Р Е Ш Е Н И Е
№ 590, 29.04.2010г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
четиринадесети
граждански състав
На
деветнадесети април
две
хиляди и десета година
в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Валерия Банчева
секретар
: П.С.,
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно
гражданско дело Nо 488 по описа за 2010 година
и за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е
решение № 2876/16.11.2009г., постановено по гр.д.№ 3254/2008г., ХІVгр.с., ПРС, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявеният от П.А.Т. иск против А.И. А. за осъждане да заплати солидарно на двамата ищци П.Т. и И.Т.
сумата от 1850лв., имещуствени вреди от непозволено увреждане – кражба на
същата сума от дома им в с. Г.И., ул. ********, както и в частта, в която съдът
не е присъдил направените по делото разноски.
Жалбоподателите
П. и И.Т. оспорват решението в обжалваната му част, като считат, че по делото е доказано, че
се намират в брак, сумата е отнета от семейнот им жилище и е била съпружеска
имуществена общност, поради което и е следвало искът им да бъде уважен така,
както е предявен – в полза на двамата ищци. Претендират и че решението е
неправилно в частта за разноските, т.к. по делото са направени такива, като
макар и да са заплатени по вносна бележка единстевно от съпруга П.Т., то те са
направени в полза на двамата ищци и следва да им бъдат присъдени.
Въззиваемата
страна А.А. не е взел становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по
чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ищци, които са недоволни от обжалваната част
на постановеното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явяваа допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Районният
съд е бил сезиран със субективно съединени искове от П.Т. и И. Т. против А.А. за
заплащане на обезщетение за причинени им имуществени вреди от престъпление –
кражба, извършена на 25.07.2007г.от дома им в с. Г.Ш.о, ул.******. Твърди се,
че откраднатото имущество е съставлявало съпружеска имуществена общност.
Правното
основание на така предявените искове е чл.45 от ЗЗД за репариране на вреди от
непозволено увреждане. Така елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност са вреда, противоправно поведение, причинна връзка между посочените
два елемента и вина, която по закон се презюмира до доказване на противното.
Към
първоинстанционното производство е приложено нохд№1521/07, ПРС, по което е
налице влязла в сила присъда № 195/22.11.2007г., в която подсъдимият А.А. е
признат за виновен и е осъден за това, че на 25.07.2007г. в с. Г.И. е отнел
чужди движими вещи, след които и сумата от 1850лв. от владението на И.Т. без
нейно съгласие , с намерението противозаконно да ги присвои.
Видно
от удостоверение за сключен граждански брак, П. и И.Т. се намират в брак от
1952г.
С
оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът намира, че се установява
фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Постановената присъда, съгл. чл.300
от ГПК, е задължителна на гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Така от посочената присъда се доказва
извършването на деянието – кражба на вещи от дома на ищците Т.,
противоправността на деянието на А.А., както и неговата вина, макар че при
деликтната отговорност същата се презюмира. Силата на пресъдено нещо , формирана
по наказателното дело се разпростира и върху доказване на причинната връзка
между настъпилия вредоносен резултат и противоправното деяние. Вярно е че в
присъдата е записано, че отнетите вещи са отнети от владението само на ищцата Т.,
но предвид факта, че същата се е намирала в брак с другия ищец Т., както и че деянието
е извършено в семейното им жилище, то следва да се приложи законовата
презумпция по чл. 19 от СК/отм./ - материално-правно действащ към процесния
момент, и да се приеме, че отнетото имущество се намира под режима на
съпружеската имуществена общност. С оглед на изложеното съдът намира, че по
делото се доказват по основание предявените искове за обезщетение на имуществени
вреди от непозволено увреждане, което обезщетение е дължимо от извършителя на увредените
лица - двамата съпрузи. Досежно размера на същото, предвид установеното в
цитираната присъда и предвид факта, че ищците претендират единствено
имуществени щети за отнетата им сума от 1850лв., то искът се явява доказан по
размер. Така постановеното решение на първоинстанционния съд, в частта, в която
се отхвърлят претенциите на съпруга П.Т. ще следва да бъде отменено и вместо
него бъде постановено ново, с което А. се осъжда да заплати на П. и И. Т. сумата
от 1850лв.
По
отношение на претендираните от ищците разноски, видно от вносните бележки за заплатени
ДТ в общ размер от 89лв., ще следва да бъде осъден А.А. да заплати и посочената
сума като разноски в производството на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
На
осн. чл.78, ал.6 от ГПК А.А. следва да бъде осъден да заплати ДТ за въззивното
обжалване в размер на 37лв. по сметка на ВСС.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 2876/16.11.2009г., постановено по гр.д.№ 3254/2008г., ХІVгр.с., ПРС, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявеният от П.А.Т., ЕГН**********,
иск.
ИЗМЕНЯ решение
№ 2876/16.11.2009г., постановено по
гр.д.№ 3254/2008г., ХІVгр.с., ПРС, в
останалата както следва :
ОСЪЖДА
А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на И. Т.Т., ЕГН ********** и П.А.Т., ЕГН
**********,***. *******, сумата от 1850лв., представляваща имуществени вреди от
престъпление – кражба на същата сума, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.12.2007г.
ОСЪЖДА
А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на И. Т.Т., ЕГН ********** и П.А.Т., ЕГН
**********,***. ******, сумата от 89лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА
А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ВСС сумата от 37лв.
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: