РЕШЕНИЕ№
22
гр. Монтана, 19 януари 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 14.01.2022 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Антоанета Лазарова и
Прокурор: Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 544 по описа за 2021, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от „С.М.2."
ЕООД, представлявано от управителя Венцислав Владимиров Асенов, чрез
пълномощник адвокат Р.В.Б. против Решение № 44 от 01.11.2021
г. по АН дело № 286/2021 г. на Районен съд – Лом, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 12-001928 от 17.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
на труда" гр. Монтана. С издаденото НП на „С.М.2.” ЕООД, гр. Лом е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, за това че дружеството
в качеството си на работодател не е осигурило здравословни и безопасни условия
на труд при работа, свързана с повдигане на свободно окачени товари, което е
довело до трудова злополука на Цветан Иванов Димитров.
В
касационната жалба се твърди, че АУАН не
е съставен в присъствието на управителя/упълномощено от управителя лице. Наказаното дружество не е канено за
съставяне на АУАН и АУАН не му е връчван и така е лишено от правото да посочи
възражения, искания и т.н. Наказаното дружество не е извършвало нарушение на
чл. 206и от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното
оборудване. В АУАН и в НП е посочено, че колана на товара се е откачил и товара
е паднал на крака на Цветан Иванов Димитров, но никъде не е посочено, че това е
в следствие на непланиране, неръководене, ненаблюдение и неизпълнение за
осигуряване на работещите на здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използването на работното оборудване, поради което твърдяното нарушение е
несъставомерно с нормата на чл. 206и от Наредба № 7 за минималните изисквания
за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използването на работното оборудване. Освен това твърдяното
нарушение не е извършено виновно, случайно деяние е по смисъла на чл. 15 от НК,
а липсата на вина води до неносене на административнонаказателна отговорност,
което се подкрепя от констатациите в т. VI от Протокол № 5103-11-4/22.04.2021
г. В НП липсват мотиви защо е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв., а не 1500 лв. - минималният размер по чл. 413, ал. 2 от КТ, като съдът
също не е изложил мотиви за това, а бланкетно е посочил, че наказанието е около
минималния размер.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда”, чрез ст. юрк Силвия Кръстева в с.з. оспорва жалбата и моли
решението на въззивния съд да остане в сила. Счита, че въззивният съд е обсъдил
всички събрани в хода на производството доказателства, както писмени, така и
гласни,
и е стигнал до верни
правни изводи,
като е постановил едно
правилно и законосъобразно решение. Моли
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор при ОП Монтана дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение на РС Лом за правилно и законосъобразно. В
хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е
фактическата обстановка, която правилно е описана в диспозитива на издаденото
НП. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и пред районния
съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд е
обосновано и мотивирано.
Административен съд
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да
отмени обжалваното НП въззивният съд, приема от фактическа страна, че на 08.04.2021
г. в двора на „Агроинвест инженеринг" АД се извършвани строително-монтажни
дейности. На място работел и Цветан Иванов Димитров с длъжност „монтажник;
метални конструкции", чийто работодател е „С.М.2." ЕООД с управител
Венцислав Асенов. Цветан Димитров подготвял елеваторна площадка за монтаж върху
вече изграден силоз за зърно. Закачил със сапани металния елемент и го подготвил
за вдигане с помощта на кран. В процеса на закачване върху куката на крана
обаче, поради силният вятър един от сапаните се освободил, площадката се
наклонила към Димитров и затиснала крака му. Присъстващите на мястото на
злополуката колеги му оказали първа помощ, след което бил транспортиран до МБАЛ
„Св. Николай Чудотворец" ЕООД - гр. Лом. Местопроизшествието било посетено
от служители на РУ - Лом, а впоследствие било образувано досъдебно производство
за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК. Видно от всички събрани по делото
доказателства, разпоредбата на чл. 206и от Наредба № 7 за минималните
изисквания за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използването на работното оборудване /Наредба № 7/ не е спазена от
работодателя - „С.М.2." ЕООД. Въпросният ден метеорологичните условия не
са били подходящи за извършване именно на конкретната дейност - имало е силен
вятър, но въпреки това работата не е преустановена, което е довело до
злополуката. В тази насока са както писмените, така и гласните доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие. Те не се опровергават по никакъв начин
от жалбоподателя, не се и оспорват. Очевидно не са осигурени безопасни и
здравословни условия на труд, вследствие на което се е стигнало до нараняването
на работника Цветан Димитров. Както от обективна, така и от субективна страна е
осъществен състав на административно нарушение по чл. 413, ал. 2 КТ -
работодателят не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, като е нарушил чл. 206и от цитираната Наредба № 7/23.09.1999
г. Установената фактическа обстановка правилно е подведена под съответните
правни норми - нарушена и санкционна. Не може да бъде споделен аргументът, че
нарушението е малозначително. При несъблюдаване на нормативните актове,
уреждащи здравословните и безопасни условия на труда, се поставят в опасност
животът и здравето на работниците/служителите. Не е необходимо да са настъпили
общественоопасни последици, за да е налице нарушение от страна на работодателя.
Но в случая са налице и такива - работникът Димитров е пострадал вследствие
откачването на товара от куката. Видно от писмото на РП гр. Монтана ТО гр. Лом
от 02.08.2021 г., на Димитров е причинена средна телесна повреда, изразяваща се
във фрактура на подбедрена кост на десния крак. Затова и съвсем правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
работодателя „С.М.2." ЕООД. При така допуснатото нарушение не е приложим
чл. 28 от ЗАНН, уреждащ маловажните случаи на административни нарушения. Нарушение
като настоящото не е маловажно и е неправилно да се твърди, че едно устно или
писмено предупреждение би изпълнило превантивната цел на административното
наказание. Административнонаказващият орган е наложил „имуществена
санкция" в размер на 2000.00 лв. за извършеното нарушение, който размер е
близък до минималния, предвиден в чл. 413, ал. 2 КТ и затова не може да се
приеме, че става въпрос за несправедливо наказание, с оглед факта, че има
пострадало лице, а увреждането има характер на средна телесна повреда, т.е. от
нарушението са настъпили и общественоопасни последици - засегнато е здравето на
съответния работник. Неоснователни се явяват и възраженията в подадената жалба
за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежно изпратена
покана. Същата е получена от Силвия Маринова - управител, на 26.04.2021 г.
/видно от известието за доставяне на л. 30 от делото/. От АНО изцяло са спазени
нормите на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и чл. 416, ал. 3 КТ - актът е изпратен по пощата
и е получен на 17.05.2021 г. По същия начин стоят нещата и с издаденото
наказателно постановление. То е изпратено по пощата и получено отново от Силвия
Маринова на 21.06.2021 г. /видно от известието за доставяне на л. 30 от
делото/. Жалбата против НП е подадена на 25.06.2021 г. - в законоустановения
срок. Затова и неоснователно е твърдението, че „към настоящия момент НП есе още
не е връчено на „С.М.2." ЕООД". Напротив - наказателното
постановление е надлежно получено и обжалвано в срок. По никакъв начин не е
нарушено правото на защита на административнонаказаното дружество, което не е
лишено от възможността да се запознае с всички материали по делото и да
предприеме необходимите действия за защита на своите права и интереси. Това е
сторено, както личи и от подадената жалба, поради което и съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяната на НП.
Предмет
на касационната проверка е първоинстанционното решение и съответствието му с
материалния закон, респ. допуснати от този съд съществени процесуални
нарушения.
Този
съдебен състав на Административен съд Монтана приема, че въззивният съд правилно
е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е извел обосновани и
логични правни изводи, касаещи извършеното нарушение и неговата съставомерност,
които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е необходимо тяхното
преповтаряне в настоящото решение, към които мотиви съдът препраща, съгласно
чл. 221, ал. 2 от АПК.
Възраженията
на касатора, че АУАН не е надлежно връчен са неоснователни. По делото пред
въззивната инстанция е налично обяснение от административнонаказаното лице,
касаещо съставения АУАН № 12-001928. Това обяснение имплицитно потвърждава надлежното
връчване на този акт, тъй като незапознаване с неговото съдържание, не би
създало възможност за представянето на обяснения.
Неотносимо към законосъобразността на НП е възражението,
че последното не е надлежно връчено. Това възражение има отношение единствено
към допустимостта на жалбата, а в случая последната е приета за допустима и е
разгледана по същество.
По отношение
на извършеното нарушение, следва да се има предвид, че самият факт по откачване
на колана, с който се държи товара и неговото падане върху крака на Цветан
Иванов Димитров, предполага, свидетелства и установява по безспорен начин
липсата на осигурени здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използването на работното оборудване, в това число непланиране,
неръководене, ненаблюдение и неизпълнение. В тази връзка и възражението за
липса на вина и несъставомерност на деянието с чл. 20би от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредба № 7/,
която гласи, че всички операции, свързани с повдигане на свободно окачени
товари, се планират, ръководят, наблюдават и изпълняват така, че за работещите
да са осигурени безопасни и здравословни условия на труд, са неоснователни.
Действително
метеорологичните условия не са законово основание за преустановяване на работата, но същите не са и
такива обстоятелства, които да не обуславят предвиждане и настъпване на опасни/нездравословни
последици, поради което аналогията с чл. 15 от НК е неоснователна. Именно и с
оглед на извършваните дейности, включително и при съответните условия, които не
са непредвидими, се следва планиране, ръководене, наблюдаване и такова
изпълнение, че за работещите да са осигурени безопасни и здравословни условия
на труд, а това в конкретния случай не е направено.
Основателно се явява възражението в жалбата,
че АНО не е изложил никакви съображения защо налага санкция различна от
установения минимален законов размер, което е пречка съдът да извърши съдебен
контрол. Това нарушение е съществено и не може да бъде отстранено в съдебната
фаза, като същевременно е недопустимо съдът да изземва функциите на АНО и да
излага съображения в тази посока. Тъй като нарушението е безспорно установено,
т.е. за същото обосновано се следва ангажирането на административнонаказателна
отговорност, а липсата на мотиви касае единствено размер на санкцията, то в
тази част НП следва да бъде изменено.
При
служебната проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира
решението за съответно на материалния закон, а жалбата против него за
неоснователна.
От гледна точка на допустимостта и валидността на
съдебния акт, същият има качествата на такъв.
При
този изход на делото основателно се явява искането на ст.юрк Кръстева за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и
социалната политика, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл. 2 от
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда".
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и на основание чл. 63д от ЗАНН,
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение от 44
от 01 11 2021 г.по АН дело № 286/2021 г. на Районен съд – Лом, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 12-001928 от 17.06.2021 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция на труда" гр. Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-001928 от 17.06.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция на труда" гр. Монтана, с което е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА същото на „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „С.М.2." ЕООД, представлявано от управителя Венцислав
Владимиров Асенов ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и
социалната политика юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: