Решение по дело №98/2020 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

      гр.Ловеч, 28.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи  касационен състав, в  публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

           ЧЛЕНОВЕ:  МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                      ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                              

 

при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 98 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 39 от 20.03.2020 г., постановено по АНД № 419 / 2019 г., Троянският районен съд, пети състав, е отменил изцяло наказателно постановление № 1573 от 17.10.2019 г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“ към Агенция „Митници“, с което на „Товарни превози“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Трети март“ № 74, управлявано и представлявано заедно и поотделно от И.Г.К. и Р.К.К., на основание чл. 126, ал. 1, пр. първо, т. 2 от ЗАДС, чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС  е:

I.                   Наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 16 276,04 лв. /шестнадесет хиляди двеста седемдесет и шест лева и 04 ст./, на основание чл. 126, ал. 1, пр. първо, т. 2 от ЗАДС.

II.                На основание чл. 107е, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 13 485,83 лв. /тринадесет хиляди четиристотин осемдесет и пет лв. и 83 ст./ - пазарна цена на липсващия предмет на нарушението – акцизни стоки – 7787 литра при 15 градуса по Целзий нефтопродукт, препарат на основата на леко масло – безоловен бензин за двигатели с октаново число 95 или повече, по-малко от 98, съдържащ 7,5% биоетанол и 3675 литра при 15 градуса по Целзий нефтопродукт, препарат на основата на леко масло – безоловен бензин за двигатели, с октаново число 98 или повече, съдържащ 5% биоетанол;

III.             На основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС е лишено от право„Товарни превози“ АД, ЕИК *********, да упражнява дейността си в обекта, където е установено нарушението – „Карго ойл“ бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Троян, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 418, за срок от 1 /един/ месец, считано от запечатване на обекта, за която принудителна административна мярка е издадена ЗПАМ № 32-300765/18.10.2019 г. на Заместник - директор на Териториална дирекция „Дунавска“.

Със същото решение е осъдена Агенция „Митници“, ЦМУ, „Главна дирекция митническо разузнаване и разследване“ да заплати на „Товарни превози“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Трети март“ № 74, управлявано и представлявано заедно и поотделно от И.Г.К. и Р.К.К., сумата от 2500 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“ към Агенция „Митници“, който чрез. юрк. Я.Я., е подал жалба срещу решение № 39 от 20.03.2020 г., постановено по АНД № 419 / 2019 г. на Троянския районен съд, пети състав, с искане за отмяна на решението на ТРС и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление.

 Касаторът не споделя мотивите на ТРС във връзка с порочност на процедурата по вземане на пробите. Сочи се, че ТРС е стигнал до неправилен извод, че лабораторията, в която е проведено изследването и която е дала заключението по експертизата не е акредитирана да изпитва такива енергийни продукти. Сочи се, че ТРС не е посочил никакви мотиви, като не се е позовал и на никакви доказателства, въз основа на които е приел, че лабораторията или приложения метод са негодни. Възразява се, че неправилно ТРС е приел, че наказващият орган не е съобразил, че предлаганите за продажба от жалбоподателя и намиращи се в стопанисвания от него търговски обект нефтопродукти са родово -определени вещи, които преди да пристигнат до резервоарите в бензиностанцията се смесват в петролните бази при транспортирането и едва тогава в резервоарите, където имало налични остатъци от преди на поставено там гориво.

В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява, като не представя и писмено становище.

Ответникът - „Товарни превози“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Г.М. в съдебно заседание и в писмена защита излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на ТРС.

