№ 13532
гр. С., 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.А
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело №
20231110157972 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Ищецът Е. В. С. е предявил срещу „А.Т.Е.Г.” АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на
Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г., сключен между страните,
евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6., раздел V от договора,
предвиждаща заплащане на неустойка при липса на обезпечение, поради противоречие със
закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като неравноправна, а под условие на евентуалност - на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 420537 от 07.06.2021 г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в
размер от 1000 лв., със задължение да я върне на 12 месечни вноски, при размер на
възнаградителната лихва по договора от 40,55 %, годишен процент на разходите от 49,00 %
и обща сума на плащанията по договора - 1233 лв. Поддържа, че съобразно договорната
клауза на чл. 5, раздел V от същия, ищецът се задължил да заплати неустойка в случай, че не
предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 5 от договора - две
физически лица, които да отговарят на посочени условия или банкова гаранция. В
погасителния план, неразделна част от договора, е посочено, че неустойката в случай на
непредоставяне на обезпечение е в размер на 1080 лв. - съгласно чл. 10 от Приложение № 1,
като същата се заплаща разсрочено с месечните погасителни вноски. Твърди, че поради
неизпълнение на посоченото задължение да предостави обезпечение му е начислена
неустойка в размер на 1080 лв., с което общото задължение възлиза на сумата от 2313,36 лв.
Сочи, че е извършил плащания по договора в периода от 04.07.2021 г. до 31.07.2022 г. в общ
1
размер на 748,78 лв. Ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отразява
действителния такъв, в който следва да се включи и неустойката за непредоставяне на
обезпечение. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да се запознае с
икономическите последици от сключването на договора и да вземе информирано решение за
сключването му, поради което договорът е недействителен - чл. 22 ЗПК. Излага и доводи, че
клаузата на чл. 5.6., раздел V от договора е нищожна поради накърняване на присъщите за
неустойката функции, тъй като поставените изисквания към поръчителите създават условия
ищецът да не може да изпълни задължението си, а и предвиденият срок за предоставяне на
обезпечение е кратък. Счита, че клаузата на чл. 5 е и неравноправна, на основание чл. 143,
ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Освен това поддържа, че с неустойката се нарушава изискването
кредиторът предварително да оцени платежоспособността на длъжника по смисъла на чл. 16
ЗПК. В случая включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна
оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията му. Излага доводи, че така уговорената неустойка
накърнява добрите нрави, че се достига до значителна нееквивалентност на престациите,
както и че цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване за кредитора. Счита, че
клаузата за неустойка е нищожна и поради това, че преследва забранена от закона цел - да се
присъди още една възнаградителна лихва, съответно да бъде заобиколен чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
тази връзка твърди, че целта на неустоечната клауза е да създаде за потребителя задължение
за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява разход, пряко свързан с
договора за кредит - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по заема, което вземане следва да се включи при изчисляване на ГПР.
Искането към съда е да се признае за установено, че договорът за кредит е недействителен,
евентуално че оспорената клауза от договора е нищожна на наведените основания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва исковете като неоснователни. Признава наличието на облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г. с
посочените в исковата молба параметри. По същество заявява, че договорът не е
недействителен на сочените в исковата молба основания. Счита, че вземането за неустойка
обезпечава неизпълнение на задължение на потребителя и не следва да се включва в ГПР.
