№ 3649
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110200989 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 989 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-004336 от
15.03.2021 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция”–
СДВР, с което на П. И. М. е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, с
оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
неговия процесуален представител, поддържа жалбата със същите
съображения и искания.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 24.02.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 12.09.2021 г., около 11:57
часа, в гр. София, по ул. (улица), с посока на движение от бул. (адрес) към ул.
(улица), управлява товарен автомобил Дачия Дъстър с рег. № ***, като срещу
ТЕЦ-София, водачът се движи със скорост от 101 км/ч (измерена скорост 104
км/ч и отчетен толеранс в полза на водача – 101 км/ч), при ограничение на
скоростта – 50 км/ч, за населено място – нарушение чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл.
2
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: от писмените
доказателства по делото (на л. 8-9, л. 17-23 от делото). От записите от
мобилната камера и попълнената декларация по чл. 188 от ЗДвП, се
установява, че на възведените време и място, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил със скорост от 101 км/ч (след приспадане на съответния
толеранс е приета за наказуема скорост 101 км/ч, въпреки, че на камерата е
отчетена скорост от 104 км/ч), при въведено ограничение на скоростта за
населено място – 50 км/ч, действащо към датата на деянието. В същия смисъл
са и приложените по делото писмени доказателства и веществените
доказателствени средства, представляващи снимки от мобилната камера,
която е била технически изправна (видно от приложените по делото
документи за тези обстоятелства). Доказателствените източници касателно
тези обстоятелства са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
От саморъчно подадената от жалбоподателя декларация, както и от
приложените по делото фотоснимки от мобилната камера, се установява, че
на процесните време и място именно жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил, като въз основа на тези доказателства правилно АНО е ангажирал
административната отговорност на жалбоподателя.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Актът
е съставен в същия ден, в който е бил открит нарушителя (а той е бил открит
на датата на попълване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП), а НП много
преди изтичането на 6-месеца от съставяне на АУАН. Ето защо оплакванията
на защитата в обратен смисъл се явяват неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил, както от обективна страна, така и от субективна
3
страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е превишил разрешената
скорост от 50 км/ч, за населено място, с 51 км/ч, като е управлявал
автомобила със 104 км/ч, но с отчитане на съответния толеранс е била приета
за наказуема скорост от 101 км/ч. С оглед на това, че жалбоподателят е
декларирал, че е управлявал лекия автомобил и на основание чл. 188 от ЗДвП,
правилно му е била ангажирана административната отговорност.
Нарушението е било извършено с форма на вината пряк умисъл–
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на
просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието
на дееца, относно общественоопасните му последици.
Административнонаказателното производство се е развило в
съответствие с указанията дадени в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС, в което е
прието, че електронният фиш се издава в едно съкратено производство, което
няма състезателен характер. Поради това и с оглед ограничените
възможности за защита на санкционираното лице, АНО правилно е приел, че
е недопустимо издаването на електронен фиш въз основа на т.нар. мобилна
камера, и в съответствие със закона е развил производството по общия ред,
като е бил съставен АУАН и въз основа на него e било издадено и НП. В
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от ЗДвП,
според която за нарушения като процесното, за които се предвижда освен
глоба и друго наказание (в случая лишаване от правоуправление на МПС),
издаването на електронен фиш е недопустимо. Ето защо оплакването на
жалбоподателя в обратен смисъл се явява неоснователно. Настоящият
съдебен състав, намери че записите от мобилната камера, която е била
технически изправна, независимо, че същата не е била надлежно обозначена,
са годни доказателствени източници (в какъвто смисъл са и дадените
задължителни указания в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС) и съдът ги съобрази
при формиране на вътрешното си убеждение, наред с останалите
доказателствени средства. Тук следва да се отбележи, че съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8 в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера.
При реализацията на административно-наказателната отговорност АНО
4
е наложил предвиденото в закона наказание (чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП),
което е с абсолютно определен размер, поради което същото не следва да
бъде намалявано.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (че деецът е превишил с
повече от два пъти разрешената скорост) и на нарушителя, както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление като правилно - законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски за жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани.
Вoдим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-004336 от
15.03.2021 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция”–
СДВР, с което на П. И. М. е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6