РЕШЕНИЕ
№ 3826
Стара Загора, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ИРЕНА ЯНКОВА |
При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20247240700744 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И. Д. С. - И. срещу Заповед №1266з - 2061/02.07.2024 г., издадена от Директора на ГДБОП, за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на държавен служител, с която на основание чл. 204, т. 3 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР във вр. с длъжностна характеристика per. №1266р-8175/20.03.2023 г., на инспектор И. Д. С. - И., старши разследващ полицай в сектор 03 към отдел 07 „Разследване“ при ГДБОП - МВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за нейната необоснованост и за налагането на дисциплинарното наказание при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че при издаване на заповедта не са спазени изискванията на чл. 59, ал 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. В нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР законодателят бил предвидил, че задължителна част от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочването на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В случая дисциплинарно наказващият орган не бил посочил дата на извършване на дисциплинарното нарушение. Според изложеното в заповедта при проверката е установено, че на 07.02.2019 г. инспектор В. Г. е предал на инспектор И. С. веществени доказателства - парични суми в размер на 1670 лв. и 26 618 лв., за което на гърба на приемо-предавателен протокол, приложен по ДП, тя собственоръчно се е разписала, че ги е получила, но не е оформила предаването им в нарочен приемо-предавателен протокол. Не било ясно дали наказващият орган твърди, че такъв протокол липсва, без да става ясно приема ли датата 07.02.2019 г за дата на извършване на дисциплинарното нарушение. В нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание компетентният орган не е изложил мотиви относно формата на вината, при която е извършено нарушението. В заповедта се сочело единствено, че същото е извършено при форма на вина евентуален умисъл, без да е ясно как е направена тази преценка. За да бъде извършено нарушението с евентуален умисъл, следва служителят да е предвиждал вероятното настъпване на неговите конкретни последици, да е съзнавал, че извършва нарушение и да е допускал настъпването на последиците. Наложеното дисциплинарно наказание противоречало на материалноправните разпоредби. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че като не е оформила надлежно документацията, касаеща веществените доказателства по ДП и тяхното предаване и приемане, И. С. не е изпълнила служебните си задължения, с което е допуснала нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, както и на точка 17 „Спазва нормативните изисквания за изземването, съхраняването, движението и разпореждането с веществени доказателства по водени досъдебни производства съобразно нормативните актове и създадената организация“ от раздел II „Основни длъжностни задължения“ на специфична длъжностна характеристика с per. №1266р- 8175/20.03.2023 г. От една страна, не ставало ясно защо наказващият орган приема, че приемо-предавателен протокол от 07.02.2019 г. липсва и защо неизпълнението му се вменява във вина на жалбоподателя. Освен това в заповедта се твърдяло, че С. не е спазила нормативните изисквания за съхраняването на веществените доказателства без обаче да се сочи какви са тези нормативни изисквания. Не била посочена конкретна нормативна уредба, с която С. не е съобразила поведението. В дисциплинарното производство били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В обжалваната заповед неправилно е посочено, че сроковете, в които може да бъде търсена дисциплинарната отговорност на служителя, не са изтекли. Дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение имало всички характеристики на маловажно такова, поради което за него са били налице основания да приложи разпоредбата на чл. 198, ал. ЗМВР и да наложи дисциплинарно наказание „мъмрене“. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, не изпраща представител, но в депозираното писмено становище оспорва жалбата, като твърди, че заповедта била издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
По повод подадена жалба рег. № 1266009-4544/28.02.2024 г. директорът на главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е разпоредил със заповед № 1266з/12.03.2024 година проверка за установяване на наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателката старши разследващ полицай в сектор 03 към отдел 07 „Разследване“ при ГДБОП - МВР, а именно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ във връзка с точка; „17. Спазва нормативните изисквания за изземването, съхраняването, движението и разпореждането с веществени доказателства по водени досъдебни производства, съобразно нормативните актове и създадената организация“ от раздел 2. „Основни длъжностни задължения“ на специфична длъжностна характеристика, per. № 1266р-8175/20.03.2023г, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“.
Жалбоподателката е запозната със Заповед 1266з-750/12.03.2024 година на Директора ГДБОП на 18.03.2024 година. Дисциплинарно разследващият орган е поканил инспектор С.-И., на основание чл.207, ал.11 във вр. с ал.8, т.1, пр.1 от ЗВМР и чл.44, ал.4 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /“Служителят се уведомява за правата му по чл.207, ал.8 от ЗМВР, вкл. да бъде подпомаган в защитата си от адвокат, при предоставена възможност, след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и посочените в нея фактическа обстановка, правна квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, да даде писмени обяснения и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства“. Не е спорно, че на С. – И. й е възложено разследване по досъдебно производство № 12/2017 година и че по същото са иззети множество веществени доказателства, в това число и парични суми. ДРО е събрал информация от началник на отдел „Разследване“ при ГДБОП относно начина на съхранение на иззети парични суми и ценности, който му е отговорил, че няма сключено писмено споразумение между ГДБОП и местните клонове на банки за съхранение на суми. Изискана е справка от Окръжна прокуратура Стара Загора, от която е видно на коя дата са предадени парични суми в размер на 26 618 лв. и 1670 лв., съдържащи се в досъдебното производство. С покана рег.№ 12327-365/ 09.05.2024 година жалбоподателката е поканена за даване на писмени обяснения. Повторно е изискано и сведение от Г. за предаване на сумите /л.95 от делото. Това досъдебно производство е било иззето от С. – И. и същото е възложено от наблюдаващия прокурор на следовател в Окръжен следствен отдел – Н., който е изискал на 31.03.2023 година всички веществени доказателства оп досъдебно производство № 12/2017 г. по описа на ГДБОП. И. С. е предала на следовател Н. горните суми на 25.01.2024 година. На 17.06.2024 година от дисциплинарно разследващия орган е изготвена обобщена справка по см. на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР относно резултатите от разследването по дисциплинарното производство по чл.205, ал.1 от ЗМВР, образувано срещу инспектор И. С., съдържаща хронологично описание на извършените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия, в т. ч. на събраните писмени данни и доказателства, имащи отношение към случая. ДРО е приел за доказано, че в хода на проверката и събраните материали е установено, че инспектор В. Г. на 07 02 2019 г. е предал на инспектор И. С. ВД - парични суми в размер 1670 лв. и 26 618 лв , за което на гърба на посочените протоколи тя собственоръчно се е подписала, че ги е получила, въпреки че в сведениятa е посочила, че не си спомня такива да са й предавани. Според ДРО очевидно следва да се приеме, че след като собственоръчно е удостоверила получаване на въпросните ВД, инспектор С. не е оформила предаването им в приемо-предавателни протоколи, които да бъдат положени в кориците на ДП, а впоследствие - няколко години по-кьсно същата вече не си е спомняла за получените от нея ВД-парични суми и е поискала да ги върне на В. Г., считайки, че са още при него. С оглед на тези факти Дисциплинарната комисия е приела, че дори и да приемем, че първоначално задължението да изготви приемо-предавателен протокол за ВД е било на В. Г., което същият не е сторил, впоследствие, след като ДП №12/2017г е възложено на разследване на инспектор С. и отговорността за надлежното оформяне на документацията, касаеща ВД и тяхното приемане и предаване, е нейна. Въпросното задължение кореспондира с вмененото и с точка: „17 Спазва нормативните изисквания за изземването, съхраняването, движението и разпореждането с веществени доказателства по водени досъдебни производства, съобразно нормативните актове и създадената организация“ от раздел 2 „Основни длъжностни задължения“ на специфична длъжности характеристика, per № 1266р-8175/20 03 2023 г. (същото задължение било присъствало и в предходната длъжностна характеристика с per № 1266р-6797/05.04 2017г, с която инспектор С. се е запознала при назначаването си в ГДБОП. ДРО е приел, че с поведението си инспектор И. С. е допуснала нарушение по смисъла па чл 194 ат 2, г 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения , за което на основание чл.200, ал.1, т.11 се налага дисциплинарно наказание „ порицание“.
С покана от 19.06.2024 година жалбоподателката е поканена да се запознае с обобщена справка и материалите по дисциплинарната проверка и за даване на допълнителни обяснения.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №1266-2061/02.07.2024г., издадена от Директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, на основание чл.200, ал.1, т.11 и чл. 204, т.3, л.197,т.3 и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на инспектор И. Д. С. И. – старши разследващ полицай в сектор 03 към отдел „Разследване“ при ГДБОП -МВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца“. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че С., на която е възложено разследването по досъдебно производство №12/2017 година, не е оформила предаването на ВД - парични суми в приемо-предавателен протокол, който да бъде приложен в кориците на ДП. Изцяло са споделени доводите на ДРО, че дори първоначално задължението да изготви приемо-предавателен протокол за ВД е било на В. Г., който не е изпълнил това свое задължение, впоследствие, след като ДП № 12/2017 г. е възложено за разследване на инспектор С. и отговорността за надлежното оформяне на документацията, касаеща ВД и тяхното приемане и предаване, е нейна. Според ДНО това нейно задължение кореспондира с вмененото и с точка: „17 Спазва нормативните изисквания за изземването, съхраняването, движението и разпореждането с веществени доказателства по водени досъдебни производства, съобразно нормативните актове и създадената организация“ от раздел 2 „Основни длъжностни задължения“ на специфична длъжности характеристика, per № 1266р-8175/20 03 2023 г. ДНО е счел, че при при определяне вида и срока на предложеното наказание по отношение на инспектор И. С. дисциплинарно разследващият орган е отчел и следните смекчаващи вината обстоятелства, а именно, че конкретното нарушение е формално, от него не са настъпили неблагоприятни последици за МВР или трети лица. Взел е предвид, че за периода на работата си в МВР служителят е бил награждаван няколкократно и не са й налагани дисциплинарни наказания. Отчел е факта, че нарушението се явява първо и за постигане на целта, посочена в чл. 4, ал 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06 07 2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, а именно - да се въздейства възпитателно и превантивно на извършителя на дисциплинарното нарушение и на останалите служители, е достатъчно да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал 1,т 3 oт ЗМВР. а именно „порицание" за минимално предвидения в закона срок. На основание чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е отчел тежестта на нарушението - нарушението не е тежко и е формално, не са налице данни за настъпили вредни последици за трети лица или МВР; формата на вина - служителят е извършил нарушението умишлено при форма на вина евентуален умисъл; обстоятелствата, при които е извършено деянието - деянието е извършено в работно време във връзка с изпълнение на преки служебни задължения по досъдебно производство № 12/2017 г. пр. пр. № 592/2017 г по описа СпПр, впоследствие по описа на ОП - Стара 3aгора; цялостното поведение па служителя по време на службата му в - служителят не е наказвана дисциплинарно през време на службата й в МВР и е награждавана многократно.
Приел е, че сроковете но чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, в които може да бъде търсена дисциплинарната отговорност на служителя, не са изтекли.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната преписка във връзка с издаването на оспорената заповед и налагането на дисциплинарно наказание на инспектор И. С.-И..
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите. Свидетелят И. М. К. си спомня, че през септември 2017 година при претърсване и изземване бил намерил парични средства и ВД, предадени в склад на МВР. Сумите били предадени на В. Г. без забавяне. По въпросното дело С. С. П. не е изземвала парични средства, но същите й били предадени от колегите й, извършили претърсването. Сума в размер на 1670 лева тя била предала на В. Г. с протокол. Свидетелят В. Г. си спомня, че първоначално те били органът по разследване, тогава производството било на ниво Районна прокуратура. Иззеха се много веществени доказателства от всякакъв вид. Повдигнали обвинение от РП. Седмица след това делото се прехвърлило на специализираната прокуратура в София поради съмнения, че се касаело за организирана престъпна група. Впоследствие, когато бил определен за разследващ орган ГДБОП Стара Загора, разследващ полицай С. го потърси за предаване на пари. Той потърсил съдействие от колегите, защото тези вещи бяха изземвани от много служители. На С. лично той й предавал пари. Тези веществени доказателства били под особено наблюдение и се съхранявали в банков сейф. Другите вещи били в тиловата база в дирекцията. Той предал парите – били доста. С. поела ангажимент да изготви протокол по серийни номера. Бил й предложил й да му даде екземпляр от нейния протокол. Нямало как да легитимира предаването на тези пари по друг начин и я накарал да му се подпише на неговите протоколи, в които парите били отразени като купюри. Практиката при тях била такава – в повечето случаи парите се описвали само като купюри. Той й дал към 20 000 лева. Опис на парите по купюри му били предадени от колегите и той ги предал в същия вид на С.. Предаването се извършило през 2019 г. Свидетелят Н. Н. работи като следовател в Окръжен следствен отдел – Стара Загора. На него му било възложено довършването на процесното досъдебно производство, което се водило от С.. То дошло без веществени доказателства, но видял , че били иззети множество веществени доказателства - компютри, телефони, пари. Първо бил уведомен с писмо от окръжния прокурор да ги предадат, тъй като производството е прехвърлено в ОП Стара Загора. В тази връзка писал на жалбоподателката две писма, говорил и по телефона с нея. Тя по това време била ангажирана освен служебно, пътувала и в чужбина. Спомня си, че тя била писала писмо до директора на ОД МВР Стара Загора, с което сигнализирала, че не й предават веществени доказателства съгласно установения ред. Имала претенции, че доказателствата са в насипен вид. Докладвал на наблюдаващия прокурор от ОП Стара Загора и той му разпоредил да поиска съдействие от директора на ГДБОП. Писал писмо до него и след това С. започнала поетапно да предава веществените доказателства, които били много. Тя му ги предала за по-малко от година. По принцип ВД се предават с опис и протокол. Имаше една сума пари, която му била предадена. Но имаше и други пари, за които С. му казала, че трябва да ги предаде, но те не се намирали при нея, а при В. Г.. В. Н. изискал, не си спомня точно от кого - или от него, или от директора на ОД МВР. Някой му ги предал, но не помни точно кой.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповед № 1266з-2061 /02.072024 година г., с която на инспектор И. Д. С. – И. – ст. разследващ полицай в сектор 03 към отдел „Разследване“ в ГДБОП, е наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР - Директора на ГДБОП.
Същата е обективирана в писмена форма, но при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й. Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1, ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При това положение е очевидно, че заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба - в същата липсва посочване на датата, на която е извършено нарушението, както и посочване на доказателствата, въз основа на които е установено същото. Нещо повече, съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона, като в следващата ал. 4 от същия текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Същата се основава на подадена жалба от 28.02.2024 година и два протокола за предаване на парични суми.
Изискванията замотивиране на заповедта в производството по налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Изложеното до тук налага извод за липса на мотивираност на произнесения административен акт, което обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК и в тази връзка наведените от ответната страна доводи за липса на допуснато нарушение в тази насока съдът намира за неоснователни и недоказани.
На следващо място, оспорената заповед е издадена извън едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който започва да тече от датата на извършване на нарушението. Макар и в случая датата на извършване на нарушението да не е конкретно посочена, от установените в хода на дисциплинарното производство данни е видно, че задължението, чието неизпълнение е довело до ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващата, е приемане на ВД – парични суми по досъдебно производство: 07.02.2019 година, което тя не е оформила с надлежни приемо-предавателни протоколи. Описаното в заповедта изпълнително деяние е основание да се приеме, че нарушението е осъществено чрез бездействие. Трайна е практиката на съда, че когато нарушението се изразява в бездействие (неизпълнение на възложени функции и задължения), то това нарушение е продължавало за определен период от време, вкл. до откриването му. При бездействие нарушението се извършва във всеки един момент до неговото откриване или до извършване на определеното действие. В процесния случай най-ранният момент на проявено противоправно бездействие от страна на С.. е моментът на предаване на паричните суми на 07.02.2019 г. От този момент до 12.03.2024 година - датата на извършване на проверката, са изминали повече от четири години
При тези данни следва да се приеме, че датата на извършване на нарушението е 07.02.2019 г. Едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР в тази хипотеза е изтекъл на 07.02.2020 г., а оспорената заповед е издадена едва на 02.07.2024 г. Бездействието на оспорващата е продължило до 25.01.2024 г. Срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР има преклузивен характер, тъй като с изтичането му се прекратява въобще възможността на дисциплинарно наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение, поради което предприетите извън срока действия се явяват противоречащи на императивна норма на закона.
С оглед гореизложеното издаването на процесната заповед извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на същата по силата на чл. 146, т. 3 АПК - допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът намира, че не е изпълнено и задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и обосновка, защо е наложено наказание "порицание", а не предвидената друга по-лека форма "мъмрене".
По така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1450 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, АПК, Старозагорският административен съд,
ОТМЕНЯ по жалба на И. Д. С. – И. Заповед №1266 з - 2061/02.07.2024 г., издадена от Директора на Главна дирекция „ Борба с организираната престъпност“, с която на основание чл. 204, т. 3 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР вр. с длъжностна характеристика per. №1266р-8175/20.03.2023 г., на инспектор И. Д. С. - И., старши разследващ полицай в сектор 03 към отдел 07 „Разследване“ при ГДБОП - МВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ да заплати на И. Д. С. - И. сумата от 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева за направените от нея съдебно-деловодни разноски .
Решението не подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
| Съдия: | |