Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1439 по описа за 2017 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от синдиците на “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ срещу ответника „Б.М.Т.“
АД /л/, с която са предявени главни искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/,
евентуално съединени с искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуално съединени с
искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, евентуално съединени с искове по чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2
от ЗБН.
Ищецът твърди, че с договор за банков кредит от 18.03.2013 г. “К.т.б.”
АД /в несъстоятелност/ е предоставила кредит на ответника под формата на
кредитна линия с кредитен лимит в размер на 3 000 000
лева, по който към 17.11.2014 г. кредитополучателят е имал осчетоводени
задължения до договора в размер на общо 1 599 222.90 лева. С
изявление за прихващане вх. № 12199/24.11.2014 г. ответникът уведомява банката, че е придобил по договори за цесия
от лицата В.И.Е., Т. П.Т.и С.И.И. вземания срещу
банката в размер, съответно на 185 000 лева; 137 000 лева и
671 116.84 лева. Придобитото от С.И.
вземане е по анекс № 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка ***ен депозит от
29.01.2010 г. Цедентите са уведомили банката
за прехвърлянето на тези вземания, както следва: В.И.Е. – с уведомление
с вх. № 11446/07.11.2014 г.; Т. П.Т.– с уведомление с вх. № 11445/07.11.2014 г.
и С.И.И. – с уведомление с вх. № 11034/05.11.2014
г. Във връзка с това ответникът отправя
изявление за прихващане на придобитото от него с договорите за цесия вземания
срещу своето ликвидно задължение към банката, произтичащо от договора за кредит
от 18.03.2013 г. С изявление за прихващане вх. № 12224/24.11.2014 г. ответникът
уведомява банката, че е придобил по
договори за цесия от лицата Д.И.И., Д.И.П. и С.И.И. вземания срещу банката в размер, съответно на
44 000 лева; 90 000 лева и 671 116.84 лева. Придобитото от Д.И.И.
вземане е по анекс № 68136 към рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка ***ен депозит от
23.03.2011 г., а придобитото от Д.И.П. вземане е по анекс № 78142 към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 28.02.2012 г. Цедентите
са са уведомили
банката за прехвърлянето на тези
вземания, както следва: Д.И.И. – с уведомление с вх.
№ 11031/05.11.2014 г.; Д.И.П. – с
уведомление от 11033/05.11.2014 г. и С.И.И. – с
уведомление с вх. № 11034/05.11.2014 г. Във връзка с това ответникът отправя
изявление за прихващане на придобитото от него с договорите за цесия вземания
срещу своето ликвидно задължение към банката, произтичащо от договора за кредит
от 18.03.2013 г. На 05.11.2014г. е
осчетоводено прехвърлянето на вземанията от цедентите
С.И.И., Д.И.И. и Д.И.П.,
като на 24.11.2014 г. в резултат на прихващането, са погасени част от
задълженията на ответника по договора за кредит в размер на 805116.84 лева.
Ищецът поддържа, че изявленията за прихващане попадат в приложното поле на чл.
3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН, поради което са нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Освен това изявленията за прихващане не са в изискуемата от закона – чл.
59, ал. 2 от ЗБН форма, поради което също са нищожни. При условията на
евентуалност поддържа, че към датата на придобиване на вземанията от страна на
ответника, последният е знаел да настъпилата неплатежоспособност на банката,
поради което твърди, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН и
изявленията за прихващане са относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. При условията на евентуалност поддържа, че
спрямо горепосочените изявления за прихващане следва да се приложи разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията, съгласно
изм. обн. в
ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Ето защо иска от съда да
обяви за нищожни, евентуално относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.т.б.” АД
/в несъстоятелност/ горепосочените прихващания с вх. № 12199 от 24.11.2014 г.
по отношение на вземането на С.И.И. и с вх. №
12224/24.11.2014 г. по отношение на вземанията на Д.И.И.
и Д.И.П.. Претендира направените в
производството разноски.
Ответникът „Б.М.Т.“ АД /л/ подава отговор на исковата молба в законоустановения срок. Не оспорва изложените в исковата
молба фактически твърдения за наличието на договорни отношения по договор за
кредит от 18.03.2013 г. и договорите за цесия със С.И.И.,
Д.И.И. и Д.И.П., както и изпратените до банката
уведомления и изявление за прихващане.
