РЕШЕНИЕ
№ 1101
гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202091 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.. Х. ИБР. с ЕГН **********, с.Езерово,
област Варна, срещу НП № 03 - 61/18.05.2022 год. на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аква
култури /ИАРА/, с което за извършено нарушение на чл.37 ал.1,т.1 от Закона
за рибарството и аквакултури /ЗРА/ , на осн.чл.73, ал.1 от ЗРА му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда хиляди/
лв..
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като
неправилно и незаконосъобразно, като са изложени доводи за допуснати
съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон,
които налагат пълната му отмяна. Изложени са съображенията, че са
недопуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление, тъй като не са спазени
законовите изисквания за точно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, за пълно съвпадение в словесното описание на
нарушението, посочено както в АУАН, така и в НП. Не са налице
доказателства за това, че жалбоподателят е извършвал риболов по начин и със
1
средства забранени от закона.
Иска се съдът да приеме, че деянието на жалбоподателя е маловажен
случай и са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се
излагат съображения, като се твърди, че са налице множество смекчаващи
вината обстоятелства, които не са били обсъдени при индивидуализиране на
нарушението. Същото е с ниска степен на обществена опасност. Няма
нарушени обществени отношения, свързани с опазването на биологичното
разнообразие и създаване на оптимални условия за естественото
възпроизводство на популациите от риба и други водни организми. Няма
причинени щети, тъй като няма констатиран улов, касае за изолирано и
неумишлено деяние от страна на дееца, а и жалбоподателят не се отличава с
висока степен на обществена опасност. Посочените обстоятелства дават
основание случаят да бъде квалифициран като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Въззиваемата страна – отдел „Рибарство и контрол – Черно море“
гр.Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна
агенция по рибарство и аква култури /ИАРА/, редовно призована, в първото
съдебно заседание са представлява от юрисконсулт Силвия Илчева , която
моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Моли съда за присъждане
на възнаграждение за процесуално представителство.
Актосъставителят М. Р. П., редовно призован, взема становище по
жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
На 24.01.2022 г. била предприета проверка от органите на „Рибарство
и контрол – Черно море“ гр.Бургас към /ИАРА/, във водите на Варненско
езеро, местност „Топлата вода“.
Проверката била извършена от свидетелите М. Р. П., работещ на
длъжността старши специалист рибарство и контрол гр.Бургас и ИВ. Й. Р.
работещ на длъжността специалист рибен контрол гр.Бургас, към ИАРА.
Около 15. 40 часа на посочената дата, двамата служители на ИАРА
пристигнали в района на „Топлата вода“ и около 5 – 10 минути двамата от
прозореца на служебния автомобил наблюдавали, как жалбоподателят М. Х.
ИБР. осъществява риболов извършвайки специфични резки движения, като
хвърля въдицата и придърпва. Този начин на улов на риба, чрез „косене“,
„търмъчене“ е забранен, а и през зимния период рибата е събрана на едно
2
място, групира се на пасажи, което прави този риболов опасен за рибата.
Двамата служители ИАРА решили да извършат проверка на жалбоподателя и
се отправили към местото, където той се намира. Представили му се и го
накарали го да издърпа въдицата, която била потопена във водата.
Установили, че на въдицата има закачени два броя двойни куки, заострени
без „контра“, но нямало поставена стръв. При проверката жалбоподателя
хвърлил въдицата и се качил в автомобила си, като заявил на проверяващите:
„ще ме проверявате у нас“, след което потеглил в неизвестна посока. Било
потърсено съдействие на тел.112 и след намесата на полицейските органи на
ОД МВР – Варна бил установен извършителя, а именно – М. Х. ИБР.. Бил му
съставен АУАН за описаното нарушение, който бил предявен, като
жалбоподателят се запознал с него, подписал същият, а след това срещу
подпис бил връчен екземпляр от акта на жалбоподателя.
В АУАН № В 0028501/24.01.2022 г. жалбоподателя вписал, че има
възражения- „имам“ без да ги конкретизира.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени
възражения срещу констатациите в АУАН. В АУАН нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 37 от ЗРА.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП
№ 03 – 61/18.05.2022 г. от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ гр.Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към
Изпълнителна агенция по рибарство и аква култури /ИАРА/, като в него е
възприета същата фактическа обстановка и същата правна квалификация на
описаното нарушение.
НП било връчено на жалбоподателя на 23.05.2022 г. по пощата, с
което административно-наказателната му отговорност била ангажирана.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена
от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
3
свидетелите – М.П. и И.Р., чиито показания съдът кредитира относно
обстоятелствата, свързани с изложените в АУАН факти и тези, свързани с
неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно без противоречиви и логически последователни. Същите
се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно
изнесените факти около извършената проверка и констатациите, направени в
нейния ход, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и след като извърши
служебна проверка на акта и НП, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок и по реда на чл. 59 и сл.
ЗАНН, от лице, което притежава процесуална легитимация да обжалва НП,
поради което е процесуално допустима.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице – старши специалист РК в сектор "Рибарство и контрол-
Черно море" гр. Бургас към ИАРА. Няма съмнение, че същият притежава
необходимата компетентност, съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗРА. Съставеният
АУАН съдържа формално всички необходими по чл. 42 ЗАНН реквизити. Въз
основа на АУНН е издадено атакуваното НП от Началник отдел "Рибарство и
контрол – Черно море" гр.Бургас към ИАРА . Предвид разпоредбата на чл.
91, ал. 4 от ЗРА, компетентен да издава НП за нарушения по ЗРА е
Министърът на земеделието и храните или определени от тях длъжностни
лица. Не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП.
Министърът е делегирал правомощия на определен кръг от лица, в които
попада и административно наказаващият орган /АНО/, тъй като същият е
упълномощен със Заповед № РД 09-406 от 01.04.2022 г. на Министъра на
земеделието.
4
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на
процесуално нарушение. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение в присъствие на жалбоподателя, който е подписал акта, и получил
препис от същия, надлежно удостоверено с подписа му в съответната графа.
Процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата
редовност, като точно е описано нарушението и обстоятелствата при които е
извършено.
Според съда така както е посочено мястото на нарушението в АУАН
е достатъчно точно да се разбере къде точно е извършено нарушението. Това
именно е станало във водите на Варненско езеро, местност "Топлата воде".
Описан е видът на извършваният от жалбоподателя риболов и способа,
начина и средството по който това е ставало, както и датата на извършването
му, както и останалите необходими реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и
реда за издаването на НП, а по съдържанието си то отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
Следва изрично да се отбележи, че така както е посочено в АУАН и в
НП мястото на извършването на нарушението, последното е достатъчно
индивидуализирано и не води до съществени процесуални нарушения .
Съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗРА - Забранява се извършването
на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене
(търмъчене).
Съгласно § 1, т. 15 от Допълнителни разпоредби на ЗРА – "Косене
(търмъчене)" е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или
куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват
5
отделни екземпляри риби.
Съгласно § 1, т. 26 от Допълнителни разпоредби на ЗРА - § 1 -
"Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на
риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото
пренасяне и превозване; а съгласно т. 27. "Риболов - любителски" е риболов
по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други
водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със
спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила.
По силата на чл. 73, ал. 1 от ЗРА - Който лови риба и други водни
организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36 и 37, се наказва
с глоба от 1000 до 2000 лева, а според чл. 90, ал. 1 ЗРА - В случаите по чл. 56,
62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а.,
82в., 85, 85а. и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза
на държавата. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
С действията си жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна състава на административното нарушение по чл. 37 от ЗРА,
който извод съдът изгради въз основа на показанията на разпитаните по
делото свидетели М.П. и И.Р., които са присъствали при извършване и
установяване на нарушението, като са се уверили лично и непосредствено, че
М. Х. И. е извършвал любителски риболов чрез "косене", с резки движения.
По категоричен начин се установява, че той именно е осъществявал
„търмъчене“ с описаната и иззета въдица, още повече, че на нея е имало
поставена и тройка кука, което допълва начина на извършване на риболова, а
именно, чрез косене/търмъчене с два броя двойни куки. Фактът, че няма
уловена риба не изключва извършването от жалбоподателя на горното
нарушение. Напротив, само въпрос на време е било той да улови риба и тава
не се е случило поради намесата на свидетелите П. и Р., които са
предотвратили улова на риба от страна на жалбоподателя. И двамата
6
свидетели са категорични, че са видели жалбоподателя да извършва
описаното нарушение. Съдът намира, че показанията им са логични и
последователни и способстват за разкриване на обективната истина чрез
изясняване на фактическата обстановка по случая. Същите са дадени от
незаинтересовани и непредубедени по делото лица, които изразяват
непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно и данните по
делото не налагат извод, различен от възприетия с ангажираните по делото
гласни и писмени доказателства.
При индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че
наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН,
като е определил наказанието за нарушението по 73, ал. 1 от ЗРА глоба в
размер на 1000 лева, явяващ се минимума на предвидената санкция,
съобразно действащата към момента редакция, което при съвкупната
преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая –
фактът, че нарушението е първо за жалбоподателя, възприето като
смекчаващи вината обстоятелства, както и че в следствие на деянието все пак
не са налице настъпили допълнителни вредни последици за рибните ресурси
и разнообразие, доколкото уловена риба не е имало, съдът намира, че
административното наказание е обосновано и законосъобразно определено.
Тук следва да се посочи, че не е нарушение или поне такова което да води до
отмяната на НП, непосочването на съответното предложение на чл. 73, ал. 1
от ЗРА. Наказателното постановление в останалата обжалвана част, с която
на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата - 1 бр.
телескопична въдица, дълга 3 метра, следва да бъде потвърдено, като
съответстващо на материалния закон с оглед характера и правната
квалификация на извършеното нарушение.
Във връзка с изложеното в горните пунктове, съдът намира за
неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за допуснати
процесуални нарушения при съставянето на акта и издаване на НП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при доказването на
7
извършено нарушение на чл. 37 от ЗРА за да е налице такъв риболов,
задължително е необходимо да бъде установено обстоятелството, че лицето
ползва или малоразмерни мрежени уреди или специални куки, както и да се
докаже, че нарушителят е извършвал резки движения с тези специални
риболовни приспособления.
Неоснователно е твърдението, че описанието на деянието в АУАН и
НП - извършване на риболов чрез непозволен метод косене/търмъчене,
посредством един брой въдица със закачена на нея тройка кука, извършвайки
резки движения, за да улови риба, не съответства на приложения общ състав
на нарушението по чл. 73, ал. 1 от ЗРА, според който се предвижда наказание
за риболов със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36 и чл. 37 от ЗРА
- в който законов текст не съществува термин непозволен метод.
Неоснователни са и наведените твърдения за маловажност на случая
и са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 28, б. "а"
от ЗАНН, според съда не намира приложение в случая. Легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите
за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Констатираните
обстоятелства свързани с процесния казус, не указват на маловажност на
нарушението по смисъла на закона. По делото не се спори, че жалбоподателят
е бил поставил на въдицата два броя двойни куки, заострени без контра. След
като той е закупил такъв вид „куки“, то това сочи на целенасоченост на
действията му да я ползва за забранен начин на риболов. Освен това той е
осъществявал косенето през времето, когато е наблюдаван от служителите на
контролния орган и го е преустановил не по собствено решение, а в резултат
на намесата на тези органи. Този начин на извършване на риболова довежда
до безразборни и множество наранявания на рибните екземпляри, тяхното
8
физическо унищожаване в резултат на това, създава и предпоставки за
инфектиране и заразяване на останалите обитатели на водната среда, поради
което е без значение дали има фактически улов на риба. От практиката на
рибарите и контролните органи се излага статистика, че всяка пролет част от
оцелелите риби изглеждат трагично изподрани и окървавени от войната с
тройките. Така че посочените обстоятелства изключват квалификацията на
деянието на жалбоподателя като "маловажно".
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните
имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РД
„АА“ гр.Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00
лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна се е явил само
в едно съдебно заседание, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03 - 61/ 18.05.2022 год. на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аква
култури /ИАРА/, с което на М. Хасан И. с ЕГН **********, живущ в
с.Езерово, област Варна, за извършено нарушение на чл.37 от Закона за
рибарството и аквакултури /ЗРА/ , на осн. чл.73, ал.1 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда хиляди/
лв..
9
ОСЪЖДА М. Х. И. с ЕГН **********, живущ в с.Езерово, област
Варна да заплати на „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас, към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2091/2022г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10