№ 2582
гр. Варна, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №
20253110100457 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „Д.з.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „К. Ал. Д.“ № ** срещу А. п.
и., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С. ,бул. „М.“ №
** /чрез Областно управление – Варна/ обективно кумулативно съединени
искови претенции, както следва:
1/ с правно основание чл. 410 КЗ, с искане да се осъди А. п. и., ЕИК
****** да заплати на „Д. з.“ АД, ЕИК ******* сумата от 330,10 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
изплатено по силата на договор за застраховка „Каско на МПС“, полица №
****************/07.03.2022 г., включващо обезщетение и ликвидационни
разходи по образувана щета № **********, във връзка с настъпило ПТП на
29.12.2022 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. «А.»,
модел ** с рег. № В **** ТС, изразяващо се в преминаване през
необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно
- дупка по пътя край Аладжа манастир ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата
2/ с правно основание чл. 86 ЗЗД, с искане да се осъди А. п. и., ЕИК
****** да заплати на „Д. з.“ АД, ЕИК ******* сумата от 16,87 лева,
представляваща дължими лихва за забава за периода от 16.02.2023 г. до
18.08.2023 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: ЗАД „Д. З.“ е сключило застраховка „Каско на МПС“ на
автомобил „А.“, модел ** с рег. № В **** ТС, със срок на действие от
12.03.2022 г. до 11.03.2023 г., при уговорено покритие – Пълно каско на
рисковете. На 29.12.2022 г. около 03,30 часа по време на движение по пътя
1
край Аладжа манастир е настъпило ПТП, при което л.а. е попаднал в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно дупка и в
резултат на това са настъпили имуществени вреди в областта на предната лява
част. При застрахователя е депозирано уведомление за щета и е образувана
преписка № **********. Стойността на необходимите части и материали,
както и стойността на необходимия труд за възстановяване на автомобила
възлиза на 315,10 лева, която е изплатена на собственика на процесния
автомобил по банков път, с преводно нареждане от 12.01.2023 г. Твърди, че
има право да получи изплатеното от него обезщетение, тъй като ответникът е
бил задължен да поддържа и ремонтира републиканската пътна мрежа. Бил е
длъжен да положи мерки за обезопасяване на наличната дупка, да положи
асфалт, да извърши ремонт, да постави предупредителни знаци, указания за
отбиване на движението. Непосредственото задължение на служителите на
агенцията е да следят за изправността на пътната настилка, както и на всички
надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път,
включително и на процесния участък. Неизпълнението на това задължение,
представлява противоправно деяние и е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Ищецът след като е изплатил дължимото обезщетение е
встъпил в правата на увреденото лице. С писмо от 06.02.2023 г., получено на
07.02.2023 г., ищецът е изпратил ликвидационната преписка и е поканил
ответника да им изплати дължимите суми, в седмодневен срок, след който е
изпаднал в забава. Предвид неизплащане на сумите претендира и лихва за
забава. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника като
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и че ПТП не е настъпило на път от републиканската
пътна мрежа. Оспорва законосъобразността на процедурата по изплащане на
застрахователното обезщетение и встъпване в правата на увреденото лице.
Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в
производството разноски.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът констатира следното от фактическа и
правна страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните
обстоятелства, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“ между ищеца и собственика на л.а. на автомобил „А.“, модел ** с рег.
№ В **** ТС, със срок на действие от 12.03.2022 г. до 11.03.2023 г., че ЗАД „Д.
З.“ е заплатило сума в размер на 315,10 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди на автомобил „А.“, модел ** с рег. № В ****
ТС
По делото се установява от Застрахователна полица №
****************/07.03.2022 г., обективираща сключен между ищеца ЗК "Д.
2
З." АД и Д. Г. Г. договор за имуществена застраховка "Каско на МПС", че
ищецът се е задължил да заплати на собственика на лек автомобил марка "А.“
с рег. № В 7949 ТС, обезщетение в размер до 13 800 лева при настъпване на
застрахователно събитие срещу застрахователна премия 823.45 лева.
Уговореният между страните срок на застрахователното покритие е за периода
от 00. 00 часа на 12.03.2022 г. до 23.59 часа на 11.03.2023 г., като е уговорено и
че общите условия на застраховката са неразделна част от полицата, препис от
които е получен от застрахования. Не е спорно, в настоящото производство, че
е налице заплащане на дължимите вноски по застрахователната премия.
От искане за оценка на вреди по застраховка „Каско МПС“ от 29.12.2022
г. при ищеца, като застраховател, с когото собственикът на автомобила се е
намирал в застрахователни правоотношения по имуществена застраховка
"Каско на МПС", е видно, че на 29.12.2022 г. около 03.30 часа попада, по време
на движение, в дупка и се спуква предна лява гума, а задна лява е с изкривена
джанта и има балон. От опис заключение по претенция №
**********/03.01.2023 г. се установява, че необходимата сума за поправка на
увредените детайли възлиза на 315.10 лева, а от опис на претенцията от
същата дата е видно, че увредените детайли са предна лява гума, джанта задна
лява и гума задна лява. От ликвидационен акт № *********/09.01.2023 г. се
доказва, че определеното обезщетение е в размер на 315.10 лева като същото е
изплатено на 12.01.2023 г. на Д. Г., видно от преводно нареждане от същата
дата.
От регресна покана от 06.02.2023 г. е видно, че същата е адресирана до
Агенция пътна инфраструктура от страна на ЗАД „Д. З.“ АД като е
предоставен 7 дневен срок за заплащане на заплатеното от страна на
застрахователя обезщетение в размер на 330.10 лева, включващо изплатено
обезщетение и ликвидационни разноски по щета, образувано от страна на
застрахованото лице с оглед преминаване през необезопасена дупка по пътя
край „Аладжа манастир“ на 29.12.2022 г. Поканата е получена на 07.02.2023 г.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Д. Г. Г., от които се установява, че си спомня за пътен инцидент през месец
декември 2022 г. с управлявания от нея л.а. А. ** с рег. № В **** ТС като не
може да каже дали за пътния участък са се събирали винетни такси. Посочва,
че се е прибирала от Златни пясъци и след Аладжа манастир, посока Варна, на
един от завоите е имало огромна дупка, която не е било възможно да бъде
избегната. Инцидентът се е случил през нощта като е нямало коли и не е
имало сигнализации по пътя. Когато успяла да спре видяла, че джантата е
изкривена и гумата пръсната. Към момента на ПТП е имала сключена
застраховка „Каско“ и автомобилът е бил отремонтиран. Твърди, че се е
движила с не повече от 50 км в час. Уточнява, че се е движила през Аладжа
манастир, надолу към Виница и към Варна. Не се е движила през
магистралния път, а през Аладжа манастир, от горната страна.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се
3
установява, че на 29.12.2022 г. управляваният от Д. Г. л.а. А. ** с рег. № В ****
ТС, около 03.30 часа при движение по пътя край местност Аладжа манастир
преминава през дупка на пътното платно и уврежда предна лява гума, джанта
задна лява и задна лява гума като настъпилите увреждания са в причинно –
следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността на щетите, определена към
датата на застрахователното събитие е 382.42 лева с ДДС. Налице са два пътя
покрай местността Аладжа манастир – VAR 1083 – общински път по
направление Кранево – Варна – Аладжа манастир – кв. Виница – к.к. Св. Св.
Константин и Елена и Републикански път I-9 по направление Границата
Румъния – Дуранкулак – Шабла – о.п. Каварна – Балчик – Оброчище –
Кранево – Златни пясъци – Свети Константин и Елена – Варна – Старо
Оряхово – Обзор – о.п. Слънчев бряг – Бургас – Маринка - Звездец – Малко
Търново – границата Турция. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че
след изслушване на свидетеля и съобразявайки данните, които е получил от
Община Варна относно общинския и републиканския път, Д. Г. е управлявала
л.а. по общински път VAR 1083. Заявява, че на картата представена от Община
Варна, общинският път VAR 1083 е отразен със син цвят и по него се е
движил процесният автомобил, а магистралният път I – 9 е отразен с оранжев
цвят.
За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по
делото следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: наличието на валиден застрахователен договор между
застрахования и ищеца като застраховател, покриващ процесния
застрахователен риск; възлагане на определена работа от АПИ на друго лице -
нейни служители и работници, във връзка с републиканската пътна мрежа;
настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на
"Агенция Пътна инфраструктура" - бездействие, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупки на пътното платно, на което е
настъпило ПТП-то и представляващо част от републиканската пътна мрежа, с
изпълнението на която работа причинените на МПС-то вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от
изпълнителя на работата и ищецът като застраховател да е изплатил
застрахователно обезщетение на увредения. Липсата на доказване, на който и
да е от елементите от фактическия състав на заявената претенция, обуславя
извод за отхвърляне на исковата претенция.
В т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че
суброгацията на застрахователя включва и правната възможност последният
да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД,
когато са налице основания за нея, като макар и тези тълкувателни разяснения
да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от ЗЗД, те са приложими и
при тълкуването на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, а и при сега действащата уредба
на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя воля в посочените
разпоредби е една и съща.
4
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия - в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод работата. В
случая отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД,
понеже пътищата съставляват вещи, чието обезопасяване е възможно предвид
тяхната характеристика и с оглед развитието на техниката. По принцип е
възможно пътищата да се поддържат в добро състояние, а пропускът да се
обезопаси пътното платно се дължи на виновното противоправно поведение
/във форма на бездействие/ на лицето, на което ответникът е възложил
поддръжката на пътя. Касае се за бездействие при изпълнение на работата, т.
к. ремонтът и поддръжката на пътя са пряко свързани с правилната
експлоатация на пътищата. Съгласно т. 6 и т. 7 от ППВС № 7/30.12.1959 г.
възложилото работата лице не може да прави възражение, че не е виновно за
подбора на лицето изпълнител и че не е установено кое конкретно измежду
натоварените с работата лица е причинило вредите.
Според чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата последните биват
републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите,
скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени
за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно
значение и са свързани с републиканските пътища. Според чл. 8, ал. 2 ЗП
републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/.
Според чл. 30, ал. 1 Закона за пътищата АПИ осъществява дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгл.
чл. 47, ал. 1 от Правилника, поддържането включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности. Следователно нормативно възложено задължение на АПИ е
да поддържа републиканските пътища в състояние, годно за безопасната им
експлоатация, като ремонтира повреди по тях и обезопасява или премахва
непредвидени препятствия по тях.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗП "Местните пътища са общински и частни,
отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от
местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците".
5
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗП указва, че отговорността за
управлението на републиканските пътища е за Агенция "Пътна
инфраструктура", а отговорност за управлението на местните пътища носят
кметовете на съответните общини. Следователно, поддържането на пътищата,
в което се включва "дейността по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата" е задължение на съответния
субект, отговорен за управлението на пътя – чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗП вр. с § 1, т.
14 от Допълнителните разпоредби на ЗП.
По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между
ищецът и увредения - собственик Д. Г. на лек автомобил А. ** с рег. № В ****
ТС е съществувало действително застрахователно правоотношение,
възникнало от договор за имуществена застраховка "Каско на МПС", въз
основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от
увреждането на собствения на застрахования лек автомобил. В срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие - процесното ПТП,
за което застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. В резултат
на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в
необезопасена дупка на пътното платно (на пътя VAR 1083, с оглед събраните
по делото гласни доказателства и заключение по назначената САТЕ, които
съдът изцяло кредитира като взаимодопълващи се и непротиворечиви), на
застрахования автомобил са нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на собственика Д. Г. в размер на 315.10 лева.
В настоящия случай не се установи да е имало сигнализиращи знаци,
даващи информация, че е налице препятствие на пътя, каквото представлява
дупката, но се доказва, че същата не се намирала на участък от
републиканската пътна мрежа. От съвкупния анализ на събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Г. и от приетото по делото
заключение по назначената САТЕ, които съдът кредитира се установява, че
процесният автомобил А. ** с рег. № В **** ТС, се е движил по общинската
пътна мрежа и именно на нея се е намирала необезопасената дупка, в която
попада процесния автомобил. Само на това основание исковата претенция
подлежи на отхвърляне, тъй като не е налице бездействие от страна на
служители на Агенция пътна инфраструктура във връзка с поддържането на
пътя, с оглед обстоятелството, че пътят, по който се е движил процесния
автомобил е бил от общинската пътна мрежа, за поддържането на който
отговорност носи съответната община - представлявана от кмета, поради
което Агенция "Пътна инфраструктура" не може да носи отговорност за
настъпилото застрахователно събитие.
На основание гореизложените, мотиви следва изводът, че главната
искова претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед
неоснователността на главната искова претенция, на отхвърляне подлежи и
6
акцесорната такава, предявена по реда на чл. 86 ЗЗД.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид отхвърляне на исковите
претенции, право на разноски има единствено ответната страна, която
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заплатен
депозит от 50 лева за изготвяне на САТЕ. Съдът намира, че в полза на
ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева,
определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, както и сумата от 50 лева, заплатен депозит
за изготвяне на САТЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от „Д.з.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „К. Ал. Д.“ № **
срещу А. п.и. , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град
С.,бул. „М.“ № **, с правно основание чл. 410 КЗ, с искане да се осъди А. п. и.,
ЕИК ****** да заплати на „Д. з.“ АД, ЕИК ******* сумата от 330,10 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
изплатено по силата на договор за застраховка „Каско на МПС“, полица №
****************/07.03.2022 г., включващо обезщетение и ликвидационни
разходи по образувана щета № **********, във връзка с настъпило ПТП на
29.12.2022 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. «А.»,
модел ** с рег. № В **** ТС, изразяващо се в преминаване през
необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно
- дупка по пътя край Аладжа манастир ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от „Д.з.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „К. Ал. Д.“ № **
срещу А.п. и., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., бул.
„М.“ № **, с правно основание чл. 86 ЗЗД, с искане да се осъди А. п. и., ЕИК
****** да заплати на „Д. з.“ АД, ЕИК ******* сумата от 16,87 лева,
представляваща дължими лихва за забава за периода от 16.02.2023 г. до
18.08.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „К. Ал. Д.“ № ** да заплати на А. п. и., ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град С. ,бул. „М.“ № **
сумата от 150 лева, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – град Варна, в двуседмичен срок, от връчването му на
7
страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8