Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Велико Търново, 31.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10306 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Регионална дирекция по горите – Велико Търново е обжалвал
решение № 55/18.10.2019 г., постановено по НАХД №249/2019 г. по описа на Павликенският
районен съд с искане за отмяната му и за потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление.
Касаторът поддържа, че постановлението е издадено при прилагане на
специфичната процедура по чл.36, ал.2 от ЗАНН, без установяване на признаците
на нарушението чрез АУАН, като това е допустим способ за развитие на
административно-наказателното производство. Оплакването му касае извода на съда
за неприлагане на института на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изведено в касираното
решение като аргумент за незаконосъобразност на постановлението. Неправилно
според касатора съдът изисква привличане на обвиняем в хода на досъдебно
производство като предпоставка за законосъобразното процедиране на АНО при
условията на производство, учредено в случаите по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Според
него в текста на разпоредбата няма такова изискване, а изпратените от прокурора
материали по образуваното наказателно производство воят до извод за извършител,
съвпадащ с адресата на наказателното постановление. Според касатора липсва
аргументираната от районният съд необходимост за прилагане на института по
чл.54, ал.2 от ЗАНН, след като са налице предпоставките на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
наличието на които се обуславя и от официален документ – констативен протокол
от 22.10.2019 г., от съдържанието на който се установява, че съхраняването на
дървесината е извършено от претендираната нарушителка деяние.
Касаторът, извън горното поддържа и, че неправилно съдът приема за
неустановен факта на обитаването на имота, в който е открита дървесината, от
страна на ответницата по касация. В това отношение касаторът се позовава на
разпита на лицето Ивелин Анев в хода на наказателното производство, при който
това лице дава показания, които са в смисъл, че процесната дървесина е на
неговата майка – ответницата по касация. Горното се потвърждава и от
констативния протокол, посочен по –горе. Най – сетне, касаторът инвокира
оплакването, че изпълнителното деяние съхраняване означава фактическа власт от
дееца върху предмета на нарушението по начин, ограничаващ достъпа на трети лица
до него, а не обозначаване на мястото на обективиране на това деяние.
С тези и други оплаквания се иска отмяната на решението и потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът по касация Б.Б.А., чрез процесуалния си представител *** Ц.
от ВТАК отрича основателността на касационната жалба. Становището на тази
страна е за неустановеност на изпълнителното деяние и оттам за нарушаването от
страна на АНО на правото на защита. В това отношение се поддържа с оглед на
констатациите на районният съд и предвид представените от ответника писмени
доказателства пред касационната инстанция, че правилно е прието за неустановено
авторството на изпълнителното деяние. Обоснован като правен и житейски резултат
тази страна намира извода на районният съд досежно невъзможността
претендираната нарушителка да е извършила конкретното деяние. В това отношение
се реферира към обстоятелството, че имота, в който е констатиран предмета на
нарушението, е обитаван и от сина на ответницата по касация, който има
неадекватно поведение и е болен човек. Не би могло да се поддържа според тази
страна обоснован извод, че ответницата е могла да осигури, разтовари и внесе
дървесина за отопление в посочения в наказателното постановление обем и
характеристики. С тези и други аргументи моли решението на районният съд да се
остави в сила.
Прокурорът дава заключение за правилност на решението на районният съд
като краен правен резултат.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло като
незаконосъобразно наказателно постановление № **********/21.08.2019 г. на
заместника на директора на РДГ – Велико Търново, с което на ответницата по
касация е било наложено административно наказание глоба от 500 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и са отнети в полза на
държавата 19 пространствени кубика дърва за горене с определена равностойност
от 719, 95 лв., дължима от нарушителя.
За да постанови този резултат от фактическа страна съдът констатира, че
От правна страна съдът приема, че на 22.10.2018 г. в Сухиндол, двама
инспектори при РДГ – велико Търново са извършили проверка в същия град, на
административен адрес ***, и то в присъствието на ответницата по касация. Тези
служители установили, че в двора на обитавания от ответницата имот се
намират/съхраняват в барака дърва за горене от три дървесни вида, като обемът
им е 19 пространствени кубика. При проверката, на тези дърва за горене са
поставени контролни горски марки, като описаните действия са протоколирани с
констативен протокол от същата дата. Образувано е бързо производство под
№491/2018 г. по описа на РУ Павликени на основание чл.356, ал.2 от НПК, като
първото процесуално действие по разследването е съставянето на протокол за
оглед. Огледът е започнал на 22.10.2018 г. в 8,45 часа и е проведен от
разследващ полицай. В съдържанието му не
са били отразени лицата, обитаващи или притежаващи имота, нито е отразено кои
лица са запознати с извършените процесуални действия. На място е разпитан само И.А.,
който е посочил, че намерените дърва са закупени от майка му през лятото на
2018 г. от неизвестни лица от ромски произход. Констатирано е от съда и, че в
същия ден са разпитани съставителите на констативния протокол /служителите на
РДГ – Велико Търново/, като те дават противоречиви данни на разследващия
полицай. По – конкретно, противоречието касае лицето, което според разпитаните
служители съхранява констатираните дърва за огрев. Съдът критично аргументира
от фактическа страна липсата на доказателства, събрани при бързото производство
досежно фактите на собствеността на имота, обитаването му, както и липсата на
обяснения от настоящата ответница по касация. Констатирано е уведомяването на
ПРП за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.235, ал.2 от НПК.
Пак от представената му преписка съдът е установил, че с постановление
от 22.02.2019 г. на наблюдаващия прокурор на основание чл.243, ал.1, т.2 вр. с
чл.242 от НПК бързото производство е прекратено поради липса на доказателства
за виновността на ответницата по касация за соченото престъпление. С това
постановление е разпоредено материалите по производството да се изпратят по
компетентност на РДГ за преценка дали да се търси административно-наказателна
отговорност на лицето по ЗГ. Съдът сочи в решението си, че нито в диспозитива
на постановлението, нито в мотивите му се съдържа знанието за факта на
съхраняването на дърва за огрев без превозен билет и препращане с указания да
се ангажира АНО по отношение на настоящата ответница. Изводите на прокурора са
били за липса на установен произход, количеството и вида на дървесината, като
се дава право на АНО да прецени дали да издаде наказателно постановление.
От правна страна съдът приема, че постановлението е издадено от
компетентен за това орган. От друга страна, съдът приема, че при издаването на
процесното пред него постановление са допуснати нарушения на
административно-наказателните правила, които са неотстраними понастоящем. В
това отношение съдът приема, че досъдебното производство, приключило с
коментираното по-горе постановление, не е водено срещу конкретно лице, в хода
на провеждането му като обвиняем не е привлечено конкретно лице, вкл. и срещу
настоящата ответница. Не е бил ползван реда по чл.219 от НПК досежно А. и
съответно, тя не е имала качество по чл.54 от НПК. С оглед на липсата на това
си процесуално качество, последната не е имала легитимация да обжалва
прокурорското постановление и да вземе участие в процеса на прекратяването на
производството. При това ответницата според съда не е била адресат на
постановлението, въпреки безспорното обстоятелство, че постановлението на
прокурора и е било връчено. Затова
според въззивния съд, изводите на прокурора не са обвързвали АНО и е следвало
да се проведе разследване на неясните обстоятелства, като се установи кой е
претендирания автор на нарушението. На практика ответницата не е била
уведомявана, че срещу нея ще се проведе административно-наказателно
производство, като се е стигнало до ситуация, в която тя е конституирана като
страна в производството едва с издаването на постановлението. Затова съдът приема, че производството е
следвало да се проведе по общия ред – чрез АУАН, с оглед реализирането на
правото на защита на привлеченото към съответната отговорност лице.
Извън тази констатация, съдът е допълнил, че неустановено е по делото
кой живее и владее процесния имот, в който са констатирани дървата, като има
данни, че в него живеят и други лица. Изразено е съмнение в достоверността на
показанията, дадени по бързото производство от сина на ответницата предвид
особените му характеристични данни, неустановен е точният размер /като обем/ на
дървесината, констатирана като съхранявана от ответницата по касация.
Впрочем съдът не е посочил изрично в мотивите към решението си как
следва да се приложи разпоредбата на чл. от ЗГ при положение, че по преписката
са били налице данни и доказателства за липсата на процесната дървесина към
момента на издаването на прекратителното постановление на наблюдаващия
прокурор.
Следва да се констатира, че решението е издадено при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила. Конкретно, нарушението касае липса
на мотиви към решението досежно приложимостта на института на чл.273 от ЗГ,
което съставлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. В
настоящият случай обаче касационната инстанция е обвързана от процесуалните
правила, разписани в разпоредбата на чл.218 от АПК, като следва да се констатира,
че нито се твърди наличие на допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нито касаторът формулира искане за връщане на
делото с оглед ново произнасяне от друг състав на районният съд.
П ри това положение
настоящата инстанция следва да се произнесе и по предвидените в хипотезите на
чл.273 от ЗГ последици.
Настоящата инстанция счита решението за правилно във всичките му части
като краен правен резултат.
Съответен на данните от представената му преписка е извода на районният
съд, че в образуваното бързо производство настоящата ответница по касация не е
била конституирана като обвиняема по реда и при условията на чл.219 от НПК, тъй
като производството е образувано по реда и при условията на чл.212, ал.2 от НПК
чрез протокола за оглед на местопроизшествието. В хода на така образуваното
производство настоящата ответница не е имала процесуална възможност да упражни
правото си на защита, като например възрази срещу извършените процесуални
действия, обективирани в съответните протоколи, поиска събиране на други
доказателства или поиска запознаване с материалите по производството. Т.е. в
конкретното досъдебно производство предявяване на разследването липсва.
Аксиоматичен е изразения както в доктрината, така и в практиката
принцип, че актът за установяването на нарушението има три основни функции:
установителна /констативна/, сезираща и
обвинителна, като последната функция е призвана да конкретизира и лицето, към
което е насочена претенцията за извършено от него нарушение. Процесуалните гаранции
за упражняване на правото на защита на обвиненото лице в общият случай са
нормите на чл.43, ал.1 и на чл. 44 от ЗАНН. Във всички случаи тези норми
предполагат довеждането до знанието на съответното лице обвинителната претенция
за съответно нарушение.
При това положение, не може да се приеме, че всеки акт на съда, респ.
на прокурора, с който съответното производство е прекратено /или е отказано
образуването му/ води до прилагане на разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
Целта на законодателя не е във всички случаи производството да започне директно
от фазата на издаването на наказателното постановление, след като прокурор или
съд са прекратили съответното производство, ако в това прекратено производство
не е бил ясно идентифициран твърдения субект на нарушението при спазване на
неговите процесуални права. Всъщност нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН е
изключение от правилото и следва да се тълкува стриктно и стеснително, като
разширителното и тълкуване е допустимо само ако то е в синхрон с принципа на
осигуряването на правото на защита на привлеченото към съответната отговорност
лице.
При това положение наказателното постановление – както правилно
установява и районният съд – е издадено при съществено нарушаване на
административно-производствените правила, което е неотстранимо понастоящем.
Констатирайки този порок на юрисдикционния акт, въззивният съд е постановил
правилно решение в частта, с която е отменил постановлението в частта му,
вменяващо отговорност на ответницата по касация по текста на чл.266, ал.1 от
ЗГ.
Като краен правен резултат решението е правилно и в частта му, с която
наказателното постановление е отменено в частта му, разпореждаща отнемането на
вещите – предмет на нарушението, като на основание чл.53, л.2, буква „б“ от НК
и ценоразпис – цени за продажба на дървен материал по дървесни видове и
сортименти от склад - е определено заплащането на равностойност на дървесината
в размер от 719, 95 лв.
На първо място, посоченият в постановлението ценоразпис липсва в
кориците на делото и съдът е лишен от възможността да установи дали
определената цена на вещите е вярна.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че нито една от
хипотезите на чл.273 от ЗГ не предвижда за подлежащи, но липсващи вещи на
нарушението, да е предвидено присъждането на равностойността им. В хипотезите
на тази норма не е предвидено изрично и субсидиарно прилагане на норми от НК,
а разширителното тълкуване на закона
предвид последиците на нормата е недопустимо.
За пълнота следва да се отбележи, че разпореждането с вещи, които са
оставени за отговорно пазене може да доведе до проявата на състава на чл.261,
ал.1, т.1 от ЗГ, а не до определяне на парична равностойност. В случая липсата
на предмета на нарушението прави неприложима разпоредбата на чл.273 от ЗГ.
Следва решението да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55/18.10.2019 г., постановено по НАХД №249/2019
г. по описа на Павликенският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.