РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500385 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по подадената жалба вх. №
262626/13.01.2021т от С. Л. Г. срещу решение № 261777/23.12.2020г по гр.д.№ 4238/2020г
на ВРС-ХХIс-в, с което е изменен размерът на присъдената месечна издръжка по гр.д.№
15400/2010г, дължима от бащата в полза на детето Т. СТ. Г., като е УВЕЛИЧЕНА от 150лв
на 300лв, считано от датата на предявяване на иска - 30.04.2020г, ведно със законната лихва
върху всяка закъснява вноска, с падеж първо число на съответния месец, за който се дължи.
Счита постановеното решение за неправилнос поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и за необосновано, като се поддържат доводи за недоказани
материални възможности на бащата да осигурява издръжка в посочения размер, както и
реализираните то него доходи от стопанска и търговска дейност,а също и от недвижимо
имущество.
Счита изводите на РС за напълно необосновани, тъй като не били съобразени
полаганите от въззивника грижи за други две деца – роденото малолетно дете от настоящия
му брак и детето на неговата съпруга.
Не били съобразени наведените още с отговора на ИМ възражения за наличието на
1
трайно изменение относно нуждите на ищцата предвид глед оспорването му на твърдяните
здравословни проблеми на детето въз основа на представените медицински документи.
Поради оспорването на твърдението не било проведено пълно и главно доказване от
ищцовата страна за това.
Отделно, РС не бил анализирал данните за доходите на майката и липсата на
задължения към други непълнолетни, съпоставимо с тези на бащата.
По същество отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковата
претенция.
В условията на евентуалност, моли за изменение размера на издръжката до
минималния размер към момента.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – Т. С. Г. ,
действаща със съгласието на своя законен представител Г. Б. ХР., ссъс становище за
неоснователност на жалбата.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ВАРНА,
редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор.
Производството по делото пред РС е образувано по исковата молба на Т. С. Г.,
17год., действаща със съгласието на своята майка Г. Б. ХР., срещу СТ. Л. Г., в която излага,
че за поради вче по-голямата й възраст са й необходими повече средства за задоволяване на
потребностите й за образование, закупуване на облекло и обувки и др.битови нужди.
Излага още, че поради стоматологични проблеми през 2016г й било необходимо
поставянето на брекети на стойност от 4000лв.
През 2017г поради проблеми със зрението й се е наложило закупуването на очила на
стойност от 143лв.
Поради необходимост от лечение на дерматологични проблеми били направени
разходи за козметични процедури и за имуностимулиращи медикаменти общо в размер на
300лв.
Излага, че ответникът има добро материално положение, притежава частен бизнес, от
който реализира доходи, от които без особени затруднения би могъл да заплаща
претендирания размер на месечната издръжка. Освен това, имал и допълнителни доходи
като фитнес инструктор.
Поради изложеното моли за постановяване на решение ,с което да бъде допуснато
изменение на определената с решението на ВРС № 3260/19.07.2011г по гр.д.№ 15400/2010г
месечна издръжка, като същата бъде увеличена от 150лв на 300лв, считано от датата на
подаване на ИМ в съда – 30.04.2020г.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът СТ. ЛЮ. Г. е депозирал писмен отговор, в който
не се оспорва, че е баща на Т., като и че е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 150лв.
Възразява, че към настоящия момент развиваният от него бизнес бил в криза и това
му пречело да реализира по-високи доходи.
Възразява, че не отдавал под наем недвижимо имущество, от което да получава
допълнителни доходи, а с имуществото, което бил отдавал под наем в миналото, се бил
разпоредил и със средствата от продажбата изплатил дължимия кредит по банков заем.
Възразява, че не извършва дейност като фитнес-инструктор, от която да получава
допълнителни доходи.
Твърди, че настоящата му съпруга М. Х. била безработна и тя също притежаваля
недвижими имоти.
Контролиращата страна ДСП“СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-Варна , редовно
призована по реда на чл.15 ал.6 ЗЗДт, след запознаване с материалите по делото и мотивите
на ищцата по отношение на детето Т., е изразила становище за основателността на иска,
като предоставя на съда определянето на необходимия размер на дължимата от бащата
издръжка.
Така предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.150 СК.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с жабата, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна:
Между страните не са спорни фактите, че ответникът е баща на ищцата Т., което се
установява и от представеното, у-е за раждане.
Не е спорен и фактът, че с решение № 3260/19.07.2011г по гр.д.№ 15400/2010г на
ВРС, бракът между родителите на Т. е бил с развод, като родителските права по отношение
на детето са били предоставени на майката, а на бащата е било определен РЛО и същият е
бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв.