Поддържа, че извършеното прихващане е породило валидно правно действие по
отношение на всички лица към датата на сключване на процесните
договори за цесия – 28.10.2014 г. и 31.10.2014 г., евентуално към датата, на
която квесторите са уведомени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съответно не са
налице предвидените в закона предпоставки за прогласяване на неговата
нищожност, евентуално относителна недействителност. Оспорва да е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на вземанията
срещу банката. Сочи, че ефектът на прихващането е настъпил преди 06.11.2014 г.
– датата, на която е отнета лицензията на банката за извършване на банкова
дейност, поради което процесното изявление за
прихващане не попада в приложното поле на чл. чл. 3, ал. 3 от ЗБН. Поддържа, че
нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията, съгласно изм. обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014
г. е неприложима по отношение на процесните
прихващания, тъй като тази редакция действа само занапред във времето и е
неприложима да правоотношения, възникнали преди влизането й в сила. Посочва, че
към момента, в който са направени процесните
изявления за прихващане не е имало назначени синдици, съответно не е приложимо установеното в чл. 59, ал. 2 от
ЗБН изискване за форма на тези изявления. Моли съда да прекрати производството,
евентуално да отхвърли предявените искове.
По
делото са конституирани трети лица-помагачи на страната на ответника, а именно:
Д.И.И., Д.И.И. /П./, С.И.И. и „Х.М.т.” ЕООД. Третите лица искат от съда да отхвърли
исковете.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 46, ал. 3 от ЗБН вр. чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна
банка /БНБ/, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца,
назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на
„КТБ“ АД. Това решение е обявено в Търговския регистър на 23.06.2014 г. С решение
№ 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ срокът
за поставяне под специален надзор е продължен до 20.11.2014 година.
С решение № 138 от 6.11.2014 г. на
управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова
дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на
7.11.2014 година.
С решение №
664 от 22.04.2015 г. постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, Съдът е обявил неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД, като е определил начална дата на
неплатежоспособността 6.11.2014 г. Със същото решение Съдът е открил
производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД /н/, обявил е банката в
несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и правомощията на
органите й, наложил е обща възбрана и запор, като е постановил лишаване от
правото й да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. С решението е постановено започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество. Решението на Съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН е обявено в
ТР-АВ на 22.04.2015 г. С решение № 1443 от 3.07.2015 г.
на Софийски апелативен съд, постановено по т. д. 2218/2015 г. по описа
на САС, е отменено решението на СГС в частта относно определената дата на
неплатежоспособност, като вместо това е определена като началната дата на неплатежоспособността на банката датата 20.06.2014 година.
Горните
обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства и
служебно извършената от съда справка в ТР.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обявени обстоятелствата
по наличието на посочените в исковата
молба договор за кредит; анекси към
рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка
***ен депозит
и договори за цесия.
С изявление за прихващане вх. № 12199/24.11.2014 г. ответникът
уведомява банката, че е придобил по
договори за цесия от лицата В.И.Е., Т. П.Т.и С.И.И.
вземания срещу банката в размер, съответно на 185 000 лева; 137 000
лева и 671 116.84 лева.
С изявление за прихващане вх. № 12224/24.11.2014 г. ответникът
уведомява банката, че е придобил по
договори за цесия от лицата Д.И.И., Д.И.П. и С.И.И. вземания срещу банката в размер, съответно на
44 000 лева; 90 000 лева и 671 116.84 лева.
По
предявените главни искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗБН, от датата на решението за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от
Закона за кредитните институции не могат да се извършват разпоредителни сделки
и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни
разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат
да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или
обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични
задължения, независимо от начина на изпълнение. Извършените в нарушение на
горепосочените забрани действия и сделки са нищожни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността – арг. от чл. 3, ал. 3 на ЗБН. В случая
атакуваните изявления за прихващане са отправени и достигнали до банката на
24.11.2014 г., а решението на управителния съвет на БНБ, с което е отнет лиценза на
„КТБ“ АД за извършване на банкова дейност е от датата 06.11.2014 г. Следва да
се отговори на въпроса попадат ли процесните
изявления за прихващане в приложното поле на чл. 3, ал. 3 от ЗБН. Според
настоящият съдебен състав тези изявления не са обхванати от забраната по чл. 3,
ал. 2 от ЗБН съответно не са
нищожни, на основание чл. 3, ал. 3 от същия закон. Прихващането има характер на
едностранна сделка, чиито правни последици са изпълнение на насрещните
задължения на страните по нея, които взаимно си дължат пари. От систематичното
тълкуване на нормите на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 и чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН, може да се обоснове извод, че нищожно по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗБН е не всяко прихващане, което има погасителен
ефект спрямо парични задължения на банката, а само това, което е извършено след
дефинирания от разпоредбата момент от представител на банката. Изявленията за
прихващане, които са предмет на предявените искове, са извършени от ответника
като кредитор на банката, поради което за тях са приложими хипотезите,
установени в чл. 59 от ЗБН. В този смисъл е и разрешението, дадено с
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 239/15.05.2018 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 986/2017 г., съгласно което
прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред
действията и сделките, визирани в чл. 3 ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само
на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този
погасителен способ норми.
