№ 282
гр. Благоевград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500301 по описа за 2022 година
Производството е по чл.437, ал.1 във вр. с чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба с вх. №187/28.03.2022 г., подадена от К.Х., с адрес: с. Б., общ. Р.,
К.Ф., насочена срещу съобщение за наложен запор, поради несеквестируемост на вземането,
както и срещу начислените разноски по изп.дело№8/22 по описа на ДСИ при РС- гр. Р..
С атакуваното съобщение, ДСИ при РС- гр.Р. е наложен запор на банковата сметка на
длъжника в Банка „ДСК“ АД до размера на вземането по делото.
В жалбата се навеждат доводи, че изпълнението е насочено върху имущество, което е
несеквестируемо, тъй като е наложен запор върху наследствена пенсия в размер на 299,30
лв., както и удържаната сума в размер на 680 лв. е в резултат на захранване по сметка с
дарени от близки хора пари за хормонално лечение. В жалбата се възразява и срещу
начисляваните за сметка на длъжника суми, като се моли да бъдат освободени сметките от
наложения запор, както и да бъдат премахнати всички допълнителни начисления.
Частния съдебен изпълнител, в мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК, поддържа
законосъобразността на действията си и моли жалбата да се остави без уважение.
Благоевградският окръжен съд, като провери данните по делото и съобрази
приложимия закон, прие за установено следното:
Жалбата на длъжника К.Х. е процесуално допустима, като подадена в срок и срещу
изпълнително действие, което подлежи на обжалване от длъжника по арг. от чл.435, ал.2, т.2
1
и т.7 ГПК, тъй като изложените в нея оплаквания обосновават визираната в посочената
нормативна разпоредба фактическа предпоставка, а именно: „насочване на изпълнението
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо и разноски по изпълнението“.
Разгледана по съществото си жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано на 17.01.2022 г. по възлагателно писмо с per. №
8/13.01.2022 година от Районен съд - Благоевград против К. Г. ХР., ЕГН **********, с
адрес: с. Б., общ. Р., ул. К.Ф. № 1, въз основа на изпълнителен лист от 10.01.2022 г., издаден
по н.о.х.д. № 3092021 г. по описа на Районен съд - Благоевград за събиране на следните
суми: 1000,00 лв. глоба, 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист, както и разноските в
изпълнителното производство, съставляващи държавни такси. На основание чл. 458 ГПК
държавата е присъединена като взискател по делото за други публични задължения на
длъжника в размер на 87,50 лв. На основание чл. 426, ал. 2, вр. чл. 117, ал. 3 ПАС с
резолюция от 14.02.2022 г. към делото е присъединен и изпълнителен лист от
г., издаден по н.о.х. д. № 309/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград за събиране на
сумата от 1111,44 лв., представляващи сторени в хода на съдебното следствие разноски.
Длъжникът е поканен доброволно да плати задълженията си като са връчени покани, с копия
на приложените по делото изпълнителни листове, съответно на 04.02.2022 г. и на 18.02.2022
г.
Видно от изпълнителното дело е, че поради липса на доброволно изпълнение е извършено
проучване на имущественото състояние на длъжника и е наложен запор на банковата му
сметка в Банка ДСК АД до размера на вземането по делото. В запорното съобщение до
банката изрично е записано, че вземания на длъжника, които са несеквестируеми следва да
бъдат оставени на разположение на длъжника - „Запорът следва да се счита наложен върху
всички постъпващи суми, с изключение на суми, представляващи несеквестируемата част от
трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за
съответния период, както и върху пенсията за съответния месец; средства с наредител НОИ
и произход: обезщетения от общественото осигуряване - за временна неработоспособност
или безработица, месечна пенсия за инвалидност поради общо заболяване по смисъла на чл.
74 от КСО; средства с наредител ДСП и произход: социални помощи по ППЗСП, семейни
помощи и добавки при бременност, раждане и отглеждане на деца по ЗСПД, добавки и
помощи по реда на ЗИХУ. Същите следва да бъдат оставени в разпореждане на длъжника.“
В изпълнение на разпоредбата на чл. 508 ГПК Банката е уведомила с писмо с изх. № 17-10-
031746/08.03.22 г., че по запорираната сметка постъпва пенсия под установения размер на
MP3 и средства с такъв произход ежемесечно ще бъдат предоставяни на разпореждане на
длъжника.
На 14.03.2022 г. в изпълнение на запора по сметка PC - Р. е постъпила сума в размер на
687,01 лв.
Със заявление, входирано в Съдебно-изпълнителна служба при PC - Р. на 15.03.2022 г.
длъжникът Х. е уведомила, че по запорираната банкова сметка получава наследствена
2
пенсия в размер на 299,30 лв., както и че удържаната сума в размер на 680,00 лв. е в
резултат на захранване на сметката с дарени от близки хора средства за провеждане на
хормонално лечение. Поискала е съгласие от взискателя за вдигане на наложения запор,
възстановяване на удържаната сума и е предложила погасителен план за разсрочено
погасяване на задължението.
Съгласно чл.446, ал.1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за
труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща
само секвестируемата част. В този смисъл са и постановките на т.3 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на
минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и
за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на
дохода, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни
вноски /чл.446, ал.2 ГПК/ и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. В
допълнение следва да се посочи, че законодателят е предвидил определен доход като
несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си
месечни нужди за подслон, храна и облекло.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. От съдържанието на
жалбата и с оглед искането за възстановяване на удържаната сума в размер на 687,01 лв.
ДСИ при PC- Р., съдът приема, че с жалбата се навеждат доводи за несекветируемост.
Видно от изпълнителното дело обаче е, че удържаната в изпълнение на запора по банкови
сметки на длъжника в Банка ДСК АД сума в размер на 687,01 лв., не представлява
несеквестируемо вземане на длъжника. Действително наследствената пенсия на длъжника е
под размера на MP3 за страната и запорът не поражда действие по отношение на пенсията за
съответния месец. Тези средства са оставени на разположение на длъжника. Удържаната
сума по признание на самия длъжник в подаденото от него заявление на 15.03.2022 г. е
внесена от самия него за захранване на сметката, не се ползва от правилата за
несеквестируемост и следва да послужи за частично погасяване на задължението към
Районен съд - Благоевград и присъединения взискател - Държавата.
Съдебният изпълнител по искане на взискателят е наложил запор върху банковата сметка на
длъжника. Съгласно чл. 446а от ГПК запорът не поражда действие по отношение на
помощите и обезщетенията и получаваният по банковата сметка несеквестируем доход.
Третите задължени лица - банки служебно следят за сумите, които постъпват, дали същите
са несеквестируеми или не. Сумата от 650 лв. банката е счела за секвестируема, поради
което и е преведена по изпълнителното дело. ДСИ е наложил запор на постъпващите суми
по банковата сметка на длъжника, като съгласно ГПК запорът се налага само върху
секвестируемата част. Съдия изпълнителят изрично е указал на изпълняващата запора банка,
че при източник на доходи от ТВ или пенсия, които са под размера на MP3 удръжка не
следва да се прави /т.е. запорът не се изпълнява/.Освен това ДСИ сам е вдигнал запора. Към
3
настоящия момент със съгласието на взискателя Районен съд – Благоевград, запорът върху
банковата сметка на длъжника е вдигнат, видно от Разпореждане от 05.04.2022 г. по изп.
дело№8/2022 г.
По отношение на въведените възражения за начислени такси, следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. В жалбата се възразява срещу начисляваните за сметка на длъжника суми,
съставляващи държавни такси за образуване на изпълнителното дело (чл. 30 ТДТССГПК), за
извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника (чл. 31 ТДТССГПК) и
за налагане на запор върху вземяния (чл. 36 ТДТССГПК). За изпълнение на парично вземане
след срока за доброволно изпълнение се събира и такса по чл. 53 ТДТССПК.
Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.
Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. След като
длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на
изпълнителното производство няма основание за отпадане на отговорността му за
направените разноски.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.437 ГПК Окръжен
съд- Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №187/28.03.2022 г., подадена от К.Х., с адрес:
с. Б., общ. Р., К.Ф., насочена срещу съобщение за наложен запор, поради несеквестируемост
на вземането, както и срещу начислените разноски по изп.дело№8/22 по описа на ДСИ при
РС- гр. Р..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4