№ 438
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500257 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивните жалби на ищеца С.С. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „Х. В.“ № 8, подадени чрез упълномощения му процесуален
представител адв. Мария Иванова против решение № 903 от 20.08.2021 г. и допълнителното
решение № 1543 от 07.12.2021г. по описа на БРС, двете постановени по гр. дело №
2460/2021 г. по описа на РС- Бургас, с които са отхвърлени исковете му с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД вр. чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за осъждане на ответната
Община Созопол, адрес: гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ №2, представлявана от кмета Тихомир
Йорданов Янакиев да му заплати сумата 7000 лв. - главница, представляваща обезщетение
за преживени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от дата на увреждането -16.08.2020г. до окончателното му изплащане, както и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на Община Созопол направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв.
В жалбите се излагат съображения за неправилност на атакуваните
първоинстанционни решения по съображения за тяхната необоснованост и допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се оплаквания, че при
постановяване на решението си районният съд не е преценил всички доказателства по
делото, поради което не е изяснил всички правнорелеантни факти от значение за правилното
решаване на спора. Твърди се, че не е съобразено, че мястото на което е настъпил инцидента
– улица „Черно море“ е общинска собственост и ответната община е длъжна да я стопанисва
улицата, да я поддържа и ремонтира. Навеждат се доводи, че не са отчетени и правилно
кредитирани показанията на свидетелите и приложените снимки, от които се установява, че
настилката е била бетон и асфалт с нарушено покритие, а не както неправилно е приел съда,
че улицата е от каменни плочи, както и, че е било неосветено. Сочи, че инцидентът не е
настъпил поради разсеяност и несъобразителност на ищеца, а поради неизпълнение на
1
общината да поддържа улиците и тротоарите, така, че да са безопасни за движението на
хората. По подробно изложените в жалбите съображения се иска отмяната на
първоинстанционните решения и за постановяване на ново решение, с което предявените
искове да бъдат уважени. Иска се присъждане в полза на процесуалния представител на
въззивника на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както и
направените по делото разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание
въззивникът, чрез адвокатския си представител по делото поддържа въззивните си жалби и
моли за отмяна на първоинстанционните решения и уважаване на исковете.
В предоставените й срокове по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Община Созопол
е депозирала писмени отговори по въззивните жалби, в които е изложила съображения за
неоснователността им. Оспорени са като неправилни наведените в жалбите оплаквания и се
сочи, че не са налице твърдените в тях пороци на обжалваното отхвърлително решение.
Излага се, че решаващия мотив на районния съд за отхвърляне на иска не поради липса на
собственост на общината върху процесната улица, а поради недоказване на елементите на
фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД. Въззиваемият счита за неверни твърденията в жалбата,
че от данните по делото се установявало безспорно наличието на неравност върху
посочената улица в размер на 6-7 см., като излага подробно своя анализ на събраните в тази
насока доказателствата по делото сока. Оспорва описания от ищеца механизъм на
полученото увреждане, като счита, че правилно районния съд е приел, че твърдяното
увреждане е получено поради невнимание от страна на ищеца и несъобразеност с
намалената осветеност в посочения участък поради нощния час. Сочи, че е налице
разминаване в уврежданията, описани в исковата молба и тези в представените листи за
преглед, като възразява, че не са налице данни за падане по стълбите, каквито са
твърденията в исковата молба. Счита за правилен извода на районния съд за липса на връзка
между описаните вреди и причиняването им по твърдения от ищеца начин и място. По
подробно наведените в жалбите доводи моли за потвърждаване на обжалваните решения, с
които исковите претенции са отхвърлени. Моли за присъждане на разноските по делото. В
съдебно заседание въззиваемата Община Созопол, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа писмените си отговори по въззивните жалби и моли за
потвърждаване на решенията на първоинстанционния съд.