С оглед гореизложеното, Съдът приема, че предявените
главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид извода на съда за неоснователност на
главните искове, следва да бъде разгледани и предявените при условията на
евентуалност искове, в заявената от ищеца поредност.
По
предявените евентуални искове с правна квалификация чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗБН /ред. до изм. с ДВ, бр. 98/24.11.2014 г.,
в сила от 28.11.2014 г./, относим към настоящия спор,
доколкото оспореното прихващане е извършено на 24.11.2014 г., кредитор може да
извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са
съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Съгласно
ал. 3 на същата разпоредба, прихващането може да бъде обявено за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил
вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.
В
случая вземанията са придобити от ответника, в качеството на извършващ
прихващането кредитор- цесионер от момента на
сключване на договорите за цесия. Ответникът извежда тези свои права от договори
за цесия, съответно от 28.10.2014 г. и 31.10.2014 г. В хода на производството
ищецът е изложил твърдения, че е уведомен за така сключените договори за цесия
на 05.11.2014 г., когато е получил уведомления от цедентите С.И.И., Д.И.И. и Д.И.П..
Правото на прихващане се състои във възможността с едностранно
волеизявление да се погасят двете насрещни вземания до размера на по-малкото от
тях, но за да възникне правото на прихващане е необходимо вземането на
прихващащия да е изискуемо /арг. от чл. 103, ал. 1
във вр. с чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/. За да бъде
извършено прихващането, следва да са налице следните предпоставки: наличие на
две задължения; идентичност на субектите по двете правоотношения; еднородност и
заместимост на двете насрещни задължения; изискуемост
на активното вземане; ликвидност; действителност на вземането.
Съгласно постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС /решение № 239/15.05.2018 г.,
по т. д. № 986/2017 г. и решение № 160/04.07.2018 г., по т. д. № 1164/2017 г./,
като момент на придобиване на вземането
по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН следва да се счита сключването н адговорова за цесия, а не момента на уведомяване на
длъжника за цесията. Затова Съдът приема, че за момент на придобиване на
активните вземания от страна на ответника следва за се считат датите на договорите за цесия /ищецът не е
оспорил изрично тези дати и от събраните по делото доказателства не се
установява договорите да са сключени на дати, различини
от вписаните такива в тях/, а датата на уведомяване на банката за извършените
прехвърляния е от значение за момента, от който възниква правото на цесионера да заяви придобитото вземане към длъжника.
