разминаването между факти и право създава неяснота по отношение на твърдяното деяние, води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и поради това представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

            На следващо място, на жалбоподателя - търговец е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв., което е определено в хипотезата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, според която извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1.

            При това положение, с оглед липсата на факти относно обстоятелството дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, както и на такива да е осъществен фактическият състав на чл.118, ал.1 от ЗДДС – да не е изпълнено задължението за регистриране и отчитане на извършените доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената материална норма, т.е. налице е и неправилно прилагане на материалния закон. Всичко изложено налага извод, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна. В този смисъл е и становището на Административен съд – Ямбол, застъпено в Решение № ***по КАНД № ***. и в Решение № *** по КАНД № ***

Отделно от горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено и на друго основание, а именно дори и да се приеме, че формално е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, счита, че в процесния случай се касае за „маловажен случай” на административно нарушение и са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН за приложението му от административнонаказващия орган, доколкото установената разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство, е сравнително ниска, както и липсват данни да са констатирани други извършени от жалбоподателя административни нарушения и съответно налагани административни наказания. Тези обстоятелства не са били взети предвид от административнонаказващия орган, който е бил длъжен да отчете наличието на горните обстоятелства по чл.28 от ЗАНН и въпреки, че е следвало да се мотивира защо не прилага чл.28 от ЗАНН, така както го задължава разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, сочещ, че наказващият орган издава наказателно постановление, след като установи, че няма основание за прилагането на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, като от обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че наказващият орган не е изложил мотиви за липсата или наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В процесния случай, съдът счита, че са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността на нарушителя и административнонаказващият орган е следвало да приложи тази разпоредба, като не налага наказание на жалбоподателя ЕТ„РОСИ-94-МИЛКО СТЕФАНОВ”, а го предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Предвид това, че съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но административнонаказващият орган не го е приложил, наказателното постановление следва да бъде отменено поради издаването му и в противоречие със закона. С оглед гореизложеното, така наложената административна санкция на жалбоподателят е неоснователна, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. 

           При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. се явява основателно.  Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 495415-F517266/19.02.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ ***, със седалище и адрес на управление*** на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин лева/ лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на ЕТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от М. Л.С. направените по делото разноски в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: