Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 113/ 06.03.2018 година,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На пети февруари през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1698 по
описа за 2017 година; взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр.
чл. 40 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД; от „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 43, представлявано от изпълнителния
директор Юрий Асенов Станчев; против С.С.А. с ЕГН********** ***.
Ищецът
твърди, че на 07.04.2017 г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 11 758,86
лв., от които: 10 774,59 лв. - дължима главница по рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 05.07.2016 г.; 827,42
лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.10.2016 г. до
31.03.2016 г.; 156,85 лв. - договорни такси по кредита за периода 01.10.2016 г.
- 31.03.2016 г., ведно с разноските по делото и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. В
това заявление ищецът допуснал техническа грешка, изразяваща се в погрешно
изписване на края на периодите, за който са начислени договорната
(възнаградителна) лихва и договорните такси. С настоящия иск той прави
уточнение, че периодът за който са начислени договорната (възнаградителна)
лихва, както и договорните такси е от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г. По така
подаденото заявление било образувано ч. гр. дело № 843/2017 г. на Районен съд -
Хасково, като издадена била заповед за изпълнение и в законоустановения срок ответницата
подала възражение срещу нея. Предвид на това, ищецът в срок предявявал настоящия
си иск. На 05.07.2016 г. между ищеца и ответницата бил сключен рамков договор
за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, според който й предоставил
потребителски кредит с лимит в размер на 11 000 лв., за усвояването на който й предоставил
кредитна карта Транскарт. Ответницата се задължила да погасява задълженията си
по кредита в срок, както и да заплаща уговорените лихви и такси. В периода след
05.07.2016 г. ответницата извършвала многобройни транзакции, изразяващи се в
теглене на пари в брой (ATM cash) и покупки от POS /ПОС терминални устройства/,
което било видно от приложената към исковата молба справка за дълга й.
Начислявани били лихви и договорни такси по кредита, съгласно чл. 9 и чл. 14 от
рамковия договор и чл. 37 от Общите условия /ОУ/ към него и актуалните ценови
листи на ищеца. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в срок,
кредитната карта била блокирана, като на ответницата била дадена възможност, да
погаси дължимите суми, като бъдат продължени договорните им отношения и
ползването на картата, но плащане не последвало. Към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, дължимата от ответницата и непогасена главница
възлизала в размер на 10 774,59 лева. На основание чл. 9 ал. 1 от рамковия
договор, начислени били договорни - възнаградителни лихви в размер на 827,42
лева, както и на основание чл. 14 ал. 1 т. 3 от същия, във връзка с чл. 37 ал.
2, 3, 5 и 6 от ОУ - договорни такси по кредита в размер на 156,85 лева.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответницата му дължи, въз основа на рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 05.07.2016 г.,
сумата от общо 11 758,86 лева, от които: 10 774,59 лева - дължима и непогасена
главница; 827,42 лева - договорна - възнаградителна лихва за периода 01.10.2016
г. - 31.03.2017 г.; 156,85 лева - договорни такси по кредита за периода
01.10.2016 г. - 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й заплащане; като му присъди направените по делото разноски. В
открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител. В
депозирана по делото допълнителна молба, в изпълнение указанията на съда, ищецът
уточнява, че е дружество, лицензирано от БНБ като платежна институция по
смисъла на чл.5 от ЗПУПС, да предоставя услуги по този закон, предвид на което
процесният договор не бил нищожен. Неоснователно било ответното възражение за
нищожност на клаузите на договора, поради това, че били неравноправни. Видно от
чл.29 ал.1 и 2 от договора било, че на клиента е била предоставена своевременно
преддоговорна информация, според изискванията на ЗПК, като се е запознал и се е
съгласил с получените Общи условия и Ценова листа /ЦЛ/, неразделна част от
рамковия договор. Ищецът използвал ОУ с типизирани условия, които обаче не
ощетявали клиента, т.к. имали балансирано действие за двете страни по договора.
В случая условията по договора били ясни, разбираеми и достъпни по смисъла на
ЗЗП. Подписвайки договора, картодържателят се съгласил безусловно с клаузите за
договорни такси по чл.14 ал.1 т.3 от рамковия договор, вр. чл.37 ал.2, 3, 5 и 6
от ОУ. Ето защо, договорните такси не били нищожни поради неравноправност и
същите били дължими от ответника. Ищецът уточнява още, че на основание чл.37
ал.5 от ОУ, на 28.02.2017 г., обявил вземанията си по кредита за предсрочно
изискуеми. Освен това, понастоящем рамковият договор бил и прекратен поради
изтичането на срока му по чл.20 – на 05.07.2017 г., като на основание чл. 22
ал.3 всички вземания на ищеца станали изискуеми.
Ответницата,
призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв
отговор в срок представя назначеният й на същото основание особен представител,
който счита иска за недопустим и неоснователен, както и го оспорва изцяло по
основание и размер. На първо място, съгласно чл.2 ал.2 т.2 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, дейностите по издаване и администриране на средства за
плащане като електронни платежни инструменти били предоставени на банките и финансовите
институции, лицензирани от БНБ, според чл.З ал.1 т.1 от ЗКИ, като нормите за
това имали императивен характер. Ищецът не представил доказателства относно
това, че към момента на сключване на процесния договор 05.07.2016 г. е
притежавал надлежна лицензия от БНБ, поради което процесният договор бил
нищожен като противоречащ на закона. Ищецът нямал качеството на банкова
институция и не можел да предоставя и оперира с електронни платежни инструменти
и да извършва банкова дейност. С оглед на това, се иска прогласяване
нищожността на договора. В случай, че се приеме, че е налице сключен валиден
договор, следвало да се има предвид, че заявлението по чл.410 от ГПК било
подадено 3 месеца преди изтичане срока на договора, според чл.20 от него.
Нямало доказателства, че договорът е бил едностранно прекратен от ищеца или че
ответницата е заявила такова желание. Основание да претендира сумите при
действащ договор, ищецът можел да има само при предсрочна изискуемост на
задължението - чл. 18 ал.1, и то след като уведоми за това ответницата - чл. 18
ал.3, за каквото уведомяване по делото липсвали доказателства. Ето защо, не
можело да се приеме, че вземането е възникнало на предявеното основание, поради
което предявеният установителен иск бил неоснователен. Приложение не можела да
намери и хипотезата на чл. 22 ал. 3 от договора, приложима само при
прекратяване на договора, каквото не било налице. Особеният представител на
ответницата оспорва още ищцовите твърдения, че тя е извършвала многобройни
транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой и покупки от ПОС терминални
устройства. За това се представяла единствено справка за дълга за периода
05.07.2016 г. - 31.03.2017 г., която се оспорва, тъй като била писмено
твърдение на страна, удостоверяваща единствено изгодни за нея факти и като
такава нямала материална доказателствена сила. Оспорва изцяло и размера на дължимата
от ответника сума, за което отново се представяла само посочената справка,
която не доказвала безспорно, че посочените в нея суми са реално изтеглени и че
са в посочения размер. Неоснователността на главния иск предпоставяла
неоснователност и на акцесорните претенции. Оспорва се изцяло основателността и
размера на договорните такси, т.к. клаузите за заплащането им били нищожни,
поради неравноправност - чл.146, вр. чл.143 от ЗПП, т.к. не били индивидуално
уговорени между страните по делото, а и били предварително изготвени от ищеца,
който начислявал ежемесечно такси в необосновано изключително завишен размер. Оспорва
се и размерът на претендираното адвокатско възнаграждение. Иска отхвърляне на
предявения иск изцяло. В открито съдебно заседание ответницата се представлява
от особения си представител, който поддържа отговора на исковата молба и иска
отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Между ищеца и
ответницата е сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 05.07.2016 г., с предмет – издаването, предоставянето
и ползването на платежни карти; откриването, обслужването и закриването на
платежна сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването,
ползването и погасяването на потребителски кредити, отпуснати във връзка с
изпълнението на платежни операции чрез платежни карти /чл.1 ал.1/. Неразделна
част от договора са ОУ и ЦЛ /чл.1 ал.2/. Ищецът се е задължил, да издаде на
ответницата платежна карта за извършване на платежни операции при условията на
рамковия договор, ОУ и ЦЛ /чл.2 ал.1/, като й открива и платежна сметка /чл.4
ал.1/ за изпълнение на платежни операции по същите договор, ОУ и ЦЛ /чл.4
ал.2/. Във връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни карти,
ищецът отпуска на ответницата потребителски кредити само във връзка с
изпълнението на определена платежна операция и се усвоява от клиента еднократно
в момента на извършването й чрез платежна карта /чл.6/. Максималният размер
/лимитът/ на всеки кредит е в размер на 11 000 лв., както и общият
максимален размер на всички кредити, които не са погасени изцяло /чл.7/. Срокът
на погасяването на всеки кредит е 12 месеца от датата на усвояването му /чл.8
ал.1/, какъвто е и срокът на самия договор /чл.20 ал.1/. Лихвеният процент по
кредитите е 15,7% на годишна основа /чл.9 ал.1/, като ищецът има право
едностранно да променя общия разход по кредитите, вкл. лихвения процент, таксите
и комисионните, според ОУ /чл.9 ал.3/. ГПР по кредита е 18,89%, а общата
дължима от клиента сума е 12 057,76 лв. /чл.10 ал.1/. Ищцата се е
задължила, до 15-то число на всеки месец, да погасява сума, равна или по-голяма
от минималните погасителни вноски по всички кредити, дефинирани в ОУ и ЦЛ и посочени
в последното месечно извлечение по чл.12 ал.1 /чл.11 ал.1 т.1/. Във връзка с
изпълнението на договора, клиентът дължи на ищеца такси и комисионни в размери
и в срокове, посочени в рамковия договор, ОУ и ЦЛ /чл.13 ал.1/, които ищецът
има право едностранно да променя, според ОУ /чл.13 ал.2/. Договорът съдържа
правомощие на клиента, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва
причина, да се откаже от сключения рамков договор в срок от 14 дни /чл.16
ал.1/, като върне главницата и изтеклите лихви /чл.16 ал.4/. Рамковият договор
съдържа клаузи за обявяването на предсрочно изискуеми на всички възникнали
вземания на ищеца по същия /чл.18 ал.1/, в т.ч. при неизпълнение от клиента на
кое да е от задълженията му по договора и ОУ, както и на кое да е от условията
на договора, ОУ и ЦЛ /т.2/ и при настъпване на някое от събитията по ОУ /т.5/.
Клиентът дължи заплащане на всички свои предсрочно изискуеми задължения по
рамковия договор, незабавно, след като бъде уведомен за предсрочната
изискуемост /чл.18 ал.3/. Според чл.22, този договор се прекратява само след
пълното погасяване на задълженията на клиента, с предизвестия и от двете страни
/ал.1/, както и се разваля с предизвестие от изправната страна при неизпълнение
на задълженията от другата страна /ал.2/, в които случаи – всички вземания на
ищеца по рамковия договор стават изискуеми /ал.3 т.1/. Страните по договора са
уговорили, кореспонденцията помежду им да се води на посочените от тях адреси,
като ответницата се е задължила в 7-дневен срок да информира ищеца за настъпили
промени в първоначално предоставените данни, като в противен случай всички
изпратени й книжа ще се считат за получени /чл.28 ал.3 и 4/. Тя е посочила
адреса си, установен и в настоящото производство. С подписването на договора,
ответницата е заявила, че й е предоставена своевременно преддоговорната
информация според изискванията на ЗПК, както и че е получила ОУ и ЦЛ, запознала
се е с тях и ги е приела /чл.29/.
Ищецът представи
по делото Общи условия по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, приети от Съвета на директорите му, в сила от 21.07.2014
г., подписани на всяка страница от негов представител и от ответницата. В чл.37
от ОУ е разписано, че когато клиентът не изпълни задължението си по погасяване
на минималните погасителни вноски по кредитите, ищецът извършва дейности по
подготовка и изпращане на уведомителни съобщения, за своя сметка през първия
месец на неизпълнение /ал.1/, с такса по ЦЛ през втория последователен месец
/ал.2/, както и през третия последователен месец с блокиране на платежната
карта /ал.3/, както и през четвъртия последователен месец с деактивиране на
платежната карта и обявяване на всички вземания по рамковия договор за
предсрочно изискуеми /ал.5/. Това не ограничава правото на ищеца да блокира и
деактивира платежната карта, както и за обяви вземанията си, възникнали по
договора, за предсрочно изискуеми при неизпълнение от страна на клиента на
което и да е задължение по същия рамков договор /чл.38 от ОУ/. Ищецът представи
по делото още Ценова листа за международни платежни карти Transcard MasterCard, приета от
Съвета на директорите му, в сила от
01.04.2016 г.; подписана на всяка страница от негов представител и от
ответницата. Видно от приемо-предавателен протокол от 15.07.2016 г., съставен
от служител на „Български пощи” ЕАД, ПС-Хасково, на ответницата са били
предадени за подпис на всяка страница – рамков договор с ищеца, ОУ и ЦЛ,
подписани лично от нея, както и запечатан плик с платежна карта. На името на
ищеца е удостоверение за издаден
му лиценз за извършване на дейност като платежна институция, на основание чл.12
ал.1 и чл.137 ал.1 от ЗПУПС, издаден от Българска народна банка, за следните
платежни услуги – по чл.4 т.1, 2 и 3 б.”б”, т.4 б.”б” и т.5 от ЗПУПС. За същото
е приложено и решение № 61/03.06.2010 г. на УС на БНБ, без данни за негово
обжалване.
Видно от справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата
с рег. № 1887/ 11.10.2017 г. от регистър „Население“ към ГД ГРАО при МРР; от
07.11.2000 г. тя е с постоянен адрес ***, а от 11.11.2000 г. – в
Турция. Адресирани до нея от ищеца са месечни
извлечения по кредитна карта TRANSCARD MASTERCARD GOLD за периодите
01.11.2016 г. - 30.11.2016 г., 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г., 01.01.2017 г. -
31.01.2017 г. и 01.02.2017 г. - 28.02.2017 г.; с указание на съответно
дължимите суми и на срока за заплащането им – 15-то число на следващия месец,
като са описвани и извършваните с платежната карта операции. В последното от
извлеченията за дължими се сочат следните суми: 10 774,59 лева главница; 140,85
лв. такси и 683,75 лв. лихви. Ищецът
е изпратил до ответницата писмо от 23.01.2017 г., в което я е поканил в срок от
три дни да плати минималната погасителна вноска по кредита по последното
месечно известие, като в противен случай кредитът й ще стане незабавно и изцяло
изискуем. Няма данни по делото за получаването му от ответницата. Последвало е уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост с покана за доброволно погасяване с изх. № 20170248/ 20.06.2017 г.,
изпратено от ищеца до ответницата на адрес в *****. В него
се сочи, че поради неизпълнение на задълженията за погасяване на минималните
погасителни вноски по кредита в продължение на четири последователни месеца,
кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 28.02.2017 г., като дължими
били следните суми: 10 774,59 лева главница; 156,85 лв. такси и 827,42 лв.
възнаградителни лихви. Относно доставката на същото, по делото се представиха
куриерски разписки в цялост, с отбелязани дати за направен опит за доставката
му – 21., 23. и 26.06, както и дата от 28-ми с нечетлив месец /л.88/, а така
също и на 28.06.2017 г. /л.90/, както и с отбелязване върху обратна разписка от
28.06.2017 г., че по данни на съседи, лицето не живее на адреса, не са го
виждали от много време и нямат никакви координати /л.89/. Посочените в
уведомлението дължими от ответницата суми са посочени като такива и в изготвена
от ищеца справка за дълга й за
периода от 05.07.2016 г. до 31.03.2017 г., в т.ч. с датите на възникване на
всяко от задълженията й.
По заявление с
вх. рег. № 8519/07.04.2017 г. от ищцовото дружество е било образувано
производство по ч.гр.дело № 843/2017 г. на ХРС, по което със заповед № 441 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.04.2017 г., е
разпоредено ответницата в настоящото производство да заплати на ищеца сумите,
както следва: 10774,59 лв. - дължима главница по рамков договор за предоставяне
на платежни услуги и потребителски кредити от 05.07.2016 г.; 827,42 лв. –
договорна лихва за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г.; 156,85 лв. -
договорни такси по кредита за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 07.04.2017 г.до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски от 235,18 лв. за държавна такса. В
заповедта се сочи, че вземането произтича от неизпълнение на задължение за внасяне
на погасителни вноски по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 05.07.2016 г. и обявена предсрочна изискуемост, за
което длъжникът е бил уведомен. Това кореспондира с данните по заявлението, с
което е бил сезиран съдът, поддържани и в първоначалната искова молба. В него
се съдържат допълнителни твърдения, че месечните извлечения са били изпращани
на длъжника по посочен от него електронен адрес. За издадената заповед за
изпълнение, след като на горепосочения адрес й е било залепено съобщение по чл.47
от ГПК, на ответницата лично е било връчено съобщение на 23.05.2017 г. В
законоустановения срок по чл.414 от ГПК, е постъпило възражение с вх. рег. № 12803/
25.05.2017 г. от нея, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение. В указания му на 19.06.2017 г. едномесечен срок, ищецът като
заявител в заповедното производство е предявил настоящия иск с вх. рег. № 16814/13.07.2017
г.
По искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е
установило, че към претендината от ищеца дата 31.03.2017 г., по договора
ответницата е теглила суми в общ размер на 11 316,46 лв., подробно описани в
приложена таблица, като след извършени частични плащания, оставала дължима
главница от 10 774,59 лева, 827,29 лв. – договорна лихва за периода от
01.10.2016 г. до 31.03.2017 г., изчислена според чл.9 ал.1 от договора /лихвен
процент по кредитите от 15,7% на годишна основа/ и чл.33 ал.1 и 2 от ОУ; както
и 156,85 лв. - договорни такси по кредита за периода от 01.10.2016 г. до
31.03.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по допустимостта и основателността на предявените
искове:
Преди всичко, следва да се посочи, че предметът на делото по предявения
специален установителен иск по чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК се
определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за
което вече е издадена заповед за изпълнение. С решението по този иск съдът
следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право,
за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от
заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на
вземането. С предявяването на настоящия иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК кредиторът
се е позовал на сключен на 05.07.2016 г. между него и ответницата рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, вземанията
му по който станали предсрочно изискуеми на 28.02.2017 г.
Ето защо, на изследване от съда подлежат обстоятелствата по наличието на
облигационна връзка между страните по делото, нейното съдържание и настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията. Ирелевантно за предявения иск, предвид
гореизложените съображения, е обстоятелството, че междувременно след подаване
на заявлението на 07.04.2017 г., е настъпил и крайният срок на действие на
процесния договор, а именно на 05.07.2017 г., според чл.20 от договора, като на
основание чл. 22 ал.3 всички вземания на ищеца станали изискуеми; на което
ищецът се позовава едва в допълнителна уточняваща молба в хода на настоящото
производство. По категоричен начин по делото
се установи, че между страните по делото е бил сключен рамковият договор, на
който ищецът основава претендираното си вземане. За същото ищецът е разполагал
и с лиценз за извършване на дейност като платежна институция, на основание
чл.12 ал.1 и чл.137 ал.1 от ЗПУПС, издаден от БНБ, за следните платежни услуги
– по чл.4 т.1, 2 и 3 б.”б”, т.4 б.”б” и т.5 от ЗПУПС, по силата на решение от 03.06.2010
г. на УС на БНБ. В тази връзка, неоснователно е ответното възражение за
нищожност на сключения между страните договор, като противоречащ на императивни
разпоредби на закона. Не се спори още, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора,
което не се установява по отношение и на ответницата. Ищецът й е предоставил
потребителски кредит с лимит в размер на 11 000 лв., за усвояването на който й предоставил
платежна карта, като й е открил платежна сметка за изпълнение на платежните
операции; но ответницата не е погасявала задълженията си по кредита в срок.
Изложеното се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. За ежемесечните си
задължения към ищеца, ответницата е получавала на електронната си поща месечни
извлечения, данните по които същата не е оспорила нито пред ищеца, нито в
настоящото производство. В последното от тях, за периода 01.02.2017 г. -
28.02.2017 г. за дължими се сочат следните суми: 10 774,59 лева главница,
140,85 лв. такси и 683,75 лв. лихви. От заключението на вещото лице се
установи, че към претендираната от ищеца дата 31.03.2017 г., по договора
ответницата е теглила суми в общ размер на 11 316,46 лв., подробно описани
в приложена таблица, като след извършени частични плащания, оставала дължима
главница от 10 774,59 лева, 827,29 лв. – договорна лихва за периода от
01.10.2016 г. до 31.03.2017 г., изчислена според чл.9 ал.1 от договора /лихвен
процент по кредитите от 15,7% на годишна основа/ и чл.33 ал.1 и 2 от ОУ; както
и 156,85 лв. - договорни такси по кредита за периода от 01.10.2016 г. до
31.03.2017 г. Така ответницата не е изпълнявала основното си задължение по
договора - до 15-то число на всеки месец, да погасява сума, равна или по-голяма
от минималните погасителни вноски по всички кредити, дефинирани в ОУ и ЦЛ и
посочени в последното месечно извлечение по чл.12 ал.1 /чл.11 ал.1 т.1/. Нещо
повече, тя е допуснала неизпълнение на това си задължение за четири поредни
месеца, имащо за последица обявяването от ищеца на предсрочната изискуемост на
вземанията му по договора – чл.18 ал.1 т.5 от договора, вр. чл.37 ал.5 от ОУ;
при което тя дължи заплащане на всички свои предсрочно изискуеми задължения по
рамковия договор, незабавно, но след като бъде уведомена за предсрочната
изискуемост /чл.18 ал.3/. Такова надлежно уведомяване обаче ищецът не доказа. Страните
по договора са уговорили, кореспонденцията помежду им да се води на посочените
от тях адреси, като ответницата се е задължила в 7-дневен срок да информира
ищеца за настъпили промени в първоначално предоставените данни, като в противен
случай всички изпратени й книжа ще се считат за получени /чл.28 ал.3 и 4/.
Установи се по делото, че ищецът е изпратил на адреса на ответницата уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана
за доброволно погасяване с изх. № 20170248/ 20.06.2017 г., че кредитът е
обявен за изцяло предсрочно изискуем на 28.02.2017 г., като дължими били
следните суми: 10 774,59 лева главница; 156,85 лв. такси и 827,42 лв.
възнаградителни лихви. Същото обаче не е било получено от нея. Относно
доставката му, по делото се представиха куриерски разписки в цялост, с
отбелязани дати за направен опит за доставката му – на 21., 23. и 26.06, както
и дата от 28-ми с нечетлив месец /л.88/, а така също и на 28.06.2017 г. /л.90/,
както и с отбелязване върху обратна разписка от 28.06.2017 г., че по данни на
съседи, лицето не живее на адреса, не са го виждали от много време и нямат
никакви координати /л.89/. С Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/
Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено
надлежното връчване на ответницата на уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по процесния договор. Предвид
обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК
от издадена заповед за изпълнение, предметът на делото е обвързан от основанието
и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта, тъй като
вземането не е било изискуемо на предявеното основание, доколкото заповедта е
издадена за неизискуемо вземане, т.е. представлява неподлежащо на изпълнение
вземане. Това неминуемо обуславя и правния извод, че искът за съществуване на
вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Решението по
установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, но с уважаването му
заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл. 416 от ГПК и на принудително
изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта
не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл. 422
ал. 1 от ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на
изпълнение вземане (Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 57/2012
г., I т. о.).
Изложеното е
достатъчно основание за отхвърлянето на специалния установителен иск изцяло. За
пълнота на изложението следва да се посочи още, че понастоящем не е постановена
задължителна съдебна практика по въпросите - допустимо ли е предявеният иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ; ако е допустимо, по отношение на
кои вноски следва да се уважи искът - вноските с настъпил падеж към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните
състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК; условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и
възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат
разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба
по чл. 422, ал. 1 ГПК - определение № 277 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
1445/2017 г., II т. о., ТК. Нещо повече, ищецът в настоящото производство не
претендира уважаване на иска само за вноските с настъпил падеж и дължимите за
тях лихви – във формата и в сроковете, предвидени в процесуалния закон, при
съобразяване принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес
/чл.8 и 9 от ГПК/. Не на последно място, отново следва да се подчертае волята
на страните по рамковия договор - клиентът да дължи заплащане на всички
свои предсрочно изискуеми задължения по рамковия договор, незабавно, но едва
след като бъде уведомен за предсрочната изискуемост /чл.18 ал.3/. Ето защо и
предвид гореизложените съображения, падежът на вземанията към датата на подаване
на заявлението не е настъпил. Основателно е ответното възражение, че основание
да претендира сумите при действащ договор, ищецът може да има само при
предсрочна изискуемост на задължението - чл. 18 ал.1, и то след като уведоми за
това ответницата - чл. 18 ал.3, каквото в случая по изложените съображения не е
налице. Другата хипотеза на настъпване на изискуемост на вземанията по договора
е тази по чл.22 ал.3 т.1, която обаче нито се поддържа от ищеца, нито се
доказа, респ. договорът да е бил прекратен или развален по договорените ред и
предпоставки за това /чл.22 ал.1 и 2/. Нещо повече, този договор се прекратява
само след пълното погасяване на задълженията на клиента, каквото погасяване в
случая не е налице. И след дадените му от съда указания с определението по
чл.140 от ГПК, ищецът продължи да поддържа изискуемост на вземането си, не
поради прекратяване или разваляне на договора, а поради предсрочна изискуемост
на задължението - чл. 18 ал.1 и 3.
Налице са и
допълнителни аргументи за отхвърлянето на акцесорните искове. Ищецът твърди, че
вземанията му по договора са станали предсрочно изискуеми на 28.02.2017 г., което
ако се бе доказало по делото, на основание чл.18 ал.1 от договора той би могъл
да търси възникналите в негова полза до тази дата вземания. Ето защо
основанието за търсените след тази дата и до 31.03.2017 г. договорни лихва и
такси не се установява по делото. Що се отнася до лихвата, от заключението на
вещото лице се установи, че към претендината от ищеца дата 31.03.2017 г., по
договора ответницата дължи 827,29 лв. – договорна лихва за периода от
01.10.2016 г. до 31.03.2017 г., изчислена според чл.9 ал.1 от договора /лихвен
процент по кредитите от 15,7% на годишна основа/ и чл.33 ал.1 и 2 от ОУ. С
оглед на това, този иск за разликата до пълния предявен размер от 827,42 лева
се явява недоказан и по размер.
Предвид
изложените съображения, като изцяло неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли предявеният иск, да се приеме за установено, че ответницата дължи
на ищеца, въз основа на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 05.07.2016 г. и настъпила предсрочна изискуемост на вземанията му,
сумата от общо 11 758,86 лева, от които: 10 774,59 лева - дължима и непогасена
главница; 827,42 лева - договорна - възнаградителна лихва за периода 01.10.2016
г. - 31.03.2017 г.; 156,85 лева - договорни такси по кредита за периода
01.10.2016 г. - 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 07.04.2017 г. до окончателното й заплащане.
Доколкото по
делото не се установяват разходвани от ответницата деловодни разноски, такива
не следва да се присъждат в нейна полза.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 43, представлявано
от изпълнителния директор Юрий Асенов Станчев; против С.С.А. с ЕГН ********** ***;
иск да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца, въз основа на
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
05.07.2016 г. и настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по него, сумата
от общо 11 758,86 лева, от които: 10774,59 лева - дължима и непогасена
главница; 827,42 лева - договорна - възнаградителна лихва за периода 01.10.2016
г. - 31.03.2017 г.; 156,85 лева - договорни такси по кредита за периода
01.10.2016 г. - 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението 07.04.2017 г. до окончателното й заплащане; за които
суми е била издадена заповед № 441 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 10.04.2017 г. по ч.гр.д. № 843/2017 г. на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: З.К.