РЕШЕНИЕ
Гр. София, 17.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Цветкова ч.гр.д. № 7982/2019 г.,
установи от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ГПК, с оглед задължителните указания на Софийски
апелативен съд по ч.гр.д. № 4769/2019 година.
Образувано е по жалба на К.А. ЕООД /н/, като трето
за изпълнението лице срещу действия на ЧСИ М.Б.с рег. № 838- въвод във владение
от 23.05.2019г. по изп. дело 20198380402051, на на описаните в жалбата два недвижими
имота. Жалбоподателят намира действията за незаконосъобразни и иска тяхната
отмяна. Сочи, че владее имотите и излага подробни съображения.
Заложният кредитор и залогодателят по особения
залог, по който е пристъпено към изпълнение, оспорват жалбата с подробни и
идентични мотиви за недопустимост и неоснователност на същата. Сходни са и
мотивите на частния съдебен изпълнител, приложени по делото.
Жалбата е допустима с оглед постановеното от
Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 4769/2019 година определение.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съобразно задължителните указания на въззивната
инстанция настоящото производство следва да протече при условията на чл. 435 ГПК, вр. чл. 522 и сл. от ГПК.
Изпълнителното производство е образувано по реда на
чл. 35, ал. 2, изр. последно ЗОЗ, с искане за предприемане на мерки за принуда
по специалния закон, като заложният кредитор Л.И. АД е поискал съдействие от
съдебния изпълнител, за да бъде въведен във владение на включените в заложеното
предприятие /по силата на договор за особен залог на търговско предприятие по
чл. 21 от ЗОЗ от 22.02.2019 година/ недвижими имоти /описани в жалбата/, по
реда на чл. 522 от Гражданския процесуален кодекс, поради неоказване на
съдействие от залогодателя и за запазване на имуществото. Установява се от
писмените доказателства по делото, че имотите, по отношение на които е извършен
въводът, са част от търговското предприятие на залогодателя Л.И. ООД към датата
на сключване на договора. Особеният залог е вписан на името на длъжника в
ТРРЮЛНЦ под № 20190306113825 и в ЦРОЗ - под № 2019032001524, както и в имотен
регистър - на 15.04.2019г.
Установява се, че на 23.05.2019 година са
осъществени въводите във владение, като освен договорът за особен залог, е
вписано и пристъпването към изпълнение по него /съответно - на 21.05.2019
година и на 22.05.2019 година/.
Жалбоподателят не е страна по договора за залог и
следва да се приеме, че е трето лице, притежаващо /предвид и становището на
въззивната инстанция/ право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител и в
условията на чл. 35, ал. 2 ЗОЗ.
В случая, от доказателствата по делото и
изготвените от съдебния изпълнител протоколи за предаване на владение от
23.05.2019 година, неоспорени от страните, се установява, че жалбоподателят е
трето лице по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗОЗ, доколкото твърди негово право да е
засегнато от изпълнението по този закон /вкл. е налице спор и относно
собствеността на недвижимите вещи/. В тази насока са и представените от същия,
още в хода на изпълнението, писмени доказателства. Установява се и че
жалбоподателя упражнява фактическа власт и в двата имота преди вписване
пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ.
Предпоставките за
уважаване на жалбата следва да се търсят в специалния закон ЗОЗ и да се отчете
обстоятелството, че същият изрично препраща само към нормата на чл. 522 ГПК,
като същевременно не е налице препращане и към нормата на чл. 523 ГПК уреждаща
извършването на въвод срещу трето лице. Поради това разпоредбата на чл. 523 ГПК
не е приложима в случая и въвод не може да бъде извършен срещу което да е трето
лице, различно от залогодателя /съобразно прякото изпълнително основание - извлечение за
вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ/.
В хипотезата на
извършване на въвод като принудителна мярка ЗОЗ цели да преодолее неоказаното
от залогодателя съдействие или да запази имуществото на длъжника, но не допуска
отнемане на фактическата власт върху заложен недвижим имот, ако същата се
намира в трето лице, различно от залогодателя. При тази хипотеза съдебният
изпълнител спазва изцяло реда, предвиден при принудителното изпълнение по реда
на ГПК, но това не е същински въвод, подобно на въвод във владение на основание
влязло в сила постановление за възлагане, тъй като заложният кредитор ще получи
фактическата власт върху вещта (corpus), но няма да е налице animus
(намерението за своене на вещта като негова собственост), тъй като заложният
кредитор, за разлика от купувача, посочен в постановлението за възлагане, не
става собственик, а само получава фактическата власт, която му позволява да
организира продажбата на вещта. Поради тази причина е налице прилика между него
и взискателя, получил за пазене вещ след извършен опис, тъй като и двамата
държат вещта, но не я владеят.
Подобно на въвод,
извършен по издадена заповед за незабавно изпълнение, съдебният изпълнител не
може да го осъществи, ако в имота се намира трето лице. Въводът може да бъде
извършен само спрямо длъжника посочен в заявлението за вписване на пристъпване
към изпълнение. Това следва от факта, че и заповедта за незабавно изпълнение и извлечението
за вписано пристъпване към изпълнение не могат да разпрострат, подобно на
изпълнителен лист, издаден на основание влязло в сила съдебно решение,
субективните си предели спрямо трети лица намиращи се в имота. Т. е., срещу
третите лица не е налице изпълнителен титул и поради тази причина въвод е
недопустим – в този смисъл определение № 174/11.03.2013г. по ч. гр. д.№
1436/2013г. на ВКС и определение № 479 от 17.08.2009г. по ч.г.д.№ 178/2009г. на
ВКС.
На отделно основание,
незаконосъобразни са действията на съдебния изпълнител и в условията на
допуснатите обезпечения чрез спиране на изпълнението по ЗОЗ по отношение на
недвижимите имоти, предмет на атакуваните въводи /част от което е и изпълнението
по чл. 35 ЗОЗ/. Преценка за законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител следва да се прави към момента на извършването им, когато е била
налице забрана за изпълнение по силата на издадените обезпечителни заповеди.
При изложените мотиви, жалбата е основателна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по
жалба вх.
№ 79369/17.06.2019 година на К.А. ЕООД /н./ действията на съдебен изпълнител по
изп. дело 20198380402051/2006 г. на ЧСИ с рег. № 838 М.Б., а именно въводи във владение, извършени на 23.05.2019
година на недвижими имоти, находящи се съответно в гр. София, ж.к. ******,
комплекс Арена II и в гр. София, бул. ********
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.