Спорно между страните е обстоятелството дали към момента на придобиване
на вземанията ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на
банката или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
В случая вземанията са придобити от ответника преди датата на вписване
на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на
банкова дейност /вписването е станало на 07.11.2014 г./, поради което е неприложима предвидената в чл. 59, ал. 4
ЗБН необорима презумпция за знание на извършилия прихващането кредитор за настъпила неплатежоспособност на
банката. Затова следва да бъде проведено пълно и главно доказване от ищеца, че
към момента на придобиване на вземанията кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или, че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. В случая към датата на придобиване на вземанията от кредитора ответник
не е било поискано откриване на производство по несъстоятелност, съответно
ищецът следва да установи наличието на знание у ответника, че към 28.10.2014
г. и 31.10.2014 г. е настъпила
неплатежоспособност на банката. Ищецът поддържа, че под знание за „настъпила
неплатежоспособност" законодателят е нямал предвид наличие на специални
познания на конкретния кредитор с оглед обоснован икономически анализ, който да
установява, че са налице предпоставките за неплатежоспособност на банката, а
знанието на редовия гражданин или търговец за това, че банката е изпаднала в
такова състояние. Затова счита, че такова знание е налице за всички български
граждани от момента на обявяването на Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на
БНБ и Решение № 74 от 22.06.2014 г., съгласно които в резултат на спиране на
плащанията към клиенти, банката е поставена под специален надзор. Сочи, че в
медиите било отразено затварянето на банката за работа с клиенти в периода от
м. юни 2014 г., съответно от изнесената информация можело да се направи извод за
евентуалната неплатежоспособност на банката. Съдът намира,
че така твърдените факти не обосновават извод, че ответникът е знаел за
настъпилата неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането. По
делото не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват наличието
на такова знание. Не може да бъде възприето становището на ищеца, че под знание
за „настъпила неплатежоспособност” по смисъла на закона не следва да се вземат
предвид законово определените критерии за такава. След като в чл. 59, ал. 3 от
ЗБН изрично е посочено като относимо към настъпване
на фактическия състав на нормата знанието за настъпила неплатежоспособност, а
не за настъпването на евентуална неплатежоспособност или опасност от такава, то
следва да приеме, че дори и да е налице някакво знание за опасност от
неплатежоспособност, получено от кредитора от широко оповестена информация за
опасност от неплатежоспособност на банката, в това число и актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор, то това знание не е знанието за настъпила
неплатежоспособност по смисъла на закона. Посочените от ищеца в писмената
защита публично оповестени доклади и прессъобщения
също не съставляват пълно и главно доказване, че към 28.10.2014 г. и 31.10.2014 г. ответникът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност на банката.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 160/04.07.2018 г. на ВКС, ІІ ТО, по
т. д. № 1164/2017 г., съгласно което знанието
за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на активните
вземания не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност по см.
на чл.115 ЗКИ, при наличие на която /в регламентираните от законодателя
хипотези и условия/ БНБ може да постави банка под специален надзор.
Предвид изложеното, Съдът приема, че предявените при условията на
евентуалност искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По
предявените евентуални искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Ищецът иска да
бъде установена недействителността на процесните изявления за прихващане по реда на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, поради
извършването им от кредитора на банката след
началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под
специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г.
Съгласно
чл. 59, ал. 5 от ЗБН /в редакцията, след изм. с ДВ, бр. 98/24.11.2014 г., в сила
от 28.11.2014 г./, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на банката освен за частта, която всеки от тях
би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е
извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ от закона за кредитните
институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако
тази дата предшества датата на неплатежоспособността на банката.
Спорно
между страните е обстоятелството относно приложимостта на горецитираната
редакция на разпоредбата по отношение действителността на прихващания,
извършени преди влизането в сила на изменението. В случая безспорно процесните изявления за прихващания от 24.11.2014 г. са
извършени преди влизане в сила на изменението на ал. 5 на чл. 59 от ЗБН,
обнародвано с ДВ, бр. 98/2014 г.
Изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е въведено с § 9 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за дължавния бюджет
на Република България, като с този закон не е предвидено обратно действие на
изменената материалноправна норма от Закона за
банковата несъстоятелност. С последващо изменение на Закона за банковата
несъстоятелност, обн. в ДВ, бр. 22/2018 г., е предвидено
такова обратно действие на нормата, като съгласно § 8 от ЗИДЗБН, чл. 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от
20.06.2014 г. Предвид придаденото с изрична правна норма обратно действие на
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, то следва да се приеме, че преценката за
относителната недействителност на процесните
прихващания следва да бъде извършена, съобразно редакцията на нормата, след
изм. с ДВ, бр. 98/2014 г. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 39/02.07.2019 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 1283/2018 г.
По
делото се доказа наличието на всички елементи от фактически състав на чл. 59,
ал. 5 от ЗБН – процесните прихващания от 24.11.2014
г. са
извършени след началната дата на неплатежеспособността
- 20.06.2014 г., която дата предхожда поставянето на банката под специален
надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в
Търговския регистър по делото на банката на 23.06.2014 г.
С оглед гореизложеното, предявените главни искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед уважаването на предявените искове с правна квалификация чл. 59, ал.
5 от ЗБН, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност, съгласно
заявената от ищеца поредност, искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2
от ЗБН, тъй като не е настъпило посоченото от ищеца вътрешно-процесуално условие за
това.
При този изход на спора, ищецът има право на направените в поризводството разноски – арг. от
чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото не са представени доказателства за извършени от
ищеца разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 32204.67 лева, на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д. и К.Х.М., в
качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Б.М.Т.“ АД /л/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, главни искове с правна квалификация чл. 3,
ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН за прогласяване за нищожни на прихващания,
извършени от „Б.М.Т.“ АД /л/ с изявления към
„К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, съответно с вх. № 12199 от 24.11.2014
г. по отношение на вземането на С.И.И. към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност за получаване на сума в
общ размер от 671 116.84 лева, дължима по анекс
№ 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка ***ен депозит от 29.01.2010 г., което вземане е
прехвърлено на „Б.М.Т.“ АД /л/ с договор за цесия от 28.10.2014 г., срещу
задълженията на „Б.М.Т.“ АД /л/ към “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ по договор за
банков кредит от 18.03.2013 г. и с вх. № 12224/24.11.2014 г.
по отношение на вземанията на Д.И.И. и Д.И.П. към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност за получаване на суми,
респективно в размер на 44 000
лева, дължима на Д.И.И. по анекс № 68136 към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 23.03.2011 г. и
в размер на 90 000
лева, дължима на Д.И.П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка ***ен депозит от
28.02.2012 г., които вземания са прехвърлени на „Б.М.Т.“ АД /л/ с договор за цесия от
31.10.2014 г., срещу задълженията на „Б.М.Т.“ АД /л/ към “К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д. и К.Х.М., в
качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Б.М.Т.“ АД /л/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, при условията на евентуалност искове с
правна квалификация чл. 59, ал. 3 от ЗБН за признаване на относително недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ на прихващания, извършени от „Б.М.Т.“ АД /л/ с изявления към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, съответно
с вх. № 12199 от 24.11.2014 г. по отношение на вземането на С.И.И. към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност
за получаване на сума в общ размер от 671 116.84 лева, дължима по анекс
№ 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка ***ен депозит от 29.01.2010 г., което вземане е
прехвърлено на „Б.М.Т.“ АД /л/ с договор за цесия от 28.10.2014 г., срещу
задълженията на „Б.М.Т.“ АД /л/ към “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ по договор за
банков кредит от 18.03.2013 г. и с вх. № 12224/24.11.2014 г.
по отношение на вземанията на Д.И.И. и Д.И.П. към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност за получаване на суми,
респективно в размер на 44 000
лева, дължима на Д.И.И. по анекс № 68136 към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 23.03.2011 г. и
в размер на 90 000
лева, дължима на Д.И.П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка ***ен депозит от
28.02.2012 г., които вземания са прехвърлени на „Б.М.Т.“ АД /л/ с договор за цесия от
31.10.2014 г., срещу задълженията на „Б.М.Т.“ АД /л/ към “К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013 г., като
неоснователни.
ОБЯВЯВА, по искове с правна квалификация чл. 59,
ал. 3 от ЗБН, предявени от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу „Б.М.Т.“ АД /л/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.т.б.”
АД /в несъстоятелност/ на прихващания, извършени от „Б.М.Т.“
АД /л/ с изявления към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, съответно с вх. № 12199 от 24.11.2014 г. по
отношение на вземането на С.И.И. към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност за получаване на сума в
общ размер от 671 116.84 лева, дължима по анекс
№ 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка ***ен депозит от 29.01.2010 г., което вземане е
прехвърлено на „Б.М.Т.“ АД /л/ с договор за цесия от 28.10.2014 г., срещу
задълженията на „Б.М.Т.“ АД /л/ към “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ по договор за
банков кредит от 18.03.2013 г. и с вх. № 12224/24.11.2014 г.
по отношение на вземанията на Д.И.И. и Д.И.П. към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност за получаване на суми,
респективно в размер на 44 000
лева, дължима на Д.И.И. по анекс № 68136 към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 23.03.2011 г. и
в размер на 90 000
лева, дължима на Д.И.П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка ***ен депозит от
28.02.2012 г., които вземания са прехвърлени на „Б.М.Т.“ АД /л/ с договор за цесия от
31.10.2014 г., срещу задълженията на „Б.М.Т.“ АД /л/ към “К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013 г.
ОСЪЖДА „Б.М.Т.“ АД /л/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 32204.67 лева, представляваща
дължимата държавна такса по делото.
Решението е постановено при участието на Д.И.И., ЕГН **********, Д.И.И. /П./, ЕГН **********, С.И.И.,
ЕГН ********** и „Х.М.т.” ЕООД, ЕИК *********, в качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: