№ 3886
гр. ........, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110124059 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
07.03.2025 г., гр.........
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №24059 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.55, ал.1, предл. I от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Н. Г. А., чрез адв.А. Д. от
1
САК, срещу ........ с която се моли от съда да осъди ответника да заплати сумата от 3 071,76
лв., платена при начална липса на основание по недействителен Договор за паричен заем
№.......г. Ищецът твърди, че на 29.12.2021г. е сключил Договор за паричен заем №..... с ........
за сумата от 3 000 лв. В чл.4 от договора е било уговорено предоставяне на обезпечение –
две ФЛ- поръчители, които да отговарят на конкр. условия, банкова гаранция в полза на
кредитора или одобрено от заемодателя дружество-гарант, като за последното обезпечение
било предвидено възнаграждение в размер на 2 541,36 лв., платимо разсрочено ведно с
погасителните вноски. Твърди, че дружеството гарант ...... е дъщерно дружество на
ответното. Поддържа, че по процесния договор е заплатил сумата в общ размер на 6 072 лв.
Намира процесния договор за недействителен на осн. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
което надплатената сума извън чистата стойност на главницата подлежи на възстановяване.
Сочи, че в договора не са били посочени разходите, които формират ГПР. Твърди, че
записаният в договора размер на ГПР не е реално прилаганият в отношенията между
страните. Оспорва възнаграждението за гарант да е включено като разход в ГПР. Поддържа
се, че потребителят не е имал възможност да откаже да му бъде предоставена процесната
гаранция, с оглед което сключването на договора за допълнителна услуга се явява
задължително условие за получаване на заемната сума. Заявява, че възнаграждението за
гарант представлявало скрита комисиона за кредитодателя. Твърди също, че и договорът за
предоставяне на гаранция е недействителен. Сочи, че договорената между страните лихва
надхвърляла повече от 4 пъти законната, което било в нарушение с добрите нрави.
Доколкото ответникът е овластен да приеме вместо гаранта изплатеното от ищеца
възнаграждение, то моли същият да бъде осъден да му възстанови същото, както и
останалите надплатени суми по договора извън чистата стойност на кредита. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез юрк.М. К.
с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва в договора за кредит да
е било предвидено задължение за сключване на договор за поръчителство с избрано от
заемодателя дружество. Оспорва представянето на обезпечение да е било условие за
сключване на процесния договор. Твърди, че възнаграждението е било изплатено на ......, с
оглед което не следва да бъде уважавана исковата претенция. Поддържа, че договорът за
кредит е действителен и е съобразен с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20
и ал. 2 ЗПК. Твърди, че в договора са посочени взетите предвид допускания, използвани за
изчисляване размера на ГПР. В чл. 11, т. 10 ЗПК не е предвидено задължение за посочване на
компонентите на ГПР. В ГПР по процесния договор е включена единствено лихвата по
кредита. Поддържа, че възнаграждението на дружеството гарант не е част от замното
правоотношение и не представлява пряк разход по кредита, нито разход за допълнителна
услуга, доколкото сключването на договор с гаранта не е задължително условие за
получаване на кредита. Изборът на обезпечение е зависел изцяло от волята на ищеца.
Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави. Претендира
присъждане на разноски.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните, че
на 29.12.2021 г. е сключен Договор за паричен заем №..... с ........ по силата на който
кредитодателят е, отпуснал заем от 3 000 лв. в полза на ищцовия кредитополучател.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен, поради следните съображения:
Между кориците на делото се намира препис на процесния договор за кредит.
Прието е заключение по СТЕ, съгласно което са налице две правоотношения- заемното
за заем от 3 000 лв., със срок за връщане от 48 седмици, с дог. лихва от 530,64 лв., с месечна
погасителна вноска от 147,11 лв. и гаранционно правоотношение при възнаграждение от
2
2 541,36 лв., с месечна вноска от 105,89 лв. или общо от 253 лв./ месец. При включване на
възнаграждението на поръчителя ГПР възлиза на 436,1778 %, като договорът за гаранция е
включен в графа „такса при усвояване“. Видно от прието заключение по ССч.Е, са
извършвани плащания за сума от общо 5 988,30 лв., от които са погасени задължения за
главница, дог. лихва от 446,94 лв. и възнаграждението на поръчителя.
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва
ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за
кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което
приложение намират разпоредбите на ЗПК.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и
липса на основание за имущественото разместване. Началната липса на основание е при
получаване на нещо въз основа на нищожен акт. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр.,
нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни
клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза,
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна
неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата
и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Възраженията на ищеца,
че съгласието за заплащане на допълнително възнаграждение за гаранта- ЮЛ е само
възможна опция не могат да се приемат. Другата опция е предоставяне на поръчител- ФЛ от
кредитополучателя и при липса на такъв сделката се сключва при платеното
поръчителстване. Видно е, че ведно със стойността на допълнителното плащане-
възнаграждение за гарант, цената на кредита ще надвиши максималния допустим законов
праг по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителят е
самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено
задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да
иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да
се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за
неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с
покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва
единствено с лицензирани застрахователни дружества и подобна сделка, сключена с
потребители е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.I oт ЗЗД.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, като в сключения договор е отразен годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, без да се съобрази възнаграждението към гаранта- ЮЛ, което е разход по кредита,
включен в размер на погасителните вноски. Субект на задължението за връщане на даденото
е лицето, което го е получило- кредитодателя в случая. С оглед на горното исковата
3
претенция подлежи на уважаване до сумата от 2 988,30 лв., съобразно заключението по
ССч.Е. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на
главницата по кредита при наличието на трайна практика за включване в сключваните
договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или
възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността
в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или
искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде
прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила
извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от
предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда
/нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ
или оттегляне на иска/.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на следните суми: сума от 122,87 лв.-държавна такса в производството и депозит
за експертиза от 400 лв. Претендира се адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 600 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го заплати с оглед изхода на
спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ......, ЕИК:.....4, със седалище и адрес на управление: гр........., ж.к. „....“, бул.
„........“ №....., представлявано от Г. Т.- изп. директор, да заплати на Н. Г. А., ЕГН:**********,
сума от 2 988,30 /две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лв.,
представляваща недължимо дадено възнаграждение за гарант по Договор за паричен заем
№.......г. и възнаградителна лихва, сключен между ...... и ищеца, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълно предявения
размер от 3 071,76 /три хиляди седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:.....4, със седалище и адрес на управление: гр........., ж.к. „....“, бул.
„........“ №....., представлявано от Г. Т.- изп. директор, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
Н. Г. А., ЕГН:**********, сума в размер общо на
508,66 /петстотин и осем лева и
шестдесет и шест стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски по
делото.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 600 лв.
4
ОСЪЖДА ......, ЕИК:.....4, със седалище и адрес на управление: гр........., ж.к. „....“, бул.
„........“ №....., представлявано от Г. Т.- изп. директор, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на
адв..А. З. Д. от САК, сума в размер на 583,70 /петстотин осемдесет и три лева и седемдесет
стотинки/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5