Решение по дело №4331/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3221
Дата: 30 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20241100504331
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3221
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504331 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4331/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“ АД
ЕИК ******* гр.София срещу решение №2689 от 15.02.2024 г по гр.д.№40644/22 г на СРС ,
178 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника са се осъди Застрахователно дружество
„ Е.“ АД ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание чл.411 КЗ сумата от 840 лв.,
регресно вземане на застраховател по „Каско на МПС“ срещу застраховател по „ГО“ за част
от заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за заместващ
автомобил/ от ПТП на 05.06.2020 г. в София, в ж.к. „Красно село“, на кръстовището на ул.
„Никола Мушанов“ и ул. „Добротич“, по вина на водача на л.а. „Фолксваген“, модел
„Поло“, с рег. № *******, при което е увреден л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №
******* ведно със законната лихва върху главницата от 28.07.2022 г до окончателното
изплащане на задължението ; както и въззивникът е осъден да заплати Застрахователно
дружество „ Е.“ АД ЕИК ******* гр.София сумата от 100 лева разноски пред СРС
/юрисконсултско възнаграждение/ .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като разходите за
заместващ автомобил са преки вреди от ПТП . Без ПТП нямаше да се наложи ремонт и
собственикът щеше да може да го ползва т.е. налице е пряка причинна връзка между ПТП и
претърпяната загуба .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
1
Разходите за заместващ автомобил не са пряк и непосредствен резултат /адекватна
последица/ от ПТП . Разходите за заместващ автомобил са обвързани с продължителността
на ремонтните работи , а не със самото ПТП .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.02.2024 г
и е обжалвано в срок на 05.04.2024 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
За да отхвърли иска СРС е приел , че страните не спорят по фактическия състав на
регресната отговорност , освен за наличието на причинна връзка между ПТП и заплащането
на претендираната от ищеца сума за осигуряването на заместващ автомобил .
Според СРС обемът на отговорността на застрахователя по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност“ е ограничен от обема на гражданската отговорност на самия
делинквент, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, а в хипотезата на суброгация
по чл. 411 КЗ – и от размера на изплатеното от застрахователя на увреденото лице
застрахователна сума. Съгласно чл.386 ал.2 КЗ застрахователното обезщетение следва да
е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото
имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 2 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид и качество, в т.ч.
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал.3 КЗ).
Според СРС претендираната от ищеца сума за наемна цена на заместващ автомобил не е
предназначена да възстанови или замести увреденото от ПТП имущество (за която вреда
страните не спорят, че са уредили извънсъдебно отношенията си), а следва да послужи като
обезвреда за неудобствата, които търпи увреденото лице докато бъдат отстранени вредите,
поради което е извън обхвата на застрахователното обезщетение по чл.386, ал.2 КЗ. Самото
ПТП не е необходимо и достатъчно условие за извършване на разходите за наем за
заместващ автомобил и не се явяват типична, закономерна и адекватна последица от
неговото настъпване.
Решението на СРС е неправилно . Според представена фактура на л.13 от делото пред
СРС на ищеца е издадена фактура за ползване на заместващ автомобил под наем /също л.а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“/ за срок от 5 /пет/ дни на стойност 840 лева с ДДС . Този
заместващ автомобил е предоставен от ищеца като застраховател по „ Каско“ на увредения
собственик „Порше лизинг БГ“ ЕООД , съответно на лизингополучателя .
Не може да се възприемат мотивите на първоинстанционния съд , че разходите за наем на
2
заместващ автомобил не са пряка и непосредствена вреда от ПТП . Съгласно чл.493 ал.1 т.2
и т.3 КЗ застрахователят по „ГО“ дължи стойността на вредите причинени на чуждо
имущество , както и пропуснатите ползи , които представляват пряк и непосредствен
резултат от увреждането . В случая е засегнато имуществото на увреденото лице /като
съвкупност от права , задължения , фактически състояния и пр./ . Ако автомобилът не беше
увреден , нямаше да се наложи ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го
ползва . Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може
да се ползва , което представлява имуществена загуба за собственика , която е пряка
последица от ПТП . Не става въпрос за „неудобство“ – неудобството се обезщетява като
неимуществена вреди , а такъв иск не е предявен .
Действително , ответникът може да възрази , че срокът за ползване на заместващ автомобил
е прекомерен . Или да възрази по аналогия на чл.83 ал.2 ЗЗД , че увреденото лице е могло да
избегне част от вредите като положи грижата на добър стопанин и договори по-малък
размер на наема за заместващ автомобил или да извърши ремонта за по-кратък срок или че
цената на наема на заместващия автомобил е по-висока от пазарната . В случая срокът на
ползване на автомобил под наем е минимален . При липса на други данни /включително в
САТЕ/ цената на наема на заместващ автомобил трябва да се приеме , че е пазарната цена и
същата се дължи от ответника като застраховател по „ГО“ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи , както и
да се присъдят на ищеца разноски пред СРС и СГС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2689 от 15.02.2024 г по гр.д.№40644/22 г на СРС , 178 състав ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ Е.“ АД ЕИК ******* гр.София да заплати на
основание чл.411 КЗ на ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* гр.София сумата от 840 лв., регресно
вземане на застраховател по „Каско на МПС“ срещу застраховател по „ГО“ за част от
заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за заместващ
автомобил/ от ПТП на 05.06.2020 г. в София, в ж.к. „Красно село“, на кръстовището на ул.
„Никола Мушанов“ и ул. „Добротич“, по вина на водача на л.а. „Фолксваген“, модел
„Поло“, с рег. № *******, при което е увреден л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №
******* ведно със законната лихва върху главницата от 28.07.2022 г до окончателното
изплащане на задължението .
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ Е.“ АД ЕИК ******* гр.София да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД ЕИК ******* гр.София сумата от 500 лева разноски пред СРС и 75 лева разноски
3
пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4