От сл.бележка № 124/21.02.2020г, изд. от Трета ПМГ–гр.Варна е видно, че Т. е
ученичка редовна форма на обучение и за учебната 2019/2020г е била записана в 9-ти клас.
От представен амб.лист № 1090/26.02.2020г е видно, че на детето Т. е била поставена
диагноза „акне вулгарис” и е била насочена за терапия и консултация с дерматолог.
От амб.лист № 2430/29.07.2017г е видно, че на детето е поставена диагноза
„астигматизъм”.
От издадена ф-ри № 51/02.12.2016г и № 68/14.09.2020г е видно, че са били заплатени
сумите от 1650лв за поставяне на брекети и от 500лв за осъществено ортодонтско лечение, а
от фактура от 29.09.2020г е видно, че са заплатени още 750лв за стоматологични
интервенции.
3
Представени са фактури № 1007/26.08.2020г за закупени учебни материали в размер
на 33лв; от 28.09.2020г - за помагала и учебници на ст-ст 111,90лв; от 07.09.2020г - за
учебни пособия на ст-ст 74,73лв; касов бон от 26.09.2020г за закупени дрехи на стойност от
75,90лв; от 13.09.2020г на ст-ст39,95лв; от 10.09.2020г на ст-ст 15,80лв също за закупени
дрехи.
Издадена е фактура № 164/02.09.2020г за заплащане на 43лв за контакти лещи на
детето ; фактура от 02.09.2020г за 87,85лв е за закупени медикаменти.
От представена справка, изд. от СлВп, за осъществени вписвания за територията на
цялата страна, е видно, че за ответника Г., от която справка се установяват налични 23 бр.
вписани обстоятелства.
От справка в регистър „Булстат“ се установява, че ответникът Г. е управител на ДЗЗД
„Мобил клийн”, със седалище и адрес на управление гр.Варна.
От договор за наем от 1.01.2018г е видно, че отв.Г. в качеството си на управител на
ДЗЗД „Мобил клийн” е наел недвижим имот с предназначение – автомивка, с площ от
260кв.м., намираща с в гр.Варна, и с анекс № 1/1.01.2020г срокът на договора е продължен
до 31.12.2021г.
Представена е служебна бележка № 13/20.05.2020г., с която ответникът е
удостоверил, че не е получавал доходи за положен личен труд в ДЗЗД „Мобил клийн”, за
последните 5 години.
От представеното у-е се установява, че ответникът Г. има сключил граждански брак с
М. В.В. от 21.04.2012г и от брака си имат родено дете М., род.3.11.2012г.
От годишна данъчна декларация за 2018г за ДЗЗД„Мобил клийн”, представлявано от
ответника, е видно, че са били декларирани общо приходи в размер на 14 212лв, съответно
разходи в размер на 20 264лв; за данъчната 2017г – приходи в размер на 21 361лв и разходи
в размер на 19 898лв; за 2016г - приходи в размер на 25 766лв и разходи в размер на 24
457лв; 2015г – приходи в размер на 23 178лв и разходи в размер на 27 023лв.
От справка за реализиран трудов доход от Г.Х. за периода 06.2019г–05.2020г се
установява, че е реализирала доход в размер на 16 208лв–брутен размер от изплатено
трудово възнаграждение.
По искане на ищеца като свидетел по делото е разпитан Б. В. Х.– дядо на Т. по
майчина линия, който излага, че детето със своята майка живеят при него и неговата
съпруга. За Т. се грижи майката. Свидетелят посочва, че бащата бил заплащал единствено
определената за детето издръжка. Излага още, че Т. има проблеми с венците и затова
посещавала ортодонт поне веднъж месечно. Има и проблем с очите и затова носи очила и
лещи. Заради здравословното й състояние спазва диети, което налага употребата на храни с
по-висока себестойност. Необходимо било да има и спортни занимания, за които също били
направени допълнителни разходи. Излага още, че му преди около шест години бащата бил
закупил на Т. преносим компютър, но за други покупки не му било известно.
От показанията на свид.Г.К.П., сочен от ищцовата страна, се установява отново, че
грижите за детето били поети изцяло от майката; бащата заплащал само определения размер
на издръжката, но с друга материална помощ не му било известно да е участвал. Знае, че
детето имало стоматологични проблеми и затова се налагало извършването на оперативна
4
интервенция, която струвала 750лв.
От показанията на сочената от ответната страна свидетелка Т.СТ. Г. /майка на
ответника/ се установява, че синът й от няколко години извършвал търговска дейност, като
имал автомивка. Последните 2-3 години били икономически трудни и това наложило да
бъдат съкратени работници, като към момента в обекта имало само един работник.
Недоброто финансово състояние било от около 2 години, като на свидетелката не й е
известно ответникът да има доходи от други дейности. Излага, че по празници и когато имал
възможност, помагал на детето материално и с покупки на вещи.
По думите на свид.С. Х. М. /без дела и родство със страните/ ответникът живеел в
жилището на своите родители и знае, че имал автомивка, като през последните няколко
години имал финансови затруднения. А поради затруднение с намирането на персонал,
ответникът лично работел там. Не й е известно той да имал допълнителни доходи от друга
дейност, включително и като фитнес-инструктор. Знае, че същият усилено се занимавал с
фитнес, като имал намерение и това превърне в източник на доходи, но не знае дали бил
осъществил тези си планове.
Във въззивната инстанция са събрани и следните доказателства : годишна данъчна
декларация за 2020г за доходите на ответника от извършваната търговска дейност /л.37-41/ с
годишен приходи 14 282,19лв и год.разходи 13 590,37лв. От издадената от ТД на НАП –
Варна /л.42/ справка е видно, че към настоящия момент е регистриран само един трудов
договор за мияч на МПС.
От издаденото у-е за доходите на майката за периода 04.2020-03.2021 е видно, че
същата е получавала средно месечно 1506лв БТВ.
В с.з. на 11.05.2021 въззивникът заявява, че е в състояние да заплаща 200лв месечно
за 16-годишната си дъщеря Т.. Освен това дава обяснение, че полага грижи не само за
непълнолетното си детето от настоящия си брак М., 8год, но и за сина на съпругата си от
предходния й брак – ЙО., вече пълнолетен.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
разлика от това по чл.144 СК.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
5
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС №
146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно
състояние, които са винаги обективни и конкретни.
Тъй като ИМ е подадена през 2020г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г – 610лв,
определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определена с ПМС №
331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв,
респ.162,50лв, каквито размери на издръжките биват определяни за деца в много ниска
възраст.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства:
трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай първоначално присъдената издръжка, дължима от ответника в
полза на детето Т., род.2004г, е била определена с влязло в законна сила решение от 2012г в
размер на 150лв, считано от датата на предявяване на ИМ, когато детето е било на 8
години.
Към датата на подаване на настоящата исковата молба 30.04.2020г Т. е 16-годишна.
Следователно, изминалият период от осем години, през който детето е пораснало
значително и това се е отразило върху неговото физическо развитие, съответно от нужди от
дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите от образование /вече е ученичка в гимназия/,
което е свързано и с разходи за униформи, ежедневно ползване на градски транспорт,
необходимост от учебни пособия, както и средства за посрещане разходите от социален
характер.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е
бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.
По размера на претенцията.
При определянето размера на издръжката, съдът следва да съобрази както нуждите на
детето, така и материалните възможности на двамата родители.
Нуждите на детето се предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства.
Установи се и наличието на определени здравни проблеми при детето, които налагат
6
допълнителни разходи за лечение. Както от гласните, така и от писмените доказателства се
приема, че детето е със стоматологични проблеми, изискващи допълнителни разходи,
свързани с лечението – проведена хирургическа интервенция и поставени брекети, за които
разходите са били заплатени единствено от майката. Детето е с поставена диагноза
„астигматизъм“, което е свързано необходими допълнителни разходи за очила и контактни
лещи, също заплатени от майката. Освен това са били направени разходи и за допълнителни
занятия със спорт, както и за лечение на дерматологични проблеми.
Изложеното по-горе налага извода, че са налице предпоставките за основателността на
иска - налице е трайно изменение в потребностите на детето. Затова искът е доказан по
основание.
Що се отнася до размера, обусловен от възможностите на родителите, съдът съобразява
следното:
По отношение доходите на майката.
От представените по делото документи се установява, че майката Г. Б.Х. работи като
касиер-счетоводител и понастоящем получава средно месечно по 1500лв от трудово
възнаграждение.
По отношение материалните възможности на бащата.
От съвкупния анализ на събрания доказателствен материал се установи, че бащата в
продължение на осем години е заплащал единствено определената му от съда издръжка в
размер на 150лв, без да има убедителни доказателства за неговото участие с допълнителни
парични средства за задоволяване на потребностите на дъщеря му. Показанията на свид.Г.,
че бил предоставял средства извън определената месечна издръжка съдът възприема за
изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото други доказателства. Що се
отнася до подарения преди 6 години лаптоп за рожден ден на Т., то това не може да бъде
отнесени към допълнително участие на бащата в материалната издръжка на детето, тъй като
се касае за подарък по повод личен празник, а това стои извън допълнителни материални
средства, необходими за задоволяване на текущи нужди или възникнали извънредни такива.
