Р Е Ш Е Н И Е
№45
гр.
Велико Търново, 06.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена
Орманджиева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10046/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на М.С.С. ***, подадена чрез ***С.Л. от ВТАК, против Решение №9/03.01.2022
г. по АНД №891 по описа за 2021 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено
Наказателно постановление №21-1275-000867 от 29.04.2021 г. на началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново (НП), с което на С. за нарушение
на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от два месеца.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост
и се иска отмяната му, както и тази на самото НП. Алтернативно касаторът моли за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и изменение на НП относно наложените наказания,
които да бъдат определени към законовия минимум. Касаторът счита, че при
постановяване на решението районният съд не е съобразил всички направени от
него възражения, не е обсъдил правилно и всестранно всички доказателства и
фактическата обстановка, субективната страна и вината са останали недоказани. Подчертава,
че посоченият като доказателство запис от видеохранителни камери не е приобщен
в производството по надлежния начин. Моли за присъждане на разноски.
Тези съображения и
искането за отмяна на решението се поддържат от процесуалния представител на
касатора в съдебно заседание, като се допълва, че дори да е имало удар, той е
бил с изключително нисък интензитет и не е бил възприет от водача.
Ответникът по
касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново,
чрез инспектор Л.– служител с юридическо образование и юридическа
правоспособност, оспорва основателността на касационната жалба и моли решението
да бъде оставено в сила. Заявява, че запис не е бил иззет, а обсъжданият такъв
от съда е бил гледан от служителите на Сектор „Пътна полиция“.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, тъй като оспореното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Въззивната инстанция
е установила следните факти и обстоятелства по делото:
Административнонаказателното
производство е започнало на 20.04.2021 г. със съставянето на АУАН. Въз основа
на акта е издадено обжалваното НП за това, че на 19.04.2021 г. в 19:05 ч. в гр.
Велико Търново, ул. „Стоян Михайловски“ №12 (паркинг
пред магазин Рувер) М.С.С. като водач на лек автомобил
БМВ 318 И с рег. №*** преди да започне маневра – движение назад, не се убеждава,
че пътят зад превозното средство е свободен и със задна дясна част блъска в
задната дясна част паркирания лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. №***, с което
реализира ПТП с материални щети. С. не спира да се увери какви са последиците
от ПТП и напуска местопроизшествието. Наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, както и
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
В законния срок НП е
оспорено и същото е потвърдено с процесното решение на Районен съд – Велико
Търново като законосъобразно. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени
от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове и при
спазване на административнонаказателното производство. Извършена е преценка, че
описаната в НП фактическа обстановка е правилно установена и се потвърждава от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Отхвърлени са възраженията,
че не е налице субективната страна на деянието, за което съдът се е позовал на
предприетите в хода на административнонаказателното производство процесуални
действия – изслушване на пострадалото лице, преглед на наличните на мястото на произшествието
видеоохранителни записи и съставен протокол за ПТП. Направен е извод, че приложимите
материални разпоредби са правилно определени, а видът и характерът на
последиците от ПТП са без значение, тъй като задължението на водача да спре и
да ги установи е абсолютно. Обосновано е, че правилно са приложени санкционните
разпоредби, като наложените наказания са към минималния размер и съответстват
на обществената опасност. Не са намерени основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Като е стигнал до
този извод въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Настоящият
състав намира, че изводите на районния съд не съответстват на доказателствата
по делото и на приложимото право.
На първо място,
неоснователно районният съд е приел, че предявеното административнонаказателно
обвинение е доказано. По делото не са налице доказателства, от които да се
направи категоричен извод, че на 19.04.2021 г. касаторът действително е
осъществявал маневра назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и е реализирал ПТП. Съдът е събрал гласни и писмени доказателствени
средства, както изрично е посочено и в процесното решение – свидетелските
показания на актосъставителя, на свидетеля по съставяне на АУАН и на лицето,
което е било в автомобила заедно с водача на 19.04.2021 г., протокол за ПТП,
обяснения на С., справка за нарушения, Заповед №81212-515/14.05.2018 г. на
министъра и АУАН. От показанията на разпитаните свидетели – служители на Сектор
„Пътна полиция“, се установява, че при посещение на място по сигнал за ПТП са намерили
подателя на сигнала и автомобила му. Последният е заявил, че автомобилът му е
бил блъснат от друг автомобил и чрез камери за видеонаблюдение, разположени в
района, са констатирали, че единият автомобил закача другия, като ударът не е
бил силен. Какви са тези камери, кой е извършил оглед на материалните носители
на записа, какви са установените факти, съставен ли е протокол – всички тези
значими обстоятелства остават неясни и недоказани.
Собственикът на
автомобила – касатор понастоящем, е бил установен на следващия ден – 20.04.2021
г., когато му е съставен акт и когато е изготвен протокол за ПТП от 19.04.2021
г. От писмените обяснения, дадени от С. в хода на административнонаказателното
производство, и от показанията на свидетеля П.в хода на съдебното производство,
а дори и от разпита на полицейските служители, се установява, че за вмененото
нарушение лицето е разбрало на 20.04.2021 г. и че до този момент С. не е имал
знание за деянието.
Очевидно контролните
органи претендират, че деянието е установено при преглед на видеозапис от
камери, разположени в района. По принцип видеозаписите, ако са направени по
реда и правилата на НПК, представляват веществени доказателствени средства. Същите
обаче следва да се редовно приобщени към доказателствената маса, да е извършен
оглед и да е съставен протокол за това, а в случая данни за такива действия липсват.
От доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, не
става ясно как е установено нарушението. В хода на съдебното производство са
събрани само гласни и писмени доказателства, като без всякакво правно основание
в мотивите си съдът се позовава на преглед на видеоохранителни записи, но дори
не става ясно кой е осъществил този преглед и при какви обстоятелства. Крайният
извод е, че липсват доказателствени източници за извършване на деянието – веществени
доказателства (видеозаписи), като, дори да се
приеме, че има такива, същите не са законосъобразно приобщени по съответните процесуални
правила за това. На последно място – липсата/наличието на видеозаписи не е
подложена на внимателна оценка от въззивния съд, въз основа на която да бъдат
формирани обосновани правни изводи.
При съставянето на
НП АНО е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил акта
с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, не е преценил писмените
обяснения на санкционираното лице и липсата на събрани годни и относими
доказателства. Нищо
от това органът не е сторил, а контролните органи несъмнено не са извършили
оглед на видеозаписите и не са обективирали видяното в писмен протокол или друг
документ.
Единствено от обстоятелството,
че на 19.04.2021 г. С. е бил паркирал пред магазин Рувер (което самият той признава)
не може
да се направи извод, че същият е осъществил вмененото му нарушение. Доказването
на така твърдяното обстоятелство – маневра назад без водачът да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен, е изисквало събиране на неоспорими
доказателства, каквито в случая липсват. С оглед изложеното, настоящият състав
намира изводите на въззивната инстанция за доказаност на вменените за извършени
от касатора административни нарушения за неправилни. В случая нарушенията са
недоказани с оглед дефицит на доказателствената дейност на проверяващите и на наказващия
орган, непреодолим към момента на извършване на съдебната проверка за
законосъобразност. Така
проведеното административнонаказателно производство не само че не е
гарантирало правата на настоящия
касатор, напротив – нарушило ги е, а процедурата по съставяне на НП е
компрометирана, тъй като е лишена от пълнота и обективност. Административнонаказателното
обвинение е останало недоказано, поради което решението, с което е потвърдено
наказателното постановление е неправилно и следва да бъде отменено.
При този изход на
делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят разноски, представляващи платено
адвокатско възнаграждение за две инстанции, в общ размер на 600 лв.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №9/03.01.2022 г. по АНД №891 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-000867
от 29.04.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на М.С.С. *** за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от два месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на М.С.С.,
с ЕГН **********,*** разноски за две инстанции в размер от 600 (шестстотин) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.