РЕШЕНИЕ
№ 2262
гр.
Пловдив, 22 .11.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХІII
състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Д.К. и участието на
прокурора Димитър Молев, като
разгледа КАНД №2109/2021
година по описа на съда, докладвано от
съдия Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл. 208 и сл. от
АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП-Пловдив, подадена
чрез юрк.Ш. против Решение № 260572 от 18.06.2021г., постановено по АНД № 7645/2020г.
по описа на Районен съд -Пловдив, ХI наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление №507919-F539710 от 23.01.2020г., издаден от Директор на Дирекция %Обслужване“ при
ТД на НАП-Пловдив спрямо П.М.А. ЕГН********** от с.Дебово, в качеството на
представител на ДЗЗД“Натурално обединение местен пазар-фермери и занаятчии“ за
административно нарушение на чл.132 ал.6 вр. ал.5 от ЗДДС, като му е наложено
административно наказание „глоба в размер на 500 лева“ на основание чл.178 от ЗДДС.
В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени
са подробни съображения за извършено административно нарушение, в която връзка се
сочи на неправилни изводи на районния съд при обсъждане на събраните по делото
доказателства. Сочи се, че така се касае за съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като се прави искане за отмяна на решението и на отменения с него административен
акт. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява
и не излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на съдебното
решение и на обжалвания административен акт. Претендират се направените
разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба П.М.А., редовно призован,
с писмено становище на пълномощника си адв.К. взима становище за основателност
на касационната жалба, като излага подробни съображения за липса на основания
да бъде търсена от него административно – наказателна отговорност. Иска се
отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение. Претендира
разноски по приложен списък.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П.М.А. против
процесното НП, издадено въз основа на АУАН №F539710 от 27.02.2020год., с който е
прието, че е осъществил административно нарушение на разпоредбите на чл.132 ал.6
вр. ал.5 от ЗЗД, изразило се в това, че на 21.11.2018г. в гр.Пловдив, като
управител на ДЗЗД „Натурално-Обединение за местен пазар- фермери и занаятчии“
ЕИК131307692 не е изпълнил задължението си да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС в седмодневен срок от учредяването от 13.11.2018г. при регистриран по
ЗДДС съдружник –Апи Арт ЕООД ЕИК201840148. Посочено е, че нарушението е установено
във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС
№163912000561824/14.02.2020г..В писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН нарушителя е посочил, че не е бил запознат с обстоятелството, че има
съдружник, регистриран по ЗДДС, като дружеството е с идеална цел и не генерира
приходи и не е осъществявало търговска дейност, като липсват вредни последици. На
основание съставеният АУАН било издадено и процесното НП, с което на А. било
наложено административно наказание „глоба 500 лева“. За да отмени издаденото НП
първоинстанционният съд е приел, че касационният ответник незаконосъобразно е
бил определен за субект на вмененото му нарушение, той не може и не е следва да
бъде определен за автор на нарушението, поради което не може да носи
административно – наказателна отговорност.
Решението на първоинстанционият съд е правилно.
По отношение на наведените доводи от касатора, че А. е
годен субект на нарушението като управител на създаденото дружество с
нестопанска цел, липсват основания за същите. Видно от приложеното
удостоверение за актуално състояние, дружеството се представлява от всички
управляващи лица заедно и поотделно. Същевременно, съгласно събраните гласни
доказателства, административно – наказателната отговорност е реализирана за
всеки един от тях поотделно с определяните им като нарушители за едно и също
административно нарушение. Така образуваните три административно – наказателни
производства са в противоречие с изискванията да се търси лична административно
наказателна отговорност по смисъла на чл.24 от ЗАНН. Липсват основания за едно
и също административно нарушение да се търси групова отговорност. Като са привлекли
всеки един от управителите към административно – наказателна отговорност,
контролните органи се са изпълнили изискванията да изяснят отговорността на
конкретно лице, за конкретно административно нарушение. Ето защо в случаят
липсва виновно поведение по смисъла на чл.7 от ЗАНН от страна на П.А., като не
са сутановени субективните признаци на вмененото му нарушение. В този смисъл
изводите на първоинстанционният съд, че управителите не могат да бъдат субекти
на такава вменена им административнонаказателна отговорност, а като такова се
явява дружеството, следва да бъдат изцяло споделени. Безспорен и съобразен със събраните доказателства е извода, че именно дружеството, респ. съдружниците не е
изпълнило задължението си да подаде заявление за регистриране по ЗДДС, а от
страна на управителя А. липсва негово противоправно деяние. Тези
обстоятелства законосъобразно са преценени от първоинстанционният съд, който законосъборазно е отменил атакуваното НП.
От приобщените и обсъдени от съда
писмени доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящият
случай, дори да приеме наличие на осъществено административно нарушение, то е
налице хипотезата, за да бъде приложена разпоредбата на чл.28, б. а от ЗАНН. Безспорно е, че
обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски, а наложената
санкция, дори в един минимален размер, би била неоправдано висока с оглед на
причинените общественоопасни последици и е несъразмерна на установеното
административно нарушение и неговата тежест. Затова становището на настоящия
съдебен състав е, че не е следвало да бъде наложена посочената в НП “глоба в размер от 500.00 лева”. Изводите на съда в тази насока са
законосъобразни, защото са съобразени с наличието на конкретни обстоятелства,като
настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани
пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са идентични
с тези направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е
дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника,
който е направил своевременно искане за тяхното присъждане в настоящата
инстанция и е приложил списък с разноски. Същите се констатираха в размер на
300 лева за адвокатско възнаграждение, които съответстват на разпоредбата на чл.18
ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г за минималните
адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260572 от 18.06.2021г., постановено по АНД № 7645/2020г.
по описа на Районен съд -Пловдив, ХI наказателен състав.
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите София да заплати на П.М.А. ЕГН**********
от с.Дебово направените разноски в размер на 300 /триста/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.