С обжалваното решение и постановеното след него допълнително решение, районният
съд е отхвърлил предявените искове като недоказани. Първоинстанционният съд е счел, че
увреждането на ищеца е настъпило в резултат на неговата разсеяност и несъобразяване с
намалената нощна видимост, като същият допълнително е утежнил положението си с
неспазване на лекарските предписания от лечебните заведения в гр. Бургас и гр. София.
Приел е също, че не е налице причинно-следствена връзка между резултата и поведението
на ответника, както и, че ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди, в т.ч. в
резултат на противоправно поведение на ответника. Изложени са мотиви за противоречие
между изложеното в исковата молба и показанията на ищцовия свидетел относно
времетраенето на болките и страданията и възстановителния процес, както и недоказаност
на твърденията за проведена рехабилитация.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Пред районния съд са предявени искове с правно основание 49 вр. с чл. 45 и ч. 52 от
ЗЗД и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в средата на м. август 2020г. е бил на почивка с приятели в гр.
Созопол, като късно вечерта на 15/16.08.2020г. при слизане по стълбите от ул.
„Републиканска“, започваща от офис на ПИБ в посока към ул. „Черно море“ и крайбрежната
алея, където е било неосветено, на последното стъпало е усетил, че десният му крак е
пропаднал в дупка,а след това почувствал силна болка в глезена, което го накарало да седне
на земята. Сочи, че глезенът му веднага се подул, поради което неговите приятели го
закарали в спешното отделение в УМБАЛ Бургас, където не била установена фрактура, а
само скъсани връзки, и на крака му била поставен шина. В исковата молба се заявява, че
кракът на ищеца продължил да се подува и посинял, като след прибирането си в гр. София
се наложило да отиде на преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“ , където установили освен
навяхване и разтягане на ставните връзки и пукване на костта на фибулата /външния
глезен/. Сочи, че му било предписано поставяне на шина –ботуш, която ищецът носил в
продължение на месец, след което провеждал рехабилитационни процедури и през цялото
време има нужда от чужда помощ. Твърди, че нормалния му ритъм на живот бил нарушен,
като въпреки рехабилитацията все още изпитвал болка при натоварване и промяна на
времето. Счита, че вследствие гореописаната злополука е претърпял множество болки,
страдания, силен стрес, безпокойство и редица неудобства. Затова претендира осъждане на
ответната Община Созопол качеството й на собственик на общинския участък, на който е
настъпил инцидента да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди
размер на 7000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, поради обективната й отговорност от неизпълнение на
задължението на лицата на които е възложила ремонта и поддръжката на този участък
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1 и ал. 2 и чл. 31 от ЗП. Ангажира
доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
Община Созопол, в който предявените искове по основание и размер, като се навеждат
съображения, че общината не следва да носи отговорност за претърпените от ищеца вреди,
поради липсата на кумулативно изискуемите законови предпоставки на фактическия състав
на твърдяното непозволено увреждане – противоправно деяние, причинна връзка и вина за
вредоносния резултат. Възразява се, че липсва противоправност по съображения, че в
историческата част на гр. Созопол, където е настъпил инцидента обликът на града се
поддържа в старинен вид, като позовавайки се на представените от ищеца снимки сочи, че
настилката на крайбрежните алеи е от плочи, чиято цел е да създадат старинен облик,
поради което технологично не може тя да бъде равна като асфалтовата. Предвид това сочи,
че движението по процесната алея следва да бъде с особено внимание и при адекватно
отчитане на вида и състоянието й и намалената видимост, ищецът би могъл да избегне
инцидента, поради което счита, че вина за настъпването му носи единствено ищецът. При
условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат и от ищеца в резултат на разсеяност и неотчитане на намалената видимост поради
нощния час. Възразява се също, че констатираното при втория преглед пукване не е в
резултат на инцидента, а вследствие неспазване на медицинските предписания, дадени в
УМБАЛ Бургас поради необездвижване на глезена. Наведени са и доводи за несъответствие
3
между описаните в исковата молба травми и описаните в двата болнични листа за преглед
данни, като в този от 16.08.2020г. е описано „стъпил на криво“, а в този от 18.08.2020г.
„паднал от стълби“, в т.ч. и се възразява, че исковата молба липсват твърдения за падане от
стълби, а се твърди, че ищецът е стъпил в дупка и след това е седнал на земята, а не е
паднал.На последно място ответникът е оспорил исковете и по размер, като е навел
съображения, че претърпените от ищеца болки и страдания са преекспонирани и не
съответстват на описания инцидент, като счита, че същите са обичайни за подобни случаи, с
краткотраен характер. Счита, че претендираната сума не съответства на степента, характера,
интензитета и продължителността на твърдените болки и страдания. Моли за отхвърляне на
предявените исковете и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.
За доказване на твърденията и възраженията си страните са ангажирали
доказателства.
По делото ищецът е представил снимки от мястото на инцидента и снимка
подутината на десния му глезен, който снимков материал е оспорен от ответника.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите К. – п. на ищеца и
св. К.- служител на о. о..В показанията си ищцовия свидетел сочи, че е присъствал на
инцидента на 15 срещу 15 август 2020г., като е заявил, че при слизане по стълбите от ул.
„Републиканска“ надясно по ул. „Черно море“ след последното стъпало, настилката била
разрушена, като ищецът е стъпил накриво в една яма, което довело до силна болка и
падането му на земята. От показанията му се установява, че ищецът бил закаран в спешното
отделение в гр. Бургас, където му била изписана шина за обездвижване, но такава не била
поставена. Заявява, че тъй като кракът започнал да се подува и да се влошава на следващия
ден след прибирането си в София ищецът бил заведен в Пирогов – на 18.08.2020г.
Свидетелят сочи, че в Пирогов предписали на ищеца ботуш за обездвижване, който той
носил 6 седмици, като е трябвало да държи крака постоянно вдигнат и през това време е
имал постоянно болки, не можел да ходи, а се наложило да подскача на един крак. От
показанията му се установява, че след сваляне на ботуша, което станало през м. октомври
кракът на ищеца бил видимо подут и е имал болки, а след това същият започнал
рехабилитация. Свидетелят К. заявява, че снимките, приложени по делото са направени от
техен приятел, присъствал на мястото на инцидента. Сочи, че мястото е било тъмно,
неосветено и представлявало разбита асфалтова настилка, която била доста изронена и в нея
имало образувала се 6-7 см. дупка. Заявява, че преди това не са минавали по тези стълби,
които били с широчина 3- 4 м. От показанията му става ясно, че и към момента на разпита
му пред районния съд ищецът още не се е възстановил напълно, тъй като поради болка в
глезена е спрял да спортува, а през периода на обездвижване на крака с ботуша е трябвало
да работи от вкъщи.
От разпита на свидетеля, воден от ответника става ясно, че последният познава
района, в който ищецът е посочил, че е станал процесния инцидент, като свидетелят заявява,
че минава оттам един –два пъти седмично. Сочи, че за разлика от алеите в останалата част,
ремонт в тази част не е правен отдавна и настилката е смесица от бетон и асфалт, но няма
дълбоки дупки, в които да може да падне човек. Заявява, че няма денивелация по-голяма от
2 см., като в близост има осветително тяло, което е достатъчно мощно за да осветява там.
Свидетелят пояснява, че на снимките, които са му показани от делото не се вижда
осветително тяло, а само стълб, като заявява, че това е често използвана алея – пешеходна
зона, на която ако са извършвани някакви моментни изкопни работи – те са възстановявани
в рамките на деня.
Представени са и копия от лист за преглед на пациент. В единият от 16.08.2020г.,
издаден от д-р Кавалджиев е описана анамнеза по данни на ищеца- „стъпил накриво“ и
обективно състояние „клинични данни за навяхване“ и терапия – брейс за 4 седмици,
елевация и студени компреси при диагноза „навяхване и разтягане на ставните връзки на
4
глезена“. Вторият лист за преглед от 18.08.2020г., издаден от д-р Александър Кръстев е с
анамнеза „паднал по стълби на 16.08.2020г.“ и обективно състояние „болка в десен глезен“,
с изписана терапия „шина“ при диагноза „навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена“.
