№ 335
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Р. М. срещу „Топлофикация Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист от 08.03.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който – 1293,57 лева, с молба от 01.09.2011 г. е
образувало изп.д. № 1389/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че ищецът е платил
доброволно на каса сумата от 800 лв., като след съответните погашения на разноски и лихви
е погасена и част от главницата до размера от 979,29 лева, във връзка с което съдебният
изпълнител е изготвил сметка от 29.09.2011 г. Твърди се, че в рамките на изпълнителното
дело действия не са били предприемани, като последното валидно изпълнително действие
било на 25.08.2012 г., видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, като с
постановление от 03.11.2020 г. ЧСИ Бадев прогласил прекратяването по право на
изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се, че след
настъпване на перемпцията на 25.08.2014 г. взискателят е поискал ЧСИ да направи справки
относно имущественото състояние на длъжника и да наложи запор, но такива действия не
били предприети, нито били събрани дължимите за тях такси, поради което давността не е
била прекъсвана, като към датата на депозиране на настоящата искова молба същата е
изтекла
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо В. Р. М. за сумата от 979,29 лева, представляваща остатък от главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2006 г. до 30.04.2009 г., за която сума е
1
издаден изпълнителен лист от 08.03.2010 г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 7200/2009 г. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК. В процесния случай в исковата молба се твърди, че за оспореното
вземане е издаден изпълнителен титул, същото е било предмет на изпълнително
производство, но към настоящия момент липсва висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на
ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест
на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в
конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1389/2011 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 01.09.2011 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника В. Р. М. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 08.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 7200/2009 г. на на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул, издаден в полза на взискателя „Топлофикация –
Перник“ АД с предмет процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от
предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на
процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 1389/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 01.09.2011 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор и възбрана). След образуване на делото ЧСИ С.Б. е извършвал справки за
имущественото състояние на длъжника и му е изпратил ПДИ. Със съобщение, изх. №
25.08.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 04.04.2016 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за образуване,
взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника или неговата пенсия. При справка в регистрите на НОИ от същата дата не е
констатирано действащо трудово правоотношение.
В исковата молба се признава, а от изготвената от съдебния изпълнител сметка се
установява, че длъжникът е заплатил доброволно на каса сума в размер на 800 лв., с което
остатъчният размер на задължението към 29.09.2011 г. възлиза на 979,29 лв. главница.
Към момента на образуване на ИД № 1389/2011 г. е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от
2
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 01.09.2011 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 02.09.2013 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
Молба за налагане на запор е депозирана едва на 04.04.2016 г., т.е. над две години от
последното поискано изпълнително действие (01.09.2011 г.). Въпреки резолюцията от
04.04.2016 г., изписана саморъчно от съдебния изпълнител върху молбата, за внасянето на
държавни такси, не са били внесени изискуемите авансови такси съгласно ТТРЗЧСИ. Тази
нередовна молба не може да бъде приета като действие, прекъсващо давността, след като е
подадена в условията на прекратено изп. производство. Същата нередовна молба няма нито
процесуални, нито материалноправни последици, след като изп. производство вече е било
прекратено по право.
С постановление от 03.11.2020 г. ЧСИ е констатирал, че са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, че
делото е прекратено на 03.11.2020 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като
при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради
т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР №
2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
3
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 02.09.2013 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение, годни да прекъснат давността. При така установената фактология съдът намира,
че считано от този момент – 02.09.2013 г., петгодишната давност за процесните вземания е
изтекла на 02.09.2018 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково
производство.
За пълнота следва да се посочи, че дори нередовната молба на взискателя от
04.04.2016 г. да се счита, че също съставлява действие, годно да прекъсне давността за
вземането (разбиране, което настоящият състав не споделя), между нея и образуването на
4
настоящото исково производство отново е изминал период, надхвърлящ 5 години.
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са погасени по давност и искът
е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 350 лв. Неоснователно е въведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна,
доколкото уговореният и платен адвокатски хонорар е в минимален размер, съгласно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Р. М., ЕГН **********, гр.
Перник, кв. „Проучване“, бл. 7, ап. 105, чрез адв. А.Ц. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо В. Р. М. за сумата в размер на 979,29 лева, представляваща остатък от
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2006 г. до 30.04.2009 г., за
която сума е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010 г. въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 7200/2009 г. на Районен съд Перник, поради погасяването й по
давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. Р.
М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5