РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Пловдив, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000402 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №77/27.02.2023г., постановено по търг.д. №1439/2021г. по
описа на окръжен съд С.З., Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и
З.“ АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на И. И. С. с ЕГН **********
допълнително сумата от 30 000лв. към доброволно изплатената сума от 10
000лв. преди завеждане на делото, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на получените при ПТП на
16.11.2018г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва
върху сумата в размер на 10 000лв. от 11.11.2019 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до 19.05.2020г. /датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху сумата в размер на 30 000лв. от 11.11.2019г. /датата
на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като е
отхвърлен предявеният иск над сумата от 30 000лв. до претендирания размер
от 70 000лв. и искът за законна лихва за периода от 24.11.2018г. до
10.11.2019г.
1
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК
********** е осъдено да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** допълнително
сумата от 832,70лв. към доброволно изплатената сума от 1 711,14лв. преди
завеждане на делото, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
вследствие на получените при ПТП на 16.11.2018г. телесни увреждания,
ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 1 711,14лв.
от 11.11.2019г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 19.05.2020г.
/датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер
на 832,70лв. от 11.11.2019г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за законна лихва за периода
от 24.11.2018г. до 10.11.2019г. Посочена е банкова сметка, по която могат да
бъдат запратени сумите.
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, район „И.“,
ж.к. „Д.“, е осъдено да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 305,87лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
И. И. С. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК ********** направените по делото
разноски в размер на 621,18лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК
********** е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, сумата от 1
250лв. за държавна такса, както и сумата от 87,06лв. за депозит за
съдебномедицинска експертиза, платен от бюджета на съда съразмерно с
уважената част от исковете.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство - „Д.Б.:Ж. и З.“ АД. Въззивната жалба е
срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е
уважен за разликата над 20 000лв. до 30 000лв. Жалбоподателят счита, че
решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост,
нарушение на материалния и процесуалния закон – съгласно уточняваща
молба вх.№6625/25.03.2023г. В уточняващата молба е посочено, че след
постановяване на първоинстанционното решение ответникът е заплатил на
2
ищцата допълнително сумата от 20 000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди. Изложени са подробно доводи за прекомерност на определеното и
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразено с
принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД и тъй като този
размер не е съобразен с действително претърпените вреди и неудобства.
Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд не е формулирал правния
си извод при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в
резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на
процеса доказателства и е допуснал съществени процесуални нарушения на
чл.235 ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК и чл.236 ал.2 от ГПК. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 20
000лв. до 30 000лв.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна – И. И. С.. С писмена молба вх.№7675/03.10.2023г. се оспорва изцяло
подадената от „Д.Б.:Ж. и З.“ АД въззивна жалба.
С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като
предмет на въззивното производство е искът за неимуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство – И. И. С., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
3
именно: На 16.11.2018г., в землището на с. Д., общ. К. по ПП 1-6, км.
300+100, С.П.С., с ЕГН **********, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „П.“, модел „307“ с рег. №*********,
нарушавайки правилата по Закона за движение по пътищата, е допуснал
пътно транспортно произшествие, като с деянието си по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на И. И. С. - пасажер, пътуващ на предна
дясна седалка в управлявания от него лек автомобил. За събитието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.11.2018г., образувано
е досъдебно производство №ЗМ 1391/2018г. по описа на РУ - К., приключило
с влязло в законна сила на 10.07.2019г. определение, постановено по НОХД
№768/2019г. по описа на РС – К.. С цитираното определение С.С. е признат за
виновен в това, че на 16.11.2018г., в землището на с. Д., общ. К. по ПП 1-6,
км. 300+100, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „П.“, модел „307“ с рег. №*********, е нарушил редица правила по
Закона за движение по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на И. И. С., изразяваща се в контузия на
гръден кош и счупване на VI, VII, VIII, IX и X ребра в дясно, причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение
на движението на горния десен крайник, и средна телесна повреда на Г.Н.
И.ски. Непосредствено след ПТП, ищцата е постъпва в Клиника по гръдна
хирургия при УМБАЛ „проф. Д-р С.К.“ АД - С.З. в тежко общо състояние,
където, след проведеното оперативно лечение, е изписана на 26.11.2018г. с
диагноза: „Хемоторакс травматика декстра. Статус пост торакоцинтезис
декстра. Контузио пулмонис. Фрактура косте VI, VII, VIII, IX, X декстра.
