ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1700
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501016 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.274 от ГПК, във връзка с чл. 262, ал. 3 от
ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от адвокат Живко Бойков Бойчев, в
качеството му на процесуален представител на Я. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, против Разпореждане №4875/27.04.2022 г. по гр.д. №3794/2021 г. на Районен съд
Бургас.
С оспореното разпореждане, съдът е върнал въззивната жалба на Я.К. срещу Решение
№ 422 от 09.03.2022г., постановено по гр.д. № 3794/2021г. по описа на Районен съд Бургас
поради неотстраняване на нередовности по същата, указани с предходно разпореждане от
30.03.2022 г., а именно в определения от съда срок да бъде платена държавна такса в размер
на 60 лева по сметка на БОС и да бъде представен допълнителен препис от жалбата за
връчване на насрещната страна.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното разпореждане,
тъй като указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности по
въззивната жалба били незаконосъобразни. Сочи се, че предявените от К. искове произтичат
от трудово правоотношение, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК ищцата не дължи заплащане на такси и разноски в образуваното производство. Излагат
се твърдения, че тези аргументи са били изложени в нарочна молба, подготвена в рамките на
седемдневния срок, определен за изпълнение на указанията на БРС, която обаче
пълномощникът на страната не успял да депозира в съда поради служебни ангажименти.
Същият изтъква, че в последния ден от срока е изпълнявал професионални задължения в ***
поради което се е обърнал към служител на посочената община с молба да изпрати молбата
до съда. В подкрепа на тези твърдения към частната жалба прилага като доказателство
1
копие от изготвената молба с отбелязване върху нея на следното съдържание „копие: 11-00-
329/12.04.2022 г.“ Прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор по частната жалба от насрещната
страна по делото „Алупласт ЖТГ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител
на дружеството адвокат Димитрина Ройдева. С отговора жалбата се оспорва като
неоснователна, като се сочи, че при дадени указания за отстраняване на нередовности,
страната е задължена да изпълни същите в определения за това срок, или ако ги намира за
незаконосъобразни да възрази. Намира за ирелевантни, както и за неоснователни
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката относно причините,
поради които указанията не били изпълнени в срок. По изложените съображения моли за
потвърждаване на разпореждането.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е основателна по следните съображения.
Исковото производство е образувано по предявени от Я.К. обективно съединени
искове за заплащане на различни суми, дължими във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение между страните. С решението си по съществото на спора,
първоинстанционният съд е отхвърлил следните искове: за заплащане на нетните трудови
възнаграждения за месеците февруари и март на 2021 год. в размер на 933.77 лв.; за
заплащане на сборна мораторна лихва върху неплатените възнаграждения за месеците
януари, февруари и март на 2021 год. - за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 13.73 лв.; за заплащане на трудово възнаграждение от 1503.40 лв. за положен
извънреден труд в периода от м.юни 2020 год. до м.февруари 2021 год. в размер на 158 часа,
ведно със сборна мораторна лихва в размер на 78.49 лв., начислена върху всяко месечно
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.05.2021 год.; за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 114.13 лв.,
ведно с мораторна лихва в размер на 0.98 лв., начислена за периода от 01.05.2021 год. до
30.05.2021 год.; за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 114.13
лв.; за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от несвоевременно
оформяне и предаване на трудовата книжка, довело до невъзможност за започване на друга
работа, в размер на 1000 лв., евентуално - обезщетение в размер на 570.64 лв. - последното
дължимо възнаграждение за м. март 2021 год., евентуално - неполученото обезщетение за
безработица за периода от 15.03.2021 год. до 14.07.2021 год. в размер на 996 лв.; както и за
заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания от заболяване, получено при работа в неподходящи условия, както
и от психически тормоз, злепоставяне и уронване на авторитета й.
С разпореждането от 30.03.2022 г., Бургаският районен съд е дал указания на ищцата
да внесе държавна такса в размер на 60 лева за въззивното обжалване, без да конкретизира
по кой от отхвърлените исковете приема, че се дължат такси и разноски, доколкото същите
2
са свързани с трудовото правоотношение между страните. Индиция за това, че таксата от 60
лева е определена във връзка с въззивното обжалване по иска с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, може да бъде изведена от мотивите на решението, в които
съдът е приел, че този иск не касае трудов спор по смисъла на чл. 357 от КТ и с оглед на
това е осъдил ищцата да заплати дължимата за неговото разглеждане в
първоинстанционното производство такса от 120 лева.
При извършване на проверката за редовност на въззивната жалба, по реда на чл. 262,
ал. 1 във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът най –напред не е отчел, че предмет на
всички обективно съединените искове, с изключение на иска по чл. 45 от ЗЗД, са претенции
за заплащане на суми във връзка с трудовото правоотношение на страните, и същите по
съществото си представляват трудови спорове по смисъла на чл. 357 от КТ. Впрочем като
такива ги е възприел и самия първоинстанционен съд, произнасяйки се изрично в мотивите,
че счита за нетрудов спор само иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
След като няма спор, че предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. с чл.
242 от КТ, чл. 220 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 226, ал. 2 от КТ, са искове, произтичащи
от трудово правоотношение, то по отношение на същите следва да се приложи разпоредбата
на чл. 359 от КТ, която е специална по отношение на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и която
предвижда, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, и
същите не дължат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна
на влезли в сила решения по трудови дела.
С оглед на изложеното следва, че такса не се дължи и за въззивното обжалване на
решението, в частта, в която съдът е отхвърлил посочените по –горе трудови искове.
Що се отнася до иска, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 49 от ЗЗД,
доколкото предмет на същия е обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
включително такива от неизпълнение на задължението на работодателя да осигури
безопасни за здравето на работника условия на труд, то има основание да се счита, че и този
иск е пряко свързан с трудовото правоотношение между страните и в този смисъл попада в
приложното поле на чл.83, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Същевременно в задължителната съдебна практика /Тълкувателно решение №4/2012
по т.д. №4/2012 на ОСГТК на ВКС/ вече се възприе, че неимуществени вреди могат да
произтекат и от неизпълнение на договорно задължение. В подкрепа на възприетото в това
тълкувателно решение становище, ВКС в мотивите си се позовава в частност на актуалната
нормативна уредба в Кодекса на труда като приема следното: „В същото време с новия
Кодекс на труда, законодателят преурежда в чл. 200 отговорността на работодателя за вреди
при смърт или увреждане здравето на работника или служителя като договорна, без да
изключва обезщетяването на неимуществените вреди, и изрично включва в чл. 226, ал. 3
като подлежащи на обезщетяване и неимуществените вреди от неиздаването или
несвоевременното издаване на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение“.
3
С оглед на изложеното, може да се приеме, че и искът с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
твърдяно неизпълнение от страна на работодателя на задължението му да осигури безопасни
за здравето на работника условия на труд, съставлява също иск, произтичащ от трудовото
правоотношение, по смисъла на чл. 83, ал. 1 т. 1 от ГПК. Доколкото ищцата сочи, че
неимуществените вреди, предмет на иска по чл. 45 от ЗЗД са възникнали при и по повод на
трудовото правоотношение с ответника, то становището, че този иск е такъв по смисъла на
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК не е лишено от основание. Освобождаването на работниците и
служителите от заплащането на такси и разноски по трудови дела е израз на социалната
закрила на икономически по-слабата страна в трудовите правоотношения и възстановява
равновесието между страните с оглед осигуряването им на еднаква възможност за достъп до
правосъдие по тази категория дела. В този смисъл и Определение № 216 от 16.05.2018 г. по
ч. гр. д. № 1777 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение. В същото се сочи,
че с разпоредбата на чл. 359 от Кодекса на труда КТ/ е прогласен принципът за безплатност
на производствата по трудови спорове за работниците и служителите – страни по трудовото
правоотношение, който последователно закрепен в законодателството чрез разпоредбите
на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 5, б. „в“ ЗДТ.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че с разпореждането от
30.03.2022 г. районният съд незаконосъобразно е приел, че въззивната жалба е нередовна,
като неправилно е и даденото указание за внасяне на държавна такса в размер на 60 лева.
Що се отнася до второто указание за предоставяне на допълнителен препис от
жалбата за връчването й на насрещната страна, то неизпълнението на това указание също не
може в конкретния случай да обоснове връщането й. Видно от материалите по делото,
въззивната жалба е подадена по електронен път, като същата е подписана от процесуалния
представител на страната с електронен подпис. Съгласно разпоредбата на чл. 102 з от новата
глава 11а на ГПК „Процесуални действия и актове в електронна форма“: „Към електронни
изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и
приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от
служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че
желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават
такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в
случаите по чл. 83."
Така допуснатите от БРС нарушения в разпореждането, с което въззивната жалба е
оставена без движение, поради нередовност рефлектират и на разпореждането за връщането
й. С оглед на това неправилно се явява и последващото разпореждане от 27.04.2022 г.,
предмет на настоящия съдебен контрол, с което районният съд е постановил връщане на
въззивната жалба като нередовна, което следва да бъде отменено и делото върнато на БРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по нея.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №4875/27.04.2022 г. по гр.д. №3794/2021 г. на Районен съд
Бургас за връщане на подадената от Я. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
въззивна жалба срещу Решение № 422 от 09.03.2022г., постановено по гр.д. № 3794/2021г.
по описа на Районен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените
действия по въззивната жалба на Я. К. К..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5