О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. Перник, 21.03.2023г.
Административен съд - Перник, в закрито заседание на двадесет и първи
март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
Като разгледа докладваното от съдията – докладчик К. Чакъров административно
дело № 75 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 213, във вр. с чл.
215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 58 и чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба на М.К.Г. – Н., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Г.М.,
съдебен адрес:***, ***срещу Мълчалив отказ на кмета на община Перник, да упражни
правомощията си по чл. 223 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в частност да издаде
задължително предписание по чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, по жалба/заявление с
вх. рег. № към ***. С жалбата се иска от съда да отмени мълчаливия отказа, като
съдържа и особено искане по реда на чл.
166 от АПК, за спиране на изпълнението на постановения мълчалив отказ.
С Разпореждане от 20.03.2023. на Административен
съд – Перник, административната преписката
е изискана от кмета на община Перник, тъй като жалбата срещу мълчаливия
отказ е входирана директно в съда , а не по правилата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
С писмо вх. на Административен съд – Перник рег. № 816/21.03.2023г.,
ответният орган изразява становище по подадената жалба, претендира присъждане
на съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение и представя
по делото цялата административна преписка.
Съдът, като обсъди доводите на страните и като взе предвид заявеното от жалбоподателя искане за защита, прие
следното.
С жалба вх. рег. № към *** жалбоподателят, в качеството си на собственик на ПИ с идентификатор
*** на с. Р., ***, е
сезирал кмета на община Перник с искане да упражни
правомощията си по чл. 223 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с извършени земни
изпопно-насипни дейности и изграждане на нова ограда към улицата, в съседния на
жалбоподателката терен – ПИ с идентификатор ***. Жалбата е втора по ред, тъй
като със вх. рег. № *** кмет на
община Перник е бил сезиран за проблема.
С оглед на така заявеното с подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално недопустима за разглеждане.
За
да е налице отказ - изричен или мълчалив, следва административният орган да има задължение да се произнесе по направено
искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 58, ал. 1 АПК мълчалив отказ е налице
само тогава, когато органът не се е произнесъл в срок по искане за издаване на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал., ал. 1 – 4 от АПК.
По подадените от
жалбоподателката сигнали кметът на община
Перник не
е бил длъжен да се произнесе. Това е така, тъй като при упражняване на
правомощията си по чл. 223 от ЗУТ този орган действа служебно
и не може да бъде обвързан от наличието или липсата на сезирания от граждани
или организации за спиране или премахване на незаконни строежи. Липсват
законови основания, регламентирани в ЗУТ, които да вменяват задължение на
органа по чл. 223 от ЗУТ да се произнася по
отправените до него сигнали, а и съгласно чл.
124, ал. 2 от АПК решението на административния орган по подаден сигнал, не
подлежи на обжалване. В специалния закон /ЗУТ/ не е предвидена възможност да се
оспорва отказ да се образува производство за констатиране и спиране, респ.
премахване на евентуално съществуващ незаконен строеж. Съгласно чл.
214, т. 3 от ЗУТ заповедите за спиране на незаконен строеж подлежат на
съдебен контрол, но не и отказите за издаването им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява
достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по
установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените
строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация, забранява
захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда
поставянето на отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на
хора и други. Според разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2 или на части от тях.
В
тези случаи, кметът, в качеството си на административен орган, действа в
условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не
съответния административен акт. Той не е обвързан от подадения от жалбоподателя
сигнал. Отказ, представляващ индивидуален административен акт, който подлежи на
оспорване пред съд, е налице само тогава, когато административният орган е
длъжен да издаде акт по заявеното искане, какъвто не е настоящият случай. В
конкретния казус липсва правна норма, която да създава за кмета на общината
задължение да се произнесе по искане за забрана ползването на строеж и
установяване на незаконен строеж и за неговото премахване. В този смисъл
Определение № 1252 от 26.01.2011г по адм. д. № 1033/2011г. по опис на ВАС;
Определение № 4800 от 08.04.2014г по адм. д. № 2382/2014г. по опис на ВАС; Определение
№ 4969 от 14.04.2009г по адм. д. № 4317/2009г. по опис на ВАС; Определение №
1419 от 10.02.2016г по адм. д. № 1306/2016г. по опис на ВАС; Определение №
14896 от 26.11.2012г по адм. д. № 10261/2012г. по опис на ВАС и др. Във връзка
с изложеното подадената жалба следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Недопустимостта на жалбата, обуславя и недопустимостта на заявеното със
същата особено искане по реда на чл. 166 от АПК, за спиране на изпълнението на
постановения мълчалив отказ.
По делото е направено искане
за присъждане, в полза на ответника, на съдебни разноски, под формата на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на спора и срочноста
на заявената претенция, същата се явява основателна. В тази връзка, съобразявайки
се с разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК и 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ, жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати
на ответника съдебни разноски в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 143, ал. 3 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.К.Г.
– Н., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Г.М., съдебен адрес:***, ***срещу
Мълчалив отказ на кмета на община Перник, да упражни правомощията си по чл. 223
и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в частност да издаде задължително предписание по чл.
223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, по жалба/заявление с вх. рег. № към ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
по реда на чл. 166 от АПК, за спиране на изпълнението на постановения мълчалив
отказ.
ОСЪЖДА М.К.Г. – Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на община Перник
съдебни разноски в размер на 100.00 (сто) лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 75 по описа за 2023г на Административен
съд – Перник.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Съдия: /п/