Ответникът сочи, че при доставка на горива приложими са разпоредбите на ЗАДС и Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Сочи, че съгласно ЗАДС горивата се разпространяват с АДД, издадени по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗАДС, в който се посочва код по КН, чрез който на основание чл. 32 от ЗАДС, във вр. с чл. 13 от ЗАДС се извършва идентифицирането на акцизните стоки и тяхното облагане, както и описанието на продукта, като се сочи, че в АДД стоките са описани. Сочи, че вторият документ, чрез който се разпространява горивото са Декларациите за съответствие, издадена по реда на чл. 5 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Сочи се, че и в двата документа стоките се описват с минималното си съдържание на биокомпонент, като не се сочи съдържание на биоетанол. Акцентира се, че наказаното дружество е представило единствено релевантните при проверката АДД. Допълнително се сочи, че дори във въззивното производство административнонаказващият не е конкретизирал с какво процентно съдържание на биоетанол по Протоколите от изпитване на двата вида бензин, е констатирано несъответствие. Сочи, че видно от представените Акцизни данъчни документи /АДД/ с УК № 0000000004445920/12.03.2019 г., УК №  0000000004442884/28.03.2019 г. и УК № 0000000004445906/29.03.2019 г., е, че същите не са издадени директно към „Товарни превози“ АД, ЕИК *********, а към трето лице „Инса ойл“ ООД. Излагат се и други аргументи за незаконосъоразност на наказателното постановление, като се моли касационната инстанция да остави в сила ожалваното решение на ТРС. Ответникът претендира и разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на ТРС като краен резултат. Според прокурора административното нарушение, за което е издадено наказателното постановление, е недоказано, поради което правилно е отменено наказателното постановление.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателни, но по различни съображения.

На първо място следва да се посочи, че районният съд неправилно се е произнесъл с диспозитив по отношение на частта от наказателно постановление по т. III, с която на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС е лишено от право„Товарни превози“ АД, ЕИК *********, да упражнява дейността си в обекта, където е установено нарушението – „Карго ойл“ бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Троян, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 418, за срок от 1 /един/ месец, считано от запечатване на обекта, за която принудителна административна мярка е издадена ЗПАМ № 32-300765/18.10.2019 г. на Заместник - директор на Териториална дирекция „Дунавска“.

Както е посочено и в обжалваното решение на Троянски районен съд, в частта по т. III от наказателно постановление № 1573 от 17.10.2019 г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“ към Агенция „Митници“, в тази част – има издадена ЗПАМ № 32-300765/18.10.2019 г. на Заместник - директор на Териториална дирекция „Дунавска“/на л. 29-30 от делото на РС/, вино от която на основание чл. 124б, ал. 1, във вр. с чл. 124а, ал. 1 и чл. 126, ал. 1, пр. първо, т. 2 от ЗАДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на обект за срок от 1 месец.

Съгласно 124б, ал. 4 от ЗАДС - Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, поради което, като се е произнесъл и в частта относно ЗПАМ № 32-300765/18.10.2019 г. на Заместник - директор на Териториална дирекция „Дунавска“/на л. 29-30 от делото на РС/, районният съд е упражнил недопустим съдебен контрол върху ЗПАМ, която е подлежала на обжалване пред административен съд в друго производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Отделно в делото на РС има данни, че със Заповед № 32-319813/06.11.2019 г. на Заместник - директор на Териториална дирекция „Дунавска“/на л. 33 от делото на РС/ е отменена ЗПАМ № 32-300765/18.10.2019 г. на Заместник - директор на Териториална дирекция „Дунавска“/на л. 29-30 от делото на РС/, което е друг допълнителен аргумент за недопустимост на решението на ТРС в частта, с която е отменено от наказателно постановление по т. III, с която на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС е лишено от право„Товарни превози“ АД, ЕИК *********, да упражнява дейността си в обекта, където е установено нарушението – „Карго ойл“ бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Троян, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 418, за срок от 1 /един/ месец, считано от запечатване на обекта, за която принудителна административна мярка е издадена ЗПАМ № 32-300765/18.10.2019 г. на Заместник - директор на Териториална дирекция „Дунавска“.

Ето защо в тази част решението на ТРС следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в същата част.

 В останалата част решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че решението на ТРС е подробно, но мотивите на ТРС са концентрирани върху развитите от двете страни пред ТРС аргументи, без да са изложени мотиви на районния съд върху това: дали административното нарушение, за което е издадено наказателното постановление, е правилно квалифицирано в АУАН и НП, дали описанието на административното нарушение в обстоятелствената част на АУНА и наказателното постановление е недвусмислено и ясно и дали описанието на административното нарушение в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление съответства на цифровата квалификация на административното нарушение, посочена в наказателното постановление.

Касационната инстанция намира, че спорът пред РС, както и мотивите на съдебното решение са „изместени“ към въпросите относно взетите проби при проверката, в коя лаборатория са били изпратени за изследване, дали същата лаборатория е акредитирана и др.

В наказателното постановление и в АУАН за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 126, ал. 1, пр. първо, т. 2 от ЗАДС, съгласно която:

На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

Както в АУАН /на л. 17-22 от делото на РС/, така и в наказателно постановление № 1573 от 17.10.2019 г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“ към Агенция „Митници“ /на л. 9-15 от делото на РС/, са посочени достатъчно подробно документите, които е представило наказаното дружество при проверката, като са посочени подробно Акцизни данъчни документи /АДД/ и Декларации за съответствие на качеството на течните горива с техните идентификационни белези. 

Липсват мотиви на РС дали приема, че представените Акцизни данъчни документи /АДД/ и Декларации за съответствие на качеството на течните горива отговарят на изискванията на чл. 84, ал. 1 от ЗАДС и чл. 5 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Липсва обсъждане в решението на РС относно сочените от ответника по касация Акцизни данъчни документи /АДД/, както и, че същите не са издадени директно към „Товарни превози“ АД, ЕИК *********, а към трето лице „Инса ойл“ ЕООД. Липсват мотиви на РС кое лице е следвало да представи на контролните органи при проверка Акцизни данъчни документи /АДД/ и Декларации за съответствие, както липсват мотиви въз основа на какви доказателства районния съд приема, че административното нарушение по чл. 126, ал. 1, пр. първо, т. 2 от ЗАДС е извършено, респ. не е извършено.

Ето защо касационната инстанция намира, че решението на РС, макар и подробно, не съдържа мотиви относно основни релевантни въпроси, а именно: дали административното нарушение, за което е издадено наказателното постановление, е правилно квалифицирано в АУАН и НП, дали описанието на административното нарушение в обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН е недвусмислено и ясно и дали описанието на административното нарушение в обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН съответства на цифровата квалификация на административното нарушение, посочена в наказателното постановление за нарушена.

Липсват мотиви на РС какви документи са се изисквали, какви документи са били представени, дали представените Акцизни данъчни документи /АДД/ и Декларации за съответствие на качеството на течните горива са отговаряли на изискванията на закона, в крайна сметка дали е осъществен състав на конкретно посоченото в АУАН и НП административно нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. първо, т. 2 от ЗАДС.

Ето защо касационната инстанция намира, че допуснатите нарушения на процесуалните правила съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК са съществени и са довели и до липса на мотиви относно допуснати процесуални нарушения в описанието на административното нарушение в АУАН и НП и  съставомерността на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление.

Водим от горното касационият състав счита, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд, в частта, с която се е произнесъл по т. I и т. II на наказателното постановление, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Троянския РС със задължителните указания по приложението на закона, посочени по-горе.

С оглед изхода на делото, настоящата инстанция не следва да се произнася по претенцията за присъждане на разноски на ответника по касация.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 222, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 39 от 20.03.2020 г., постановено по АНД № 419 / 2019 г. на Троянския районен съд, пети състав, в частта, с която се е произнесъл по отношение на частта от наказателно постановление по т. III, с която на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС е лишено от право„Товарни превози“ АД, ЕИК *********, да упражнява дейността си в обекта, където е установено нарушението – „Карго ойл“ бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Троян, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 418, за срок от 1 /един/ месец, считано от запечатване на обекта, за която принудителна административна мярка е издадена ЗПАМ № 32-300765/18.10.2019 г. на Заместник - директор на Териториална дирекция „Дунавска“, и ПРЕКРАТЯВА производството в същата част.

ОТМЕНЯВА решение № 39 от 20.03.2020 г., постановено по АНД № 419 / 2019 г. на Троянския районен съд, пети състав, в останалата част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Троянския районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: