Определение по дело №1805/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260318
Дата: 4 септември 2020 г.
Съдия: Александър Димитров Муртев
Дело: 20202100501805
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    260318                  04.09.2020 г.      гр. Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Даниела Михова

Членове: Галя Белева

   мл. с. Александър Муртев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Муртев  в. гр. д. № 1805 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С Решение № 959 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 7275 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г., е признато за установено, че „Принсхорн“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 11, представлявано от управителя Тихомир Атанасов, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 , т. 1 от ГПК във вр. чл. 228, ал. 1 вр.  232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължи на „С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, гр. Сливен , ул. „Добри Чинтулов“ № 16, представлявано от управителя Стайко Стайков, сумите от 5094.99 лева /пет хиляди деветдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща главница по Договор за наем на земеделски земи № 83/ 19.06.2017г. за стопанската 2017/2018г. , платима както следва: 25% от сумата – 1273.74лева  до 15.07.2017г., 25% от сумата – 1273.74лева до 20.12.2017г. и останалите 50% от сумата – 2547.49лева до 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.08.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410, ал. 1 от ГПК до окончателното плащане на вземането, обезщетение за забава в общ размер на 775.27лева/ седемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ : от 17.07.2017г. до 01.08.2019г. в размер на 263.97лева/двеста шестдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/; от 21.12.2017г. до 01.08.2019г. в размер на 208.41лева/двеста и осем лева и четиридесет и една стотинки/; от 31.05.2018г. до 01.08.2019г. в размер на 302.89лева/триста и два лева и осемдесет и девет стотинки/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2975/06.08.2019г. по ч. гр. д. № 6566/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас. 

С решението „Принсхорн“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 11, представлявано от управителя Тихомир Атанасов, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на „С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, гр. Сливен , ул. „Добри Чинтулов“ № 16, представлявано от управителя Стайко Стайков, сумата от общо 453.80лева/ четиристотин петдесет и три лева и осемдесет стотинки/ представляваща деловодни разноски – общо 217.40лева/ двеста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ за внесените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 6566/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас и сумата от общо 236.40лева/ двеста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ в настоящото производство.

Постъпила е въззивна жалба от “Принсхорн” ЕООД, с която се обжалва Решение № 959 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 7275 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г., в неговата цялост.

Иска се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Навеждат се доводи, че преценката на съда относно съществуващите доказателства и материали по делото, с оглед издадения съдебен акт е неправилна и непълна. На първо място се твърди, че по делото не било доказано предаването на процесните имоти – предмет на договора в състояние годно за ползването им. Тъй като договорът за наем е реален договор, то съществувало изискването да бъде доказано, че недвижимата вещ била предадена за ползване. Сочи, че въпреки, че в чл.3 от процесния договор било вписано, че наемодателят предава на наемателя наетите обекти, липсвало изрично изявление, че земите вече били предадени. С тези доводи се твърди, че представеният договор сам по себе си не бил достатъчен за доказване предаването на владението върху процесните имоти, предмет на договор в състояние годно за ползването им. Същевременно липсвали други доказателства за предаването на земите. На следващо място сочи, че съгласно чл.37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи всеки собственик подавал в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочвала формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите, но същевременно нямало данни собственика да е подавал такава декларация. Твърди, че съгласно приложено по делото съдебно удостоверение било видно, че земеделската 2017/2018г. фирма “Принсхорн” ЕООД е заявила по чл.70, ал.1 от ЗСПЗЗ за участие в споразумение за ползване на земеделски земи по чл.37 от същия закон 791,762 дка. Въпреки това, в избраните масиви за ползване били включени едва 546,844 дка от заявените. Сочи, че по отношение допустимостта за подпомагане на заявените имоти, на страницата на ДФЗ имало обявен публичен регистър, в който можело да се провери каква част от въпросните имоти попадала в легитимния слой. По тези съображения искът следвало да се счита недоказан по размер. Сочи, че във връзка с това било поискано назначаването на експертиза, която била отказана, с цел да се изчисли каква част от имотите, предмет на договора за наем попадали в легитимния слой. Претендират се разноски.

След дадени указания от страна на БРС е депозирана уточняваща молба от страна на въззивника /озаглавена въззивна жалба /, с която се прави доказателствено искане да бъде допусната експертиза, с която да се установи каква част от заявените земи, съгласно договора за наем попадат в легитимния слой за подпомагане, съответно каква част са заявени и са допустими за участие в споразумение за ползване на земеделски земи по ЗСПЗЗ.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от “С.И.Г.” ООД, в което се излагат съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. В отговора се сочи, че районния съд е приложил правилно процесуалните правила, като е отделил спорните от безспорните обстоятелства и е преценил събраните в процеса доказателства с оглед спорните такива. Оспорват се наведените от въззивника твърдения за допуснато необсъждане на събрани по делото доказателства, което да е довело до неправилност на първоинстанционното решение. Във връзка с исканата от въззивника експертиза се сочи, че същата не е изготвена, поради невнасяне на определения от съда депозит, а не поради отказ на съда.

 Не се правят нови доказателствени искания, претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

По отношение на направеното от въззивника доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, настоящия състав намира, че следва да бъде оставено без уважение като неотносимо, тъй като обстоятелствата каква част от заявените земи, съгласно договора за наем попадат в легитимния слой за подпомагане, съответно каква част са заявени и са допустими за участие в споразумение за ползване на земеделски земи по ЗСПЗЗ, за които се иска да бъде допусната експертизата, не разкриват отношение към предмета на делото.

С оглед на изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Принсхорн ЕООД срещу Решение № 959 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 7275 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Принсхорн ЕООД доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

ВНАСЯ в. гр. д. № 1805 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 22.07.2020г. - на 14.09.2020 г. от 10.20 часа.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                       

       Членове: