Р Е Ш Е Н И Е № 260301
гр.Пловдив, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, XII-ти състав, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 314 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, съдебен адрес:**** , твърди, че на 04.01.2012 г., в качеството си на кредитор, е сключила с Д.А.К., в качеството му на кредитополучател, договор за банков кредит № 006LD-R-002391/04.01.2012, с който му е отпуснала заем за погасяване на текущи задължения в размер на 19 215 евро и краен срок за погасяване 21.12.21 г. Твърди също, че по договора са просрочени 77 вноски по главницата като общия размер на задължението по нея е 8 324.52 евро., а за просрочена лихва – 18 403.72 евро. Твърди също, че за обезпечаване задължението по договора е сключен договор за поръчителство между банката, от една страна, и Г.Т.С. и Д.Ж.К., като поръчители от друга. Твърди, че с нотариална покана, връчена на длъжника на 10.05.2017 г. и на поръчителя Г.Т.С. – по реда на чл. 47, ал.3, 4 и 5 от ГПК на 10.05.2017 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, ведно с всички лихви по него. Твърди, че считано от 11.06.2018 г, кредитът е изцяло и предсрочно изискуем. Според ищеца, в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 13.12.2018 г., с който длъжникът и двамата поръчители са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата 45 889.11 евро, от които 19 215 евро – главница; 18 518.07 евро – непогасена договорна лихва, начислена за периода 21.01.2012 г. – 10.06.2018 г., на основание т.4 от договора за кредит, както и 8 156.04 евро – обезщетение за забава, считано за периода 21.01.2012 – 10.10.2018 г., съгласно т.10 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2018 г. /датата на подаване на заявление пред РС – Асеновград/ до окончателното й изплащане, ведно с дължимите в заповедното производство разноски в размер на 1795.03 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид постъпилото от длъжниците възражение, моли да се установи спрямо Г.Т.С., че същия, в качеството му на поръчител и солидарен длъжник, дължи на ищеца посочените по основание и размер задължения. В частта за направените в заповедното производство разноски, моли съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Г.Т.С. ***, съдебен адрес:*** * – адв. Е.Р., оспорва предявените против него искове по основание и размер. Счита, че поканата до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно и изцяло изискуем, е породила своето действие, считано от 23.05.2017 г., датата на която е изтекъл дадения на длъжника 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Същевременно, банката е заявила своята претенция пред РС – Асеновград, където е образувано ч.гр.д. № 2741/2018 г., едва на 11.10.2018 г., т.е. след изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което счита, че претенцията срещу поръчителя е неоснователна. Оспорва също паралелното начисляване на договорна и наказателна лихва след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като счита, че се дължи само наказателна такава. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенциите за лихви и част от главницата. Не на последно място, твърди, че клаузите от раздел II, т.4, 5 и т.10 в договора за кредит са нищожни, на основание чл. 143 от ЗЗП и чл. 26 от ЗЗД, поради противоречието им със закона, добрите нрави и морала.
В допълнителна искова молба, ищецът заявява, че е изпратил покана за доброволно изпълнение, но не е обявил договора за предсрочно изискуем, поради което счита, че липсва воля за това, а срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД намира за спазен. Заявява също, че предсрочната изискуемост настъпва за всички длъжници по договора, а не само за кредитополучателя. Оспорва и твърденията за нищожност на посочените клаузи от договора.
В допълнителен писмен отговор, ответникът поддържа направените от него възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Представен е договор за банков кредит № 006LD-R-002391/04.01.2012 г., сключен на 04.01.2012 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, съдебен адрес:**** , в качеството си на кредитор, и Д.А.К., в качеството му на кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя заем за погасяване на текущи задължения в размер на 19 215 евро и краен срок за погасяване 21.12.21 г. Неразделна част от договора са представените договори за поръчителство, сключени на 04.01.2012 г. между Банката и Г.Т.С. и Д.Ж.К., чрез които договори са обезпечени всички вземанията на банката по договора за кредит.
Представена е нотариална покана до кредитополучателя Д. К., чрез Нотариус Е. Лардева, рег. № 608 на НК, с район на действие – РС – Асеновград, съгласно която поради неизпълнение на задължения с настъпил падеж, първото от които е с дата 05.06.2012 г. до 05.03.2017 г. общият размер на натрупания дълг на длъжника е в размер на 38718.72 евро, от които просрочени задължения в размер на 25310.61 евро като от тях 5893.47 евро са просрочена главница и 19417.14 евро – просрочени лихви.
Кредитополучателят е поканен, на основание Раздел Х, т.10.1 и 10.1.2, б.“а“ от Общите условия на банката в 7-дневен срок от получаване на поканата да погаси всички просрочени задължения, като след изтичане на този срок ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Посочено е също, че поканата следва да се счита за „писмено предизвестие по смисъла на т.10.1.2, б.“а“ във вр. с т.10.1 от Раздел Х „Предсрочна изискуемост“ от Общите условия на банката за кредити на физически лица. Поканата до кредитополучателя е връчена при условията на чл.47, ал.3, 4 и 5 от ГПК /поради неявяване на адресата в срока за уведомление/ на 10.05.2017 г.
Представена е нотариална покана до поръчителя Г.Т.С. ***, чрез Нотариус Е. Лардева, рег. № 608 на НК, с район на действие – РС – Асеновград, съгласно която поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя К. с настъпил падеж, първото от които е с дата 05.06.2012 г. до 05.03.2017 г., общият размер на натрупания дълг на длъжника е в размер на 38718.72 евро, от които просрочени задължения в размер на 25310.61 евро като от тях 5893.47 евро са просрочена главница и 19417.14 евро – просрочени лихви.
Поръчителят е поканен, на основание Раздел III, т.11 и т.12 от договора за поръчителство от 04.01.2012 г., в 7-дневен срок от получаване на поканата да погаси всички просрочени задължения, като след изтичане на този срок ще предприеме действия по принудително изпълнение. Посочено е също, че „ще счита отпуснатия кредит за изцяло и предсрочно изискуем, ако поръчителя не погаси всички просрочени задълженияв 7-дневен срок.
Поканата до поръчителя Г. С. е връчена при условията на чл.47, ал.3, 4 и 5 от ГПК /поради неявяване на адресата в срока за уведомление/ на 10.05.2017 г.
Напълно идентична като съдържание е изпратената до другия поръчител Д.К. нотариална покана, която обаче е връчена на 15.03.2017 г. чрез неговия син.
Не се спори между страните, че на основание така сключените договори, както и извлечение от счетоводните книги на банката, по ч.гр.д. № 2741/2018 г. на РС-Асеновград, в нейна полза е издадена заповед № 1484/13.12.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 13.12.2018 г., с които длъжникът и двамата поръчители са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата 45 889.11 евро, от които 19 215 евро – главница; 18 518.07 евро – непогасена договорна лихва, начислена за периода 21.01.2012 г. – 10.06.2018 г., на основание т.4 от договора за кредит, както и 8 156.04 евро – обезщетение за забава, считано за периода 21.01.2012 – 10.10.2018 г., съгласно т.10 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2018 г. /датата на подаване на заявление пред РС – Асеновград/ до окончателното й изплащане, ведно с дължимите в заповедното производство разноски в размер на 1795.03 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С влязло в сила определение № 1217/24.07.20120 г., постановено по ч.гр.д. № 654/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, е отменено разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 418, ал.1 от ГПК и разпореждане за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирани в цитираната заповед за изпълнение на парично задължение, като е обезсилен издадения на 13.12.2018 г. изпълнителен лист в частта му относно длъжника Г.Т.С.. Съдът е приел, че процесния кредит е станал предсрочно изискуем с изтичане на дадения на кредитополучателя 7-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от 17.05.2017 г., предвид изрично заявеното в поканата от страна на Банката.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, с основно и допълнително заключение, изготвени от вещото лице Д. С., която експертиза съдът намира за компетентно изготвена, без противоречие със събраните по делото други доказателства, поради което й я кредитира изцяло.
Съгласно същата на 04.01.2012 г. кредитът е изцяло усвоен със заверяване банковата сметка на кредитополучателя със сумата 19 215 евро. С тази сума, същият е погасил съществуващите си към същата банка задължения по два договора за кредитни карти. От датата на първата вноска до 08.03.2021 г. не са извършени плащания за погасяване на задължения на кредитополучателя, като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 11.10.2018 г., начислените задължения по този договор са в размер на 8324.52 евро – просрочена главница; 18 518.07 евро – договорна лихва за периода 04.01.2012 до 11.06.2018 г.; 8156.03 евро – наказателна лихва за периода 22.01.2012 г. – 10.10.2018 г. или общо34 998.62 евро.
Според експерта, за целия период на договора, е приложена договорна лихва в размер на 18%, която не е била променяна.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че се налагат следните изводи:
Между ищеца и Д.А.К. е възникнало валидно облигационно отношение по договор за банков кредит, по силата на което банката кредитор е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 19215 евро със срок на издължаване 21.12.2021 г., при лихва и погасителен план, посочени подробно по-горе. Няма спор, че кредитът е изцяло усвоен, поради което за кредитополучателя възниква задължението да погасява дължимите суми, съгласно подписания от него погасителен план и в размери, ясно договорени между страните. Установи се, без да се оспорва от ответника, че кредитът не е погасяван по главница и лихви.
При указана на ответника доказателствена тежест да установи коректно изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора и основно – за връщане на получената като кредит сума, при условията и в сроковете, договорени между страните по договора, такива доказателства не се ангажираха.
Не се оспорва и наличието на солидарна отговорност на ответника Г.Т.С. с кредитополучателя, възникнала на база цитирания договор за поръчителство. Няма спор също, че който и да е от двамата поръчители не е погасил каквато и да е част от цитираните задължения, както и към момента на подаване на цитираното заявление по чл. 417 от ГПК, така и към момента на приключване на съдебното дирене по същество.
Първото възражение на ответника е, че при връчена нотариална покана до кредитополучателя на дата 10.05.2017 г., изтичане на дадения в нея 7-дневен срок за доброволно изпълнение на 22.05.2017 г., от 23.05.2017 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Тъй като заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение е подадено пред РС – Асеновград на 11.10.2018 г., 6-месечния преклузивен срок за предявяване на иск спрямо поръчителя, съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл и на това основание, предявения спрямо него иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен.
Съдът намира това възражение за основателно.
По въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита следва да се посочи, че такава не може да настъпи автоматично. Разпоредбата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции дава възможност на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните. За нейното настъпване са необходими две предпоставки: обективният факт на неплащането и изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Т.е. автоматично настъпване на предсрочната изискуемост не може да има.
Предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, без да е необходимо изричното му приемане / т. 18 от ТР № 4/2013 година от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК/.
Настъпването на обективните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита е установено от приетите писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза. От тях е видно, че плащания на задълженията по процесния договор за банков не са извършвани.
Съгласно указанията на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането по договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Във всички случаи писменото волеизявление на банката следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията, се съдържа в нотариална покана от 10.05.2017 година. С нея кредитополучателят Д. К. е уведомен за изявлението на банката за настъпване предсрочната изсикуемост след изтичане на дадения 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Волята на банката за настъпване на предсрочната изискуемост и уведомяването за това до длъжника се потвърждава и от също толкова ясния текст в поканата, че същата следва да се счита за „писмено предизвестие по смисъла на т.10.1.2, б.“а“ във вр. с т.10.1 от Раздел Х „Предсрочна изискуемост“ от Общите условия на банката за кредити на физически лица.
Връчването на тази нотариална покана е станало при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК от нотариуса и е оформено с дата 10.05.2017 година. Представените доказателства досежно това връчване не са оспорени. При тези данни следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на дата 23.05.2017 г.
Заявлението до РС – Асеновград е подадено на 11.10.2018 г., т.е. след изтичане на преклузивния 6-месечен срок, съобразно разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Съгласно т.4, б.“б“ на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК „не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му, е изтекъл срокът по чл. 147, ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен. С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК в размер на 3314 лева.
На основание чл. чл.422 от ГПК във вр. с чл. 147 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Драган Цанков 37, съдебен адрес:****, да се признае за установено съществуването на изискуемо парично вземане, в полза на банката против Г.Т.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** * – адв. Е.Р., в качеството му на поръчител и солидарен длъжник по договор за банков кредит № 006LD-R-002391/04.01.2012, сключен между банката, в качеството на кредитор, и Д.А.К. ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, както и договор за поръчителство, неразделна част от договора за кредит, сключен на 04.01.2012 г., между банката и Г.Т.С., в качеството му на поръчител, което вземане е в размер на сумата 45 889.11 евро, от които 19 215 евро – главница; 18 518.07 евро – непогасена договорна лихва, начислена за периода 21.01.2012 г. – 10.06.2018 г., на основание т.4 от договора за кредит, както и 8 156.04 евро – обезщетение за забава, считано за периода 21.01.2012 – 10.10.2018 г., съгласно т.10 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2018 г. /датата на подаване на заявление пред РС – Асеновград/ до окончателното й изплащане, и за което вземане, на основание извлечение от счетоводните книги на банката, по ч.гр.д. № 2741/2018 г. на РС-Асеновград, в нейна полза е издадена заповед № 1484/13.12.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 13.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането да се осъди Г.Т.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** * – адв. Е.Р. да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, бул. Драган Цанков 37, съдебен адрес:****, направените в заповедното производство разноски в размер на 1795.03 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, бул. Драган Цанков 37, съдебен адрес:****, да заплати на Г.Т.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** * – адв. Е.Р., направените по делото разноски в размер на 3314 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: