Решение по дело №488/2010 на Окръжен съд - Пловдив

       Р Е Ш Е Н И Е

 

№  590, 29.04.2010г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд ,                                 

четиринадесети граждански състав

На деветнадесети април                                                     

две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав :

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев

 ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова

 Валерия Банчева

секретар : П.С.,

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

въззивно гражданско дело Nо 488   по описа за 2010 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството  е   по  реда  на  чл. 258  от ГПК.

Обжалвано  е   решение № 2876/16.11.2009г., постановено  по гр.д.№ 3254/2008г., ХІVгр.с.,  ПРС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от П.А.Т. иск против А.И. А. за осъждане да  заплати солидарно на двамата ищци П.Т. и И.Т. сумата от 1850лв., имещуствени вреди от непозволено увреждане – кражба на същата сума от дома им в с. Г.И., ул. ********, както и в частта, в която съдът не е присъдил направените по делото разноски.

Жалбоподателите П. и И.Т. оспорват решението в обжалваната му  част, като считат, че по делото е доказано, че се намират в брак, сумата е отнета от семейнот им жилище и е била съпружеска имуществена общност, поради което и е следвало искът им да бъде уважен така, както е предявен – в полза на двамата ищци. Претендират и че решението е неправилно в частта за разноските, т.к. по делото са направени такива, като макар и да са заплатени по вносна бележка единстевно от съпруга П.Т., то те са направени в полза на двамата ищци и следва да им бъдат присъдени.

Въззиваемата страна А.А. не е взел становище по жалбата.

                Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –  ищци, които са недоволни от обжалваната част на  постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явяваа допустима.

                Съдът,  след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

                Районният съд е бил сезиран със субективно съединени искове от П.Т. и И. Т. против А.А. за заплащане на обезщетение за причинени им имуществени вреди от престъпление – кражба, извършена на 25.07.2007г.от дома им в с. Г.Ш.о, ул.******. Твърди се, че откраднатото имущество е съставлявало съпружеска имуществена общност.

                Правното основание на така предявените искове е чл.45 от ЗЗД за репариране на вреди от непозволено увреждане. Така елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са вреда, противоправно поведение, причинна връзка между посочените два елемента и вина, която по закон се презюмира до доказване на противното.

                Към първоинстанционното производство е приложено нохд№1521/07, ПРС, по което е налице влязла в сила присъда № 195/22.11.2007г., в която подсъдимият А.А. е признат за виновен и е осъден за това, че на 25.07.2007г. в с. Г.И. е отнел чужди движими вещи, след които и сумата от 1850лв. от владението на И.Т. без нейно съгласие , с намерението противозаконно да ги присвои.    

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, П. и И.Т. се намират в брак от 1952г.

                С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът намира, че се установява фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Постановената присъда, съгл. чл.300 от ГПК, е задължителна на гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Така от посочената присъда се доказва извършването на деянието – кражба на вещи от дома на ищците Т., противоправността на деянието на А.А., както и неговата вина, макар че при деликтната отговорност същата се презюмира. Силата на пресъдено нещо , формирана по наказателното дело се разпростира и върху доказване на причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и противоправното деяние. Вярно е че в присъдата е записано, че отнетите вещи са отнети от владението само на ищцата Т., но предвид факта, че същата се е намирала в брак с другия ищец Т., както и че деянието е извършено в семейното им жилище, то следва да се приложи законовата презумпция по чл. 19 от СК/отм./ - материално-правно действащ към процесния момент, и да се приеме, че отнетото имущество се намира под режима на съпружеската имуществена общност. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказват по основание предявените искове за обезщетение на имуществени вреди от непозволено увреждане, което обезщетение е дължимо от извършителя на увредените лица - двамата съпрузи. Досежно размера на същото, предвид установеното в цитираната присъда и предвид факта, че ищците претендират единствено имуществени щети за отнетата им сума от 1850лв., то искът се явява доказан по размер. Така постановеното решение на първоинстанционния съд, в частта, в която се отхвърлят претенциите на съпруга П.Т. ще следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което А. се осъжда да заплати на П. и И. Т. сумата от 1850лв.

                По отношение на претендираните от ищците разноски, видно от вносните бележки за заплатени ДТ в общ размер от 89лв., ще следва да бъде осъден А.А. да заплати и посочената сума като разноски в производството на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК А.А. следва да бъде осъден да заплати ДТ за въззивното обжалване в размер на 37лв. по сметка на ВСС.

                Мотивиран от гореизложеното  съдът

Р Е Ш И :

               

ОТМЕНЯ  решение № 2876/16.11.2009г., постановено  по гр.д.№ 3254/2008г., ХІVгр.с.,  ПРС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от П.А.Т., ЕГН**********,  иск.

 ИЗМЕНЯ решение № 2876/16.11.2009г., постановено  по гр.д.№ 3254/2008г., ХІVгр.с.,  ПРС, в останалата  както следва :

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на И. Т.Т., ЕГН ********** и П.А.Т., ЕГН **********,***. *******, сумата от 1850лв., представляваща имуществени вреди от престъпление – кражба на същата сума, ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2007г.

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на И. Т.Т., ЕГН ********** и П.А.Т., ЕГН **********,***. ******, сумата от 89лв. разноски в производството.

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ВСС сумата от 37лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

ЧЛЕНОВЕ: