М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 2098 по описа за 2018 година
на ПРС, Втори н.с.
Районна прокуратура
гр.Пловдив е повдигнала обвинение и предала на съд Д.Б. /B.D./, ЛНЧ **********
за това, че на 13.03.2018г. в гр.Пловдив е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – Б.Л.Л.
– **** в група “Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при
02 РУ при ОДМВР Пловдив и А.С.Ч.- **** в
група “Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ при
ОДМВР Пловдив, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред –
престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимият Б. да бъде определено наказание лишаване от свобода при условията
на чл.54 от НК в размер към минималното определен от законодателя и да му се
приспадне времето през което е бил задържан по ЗМВР. От представителят на
прокуратурата се поиска да се възложат на подсъдимия направените разноски по
делото.
Подсъдимият Д.Б. в
съдебно заседание се явява. Не се признава за виновен и дава обяснения в насока
неизвършителство на престъплението за което е обвинен. Чрез своя защитник ангажира събирането на
гласни и писмени доказателства. При последната си дума поиска от съда да бъде
оправдан.
Адв.Й.Д. - защитник на
подсъдимият в пледоарията си представи доводи обосноваващи искането му за
признаване на подзащитния ме за невинен и оправдаването му по отношение на
предявеното му обвинение..
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият Д.Б. е
роден на ***г. в гр.О., гражданин на *****, със средно образование, студент, адресно
регистриран и живущ ***, постоянно пребиваващ чужденец с ЛНЧ **********
От приетата справка
съдимост / лист 41 от ДП/ относно подсъдимия Б. се установи, че същия не е
осъждан.
Подсъдимият Б. е завършил
средно образование в СУ“Св.П.Хилендарски“ гр.Пловдив в периода 2013-2017 година
/ лист 45 от наказателното/. Към
инкриминираната дата е студент в Пловдивски университет“ Паисий Хилендарски“,
специалност софтуерни технологии и дизайн / лист 46 от наказателното/.
На основание съобщение на
гражданин и с първо действие разпит на свидетел Н.Г.П., на 13.03.2018г. във 02
РУ на ОДМВР Пловдив е започнато бързо производство № 198/2018г. по описа на
полицейското управление срещу Д.Б. за това, че на 13.03.2018г. в гр.Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта изпълняващ задължения по опазване на обществения ред –
престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
След приключване на ДП, на
основание внесен в съда обвинителен акт е образувано и проведено настоящето
съдебно заседание. В хода на съдебното заседание се разпитаха като свидетели
лицата посочени в обвинителния акт, както и поисканите от защитата на подсъдимия
М.П.А. и П.Г.М.. Събраха се писмени доказателства. Представи се заключение на
вещо лице по назначена съдебномедицинска експертиза.
На основание приетите по
делото доказателства се установи, че на 13.03.2018г. за времето от 20.00 часа
до 08.00 часа на 14.03.2018г. свидетелите Х.Л.К. и Н.Г.П., служители на
Общинско предприятие „Общинска охрана“, на длъжност ****, по график изпълнявали
служебните си задължения по охрана на района на ул.“Александър Батемберг“ от
бившия партиен дом до разкопките на „Джумаята“. При движението си в района по
ул.““Александър Батемберг“ около 22 часа в посока „Джумаята“ свидетелите К. и П.
срещнали движещия се срещу тях Д.Б., който управлявал ховърборд, по улицата в
посока към сградата на Община Пловдив. Движението на подсъдимия с управлявания
от него ховърборд било по т.н. линия
„зиг – заг“, като се приближавал, последователно до витрините на магазините намиращи се от
двете страни на ул.“Александър Батемберг“. по същото време на ул.“Александър
Батемберг“, в района на стълбището на „Каменица“ се намирал свидетел П.М. който
се прибирал към дома си. Подминавайки сградата на Художествената галерия на
гр.Пловдив свидетел М. подминал подсъдимия Б., който вървял с още едно момче, с
неустановена по делото самоличност и си говорили на висок глас / лист 49,
ст.2-ра от наказателното/. Свидетел М. след като ги подминал чул някаква жена
как извикала „Стойте, какво правите“ и което го накарало да се обърне. При
обръщането си свидетел М. видял двете момчета да се боричкат на земята, при
което се намесил да ги раздели. След като ги разделил свидетел М. разбрал че
двамата не се познават и се срещнали преди малко на същата тази улица. Свидетел
М. провел разговор с подсъдимия при който му било казано, че брат му е с диабет и е на инсулин, че баща му
е починал наскоро, че му е трудно и че трябва да
грижи за семейството си. Подсъдимият споделил със свидетел М. и своите
притеснения за майка си и брат си които не е виждал от няколко дни, както и че
се страхува да не ги върнат в Р.. Към тях се присъединила и свидетелката М.А. /
лист 48 – лист 49 от наказателното/, която по същото време била в района и чула
говореното на висок глас, както и че има трима души до чешмата срещу стълбището
на „Каменица“, при което единия – подсъдимия говорил на висок тон, с друг висок
човек с очила, а третия - свидетел М. да
ги успокоява. Свидетелката ги подминала, но малко след това се върнала с
намерение да разбере може ли с него да помогне. При завръщането си на мястото
свидетелката А. станала очевидец как подсъдимия обяснява на високия мъж, с
очилата какво го притеснява, както и че по едно време подсъдимия седнал на
земята и започнал да си блъска главата. По отношение на действията на
подсъдимия свидетелката А. останала с представа че го прави от отчаяние. В близост до мястото били и служителите на
ОП“ Общинска охрана“ които свидетелите М. и А. не познавали, но разпознали по
униформата и отличителните знаци на Общинска охрана, които не са взели
отношение към случая. В резултат на действията на свидетел М. положението се
успокоило. Служителите на Общинска охрана – свидетелите К. и П. повикали за
съдействие полицейски служители. На мястото пристигнал автопатрул в състав
свидетели Б.Л.Л. и А.С.Ч., които извършили проверка на документите на
присъстващите - на подсъдимия и на
свидетелите А. и М.. По време на проверката подсъдимия бил във видимо
превъзбудено състояние, с несигурен говор и резки движения. Бил вербално
агресивен към другото лице с очила, по отношение на което не е установена
самоличността и същия не е разпитван по делото. В присъствието на свидетелите А.
и М., както и на служителите на Общинска охрана на подсъдимия били поставени
белезници, защото се бутнал в полицаите. При поставянето на белезниците
подсъдимият явно изразил не съгласието от така предприетите спрямо него действия
и направил опит да се освободи. Въпреки изразеното статовище от страна на
свидетелите А. и М. че поведението на подсъдимия не заслужава такова отношение,
той бил вкаран в полицейския автомобил и откаран в полицейското управление.
Подсъдимият е бил задържан за 24 часа
съгласно ЗМВР – лист 43 от ДП.
Съгласно заключението на
вещото лице д-р С.П. *** / лист 21-25 от ДП/ подсъдимия не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в ЦПЗ, че може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да възприема фактите и
да участва в производство. Съгласно вещото лице има данни за употреба на
алкохол от подсъдимия, както и че бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване, при което е склонен към импулсивни и необмислени деяния, но може да
осъзнава действията и постъпките си и да носи отговорност за тях.
Съгласно заключението на
вещото лице М.Б. – лист 28 – 32 от наказателното/ по назначената в съдебното
следствие съдебномедицинска експертиза
на 13.03.2018г. в гр.Пловдив на лицето Д.Б. е било причинено счупване на
коронката на седми долен ляв зъб, разкъсно – контузна рана на лигавицата в
устната кухина, охлузвания и кръвонасядания по главата, горните и долните
крайници. Съгласно заключението на вещото лице счупването на коронката на седми
долен ляв зъб, разкъсно-контузна рана по лигавицата в устната кухина по отделно
и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, както и че охлузванията по главата, долните и горните крайници по
отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на
здравето. Относно механизма на причиняване на травматичните увреждания вещото
лице е посочило че са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или
притискане със или върху такъв или неговото тангенциално движение.
Страните не оспориха
заключенията на вещите лица.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М.П.А. и П.Г.М.,
на свидетелите Х.Л.К. и Н.Г. П. в кредитираната им от съда част и на
свидетелите Б.Л.Л. и А.С.Ч.в кредитираната им от съда част, дадени в съдебно
заседание както и от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства съдържащи се в ДП – заключение
на вещо лице по СПЕ – лист 21 – 25от ДП, длъжностна характеристика на длъжност
охранител при ОП“Общинска охрана“ Пловдив – лист 29 – 32 от ДП, седмичен график
– лист 33 от ДП, типова длъжностна характеристика на длъжността полицай – *** –
лист 37 – 39, справка съдимост – лист 41 от ДП, справка БДС – лист 42 от ДП,
заповед за задържане по ЗМВР – лист 43 от ДП, както и от тези приети в хода на
съдебното следствие: извадки от подземна техническа инфраструктура – осветление
на района на местопроизшествието / лист 23 – 25 от наказателното, справка за не
съхранение на записи от охранителни камери в района на произшествието от
ОП“Общинска охрана“ Пловдив, съдебно медицинска експертиза – лист 28 – 34 от
наказателното, характеристика, уверение от ПУ“Паисий Хилендарски“ и копие от
диплома за средно образование – лист 45-47 от наказателното/.
При тези фактически констатации съдът
направи следните правни изводи: Подсъдимият Б. е пълнолетен и вменяем,
следователно наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК той може да
бъде субект на наказателно преследване. Конкретните доводи на защитата на
подсъдимия се състоят в това, че неправилната преценка на събраните по делото
доказателства е допринесла прокурора да формулира необоснован извод, че е
извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. За да установи извършено ли е престъпление по
чл.325, ал.2 от НК от подсъдимият Б. съдът направи анализ на всички събрани по
делото доказателства.
Така установеното от фактическа страна се
различава съществено от фактическата обстановка изнесена в обвинителния акт
представен на съда. Както се посочи и по-горе в хода на съдебното следствие се
установи самоличността и разпитаха като свидетели М.П.А. и П.Г.М., които по
същото време на 13.03.2018г. са били на същото място посочено в обвинителния
акт и са станали преки очевидци на поведението на подсъдимия Б., на неговите
думи, действия израз на неговите намерения както и на действията на служителите
на общинска охрана, както и на полицейските служители по повод поведението на
подсъдимия. От анализа на показанията на свидетелите А. и М. дадени в съдебната
зала, съдът няма как да не направи извода, че подсъдимият Б. макар и във видимо
превъзбудено състояние не е искал да наруши обществения ред, да обиди когото и
да е било, както и да нарани, блъсне или нарани когото и да е било, освен себе
си. Така наречената съпротива срещу орган на властта не е умишлена, а
импулсивно поведение при което е имало допир до полицейските служители, а оспорване
на техните действия и съпротива. Подсъдимият ни е криминално проявен, не е
осъждан, липсват данни за каквито и да е предходни противообществени прояви и е
следвало отношението към него да е като на нормален и добросъвестен гражданин.
Само тези съждения са достатъчни за съда да произнесе своята оправдателна
присъда.
Показанията на
свидетелите Х.Л.К., Н.Г. П. не се подкрепят от приетите по делото доказателства
поради което и съдът приема че са дадени за потвърждаване правилността на
действията свидетелите Б.Л.Л. и А.С.Ч., по отношение на които както се установи
от приетите по делото доказателства са били повече от нужното строги с оглед
конкретната ситуация с подсъдимия Б..
От обсъдените по-горе
гласни и други доказателства и съобразявайки разпоредбата на чл.303, ал.1 и 2
от НПК, съдът прие че по делото не се събраха достатъчно и категорични
доказателства за това, подсъдимият Д.Б. да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.2 , вр. ал.1 от НК.
Безспорно обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и
общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот.
Съгласно разпоредбата на
чл.325, ал.1 от НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство, са „непристойни действия“. Това показва, че
престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.
„Непристойни действия“ са
онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.
Грубо нарушение на
обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни,
обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към
обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен
на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези
действия следва да се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са
станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са
осъществени.
Съдът прие, че в
конкретния случай от субективна страна липсва умисъл от страна на подсъдимия Б.
за извършване на такова престъпление. Това е така, тъй като безспорно е
установено, че в на 13.03.2018г. около 22,30 часа в гр.Пловдив, на
ул.“Александър Батемберг“ до чешмата срещу стълбите на „Каменица“ е имало спор,
говорене на висок тон от страна на подсъдимия към трето, с неустановена по
делото самоличност, в превъзбудено състояние което е било овладяно от намесата
на свидетел М.. Негативната реакция от страна на подсъдимия е настъпила когато
е бил задържан и са му били поставени белезници, без същия да е бил опасен за
когото и да е от намиращите се около него.
Съгласно ТР №46 от 1979г.,
не са непристойни действията на дееца, когато целта му не е била грубо да
нарушава обществения ред, да демонстрира, провокира непристойност, да не се
съобразява с обществения ред, тъй като действията му са били породени от това,
което се е случило, ограничаването му на правото за движение и свободно
придвижване което е извършено спрямо него, а не с цел за да нарушава
установения правов ред. Безспорно това изключва умисъла да извърши хулигански
действия. В тази връзка е и Решение №536/2008г. на ВКС на Първо наказателно
отделение, съгласно което за да е налице хипотезата на чл.325, ал.2 от НК,
съпротивата следва да съпровожда хулиганството.
По изложените по-горе съображения, съдът не
констатира категорични доказателства по делото сочещи, че именно подсъдимият Д.Б.
да е е извършил непристойни действия
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
както и да е оказал съпротива срещу орган на властта изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред в лицето на Б.Л.Л. и А.С.Ч.и двамата държавни
служители от група „Охрана на обществения ред” при 02 РУ на ОДМВР Пловдив. Наличието
на такава вероятност съгласно хипотезата на чл.303, ал.2 от НПК и при така
установените по делото доказателства, изключва възможността обвинението да се
счита за доказано по несъмнен начин. Съгласно Постановление 2/1974г. на пленума
на ВС, квалифицираният състав на престъплението хулиганство по чл.325, ал.2 от НК се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които
е подчертана значително по-високата обществена опасност. В тази насока следва
да се отбележи, че чл.325, ал.2 от НК съдържа три отделни хипотези: - когато деянието е съпроводено със съпротива
срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред;
- когато деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм; - когато се отличава с
изключителна дързост.
При така установените и
анализирани от съда доказателства и след изследване на фактическия състав на
престъплението хулиганството, съдът не намери достатъчно и категорични доказателства
за конкретни действия от страна на подсъдимия Б. които да квалифицират деянието му, като
престъпление по чл.325, ал.2 от НК.
Обсъдени по този начин
горните доказателства не са категорични, а напротив същите са в противоречие
помежду си и са недостатъчни съдът да формулира категоричен извод, а не
предположение за това, извършил ли е подсъдимия престъплението описано в
обвинителния акт. Респективно по делото не са налице достатъчно и категорични
доказателства за конкретни действия от страна на подсъдимия Б. които да квалифицират деянието му и като
престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.190 от НПК съдът определи направените разноски по делото в размер
на 332,30 лева да останат за сметка на държавата.
Мотивиран по този начин съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.