Фрактура хумери декстра. Вулнус лацероконтузум букалис декстра“. На
същия ден - 26.11.2018г., И. И. С. е преместена от Клиника по гръдна
хирургия в Ортопедичен комплекс клиника по ортопедия и травматология
при УМБАЛ „проф. Д-р С.К.“ АД - С.З. с ИЗ № 24113, където след
проведеното оперативно лечение е изписана на 03.12.2018г. с диагноза:
„Фрактура хумери декстра. Контузио торацис“. Подробно са описани етапите
на проведеното лечение и рехабилитации в съответните здравни заведения,
като няколкократно са били извършени оперативни интревенции под
анестезия, както и кръвни манипулации. Твърди се, че в резултат на
уврежданията получени от процесното ПТП, ищцата търпи силни болки и
страдания, както и че възстановяването на пострадалата от получените при
4
ПТП увреждания продължава, не се чувства физически добре и емоционално.
Преди катастрофата, ищцата е била в добро здравословно състояние, активна
жена, но след инцидента за дълго била лишена от обичайния си живот.
Вследствие на травматичните увреждания ищцата започва да чувства, че е в
тежест на близките си, че е безполезна. Това е така, защото тя се е възприема,
като ангажимент за близките, което я потиска и формира у нея усещането за
тъга, самота, скука и др. Подробно са описани физическите и психически
болки и страдания, ограничения и дискомфорт. /Наведени са обстоятелства и
за направени разходи за лечението, твърдения за понесени имуществени
вреди, като е предявена и претенция за обезщетение за имуществени вреди./
Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието
на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия
автомобил марка „П.“, модел „307“ с рег. №********* със „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.”
АД - Застрахователна полица №***************** със срок на действие от
16.01.2018г. до 16.01.2019г.
С молба, получена от ответното дружество на 11.11.2019г., ищцата е
отправила до застрахователя застрахователна претенция, с искане да бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените и
неимуществени и имуществени вреди. Вследствие образуваната щета и
проведена кореспонденция ответното застрахователно дружество е
определило и изплатило обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000лв. и за имуществени такива в размер на 1 711,14лв.
Ищцата счита, че претърпените от нея неимуществени вреди намират
парично изражение в размер на 80 000лв., поради което, искането, с което е
сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на
70 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2018г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД оспорва
така предявения иск. Относимите за настоящото въззивно производство
възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на
претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
5
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни в
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:
Ищцата И. И. С. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни
увреждания, причинени при ПТП от 16.11.2018г. и изразяващи се в: разкъсно
контузна рана на лицето в областта на дясна буза; фрактура на VI, VII, VIII,
IX И X ребро в дясно контузия на бял дроб; хемоторакс в дясно и фрактура на
дясна раменна кост /съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза, прието при първоинстанционното разглеждане на делото/.
Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на
виновния водач на л.а. марка „П.“, модел „307“ - С.П.С.. Извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени
по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от
ГПК предвид влязло в сила на 10.07.2019г. определение, постановено по
НОХД №768/2019г. по описа на РС – К.. С цитираното определение, по реда
на чл.382 от НПК, е одобрено споразумение, по силата на което С.С. е
признат за виновен в това, че на 16.11.2018г., в землището на с. Д., общ. К. по
6
ПП 1-6, км. 300+100, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „П.“, модел „307“ с рег. №*********, е нарушил правилата
по Закона за движение по пътищата – чл.5 ал.1; чл.21 ал.1 и ал.2; чл.25, ал.1;
чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на И. И. С., изразяваща се в контузия на гръден кош и
счупване на VI, VII, VIII, IX и X ребра в дясно, причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на
горния десен крайник, и средна телесна повреда на Г.Н. И.ски. Налице е и
причинна връзка между виновното противоправно поведение на водача на л.а.
„П.“ и настъпилите увреждания. Не е спорен и специфичният елемент на
визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по силата на застрахователна полица
№****************** със срок на действие от 16.01.2018г. до 16.01.2019г.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, спорният
въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищцата
неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
7
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и
писмени такива – медицинска документация и преди всичко заключението от
допуснатата съдебномедицинска експертиза.
От показанията на свидетелката Й.С. – дъщеря на ищцата, притежаваща
непосредствени впечатления от понесените от пострадалата негативни
изживявания /свидетелката живее в И., но след ПТП се е прибрала в Б., за да
полага грижи за майка си и престоят продължил три месеца/, се установява,
че след инцидента ищцата е била със силно влошено физическо състояние за
продължителен период от време, изключително влошено през болничния
престой. Първоначално в болницата в С.З., С. била в интензивно отделение и
близките не можели да я посещават. След три - четири дни я прехвърлили в
Гръдна хирургия, имала шест счупени ребра и някакъв маркуч за белия дроб
да не събира кръв. Около седмица И. С. била настанена в Гръдна хирургия,
като през това време докторите наблюдавали ръката . Лекуващите имали
съмнение, че ще могат „да спасят ръката“. След седмица ищцата била
настанена в травматология за ръката, направили операция, през това време
зашили устната, понеже при удара ченето било изхвръкнало. Впоследствие се
появила херния от едната страна, която пречи постоянно, но докторите
посъветвали да не се прави операция. През периода на продължилото
домашно лечение ищцата не била в състояние да се обслужва сама, поради
което свидетелката и сестра се редували да се грижат за нея /включително и
за баща си/. Впоследствие бащата на свидетелката, обслужвал и обгрижвал
ищцата. Според свидетелката, на майка било все по - трудно да ходи, баща
я къпел и се грижел за нея. Ищцата не била в състояние да забрави
катастрофата и е коренно различна след ПТП-то. Свидетелката счита, че
появило се впоследствие заболяване на щитовидната жлеза и херния е
последица от катастрофата.
Показанията на свидетелката Й.С., преценени и съобразно разпоредбата
8
на чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства –
конкретно от заключението от съдебномедицинската експертиза.
Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза,
вследствие на ПТП-то ищцата е получил горепосочените увреждания -
разкъсно контузна рана на лицето в областта на дясна буза; фрактура на VI,
VII, VIII, IX И X ребро в дясно контузия на бял дроб; хемоторакс в дясно и
фрактура на дясна раменна кост, които в преобладаващата си част
представляват средна телесна повреда. Вещото лице подробно е описано
проведеното лечение и медицински интервенции. В клиника по гръдна
хирургия е извършена торакоцинтеза и дренаж с трайна следоперативна
вакуум аспирация, отразени в оперативен протокол 191/20.11.2018г.;
Медикаментозно лечение - антибиотици, седатива, антикоагуланти,
диуретици, калциеви препарати и вливки на водно- солеви разтвори.
Проследявана с компютърна томография глава, торакс. Консултации УНГ -
рана в областта на дясна буза; хирург - без данни за остър корем; неврохирург
- не се налага неврохирургично лечение; ортопед травматолог - Фрактура на
дясна раменна кост, била поставена гипсова ръкавна лонгета. След
стабилизиране на състоянието - липса на фебрилитет и разгънат белодробен
паренхим. На 26.11.2018г. ищцата е дехоспитализирана. Същият ден е
хоспитализирана в клиника по ортопедия и травматология ИЗ 24113 и на
29.11.2018г. /оперативен протокол 725/, под обща интубационна анестезия, е
извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с LСР плака под
рентгенов контрол. Гладък след оперативен период под антибиотична и
антикоагулантна защита. На 03.12.2018г. С. е дехоспитализирана с препоръки
антикоагулантната профилактика да продължи 10 дни. Оздравителният
процес при фрактури на няколко ребра продължава около два и половина, три
месеца, фрактурата на раменна кост която е била с трети фрагмент и
обхващаща участък от средна и долна трета на раменната кост, въпреки
металната остеосинтеза, при липса на усложнения зараства за срок от три до
пет месеца. При извършен личен преглед на 11.01.2023г. /повече от 4 години
след ПТП/ вещото лице установява следното физическо състояние: Лице - в
ъгъла между горна и долна устна вдясно добре зараснал цикатрикс около 3
см, който не затруднява движението на устните; Гръден кош - задна гръдна
половина вдясно под долния ръб на лопатката добре зараснал цикатрикс
9
около 2 см, след направената на това място торакоцинтеза; Дясна мишница -
по предно медиална повърхност в горна трета добре зараснал цикатрикс с
дължина около 15см, по предна повърхност в долна трета непосредствено над
лакетна става добре зараснал цикатрикс около 10см. Изразена хипотрофия на
делтоидната мускулатура и двуглавия мускул. Абдукция в раменна става 100
градуса, леко ограничена външна и вътрешна ротация. Движение в лакетна,
гривнена става и пръстите на дясна ръка в пълен обем. Липсват сетивни и
циркулаторни движения. Запазен захват; Корем- в областта на левия хълбок
тумурна формация е размери 20 х 21 см с меко еластични стени, палпаторно
неболезнено. Съгласно заключението на вещото няма пълно възстановяване
на движенията в дясна раменна става. Вещото лице е пояснило по
отношение на установената при прегледа формация в областта на левия
хълбок, че от предоставената медицинска документация и амбулаторен лист
001011/20.05.2019г. в анамнезата е отразено „От няколко дена забелязала оток
и болка на левия хълбок и лява долна част на корема, подуване и повече
газове, нормална дефикация и уриниране”. Назначено е ултразвуково
изследване. От абдоминална ехография 27967/20.05.2019г., заключение -
Холицистит. Хроничен пиелонефрит. На 04.06.2019г. е направен КАТ
коремни органи заключение - Абдуминална латерална херния. В амбулаторен
лист 000724/24.06.2019г. е отразено като диагноза „Друга абдоминална
херния с непроходимост, без гангрена“. В статуса „В ляво под пъпа оформена
херния около няколко см.същата е репонибелна и неболезнена”. Липсва
медицинска документация преди гореспоменатите изследвания и прегледи по
повод абдоминалната херния. В същото време вещо лице дава заключение, че
при постъпване в клиниката по Гръдна хирургия след ПТП, е отразено корем
- респираторно подвижен, палпаторно мек, неболезнен с физиологична чревна
перисталтика. Гръден кош- дясна гръдна половина- палпаторно болезнена,
наличие на суфузии и сугилации. От КАТ на корема /17.11.2018г./ - не се
установяват патологични промени както на вътрешните органи, така и на
меките тъкани. При тези данни вещото лице дава заключение за вероятност
по време на ПТП да е била травмирана коремната стена в незначителна
степен и впоследствие, предвид възрастта и слабостта на коремните мускули,
да се е получила въпросната абдоминална херния. Заключението от
съдебномедицинската експертиза, като компетентно изготвено и неоспорено
от страните, се кредитира изцяло.
10
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалата, продължителността на
оздравителния период /около пет месеца/ и степента на възстановяване е
относимо досежно размера на дължимото се обезщетение за репапиране на
претърпените вреди и тези обективни предпоставки са правилно преценени от
първоинстанционния съд. При съобразяване конкретния обем преживени
болки и страдания от ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен
критерий, обстоятелството, че се касае за комплексна средна телесна повреда,
наличие на проведени няколко оперативни интервенции, поставяне на
гипсова ръкавна лонгета, поставяне на металната остеосинтеза,
продължителния възстановителен период, през който пострадалата е била
зависима от чужди грижи, възрастта на ищцата към момента на инцидента –
на 68 години, прогнозите за пълно възстановяване, с оглед констатацията на
вещото лице, че няма пълно възстановяване на движенията в дясна раменна
става, което води и до негативни прогнозни последици от уврежданията,
следва да се приеме, че сумата от 40 000лв. е справедлив паричен еквивалент
на понесените от И. С. страдания, както правилно е определена и от
първоинстанционния съд /като след приспадане на изплатените от
застрахователя 10 000лв., е присъдена сумата от 30 000лв./. Тук следва да се
посочи и констатацията на вещото лице от съдебномедицинската експертиза
относно възможността появилата се впоследствие абдоминална херния също
да е последица от ПТП-то.
Следва да се посочи и не на последно място, че като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането, отражение на които са нивата
на застрахователно покритие. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий,
както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, а към момента на процесното ПТП - 10 000 000лв.
11
/преди изм. ДВ бр.101/2018г., в сила от 07.12.2018г./. При съобразяване с
конкретния обем преживени болки и страдания от ищцата, затрудненията и
неудобствата, които е претърпяла и продължава да търпи, въззивната
инстанция намира, че окръжният съд правилно е приложил
материалноправната норма – чл.52 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти в
житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и всички общи и специфични
обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата
такива. В резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани
в хода на процеса доказателства, при правилно изградено вътрешно
убеждение, е приложил материалноправната норма на чл.52 от ЗЗД. Ето защо
оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения на чл.235 ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК и чл.236 ал.2 от ГПК е
изцяло неоснователно. Окръжният съд е съобразил и анализирал по отделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и е формирал
правилни изводи за релевантните за спора факти. Именно за настоящия казус
е приложимо казаното в цитирано от жалбоподателя Решение
№3/28.01.2022г. на ВКС по т. д. №121/2021г., I т. о. „Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и
характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и
оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите.“. Ето
защо въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения решението в обжалваната му част, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство:
С оглед неоснователността на въззивната жалба се дължат разноски на
въззиваемата страна в пълен размер. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.31/, същите са в размер на 1 500лв. –
адвокатско възнаграждение, изплатено в брой съгласно договор за правна
защита и съдействие от 02.10.2023г. /л.30/. Възражението на въззивника за
прекомерност на така изплатеното адвокатско възнаграждение /съдържащо се
12
в молба вх.№7660/03.10.2023г./ е неоснователно. При обжалваемия
материален интерес от 10 000лв. минималното адвокатско възнаграждение,
съгласно чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, е 1 300лв., като адвокатското
възнаграждение от 1 500лв. не го надвишава значително, а и съдът не е
задължен да определя и присъжда минималното адвокатско възнаграждение,
предвидено в Наредбата.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №77/27.02.2023г., постановено по търг.д.
№1439/2021г. по описа на окръжен съд С.З., в обжалваната част, с която
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК **********
е осъдено да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** над сумата от 20 000лв. до
30 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените при ПТП на 16.11.2018г. телесни увреждания,
ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с
ЕИК ********** да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** разноски за
въззивното производство в размер на 1 500лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13