По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните и
приета от първоинстанционния съд, в чието заключение се установява, че от данните по
делото, съдържащи се в представената медицинска документация става ясно, че ищецът е
получил навяхване и разтягане на ставните връзки на десния си глезен, като поставената по-
късно диагноза за съмнение за счупване на мелеола на десния глезен не е потвърдена.
Вещото лице е посочило, че този вид травма се получава при огъване в областта на глезена,
при стъпване накриво, както и при пропадане в дупка с или без стъпване накриво, като
травмата е свързана с болни. Уточнило е, че обичайния срок за възстановяване е около 25-30
дни, като имобилизацията е за период от 10-25 дни, като при обичайно протичане
оздравителния процес води до пълно възстановяване без очаквани неблагоприятни
последици за в бъдеще. Експертът е посочил, че при такъв вид травма се препоръчва
имобилизация чрез гипсова брейс /глезенка/, покой, елевация, студени компреси и
болкоуспокояващи, като е възможно самостоятелно придвижване и обслужване.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, настоящата съдебна инстанция не споделя възприетата от районния съд
фактическа обстановка, в т.ч. и оценката на доказателствения материал, като намира, че въз
основа на нея са направени неправилни фактически и правни изводи. В рамките на
оплакванията в жалбата, съдът счита същата за частично основателна, по следните
съображения:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, тъй като възложителят
отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата по чл.
45 ЗЗД, която обаче е виновна. В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и
ответната община за вреди, ако нейните служители не са положили дължимата грижа,
вследствие осъществен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС
№ 9/28.12.1966 г./ Затова в случая, тъй като се твърди, че е налице непозволено увреждане,
настъпило поради неизпълнение на задълженията на ответната община да поддържа и
ремонтира собствеността си, нейната отговорност за вреди може да се ангажира по реда на
чл. 49 от ЗЗД само в случай, че това неизпълнение представлява осъществен от деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, от лицата на които е възложено, респ. отговарят за изпълнение на
тези задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическия състав на
деликтната отговорност за ответника, следва да са налице следните предпоставки:
противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищеца вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у
причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за
налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за
опровергаване на вината носи ответника -делинквент. За установяване на останалите
предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 127, ал. 1
от ГПК носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.
По делото не се спори, че Община Созопол е собственик на стълбището и пътния
участък – общинска собственост, на който се твърди, че е настъпил процесния инцидент,
5
предвид разпоредбите на чл. 2 от Закона за общинската собственост вр. с чл. 8, ал. 3 и чл. 31
от Закона за пътищата. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общината е длъжна да
поддържа, ремонтира и осигурява възможността за ползването по предназначение на
пътищата на територията си, като на основание пар. 6, т. 28 от ДР на Закона за движението
по пътищата, участници в движението са и пешеходците, което означава, че горепосочените
задължения общината следва да осъществява чрез своите служители и/или други лица, на
които е възложила съответната дейност по поддръжка, в т.ч. и върху участъка, на който е
станал инцидента.
С оглед горната нормативна уредба следва, че за да се ангажира обективната
отговорност на ответната община съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД като собственик
на общинския път, следва по делото да се докаже, че твърдения от ищеца инцидент е
настъпил поради наличие на пътна неравност /дупка/ върху общински път, вследствие на
която ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди – болки и страдания.
Досежно събрания в първата инстанция доказателствен материал въззивният съд
намира за основателни направените в жалбата оплаквания, че районният съд е извършил
направилно кредитиране и оценка на доказателствения материал по делото, което е довело и
до неправилни правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция, по следните
съображения:
На първо място ангажираните по делото свидетелски показания безпротиворечиво
установяват, че на алеята в процесния пътен участък е бил с разбита настилка – смесица от
бетон и асфалт. За наличието на дупка с размер 5-6 см., поради която ищецът е стъпил
накриво действително свидетелства само ищцовия свидетел. Това обаче не означава, че
същите не следва да бъдат кредитирани, поради обстоятелството, че те не са опровергани от
другите данни по делото, в т.ч. и от показанията на ответниковия свидетел, който също
заявява, че макар да минава седмично един или два пъти през процесния участък не помни
каква е била настилката по време на инцидента, но същевременно сочи, че тя не е била по-
лоша от сегашната, която е с денивелация от 2 см. и се нужда от ремонт от дълго време.
Обстоятелството, че ответниковия свидетел е заявил, че на процесното място няма „дупки, в
които да падне човек“, но съществременно е уточнил, че не помни състоянието на
настилката по време на инцидента, не опровергават, а напротив потвърждават показанията
на ищцовия свидетел - очевидец досежно описаната от него дълбочина на дупката от 5-6 см.,
тъй като и тази дълбочина очевидно не е от такава величина, в която „да падне човек“.
Затова настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на ищцовия свидетел, който е
очевидец досежно състоянието на настилката на мястото на инцидента, тъй като същите не
са опоровергани от останалите данни по делото и са последователни и вътрешно
безпротиворечиви.
На следващо място настоящата приема, че основателно се явява и оплакването в
жалбата, че липсват данни ответната община да е изпълнила и задължението за достатъчна
осветеност на тази част от алеята, на която е настъпил инцидента. Доколкото показанията на
свидетелите досежно това обстоятелство също си противоречат, съдът счита, че следва да
кредитира също показанията на ищцовия свидетел, че по стълбите е било „доста тъмно“, тъй
като само той е бил очевидец на инцидента. Въпреки, че ответниковия свидетел сочи, че на
6
мястото има уличен стълб с осветително място, поради липса на конкретни данни дали
същото действително е функционирало към момента на инцидента, съдът не дава вяра
напоказанията му досежно наличието на достъчна осветеност на мястото на инцидента по
времето на настъпването му, поради липса на директно възприемане на това обстоятелство
от него.
Що се касае до увреждането на ищеца, настоящата инстанция не споделя
фактическите и правни изводи на районния съд, че същото е настъпило поради разсеяност и
несъобразяване с намалената нощна видимост, както и, че липсва доказана причинно-
следствена връзка между настъпилия резултат и поведението на ответника. Следва да се
отбележи, че данни за вина на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, въпреки
възраженията на ответника в тази насока, не се ангажираха по делото. Обстоятелството, че
само ищецът е бил този, който от групата лица, слизали по стълбите, е стъпил накриво в
процесната неравност от разбита улична настилка, не може само по себе си да доведе до
извод, че той е бил разсеян. Такива данни няма по делото, още повече и липсват както
твърдения, така и доказателства при слизане по стълбите ищецът да е извършил действия,
несъобразени с нормалното движение по участък от стълби, напр. да е бягал по тях, да е
прескачал няколко стъпала едновременно или да е извършвал каквито и да е действия,
различни от обикновен ход при слизане по стъпала. Намалената нощна видимост
действително е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, но същата не се дължи
на поведението на ищеца, а на неизпълнение на задължението на общината за осветеност на
мястото, респ. обозначаването му като такова с повишено внимание. В тази връзка следва да
се отбележи и, че по делото не се събраха и данни за наличието на поставено от ответната
община означение за повишено внимание на пешеходците при преминаване пред процесния
участък с разбита настилка.
От гореизложеното следва, че увреждането на ищеца е настъпило именно в
резултат на неремонтирания пътен участък, общинска собственост, представляващо
необозначено препятствие по смисъла на разпоредбите на чл. 2 от Закона за общинската
собственост, вр. с чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от Закона за пътищата, което е създало опасност за
движението му като пешеходец, т.е. налице е налице причинно-следствена връзка между
вредата и причината за настъпването й – разбита пътна настилка, образувала дупка.
Механизмът на настъпване на вредата, изразяваща се в навяхване и разтягане на ставните
връзки на десния глезен на ищеца, вследствие стъпване накриво в посочената неравност е
безспорно доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
експертно заключение. Обстоятелството, че в анамнезата на двата листа за преглед са
вписани различни обстоятелства, като причина за травмата- „стъпил накриво“ и „паднал по
стълби“ не разколебават установения механизъм на настъпване на вредата, тъй като няма
спор по делото, че се касае за стъпване накриво, а не за падане по стълби и за настъпила
една и съща вреда – навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен. В
допълнение следва да се отбележи, че свидетелските показания сочат, че именно стъпването
накриво в процесната неравност и причинената от извиване на глезена внезапна болка при
слизането по стълбите, е принудило ищецът да седне на земята.
Що се касае до настъпилата вреда, действително по делото е установено, че на
ищецът не е била поставена предписаната шина след прегледа в гр. Бургас, тъй като в
медицинското заведение са нямали такава, както и, че въпреки непоставянето й това не е
7
довело до утежняване на здравословното му състояние. Няма данни същият да не е спазвал
препоръките за елевация, поставяне на студени компреси и да не стъпва на травмирания
крак. Установено е, че поради продължаваща болка и подуване на крака/ които според
вещото лице е обичайно за този вид травма/, два дни след инцидента, на ищецът е бил
поставен предписания му в гр. София ботуш/брейс/, с който той е престоял шест седмици, а
не шест месеца, както вероятно поради грешка е приел районния съд. Поради неточно
възприемане от първоинстанционния съд на данните, изнесени в показанията на ищцовия
свидетел и на експертното заключение са направени и погрешни фактически изводи за
недоказаност на твърденията в исковата молба относно периода на обездвижване, за
проведена след това рехабилитация и за общия възстановителния период. Такова
несъотвествие според настоящата инстанция не е налице, тъй като в показанията си
ищцовия свидетел е потвърдил твърденията на ищеца, че ботушът, предписан в гр. София е
носен 6 седмици. Действително вещото лице е посочило по-кратък срок за обездвижване 10-
25 дни /т.е. около 4 седмици/, какъвто е и срокът, предписан в единия от представените
листи за преглед и срок за пълно възстановяване от около 25-30 дни. Това обстоятелство
обаче не променя факта, че е налице установената по делото травма, наличието на
причинно-следствена връзка между нея и пътната неравност, която общината е длъжна да
ремонтира, но не е сторила поради виновно противоправно поведение-бездействие, на лица,
на които ответната община е възложила поддържането на общинските пътища и пешеходни
зони. Не е оборена и презумпцията за виновно поведение на лицата, на които е възложена
работата по поддържането на процесния общински участък. Предвид изложеното
фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника е
налице, което води до доказаност на основанието на исковата претенция.
По размера на предявения иск, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва
да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното
му състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на
възстановителния период.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
От ангажираните по делото свидетелски показания и от експертното заключение
безспорно се установи, че поради получената травма ищецът е претърпял болки, страдания и
неудобства от имобилизацията си, независимо от това действително или не е имал нужда от
чужда помощ. Въпреки, че вещото лице е посочило, че при обичайно при нормално
протичане на възстановителния процес глезенът се възстановява напълно, от свидетелските
показания става ясно, че при натоварване ищецът продължава да изпитва болка.
Взимайки предвид характера и степента на установеното по делото телесно
увреждане, съдът след извършена преценка по чл. 52 от ЗЗД намира за основателна
претенцията на ищеца за неумуществени вреди до размера от 2000 лв., който с оглед
гореустановената фактическа обстановка счита за справедлив и напълно съответстващ на
степента и характера на претърпените от ищeца и доказани болки и страдания. По делото не
се твърди и не се ангажираха доказателства за заплащане на каквато и да е сума от
ответника на ищеца, поради което искът за присъждането на обезщетение в приетия от
настоящата инстанция размер, ведно с лихвата за забава се явява основателен и следва да
уважи. В останалата част над определения размер от 2000 лв. и до претендирания от 7
000лв., съдът намира исковaта претенция за недоказанa, поради което същaта следва да се
8
отхвърли в тази част.
На основание чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД върху уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се присъди и претендираната законна
лихва, считано от подаване на датата на увреждането- 16.08.2020г. до окончателното й
изплащане, като в останалата част върху отхвърления размер на главницата акцесорния иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение и допълнителното решение
следва да бъдат отменени в частта, с която искът за главницата е отхвърлен до размера от
2000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 16.08.2020г. до окончателното
й изплащане и постановено ново решение, с което исковете за главница и лихва следва да
бъдат уважени до посочени размери. В останалата част обжалваните решения следва да
бъдат потвърдени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 80 от ГПК в полза на
ищеца- въззивник следва да се присъдят направените по делото разноски за платена
държавна такса и експертно заключение и за двете съдебни инстанции, възлизащи в общ
размер на 177.14лв., изчислен съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 38, ал.
2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ полза на адв. М.Г. следва да се присъди
възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ по делото и за двете
инстанции в размер на сумата от общо 388.58 лв., също изчислена съразмерно с уважената
част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК с оглед частичното отхвърляне на иска,
в полза на въззивното дружество – ответник следва да се присъдят направените по делото
разноски и пред двете инстанции, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете,
както следва за първата инстанция в размер на 600 лв. и за въззивната инстанция в размер на
600 лв. Тъй като с обжалваното решение в полза на ответника е присъден пълния размер на
направените в първоинстанционното производство разноски от 840 лв. за платено
адвокастко възнаграждение, с оглед изхода на спора, налага отмяна на решението частично
и досежно разноските над дължимия им размер за първата инстанция от 600 лв. до
присъдения от 840 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 903 от 20.08.2021 г. и допълнителното решение № 1543 от
07.12.2021г. по описа на БРС, двете постановени по гр. дело № 2460/2021 г. по описа на РС-
Бургас, В ЧАСТИТЕ ИМ, с които са отхвърлени исковете по чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от
ЗЗД вр. чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за осъждане на ответната ОБЩИНА СОЗОПОЛ, адрес:
гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ №2, представлявана от кмета Тихомир Йорданов Янакиев да
заплати на ищеца С.С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Х. В.“ № 8, сумата до
размера на 2000 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на увреждането -
16.08.2020г. до окончателното му изплащане, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на Община Созопол направените от нея по делото разноски за адвокатско
възнаграждение над размера от 600лв. до присъдения от 840 лв., КАТО ВМЕСТО ТЯХ
ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА ОБЩИНА СОЗОПОЛ, адрес: гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ №2,
представлявана от кмета Тихомир Йорданов Янакиев ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.С. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Х. В.“ № 8, сумата в размер на 2000 лв. - главница,
представляваща обезщетение за претърпение неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, неудобства и стрес в резултат на навяхване и разтягане на ставни врзъки на
дения глезен, настъпило на 15/16.08.2020г. при слизане по стълби и стъпване накриво в
пътна неравност /дупка/ в участък- общинска собственост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането -16.08.2020г. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решенията в останалите им обжалвани части.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СОЗОПОЛ, адрес: гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ №2,
представлявана от кмета Тихомир Йорданов Янакиев ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.С. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Х. В.“ № 8, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 пот ГПК
направените в първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 177.14 лв.,
изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СОЗОПОЛ, адрес: гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ №2,
представлявана от кмета Тихомир Йорданов Янакиев ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Мария
Генчева Иванова- САК , с адрес на кантората: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 14, ап. 2 на
основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. с чл.7, ал. 2 от НМРАВ минимално
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца за първата и
за въззивната инстанция по делото в общ размер от 388.57лв., изчислено съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Х. В.“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЩИНА СОЗОПОЛ, адрес: гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ №2, представлявана от кмета
Тихомир Йорданов Янакиев на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК направените във
въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв., изчислено съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10