Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Плевен, 08.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр.с-ав в открито заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : А.Х.
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 3823 по описа
на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от
ЗС.
В *** е постъпила искова молба от В.М.Д. с ЕГН ********** и
Ю.М.А. с ЕГН ********** против Й.П.А. с ЕГН **********, Г.Г.П. с ЕГН **********
и Л.Г.А. с ЕГН **********, в която се твърди, че ищците са законни наследници
на *** Д.А. – техен баща, починал на 03.05.1981г., а заедно с ответниците са
наследници на общия им наследодател Д.А. ***, починал на 11.12.1943г., б.ж. на ***.
Твърди се, че с протокол за съдебна спогодба от 21.08.1956г., сключена по
гр.д.№947/1956г. по описа на ***, прекия наследодател на ищците – *** А. и
неговите съсобственици *** Д.А., *** Д.А. и *** Д.А. поделили съсобствен
недвижим имот, придобит от общия им наследодател Д.А. ***, находящ се в *** и
представляващ ДВОРНО МЯСТО от 630кв.м., съставляващо *** в *** по действащия
към този момент подробен устройствен план на града. Съгласно текста на
спогодбата, всеки съсобственик бил получил и започнал да владее и ползва : а).
по ¼ ид.ч. от описаното дворно място с лице към улицата, равняващо се на
една четвърт от цялото лице на имота към тази улица, представляваща негова южна
граница, и б). попадащите във всеки един
от четирите дяла жилищни и стопански сгради, подробно описани в спогодбата.
Твърди се, че независимо от използвания в спогодбата *** всеки от
съсобствениците бил получил реален дял от имота с ясно обозначени на място
граници, който дял бил владян и своен непрекъснато от съделителите и техните
наследници по закон от 1956г. до момента на завеждане на исковата молба. Излага
се, че с акт за нотариално завещание №48/15.09.1975г. съделителят *** Д.А.
завещала на ищцата В.Д. своя **** от поделения имот. Завещателката починала на
02.02.1976г. и след нейната смърт двамата ищци станали собственици на поземлен
имот, в който били включени двата дяла
III и IV от спогодбата, съставляващ пл.*** в *** по плана на ***,
съгласно уличнорегулационния план, утвърден със ***, а ответниците станали
собственици на съседния ***, като при това целия бивш съсобствен имот бил
урегулиран в *** Сочи се, че съгласно одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри на ***, имота на ищците бил нанесен като поземлен имот с ***,
а имота на ответниците, находящ се източно от ищцовия – с ***. Излага се, че
между двата имота винаги имало ясно обозначена на място граница (телена
ограда), находяща се южно от сградата с ***.1 и представляваща продължение по
права линия на вътрешната имотна граница между имотите, поставени в ***,
съгласно спогодбата от 1956г. Твърди се, че при одобряване на КККР южната
гранична линия между двата имота с *** била погрешно нанесена и изместена в
западна посока, при което част от имота на ищците (с площ около 23 кв.м.) била
нанесена погрешно като част от съседния имот – собственост на ответниците. За
тази грешка ищците разбрали през м.април 2016г., когато ответницата Й.А.
започнала изграждане на ограда южно от нейната сграда с ***.1, с която
заградила част от южната половина на двора на ищците и ограничила достъпа до
тази част от терена – южно от собствената на ищците сграда в техния имот. Сочи
се, че този терен повече от 50години се използвал от наследодателя на ищците и
от тях за стопански нужди, като в него имало изградена работеща външна чешма и
засадена малка зеленчукова градина. Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответниците, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на ***
е допусната грешка, изразяваща се в неправилно нанасяне на част с площ около 23
кв.м. от южната половина на поземления имот на ищците, като част от съседния
поземлен имот на ответниците, както и да бъдат осъдени ответниците, да отстъпят
собствеността и предадат на ищците владението върху тази част от имота им.
В о.с.з. на 17.01.2017г. е прието, че с
представена от ищците в о.с.з. на 05.10.2016г. скица на л.120 от делото,
изготвена от правоспособно лице по ЗКИР е уточнен петитума на исковата молба,
очертавайки графично пространствения обхват на спорния имот.
Ответниците са депозирали писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват исковите претенции. Навеждат
доводи, че с Протокол от 21.08.1956г. била извършена делба на описаното дворно
място и ликвидирана съсобствеността единствено между *** А. *** от една страна
и наследниците на Д.А. *** от друга страна, като между последните
наследственото имущество останало в съсобственост и било постигнато съгласие
само за разпределяне реалното ползване на имота.
Оспорват материалната доказателствена сила на
нот.акт №118/1960г. и нот.акт №119/1960г. в частта на удостоверителното
нотариално действие, с което нотариусът признава възникнали в патримониума на ***
Д.А. и *** Д.А. права на собственост за всеки от тях по ¼ ид.ч. от
дворно място с къща и шопрон от 630кв.м. в *** по плана на ***, като навеждат
доводи, че с тях единствено се облича в по-тежката форма на нотариален акт
постигнатото с Протокол от 21.08.1956г. съгласие за разпределяне ползването на
реалните части само по отношение на площта, без да се посочват границите за
всеки един дял вътре в наследствения имот. Оспорват размера на придобитите от
ищцата В.Д., чрез акт за нотариално завещание №48/15.09.1975г., права на
собственост върху ¼ ид.ч. от дворно място, заедно с ¼ ид.ч. от
къща, представляващо *** в *** по плана на ***, като твърдят, че не са
установени правата на собственост на праводателката *** А., доколкото тези права не се
установявали с Протокола от 21.08.1956г. Оспорват и верността на представената
от *** като твърдят, че в графичната част за *** има прибавка, изразяваща се в
добавяне на черта, свързваща ъглова точка на изградената в него сграда с
чупката в трасето на уличната регулация.
С влязло в законна сила *** е
прекратено производството по делото по отношение на ответницата Л.Г.А..
Съдът като съобрази становищата на страните и представените
по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приложения препис
на нотариален акт за покупко-*** дело №2450/1929г., че със същия братя *** и ***
***и са закупили нива в землището на ***, в ***
Видно е от приложеното удостоверение
за наследници с ***, изд. от Община ***, че Д.А. *** е починал на
11.12.1943г. и към същия момент като
негови наследници по закон са останали съпругата му *** Г. ***а и четири деца –
*** Д.Г., *** Д.А., *** Д.А. и *** Д.А.. Наследствените им права са се
определяли по ЗН (отм.), но размерите им не се изследват от съда, т.к. са
ирелевантни за решаване на спора.
Безспорно е между страните и това се
установява от представения препис на Протокол *** по описа на ***, че
гореописания имот е бил предмет на съдебна делба, като към този момент е
представлявал дворно място с къща и шопрон. Видно е от отразеното в съдебния
протокол, че в делбата са участвали *** А. *** (един от двамата братя купувачи
на имота по цитирания нотариален акт) и наследниците на Д.А. *** (втория от
купувачите, починал 1943г.) - *** Г. ***а, *** Д.А., *** Д.А. и *** Д.А.. Видно
е също така от отразеното в протокола, че наследника *** Д.Г. е продала с
договор от 01.02.1950г. наследствените си права на двама от братята си – *** А.
и *** А..
Според одобрената съдебна спогодба,
съсобственикът *** А. *** е получил парична сума за уравнение на дела му в
съсобствения имот, в размер на 1000лв. Съсобствениците, имащи качеството на наследници
на Д.А. ***, са изразили съгласие, че поделят имота по следния начин: всеки от
тях е приел, че получава в дял и ще ползва ¼ ид.ч. от дворното място, с
лице към улицата, описани като: *** –за *** Д.А., **** – за *** Д.А., ****– за ***
Д.А. и **** – за *** Д.А..
От приложените преписи на нотариални
***, ***, *** и *** се установява, че *** А., *** А. и *** А. са се снабдили с
констативни нотариални актове за описаните при спогодбата в делбеното
производство права на собственост.
Видно е от представения Акт за
нотариално ***, че *** Г. ***а е завещала описаните по-горе права на
собственост върху дворното място с къща
на своята внучка В.М.Д.А.. От приложеното удостоверение за идентичност
на лице с различни имена с ***, изд. от *** се установява, че имената *** Г. ***а
и *** Д.А. са на едно и също лице.
От приложеното удостоверение за
наследници с ***, изд. от Община ***, се установява още, че *** Г. ***а е
починала на 02.02.1976г. *** Д.А. е починал на 23.10.2010г. и е оставил за свои
наследници по закон две деца – Д.И.Д. и А.И.Д.. *** Д.А. е починал на
29.10.1990г. (видно и от приложеното удостоверение за наследници ***) и оставил
за свои законни наследници съпруга Й.П.А. и две деца – Г.Г.П. и Л.Г.А.. *** Д.А.
е починал на 03.05.1981г. и е оставил за свои законни наследници две деца В.М.Д.
и Ю.М.А..
От представения препис на ***, ***
на нотариус при *** (на л.59) се установява, че *** Д.А. и синовете му А.И.Д. и
Д.И.Д. са се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост по
давност и владение върху следния недвижим имот: празно дворно място от ***,
находящо се в ***, съставляващо имот с ***, в стр.*** по плана на ***, при ***
за *** А. и *** за А.Д. и Д.Д.. Не се спори, че се имота представлява част от
дворното място, което е било предмет на съдебна делба в производството по ***
на ***.
Видно е от представения препис на нот.акт
за ***, *** на нотариус при *** (на л.60), че на 16.11.1993г. *** Д.А. и Д.И.Д. са дарили на А.И.Д. *** от
описания по-горе имот.
От представения препис на нот.акт за
покупко-продажба на недвижим ***, *** на НК (на л.74) се установява, че Й.П.А. е продала на дъщеря си Л.Г.А.
*** с ***, означен като имот с ***, за който заедно с *** е отредена *** в ***,
ведно с построените в него жилищна
сграда и второстепенна сграда.
Установява се от приложения препис на нот.акт за дарение на ***,
*** на нотариус с *** Й.П.А. е придобила отново същите права на собственост
върху описания имот, посредством извършено в нейна полза дарение от дъщеря й Л.Г.А.
и ***.
Видно е от представения препис на нот.акт
за дарение на ***, дело *** на *** (на л.76), че Л.Г.А. е дарила и притежаваните от ***. от
същия имот в полза на своята майка Й.П.А..
Видно е от приложеното удостоверение
с ***, че с ***-***, ***, а съгласно административно-териториалното деление на ***
*** е променен на ***.
От приложения препис на строително
разрешение за нова постройка от 03.08.1956г. (на л.11) е видно, че на *** и ***
*** е било дадено разрешение да построят полумасивна жилищна постройка в ***, *** в *** по плана
на ***. С писмо, изходящо от *** (на л.112) е отговорено по заявление на
ответницата Й.А., че не се съхранява
проектната документация за жилищната сграда, построена с цитираното по-горе
разрешение за строеж.
По делото са приложени преписи на
Протокол от 31.03.2016г. за извършено трасиране, означаване на част от граница ***
и *** (на л.71), установяващи, че св.В.П.С., вписан като правоспособно лице по
ЗКИР, е извършил трасиране на място и означил граничните точки между процесните
имоти на мястото, където се твърди, че ответиците са поставили ограда.
Видно е от приложеното писмо,
изходящо от *** на 05.05.2016г. (на л.72), че ответницата Й.А. е депозирала
заявление в Общината за направа на лека прозирна ограда на границата на имота с
ищците, при което й е било указано, че за направата на такава ограда не е
необходимо издаване на разрешение за строеж.
Събрани са и ангажирани от страните
гласни доказателства, като в о.с.з. на 05.10.2016г. и 17.01.2017г. са изслушани
показанията на свидетелите А.И.Д., Т.Р.Р. и Д.Н.Т., сочени от ищците и
свидетелите Д.А. ***, В.П.С. и ***, сочени от ответниците.
Свидетелят А.Д. излага в показанията си, че е наследник
на *** Д.А., а *** А. и *** А. били негови чичовци. Сочи, че имота, който баща
му бил получил при делбата – в съседство с имотите на двамата му чичовци, го
бил дарил на него, но към момента не живеел там, а на около 300-400м. Твърди,
че до няколко месеца преди делото, имотите били ползвани по един и същи начин,
от както той имал спомени. Пояснява, че неговия имот, според скицата на л.68 и
л.16 от делото е ***. Имотът, *** бил на ответницата Й.А., а с *** на ищеца Ю.А..
Сочи, че имало една къща, разположена върху двата имота и съответно с отделни
входове, която била построена 1965-66г. Твърди също, че терена към улицата,
който се намирал пред частта от къщата, разположена в имот ***а, се ползвал от
ищеца Ю.А., като там имало външна чешма, насаждения, масичка за кафе. Излага,
че на къщата на ищеца Ю.А. имало вход за мазата му, а външната чешма била
разположена непосредствено до този вход, но пред къщата на отв.Й.А.. Твърди, че
ползваното от ищеца място било оградено с телена ограда, която започвала от
къщата и свършвала на чупката на външната ограда към улицата. Сочи също, че от
няколко месеца преди даване на показанията му, тази ограда била премахната и
сложена друга такава, но вече изместена с около 2-4м. към имота на ищеца Ю.А..
Свидетелят Т.Р. излага в показанията
си, че живее в съседство с имотите на страните. Сочи, че къщите на ищците и
ответниците били на калкан. Твърди, че мястото отпред към улицата се ползвало
от ищеца Ю.А., който ползвал чешмата там, имал насаждения, както и била сложена
масичка, на която се събирали да пият кафе. Сочи, че чешмата излизала от
мазата, входа за която бил от към къщата на ищеца. Твърди, че до скоро имало
стара телена ограда, която ограждала имотите, както били ползвани и била там не
по-малко от 20 години. През пролетта на
2016г. видял, че имало нова ограда, която в сравнение със старата била
изместена към имота на ищеца и оставяла ползваната от него външна чешма в
съседния имот. Излага, че не знаел дали
между двата имота имало някаква преграда във вътрешната част. Сочи също, че не
знае да е имало конфликти по повод ползването на частта от имота пред къщите.
Свидетелката Д.Т. излага в показанията си, че живее с ищеца Ю.А.
на съпружески начала от около 30 години. Сочи, че къщите на страните били
построени на калкан, като тази на ищците се намирала в имот ***, а на
ответниците в имот ***а. Твърди, че мястото пред двете къщи откъм улицата било
оградено с ограда, която започвала от ръба в източната част на къщата на
ответниците и продължавала до булеварда. Излага, че през месец април 2016г.
ответниците премахнали старата ограда, т.к. геодезист бил определил къде
минавала границата и сложили нова ограда, която била изместена на около 5-6
метра в посока към имота на ищците. Твърди също, че през цялото време на
съвместното й съжителство с ищеца Ю.А., те ползвали мястото между старата и
новата ограда – засаждали там зеленчуци, имало насадени асми и дръвчета. Там се
намирала и ползваната от тях външна чешма. Излага, че водомера, който отчитал
ползваната от тази чешма вода се намирал в мазата на ищците, която на практика
била разположена под къщата на ответниците. Сочи, че разпределението на
ползването на мазите на двете къщи и площта около тях било извършено още преди
да бъде установено фактическото съжителство на св.Т. с ищеца, като чувала, че
това станало по съгласие на тримата братя, когато си разделяли имота, и
продължавало така до момента на изместване на оградата от ответниците. Твърди,
че до момента не били възниквали спорове относно ползването на имотите в
границите, очертани от поставената стара ограда.
Свидетелят Д.А. *** излага в показанията си, че познава страните, т.к.
ответницата Й.А. му е леля. Твърди, че първоначално в дворното място нямало
ограда, която да разграничава частите, ползвани от отделните собственици, а
такава се сложила към 1967-68г. Твърди, че първоначално оградата била поставена
така, че от улицата стигала до средата на двете къщи. След това била преместена
преди 1989г. и външната чешма останала в
имота на ищците. Твърди, че имало
поставена ограда от ръба на къщата на ответниците в източния й край до улицата,
но не си спомнял, кога била сложена там. Твърди също, че не знаел да имало
спорове за ползването на дворното място.
Свидетелят В.С. излага в показанията
си, че е геодезист по професия и преди около година му било възложено в това
качество да посочи на място къде минавала границата между имотите на страните
пред жилищната сграда по действащите регулационен план и кадастрална карта. При
това била дадена строителна линия, изготвил се протокол и той се подписал от
собственика, който ги извикал и правоспособното лице. Сочи, че пред къщата
имало чешма, а старата ограда била на изток от нея – на около половин, един
метър западно от ъгъла на къщата и на около четири метра на изток от мястото,
на което се установило, че трябва да бъде поставена.
Свидетелят *** излага в показанията
си, че познава страните по спора и има впечатления за имотите им от около
1999г. Твърди, че преди преместването на оградата, ответницата Й.А. *** за
издаване на разрешение за поставяне на лека прозирна ограда. По този повод
дошъл на място геодезист и определил къде минава границата по регулационния
план, след което старата ограда била махната и поставена нова на посоченото от
специалиста място. Сочи, че преди това оградата започвала от ъгъла на къщата на
ответниците в източната й страна и завършвала на булеварда – на около метър
западно от мястото, където уличната ограда правела чупка. Твърди, че мястото
между старата и новата ограда преди това се ползвало от ищците, като там имало
чешма, асми, дръвчета и сезонни насаждения. Пояснява, че намиращата се там
чешма се захранвала от водопровод, който бил в мазата на ищците, която от своя
страна се намирала под къщата на ответниците. Излага, че бил чувал от
ответницата Й.А., че по времето, когато нейното семейство прекарало чешма вътре
в къщата си, родителите на ищците останали да ползват външната чешма и била
сложена ограда между двата имота, за да нямат допир помежду си двете етърви,
които не се разбирали добре. Сочи също, че не бил чувал да е имало спорове
между страните за ползването на мястото пред къщите им.
От заключенията по допуснатите съдебно
техническа експертиза и допълнителна такава, изслушани в о.с.з. на 17.01.2017г.
и 13.02.2017г., както и от поясненията на вещото лице при изслушването му, се
установяват следните обстоятелства: С регулационния план на ***, утвърден със ***,
закупената през 1929г. нива е била урегулирана в дворищнорегулационен *** в
стр.***. Този имот е бил записан в разписния лист като собственост на ***, ***,
***, Евангелица ***, въз основа на съдебния протокол по гр.д№947/1956г. на ***,
което е видно и от приложения на л.52 препис от разп.лист. Следващият
застроителен и регулационен план е одобрен със *** (според уточнението на
експерта при изслушването му в о.с.з. на 17.01.2017г. – на л.161), който е
действащ и към момента. С този план за първи път са създадени три отделни
поземлени имота – *** с площ 295кв.м., ***а с *** и ***б с *** урегулирани в ***.
По този план границата между *** и ***а не е права линия, а следва чупките на
стените на изградените жилищни сгради в двата имота. Според заключението на
експерта, утвърдената със *** регулация, графична част на която е приложена на
л.51, не е внесло някаква промяна, касаеща вътрешни граници между процесните
имоти. Експертът е отбелязал в заключението си, че според обяснителна записка
на *** – на л.53 от делото, всички регулационни сметки, формалности от ППИНМ,
свързани със *** са били изпълнени. Вещото лице е дало заключение, че при
изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със ***, поземления
имот с пл.*** по регулационния план от 1995г. е опознат като имот с *** с площ
312кв.м., като границите по кадастрална карта отговарят напълно на границите на
ПИ по регулационния план от 1995г. ПИ ***а е опознат като имот с *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри от 2008г. С даденото допълнително
заключение вещото лице е изготвило скица, на която е означена вътрешната
граница между имотите на ищците и ответниците, минаваща по точки 2, 15, 14, 13,
12 и 8. Експертът е означил претендираната от ищците спорна част между точки
12, 16, 7 и 8, като е посочил, че площта й се изчислява на 23,96кв.м. С оглед
заявеното в показанията на някои от разпитаните свидетели, че старата ограда не
е завършвала на чупката на външната ограда към ***, а на около един метър
западно от тази чупка, вещото лице е означило и частта между старата и новата ограда,
според показанията на тези свидетели, между точки 12, 16, 17 и 8, която възлиза
на 22,25 кв.м.
Обсъдените експертни заключения се
възприемат изцяло от съда, като обективни, компетентни, кореспондиращи с
писмените доказателства по делото и неоспорени от страните.
Съдът не обсъжда отделно от
експертните заключения представените от страните писмени доказателства, както
следва: скици на л.14-л.16, л.51, л.54,
л.56, л.58, л.68, разписен лист (на л.52), Обяснителни бележки на *** (на л.53
и л.55), Възражение от 24.04.1957г. от ***, ***, *** и *** *** (на л.113-114), ***
(на л.57), *** / 03.11.1995г. (на л.61л.67), Обявление *** (на л.69). Сочените
писмени доказателства са съобразени от вещото лице при изготвяне на
заключенията му и са съобразени при формиране на експертните изводи, които се
вземат предвид от съда при решаване на спора.
От представените копия на писма,
изходящи от отдел ТСУиС при *** от 26.04.2016г., 27.09.2016г. и 19.12.2016г. (на
л.23, л.119 и л.152) се установява, че ищците са подали сигнал до общинската
администрация, че поставената от ответниците ограда ограничавала достъпа им до
единствения водоизточник, от който черпели вода. Не се касае обаче за
релевантни за спора факти, доколкото местонахождението на този водоизточник не
е определящо при решаване на спора за собственост.
Ответниците са оспорили с писмения
отговор верността на представената от *** приложена на л.20 от делото, като
твърдят, че в графичната част за *** има прибавка, изразяваща се в добавяне на
черта, свързваща ъглова точка на изградената в него сграда с чупката в трасето
на уличната регулация. Съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК по
проверка истинността на документа в оспорената част с определение от 24.08.2016г.
Касае се за официален свидетелстващ документ, който отразява графично
действащия регулационен план, утвърден със ***, в частта, касаеща *** в *** по
плана на ***. Съдът счита, че документа в оспорената част действително е
неверен, т.к. добавената черта, свързваща ъглова точка в западната част на
изградената масивна жилищна сграда с
чупката в трасето на уличната регулация, не е вярно отражение на регулационния
план. Това се установява от поясненията на вещото лице при изслушването му в
о.с.з. на 13.02.2017г. (на л.188), в които се сочи, че вярно е графическото отражение
на регулационния план в представената скица на л.174 от делото, където такава
линия няма. Поради това, съдът не съобразява оспорения документ, в частта, в
която се установи, че е неверен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се от представения препис
на нот.акт за покупко-*** дело №2450/1929г. на нотариус при ***, че през 1929г.
братя *** и *** ***и са закупили нива в
землището на ***, местността *** с ***, представляваща част от цялата такава с
площ от 10.250 дка. При това, между двамата купувачи е възникнала съсобственост
върху закупения земеделски имот при равни права.
От приложения препис на
удостоверение за *** се установи, че Д.А.
*** е починал на 11.12.1943г., оставяйки като свои наследници по закон съпруга ***
Г. ***а и четири деца – *** Д.Г., *** Д.А., *** Д.А. и *** Д.А..
Стана ясно от представения препис на
съдебен протокол *** по описа на ***, че е бил предявен иск за съдебна делба на
закупения през 1929г. земеделски имот, който по регулационния план от 1956г. е
представлявал дворно място с къща и шопрон, с ***, съставляващо *** в *** по
плана на ***. Според обективираното в протокола, в съдебното производство са
участвали *** А. *** и наследниците на починалия му брат Д.А. ***, с изключение
на дъщерята на последния – *** Г., която е продала наследствените си права на
двама от братята си – *** Д.А. и *** А.. Съдът счита, че с одобрената спогодба
в делбеното производство е прекратена единствено съсобствеността между получ***
парично уравнение на дела си съсобственик *** А. ***, от една страна и
наследниците на Д.А. ***, от друга страна. В тази насока доводите на
ответниците са основателни. Спогодбата, в частта, в която е одобрено постигнато
съгласие между *** Д.А., *** Д.А., *** Д.А.
и *** Д.А., всеки от тях да получи в дял 1/4 ид.ч. от дворното място, която
реално да владее, няма как да прояви вещно-транслативен ефект по отношение на
описаните реални части от парцела. В тази част спогодбата има характер на
съглашение за разпределяне реалното ползване на съсобственото дворно място и
одобряването му от съда не може да му придаде транслативен ефект. Съдът счита,
че одобрената от съда спогодба не може да се приеме за нищожна на посочените от
ответниците основания в писмената им защита, но наличието на твърдяните пороци
е и ирелевантно за решаване на настоящия спор, поради което съдът не се спира
на тях. От значение е формирания извод, че със спогодбата за делба по
гр.д.№947/1956г., не е била прекратена съсобствеността между участвалите в
същото производство наследници на Д.А. ***. Същите са останали съсобственици на
дворно място с къща и шопрон, с ***, съставляващо *** в *** по плана на ***.
Съдът не се занимава тук с правата в съсобствеността, т.к. те също са
ирелевантни за решаване на спора, който е отнесен за разглеждане в настоящото
производство. Съставените след одобряване на спогодбата констативни нотариални
актове за собственост нямат никакви вещно-правни последици, доколкото само
възпроизвеждат правата на собственост на съделителите, както са били приети от
тях в съглашението им, одобрено от съда.
Установи се от представения препис
на нотариално ***, че *** Г. ***а е завещала правата си на собственост върху
дворното място в полза на внучката си и ищца в настоящото производство В.М.Д.. Завещателката
е починала на 02.02.1976г., както е видно от приложения препис на удостоверение
за *** и завещанието е произвело ефект само за правата, които наследодателката
е имала в описаното имущество. Дори и да е имала по-малки по обем права, това
не рефлектира върху действителността на завещанието. Предмет на завета не е
реална част от имот, а идеалните части, които завещателката е имала от
имуществото.
С оглед приетото по-горе, че
съсобствеността между наследниците на Д.А. *** не е била прекратена със
спогодбата за делба от 1956г., съдът извърши
преценка дали ищците са придобили по давност спорния имот, с оглед позоваването
в исковата молба на това придобивно основание.
От събраните по делото гласни
доказателства не може да се приеме за безспорно установено, че непосредствено
след одобряване на спогодбата за делба, всеки от участвалите в нея наследници
на Д.А. *** е установил владение върху описаните в съдебния протокол реални
части от парцела. От показанията на свидетеля А.Д. става ясно, че вътрешна
ограда е била поставена след изграждането на къщата близнак, като не се
установява кога точно е станало това. Свидетелят говори за период от време
около 1965-1966г., което предполага, че тогава или напред във времето,
съсобствениците са поставили вътрешни огради и всеки от тях е установил
владение върху ползваната от него реална част. Свидетелят Д.А. *** също твърди
в показанията си, че ограда е била сложена към 1967-1968г. Останалите свидетели
имат впечатления за имота за периоди
напред във времето.
Съдът счита, че при съвкупна
преценка на гласните доказателства може
да се приеме, че след поставянето на вътрешни огради в дворното място -
най-рано от 1966-1968г. (съобразявайки показанията на св.Ал.Д., който твърди,
че оградата между дворовете на страните не е била местена от момента на
поставянето й) и най-късно 80-те години
( ако се съобразят показанията на св.Д.***, който твърди, че първоначално
оградата е била по средата между двете къщи, а от 80-те години е със сегашното
местоположение), наследодателят на ищците и те след смъртта му са упражнявали
фактическо владение върху реална част от *** в *** по регулационния план на ***
от 1956г., в границите, очертани от поставената ограда между двата имота, в
това число и върху спорната площ, включваща терена около изградената външна
чешма и заключен между точки 12, 16, 17, 8 от скицата към заключението по
допълнителната СТЕ.
Това владение е било осъществявано по
време на действието на плана от 1956г., когато е съществувал един общ ***, в
който е била поставена ограда между ползваните части от дворното място.
Продължило е и при действието на регулационния план от 1995г., когато сочения
парцел е опознат като *** с обособени три поземлени имота в него, както и при
действието на кадастралната карта и кадастралните регистри от 2008г., когато
трите поземлени имота са опознати с ***.
Тук следва да се има предвид, че с
утвърждаването на плана от 1995г. не са създадени самостоятелни обекти на
правото на собственост в рамките на отразените три поземлени имота в общия УПИ
– всеки от тях има характеристиките на реална част от урегулирания поземлен
имот. Образуваните парцели са останали отредени за един и същи имот - *** и
съответно съсобствениците на този имот са останали съсобственици и на всеки от
поземлените имоти в него при същите права, каквито са имали в общия УПИ. При
режима на ЗКИР всеки от поземлените имоти е получил единен имотен номер, с
оглед необходимостта да бъде посочен еднозначно за територията на страната.
Тази административна процедура, обаче, отново не създава собственост и не
извършва делба между съсобствениците на общия УПИ. Те са останали съсобственици
при същите права и върху всеки от имотите, опознати в кадастралната карта и
кадастралните регистри.
В светлината на приетото по-горе
следва да бъде преценено има ли правни
последици упражняваното владение върху всеки от поземлените имоти в
общия *** (а преди това в рамките на ***).
През периода на действието на ЗТСУ (в
сила от 01.06.1973г. и отм. ДВ. бр.1 от
2 януари 2001г.) е в сила разпоредбата на чл.59 от същия (преди
изменението ДВ, бр. 34 от 2000), която е била пречка за придобиване чрез правни
сделки или по давност на реални части от дворищнорегулационен парцел. Поради това, при
действието на този Закон, ищците не са могли да придобият по давност реална
част от *** по плана от 1956г., респективно *** по плана от 1995г., в това
число и в рамките на ***, който е реална част от общия УПИ. Същото важи и за
ответниците в рамките на ***а. По силата на чл.181, ал.1 от ЗТСУ (отм.) реална
част от парцел може да се придобива по давност, само ако давностният срок е
изтекъл до влизане в сила на ЗТСУ (1973г.) и ако владяната реална част и
останалата част от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по
правилата, които са действали до приемането на ЗТСУ или съгласно правилата на
ЗТСУ и правилника за неговото приложение. В конкретния случай, с оглед
установените по делото факти, не може да се приеме, че е осъществена тази
хипотеза.