Освен това, неустойката се начислява само за времето на неизпълнение на задължението,
което обезпечава - предоставяне на обезпечение, като размерът й е съразмерен на
обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, предвид, че се касае за високо
рисков паричен заем. Оспорва клаузите от договора да не са уговорени индивидуално,
съответно да са неравноправни. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поддържа, че обстоятелството дали неустойката следва да бъде включена в ГПР е въпрос,
относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло - чл. 19,
ал. 5 ЗПК. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
2
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Е. В. С. да заплати на дружеството сумата от 484,22 лв. - непогасена главница
по Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на иска до окончателното изплащане на задължението и сумата от 86,17
лв. - лихва за забава за периода от 08.06.2022 г. до 20.12.2023 г., както и евентуален иск с
правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на Е. В. С. да заплати на дружеството сумата от
251,22 лв., представляваща остатъка от чистата стойност на кредита. В насрещната искова
молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 420537
от 07.06.2021 г., по силата на който ищецът е предоставил заем на ответника в размер на
1000 лв., със срок да издължаване от 12 месеца, като договорът е сключен от разстояние при
спазване изискванията на ЗПФУР. Твърди, че на 07.06.2021 г. заемната сума е преведена на
кредитополучателя. Поддържа, че ответникът по насрещните искове е извършил плащания,
но е останала незаплатена сумата от 484,22 лв., като задължението е изцяло изискуемо от
07.06.2022 г., като от деня, следващ тази дата ответникът е и в забава. Моли за уважаване на
насрещните искове, евентуално моли в случай, че договорът за кредит бъде обявен за
недействителен, на кредитора да бъде присъдена неплатената главница по договора.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът по насрещните искове поддържа, че е налице недействителност на целия
договор за кредит поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от изискуемото договорно съдържание -
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР - относно включените в същия
компоненти и как се формира посоченият в договора ГПР, така и в ГПР не е включена
неустойката за непредоставяне на обезпечение, а с прибавяне на същата ще бъде нарушено
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На това основание счита, че дължи връщане
единствено на предоставената в заем сума (1000 лв.), при съобразяване на извършените по
договора плащания (748,78 лв.), или сумата от 251,22 лв., в която връзка не оспорва
предявения евентуален насрещен иск. Моли за отхвърляне на насрещните искове и
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит №
420537 от 07.06.2021 г., сключен между страните, евентуално за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 5.6., раздел V от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при
липса на обезпечение поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като
неравноправна - чл. 146 ЗЗП, а под условие на евентуалност - на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави; както и насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален
3
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената неустоечна клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка в сочения размер при непредоставяне на обезпечение,
както и че договорът, евентуално клаузата за неустойка, са недействителни на посочените
основания - поради противоречие с императивна законова разпоредба или поради
накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да установи, че договорът за потребителски кредит съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК, както и че клаузите на договора
са уговорени индивидуално.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца по тях е да докаже: наличие на
облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние, че е получил съгласието на ответника за сключване на договора с обективирана
от него воля за предоставяне на заемната сума и че същата е предадена на
кредитополучателя, уговорения падеж на връщане на главницата, наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на
вземанията.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г. със соченото от страните съдържание, по
силата на който „А.Т.Е.Г.“ АД е отпуснало заем в размер на 1000 лв. на Е. В. С., сключен за
срок от 12 месеца (до 07.06.2022 г.), с падеж на първа вноска - 07.07.2021 г. и падеж на
последна вноска - 07.06.2022 г., с договорна лихва в размер на 233 лв., че сумата е усвоена от
кредитополучателя (видно и от разписка за извършено плащане от 07.06.2021 г. за сумата от
1000 лв.), както и че част от съдържанието на договора е клауза по чл. 5.6., раздел V,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на
1080,36 лв.
Съгласно раздел V „Обезпечение по кредита“ от договора, в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (т. е. деня, на който
кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин),
кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно договора и общите условия
както следва (чл. 5.1. и чл. 5.2.): 1) банкова гаранция в размер на сбора на дължимата
главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок
за погасяване на всички задължения по договора или 2) две физически лица - поръчители,
които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя, всеки от които да
отговаря на следните кумулативно поставени изисквания (чл. 5.3.): да има нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъде лице над 20 - годишна възраст; да работи
4
на безсрочен трудов договор; да има не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж;
да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за кредит, включително и такъв с
кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Дни просрочие 0-
30“. Уговорено е, че кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и
платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от
кредитополучателя поръчители, като в чл. 5.4. са изборени и документите, които следва да
представят поръчителите за доказване, че отговарят на посочените по-горе изисквания
(трудов договор, служебна бележка за размера на трудовото възнаграждение и др.), като е
предвидено, че при одобрение от кредитодателя, поръчителите подписват договор за
поръчителство.
В случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по
кредита, той дължи на кредитора неустойка съобразно чл. 5.6. от договора - за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, която се начислява и се заплаща от
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Посочено е, че ако
кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на
срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на
обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се
начислява, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Съдът
счита за нужно да отбележи, че конкретният размер на неустойката не е посочен в договора
за кредит, а в погасителния план към него. В графа „неустойка“ от погасителния план, към
всяка анюитетна вноска е предвидено да се прибавя сумата от 90,03 лв. (неустойка за
съответния месец), като за период от 12 месеца общо дължимата от потребителя неустойка
възлиза на сумата от 1080,36 лв., при главница в размер от 1000 лв., общ размер на
погасителна вноска при липса на обезпечение - 192,78 лв. и общо дължима сума - 2313,36
лв.
По делото е прието и Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит №
420537, видно от което главницата по кредита е в размер на 1000 лв., при срок на погасяване
на кредита - до 07.06.2022 г., размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение - 102,75
лв., размер на погасителна вноска без одобрено обезпечение - 192,78 лв., брой погасителни
вноски - 12, ГЛП - 40,55 % и ГПР - 49 %, общо дължима сума без неустойка - 1233 лв.,
размер на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 5.6. от
договора за кредит - 2,96 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава
1 % от главницата по кредита и общ размер на всички суми, дължими от кредитополучателя
при неизпълнение - 2313,36 лв.
Приети са също Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който са уговорени основните параметри на договора, вида и
условията за предоставяне на обезпечение, както и Общи условия на „А.Т.Е.Г.“ АД,
приложими към договори за потребителски кредити.
5
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
„А.Т.Е.Г.“ АД като кредитодател и Е. В. С. като кредитополучател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на потребителски кредит в размер от 1000 лв.
Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Кредитополучателят е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Доколкото не се твърди и не се установява сумата по договора да е
използвана за цели, свързани с професионалната и търговската дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че представеният по делото договор за кредит е
по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, при
който са спазени и изискванията за сключване от разстояние - чл. 6 ЗПФУР (което не е
спорно между страните). Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит,
необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.
10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК изисквания.
Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според
цитираната императивна норма на чл. 22 ЗПК води до извод за недействителност на
договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към 2021 г. означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума.
6
Съдът, като съобрази описаните по-горе клаузи, намира, че процесният договор за
кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в него
неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката, която е предварително известна на кредитора и по своя
характер цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на заемната сума - т. н. „скрита възнаградителна лихва“. Това е така, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок за предоставяне - правят задължението за предоставяне на
обезпечение изключително трудно изпълнимо. Еднодневният срок за предоставяне на
обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, тъй като същите следва да бъдат
поне двама и всеки от тях да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на
удостоверяване пред кредитора чрез предоставяне на официални документи, така и относно
безусловната банкова гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на
документи и одобрение от кредитна институция. По този начин кредиторът не е очаквал или
желал изпълнение на задължението. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано заедно със съответната погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Това не се променя от факта, че неустойката спира да се
начислява при представяне на обезпечение, макар и след срока, тъй като във всички случаи
за длъжника ще възникне задължение за неустойка, а същият ще може да влияе само на
размера й. В този случай, начислената неустойка не би имала обезщетителна функция, тъй
като обезпечение ще бъде представено и то ще обезпечи цялото евентуално неизпълнение,
макар и в един по-късен момент. Следва да се посочи, че уговорената алтернатива за
обезпечение - банкова гаранция в размер на всички дължими по договора суми е житейски
7
немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото
лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Предвид изложеното, съдът приема, че с разглежданата неустоечна клауза се уговоря по-
висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия - чл. 19 ЗПК.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че целта на неустойката
е да създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора,
което се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до
съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя. Прикривайки даден разход по кредита като не е
посочен изрично в договора за кредит и не е взет предвид при посочване размера на ГПР,
кредиторът на практика е въвел в заблуждение потребителя и същият не е бил наясно за
риска, който поема, респективно цената, която трябва да плати, преди да бъде обвързан
от договора.
Същевременно, с въведеното задължение на кредитополучателя за обезпечаване на
задълженията си по договора за кредит се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособността на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси и комисиони и други плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2
ЗПК. Задължението на кредитополучателя за осигуряване на обезпечение цели да се
заобиколи забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП, защото от задължението за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията.
Показателно е и това, че неустойката санкционира неизпълнение на задължение,
различно от главното задължение на кредитополучателя по договора (да върне заетата сума),
и се дължи независимо от това дали кредитополучателят плаща дължимите погасителни
вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на кредита няма самостоятелно
значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение.
Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за кредитора при липсата му, са
последица от невъзможността на кредитора да удовлетвори вземането си от обезпечението,
ако кредитополучателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално
не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за кредитора и се дължи
независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не може да бъде
пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение
е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля с повече от 100 % главницата от 1000
лв. Касае се за вземане, което ако беше включено в размера на ГПР, то той при всяко
положение би надхвърлил многократно законоустановения размер от 50 %, което се
8
установява и без специални знания, предвид че размерът на неустойката е повече от 100 %
от размера на главницата. От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва
извод, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на кредита чрез кумулиране на скрито възнаграждение, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ
разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. При това положение посоченият в договора
годишен процент на разходите (49 %) не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението
на ГПР.
С оглед на изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски
кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Поради това неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. След като в договора
не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при
съобразяване на чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК (така решение № 2261 от 18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на
СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 156 от 11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 54 от 09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г.
по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. №
2806/2021 г. по описа на СГС и др.).
В допълнение следва да се посочи, че в Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-
714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
9
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
Ето защо искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит №
420537 от 07.06.2021 г., сключен между страните, е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5.6., раздел V от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка при липса на обезпечение, поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, поради
което съдът не дължи произнасяне по тях.
В този случай потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По
въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде уважен на основание
чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е достигнал
до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, е формирана
константна практика на ВКС (решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и др.),
според които договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по предявен
на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
10
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на
изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в
специалния ЗПК.
Предвид изложените съображения насрещните осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Е. С. да заплати сумата от 484,22 лв. - непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № 420537 от 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 86,17 лв. - лихва за забава за периода
от 08.06.2022 г. до 20.12.2023 г., са неоснователни (доколкото съдът прие, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК) и следва да се отхвърлят,
като следва да се разгледа евентуалният насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23
ЗПК, като се даде отговор на въпроса каква е чистата стойност на сумата, получена от
ответника по насрещните искове, която не е погасена от него до момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Основателен е предявеният евентуален осъдителен иск по чл. 23 ЗПК за заплащане на
сумата от 251,22 лв., представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита.
Установено е по делото, че получената от Е. С. сума по договора е в размер на 1000 лв.
Между страните не съществува спор, че последният е извършил плащане по договора за
потребителски кредит в общ размер на 748,78 лв. (в която връзка са приети и платежни
нареждания от 04.07.2021 г. за сумата от 192,78 лв., от 10.08.2021 г. за сумата от 193 лв., от
22.09.2021 г. за сумата от 213 лв., от 30.11.2021 г. за сумата от 100 лв., от 31.07.2022 г. за
сумата от 50 лв.). С платената от ответника по насрещния иск сума в общ размер на 748,78
лв. е възможно погасяване само на валидно възникналото задължение за главница, като след
приспадане на заплатената сума остава непогасен остатък от 251,22 лв. Ето защо
предявеният насрещен иск по чл. 23 ЗПК следва да се уважи за сумата от 251,22 лв.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни. За установителния иск
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 450 лв., от които 50 лв. -
държавна такса и 400 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 13.10.2023 г., имащ характера на разписка за заплащане на възнаграждението
в брой на адвоката.
За защита по насрещните искове, от ответника по тях се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от
13.03.2024 г., имащ характера на разписка за заплащане на възнаграждението в брой на
адвоката, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете (разликата над 251,22 лв. до
570,39 лв.) следва да се присъди сумата от 223,82 лв., или общо в полза на Е. В. С. се дължат
разноски в размер на 673,82 лв.
На ответника по установителния иск, предвид уважаването му, разноски не се
дължат. На „А.Т.Е.Г.“ АД се дължат разноски по насрещните искове, съразмерно на
11
уважената част от тях, като са претендирани разноски в размер на 100 лв. - държавна такса и
960 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
17.05.2024 г., имащ характера на разписка за заплащане на възнаграждението в брой на
адвоката, срещу който размер не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, или в полза
на дружеството следва да се присъдят разноски в общ размер на 466,86 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.............., срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.” № 16, бл. П............, ет. 8, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Договор за потребителски
кредит № 420537 от 07.06.2021 г., сключен между страните, е недействителен поради
противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.” № 16, бл. П............, ет. 8, срещу Е. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., главни насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Е. В. С. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 484,22 лв. - непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещния иск - 20.12.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 86,17 лв. - лихва за забава за периода от 08.06.2022 г. до 20.12.2023
г.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., да заплати на „Ай Ти Еф
Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.” №
16, бл. П............, ет. 8, по предявения евентуален насрещен иск с правно основание чл. 23
ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК сумата от 251,22 лв., представляваща непогасена главница (чистата
стойност на кредита) по Договор за потребителски кредит № 420537 от 07.06.2021 г.,
сключен между страните.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.” № 16, бл. П............, ет. 8, да заплати на Е. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 673,82 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., да заплати на „Ай Ти Еф
Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.” №
16, бл. П............, ет. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 466,86 лв. - разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
12
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13