Ответникът Г. е в работоспособна възраст–същия е представляващ дружество с
дейност–автомивка. Представеният по делото договор за наем и анекс към него сочат, че
обектът – автомивка е реално работещ, предвид че срокът за наемането на помещението е
продължен до края на 2021г. На трудов договор има назначено само едно лице и затова по
показанията на свид.М. имало случаи въззивникът лично да извършва дейности по
предоставената услуга. Представените данъчни декларации налага извод, че обектът реално
осъществява дейност.
Очевидно е, обаче, несъответствието между заявените ответника месечни доходи и
представени доказателства, сочещи на размер от минималната работна заплата, с реалните
му възможности. За да направи такъв извод съдът съпоставя изявленията му, че живее в
едно домакинство с настоящата си съпруга /която била безработна/, техният малолетен син
М. на 8год., и че полага грижи за сина на съпругата си от първия й брак ЙО., пълнолетен.
Същевременно заявява, че може да заплаща по 200лв за дъщеря си Т.. От свид.показания се
установи, че въззивникът се занимава с фитнес активно, а е ноторно известно, че това
предполага освен редовни спортни занимания, и спазването на специален хранителен
режим, изискващ повече парични средства предвид спецификата на приеманата храна и
хранителни добавки. За последното говорят и физическите данни Ст.Г., явил се лично в.с.з.,
7
за което въззивният съд формира непосредствени впечатления. Всичко това налага извод за
затаяване пред съда истината за реално получаваните от бащата доходи, извън
декларираните пред НАП. А в случай, че същият и семейството му живее под прага на
бедността, това обстоятелство следва да бъде установено по надлежен начин.
Следва да се посочи и това, че поетото от него доброволно задължение да полага грижи
и осигурява издръжката на пълнолетния син на съпругата му, което дори да е морално
похвално, не го освобождава от задължението му да заплаща издръжка за родната му
дъщеря нито е основание за намаляване на размера на полагащата се за нея издръжка. Това
така, защото алиментното му задължение към собствен непълнолетен низходящ не се
конкурира с осигуряването на издръжка към пълнолетно лице, с което в случая няма и
родствена връзка. Единствено от значение е полагането на грижи и осигуряването на
издръжка за малолетното му дете М..
След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният
разход според статистическите данни на НСИ за 2019г възлиза на 4549лв /за 2020г–4393лв
при приспадането на сумите по същите позиции/, съответно месечно е 379,08лв, респ.366лв,
които средства са за покриване на базисните потребности.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че общата месечна издръжка, която
следва да бъде осигурена от родителите за Т. следва да бъде 450лв, които да бъдат
разпределени между двамата родители, както следва: бащата да поеме 300лв, а майката –
остатъка от 150лв, извън получаваната сума като семейна добавка за дете. Последното е
съобразено с дадените в т.2 от ППВС № 5/31.11.1981г задължителни указания, че месечните
добавки за деца следва да се включат като доход на родителя, при когото е детето и от който
доход да се определи възможността му за заплащане на издръжка. Останалото по-малко
парично участие на майката е съобразено с обстоятелството, че същата полага преките и
непосредствени грижи за дъщеря си. Съдът отчита и факта, че през процесния период за Т.
са били направени допълнителни, коментирани по-горе.
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска –
30.04.2020г до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законна лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на
осн.чл.143 СК.
Достигане до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, обуславят потвърждаване
постановеното решение.
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и изцяло неоснователността на
жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски в размер на 300лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХIс-в № 261777/ 23.12.2020г по гр.д.№
8
4238/2020г, с което е изменен размерът на присъдената месечна издръжка по гр.д.№
15400/2010г, дължима от бащата С. Л. Г. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“К.“ № 45 ет.4
ап.6, в полза на детето Т. С. Г. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка
Г. Б. Х. ЕГН **********, като е УВЕЛИЧЕН от 150лв на 300лв, считано от датата на
предявяване на иска - 30.04.2020г, ведно със законната лихва върху всяка закъснява вноска,
с падеж първо число на съответния месец, за който се дължи.
ОСЪЖДА СТАНИСЛАВ Л. Г. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“К.“№ 45 ет.4 ап.6,
да заплати на Т. С. Г. ЕГН ********** от гр.Варна, действаща със съгласието на своята
майка Г. Б. Х. ЕГН **********, двете от гр.Варна ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.201 вх.5 ет.6
ап.147,сумата от 300лв /триста лева/ - сторени за настоящата инстанция разноски за
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9