В хипотезата на чл.200 от ЗУТ (в
сила от 31.03.2001 г.) реално обособена част от урегулиран поземлен имот може
да бъде придобита по давност, само ако са налице изискванията за самостоятелен
парцел, т.е. тази реална част трябва да отговаря на изискванията за лице и площ
по чл.19 от ЗУТ. Предвиденото в чл.200, ал.2 от ЗУТ изключение намира
приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17
от ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС, изразена в *** по *** При такова разбиране и
при действието на ЗУТ нито ищците, нито ответниците са могли да придобият по
давност реални части от общия ***, в рамките на
отделните поземлени имоти, включени в него. За да може всеки да придобие
по давност владяната реална част е необходимо всяка от тези три части да
отговаря на изискванията за минимална площ и лице по чл.19 от ЗУТ. От събраните
по делото доказателства, това не се установява.
Поради горното, съдът счита, че и
към момента на завеждане на исковата молба е налице съсобственост между
страните в общия *** и съответно по отношение на всеки от опознатите по кадастралната карта и
кадастралните регистри поземлени имоти с ***.
С оглед на това, ищците не се
легитимират като еднолични собственици на спорната площ от 23кв.м., опозната
като част от ПИ 56722.661.137. Ето защо и не може да се приеме, че включването
й в този поземлен имот представлява грешка в кадастралната карта, която изцяло
препокрива действащия регулационен план от 1995г. В същото време, както се
посочи и по-горе, регулационния план и кадастралната карта не са прекратили
съсобствеността между страните върху общия дворищнорегулационен парцел.
Съобразявайки всичко изложено, съдът
счита, че предявените в настоящото производство искове с правно основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС се явяват неоснователни и недоказани и
следва да се отхвърлят като такива.
По въпроса за разноските: С оглед
изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на
ответницата Г.Г.П. направените разноски за вещо лице в размер на 130лв. На адв.Г.,
която е осъществила безплатна правна помощ по отношение ответниците, също е
дължимо възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал.
3 от ГПК, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при
предявени два обективно и субективно съединени иска, всеки с материален интерес
531,39лв.). При определено минимално възнаграждение в размер на 300лв. по всеки
иск (с оглед правилото чл.2, ал.5 от Наредбата), на адв.Г. е дължимо възнаграждение
общо в размер на 600лв. То е дължимо общо за осъществената правна помощ по
отношение на трите ответници, т.к. тази професионална помощ е в общ обем. Не
може да се приеме, че е дължимо и отделно възнаграждение за осъществената
правна помощ по отношение на ответницата Л.А., спрямо която исковата молба е
оттеглена, т.к. извършените в нейна полза действия се изразяват в изготвяне на
общ с останалите ответници писмен отговор. Съдът счита също така, че не е
дължимо допълнително възнаграждение за явяване на адв.Г. в повече от едно
съдебно заседание, т.к. такова би могло да бъде уговорено по общо съгласие с
представляваната страна, но при осъществена безплатна правна помощ, съдът
присъжда възнаграждение само в определения по Наредбата минимален размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.М.Д. с ЕГН
********** и Ю.М.А. с ЕГН ********** против Й.П.А. с ЕГН ********** и Г.Г.П. с
ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че в кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със *** на изпълнителния директор на ***
е допусната грешка, изразяваща се в неправилно нанасяне на част с площ около 23
кв.м. от южната половина на поземления имот на ищците с ***, като част от
съседния поземлен имот на ответниците с ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.М.Д. с ЕГН
********** и Ю.М.А. с ЕГН ********** против Й.П.А. с ЕГН ********** и Г.Г.П. с
ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответниците
да отстъпят собствеността и предадат на ищците владението върху реална част с
площ около 23 кв.м. от южната част от собствения им поземлен имот с ***, нанесена
погрешно като част от техния поземлен имот с ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В.М.Д. с ЕГН ********** и Ю.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Г.Г.П.
с ЕГН ********** сумата от 130лв., представляваща деловодни разноски за вещо
лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.М.Д. с ЕГН ********** и Ю.М.А. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на адвокат К.К.Г. с ЕГН ********** от ***, сумата от 600лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по отношение на ответниците Й.А.,
Г.П. и Л.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: