№ 9121
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:****-*
при участието на секретаря *** Д. ***
като разгледа докладваното от ****-* Гражданско дело № 20221110170966
по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно пасивно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД
съществуват вземания за следните суми от следните лица:
от К. К. М.: за сумата от 583.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22,
находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 9, вх. 1, за сумата от 96.83 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 19.10.2021г., за сумата от 8.80 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 19.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 02.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 62637/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
от Н. К. М.: за сумата от 583.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22,
находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 9, вх. 1, за сумата от 96.83 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 19.10.2021г., за сумата от 8.80 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 19.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 02.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 62637/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
от Л. К. Я.: за сумата от 583.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от
1
м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22,
находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 9, вх. 1, за сумата от 96.83 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 19.10.2021г., за сумата от 8.80 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 19.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 02.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 62637/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците в качеството им на наследници на собственика на процесния
имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през
исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след
изтичане на месечния период, през който е потрбена, като обезщетение за забава в размер на
законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците
изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и
разноски.
На 11.08.2023г. по делото е постъпила молба от ответницата Л. К. Я., в която са
изложени твърдения за заплащане на задълженията на същата, както и тези на ответника К.
К. М., за което към молбата са представени платежни нареждания от 09.08.2023г.
По делото не са постъпили отговори на исковата молба или становища от името на
останалите ответници.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
В случая ответниците не са навели конкретни доводи за липсата на която и да е от
гореописаните материални предпоставки за съществуване на спорното материално право-
така, както същото е заявено в исковата молба, поради което настоящият съдебен състав
2
намира, че осъществяването им следва да се приеме за установено.
Въпреки това и за пълнота следва да се изясни, че от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства- Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113,
том III, рег. № 4799, дело № 380/2020г., удостоверение за наследници изх. № РВЕ-УФ01-
147/18.03.2021г. на ***- М.а, извлечение от декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот,
договор от 04.09.2002г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между
етажната собственост в сградата, в която се намира процесното жилище, и фирмата за
дялово разпределение, протокол от общо събрание на етажните собственици в тази сграда и
списък на етажните собственици към него, документите, съставени от дружеството за дялово
разпределение във връзка с отчитането и разпределянето на топлинната енергия в процесния
имот през исковия период, както и съставените въз основа на тях изравнителни сметки, се
установяват правнорелевантните обстоятелства, че през исковия период наследодателката на
ответниците- ***- М.а, е била собственик на процесния апартамент № 22, находящ се в гр.
София, ж. к. „****“, бл. 9, вх. 1, че същият се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през релевантния за делото период е била топлоснабдена, че до имота е
доставено съответното количество топлинна енергия, чиято стойност се претендира в
процеса, както и че същата е отчитана от фирмата за топлинно счетоводство, за което
абонатът дължи претендираната с исковата молба цена на услугата. Поради това и съобразно
дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ***- М.а като собственик на жилището през
исковия период е била страна по облигационно правоотношение с топлофикационното
дружество и потребител на доставяната до имота топлинна енергия, отговорен за заплащане
на цената й. А след смъртта й възникналите в нейната правна сфера парични задължения са
преминали към имуществените сфери на ответниците при равни квоти в качеството им на
нейни наследници по закон- арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. С оглед на това и при липсата
на оспорване на конкретните стойности на цената на топлинния ресурс и на услугата
топлинно счетоводство, както и на доказателства, а и на твърдения за заплащане на тези
цени в срок съобразно приложимите в случая калузи на общите условия на ищеца, в сила от
м. 07.2016г., следва да се приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на
вземания от всеки от ответниците именно в претендираните от него суми за цена на
топлинната енергия, на услугата дялово разпределение, както и на обезщетения за забава
върху тях.
Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от
ищеца платежни нареждания от 09.08.2023г., че на тази дата, т. е. в хода на процеса, от
името на ответниците Л. К. Я. и К. К. М. са заплатени суми, достатъчни за погасяване на
общия размер на вземанията на ищеца от всеки от тях в настоящото производство.
Извършеното плащане на процесните задължения съставлява по правната си същност
извънсъдебно конклудентно признание на неизгодни за страните обстоятелства с правно
значение- че са носители на задължения спрямо топлофикационното дружество на
претендираното основание и в претендираните размери. А признанието на неизгодни за
страната обстоятелства представлява едно от най- надеждните и достоверни
доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл.
175 ГПК, в случая се подкрепя от приобщената доказателствена съвкупност- така, както
същата бе обсъдена.
С оглед на това и на основание нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, извършеното в хода на процеса и потвърдено от процесуалния представител
на ищеца в проведеното на 21.02.2024г. открито заседание плащане на задълженията на
ответниците Л. Я. и К. М. следва да бъде съобразено от настояшия съдебен състав, като
предявените срещу тях искове бъдат отхвърлени поради погасяване на задълженията, техен
предмет, чрез плащане.
3
По изложените вече съображения за възникнали в патримониума на „****“ ЕАД
вземания по повод доставката и разпределението на топлинна енергия до процесния имот
през исковия период и от ответника Н. К. М. и доколкото същият не е установил, а и не
изложил твърдения да е погасил своите парични задължения, предмет на делото,
предявените срещу него искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК, респ. по арг. от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, разноски се следват единствено
на ищеца, доколкото исковете срещу ответника Н. М. подлежат на цялостно уважаване, а
исковете срещу останалите ответници- на отхвърляне, но поради извършено от тях в хода на
производството плащане, т. е. при съобразяване на обстоятелството, че към момента на
образуване на делото същите са били носители на изискуеми задължения, които, като не са
погасили в срок, са станали повод за образуване на делото срещу тях. Ето защо, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 91.48 лева- разноски за заповедното
производство, както и сумата от 141.48 лева- разноски за исковото производство, в които
суми са включени заплатените от дружеството държавни такси, както и определените от
съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал.
1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултски
възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото.
В полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
патримониума на „****“ ЕАД, ЕИК ****, съществуват следните вземания от Н. К. М., ЕГН
**********: за сумата от 583.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22,
находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 9, вх. 1, за сумата от 96.83 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 19.10.2021г., за сумата от 8.80 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 19.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 02.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 62637/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. К.
М., ЕГН **********, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****: сумата от 583.85 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 9,
вх. 1, сумата от 96.83 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената
4
на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 19.10.2021г., сумата от 8.80 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга
дялово разпределение, както и сумата от 1.80 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до
19.10.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 62637/2021г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. К.
М.а, ЕГН ****, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****: сумата от 583.85 лева, представляваща
цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 9, вх. 1, сумата от
96.83 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2019г. до 19.10.2021г., сумата от 8.80 лева, представляваща цена
на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение,
както и сумата от 1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 19.10.2021г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 62637/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН **********, К. К. М., ЕГН **********, и Л. К. М.а, ЕГН
****, да заплятат на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от общо 91.48 лева- по 30.49 лева всеки,
представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от общо 141.48 лева-
по 47.16 лева всеки, представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „****“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5