Р
Е Ш Е Н И Е
№ /30.07.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при
секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 15611 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „О.Б.Б.“
АД, ЕИК ***, срещу А.В.И., ЕГН **********, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
следните парични суми, произтичащи от сключен Договор за потребителски кредит
на 09.04.2013г., а именно: 5143,94 лв. –
главница; 452,08 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2016г. до
04.12.2016г.; 1023,22 лв. – наказателна лихва за периода от 28.02.2016г. до
14.08.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми.
Твърди
се следното: На 09.04.2013г. между страните е сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение. Банката е предоставила на И. кредит в
размер на 6080,00 лв. за покриване на потребителски нужди. Кредитът е изцяло
усвоен на 10.04.2013г. ГЛП е в размер на 14,95 % годишно, а ГПР е в размер на
16,77 %. Общодължимата от кредитополучателя сума,
изчислена към момента на сключване на договора е в размер на 12 801,96 лв.
Крайният срок за връщане на кредита е 28.03.2023г. Уговорено е, че при
неплащане на две погасителни вноски, кредитът става предсрочно изискуем. На
05.12.2016г., поради неплащане на 10 броя погасителни вноски по кредита,
дължими за периода от 28.02.2016г. до 04.12.2016г. банката е обявила вземането
си по кредита за предсрочно изискуемо. Уведомлението за предсрочната
изискуемост е връчено на длъжника чрез нотариална покана.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител. Излага се следното:
Нотариусът по връчването на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не е изпълнил процедурата по чл. 47, ал. 3 ГПК. Имотът, на който са
били залепени уведомленията, е бил дарен от длъжника.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
09.04.2013г., сключен между „О.б.б.“ АД и А.В.И., ищцовата страна е предоставила на кредитополучателя кредит
в размер на 6080,00 лв. Ответната страна се е задължила да ползва кредита,
съобразно уговорените условия, както и да го върне с дължимите лихви. Уговорено
е още кредитът да се издължи на 120 месечни вноски, включващи главница, лихва и
съответна част от годишна такса за управление и обслужване в размер на 99,27 лв., считано от 28.04.2013г. на
всяко 28 месечно число. Договорът е подписан от ответницата, като в
производството положеният подпис не е оспорен.
Установява се от уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост по Договор за предоставяне на потребителски кредит от
09.04.2013г., че съобщението за предсрочна изискуемост е връчено на ответницата
чрез залепване на уведомление на адрес ***. чрез нотариус ***. Видно от
изготвената справка в НБД – Население, постоянният и настоящ адрес на А.И. ***.
От заключението по допуснатата по делото ССЧЕ
се установява следното: Кредитът, отпуснат от „О.б.б.“
АД, е усвоен на
10.04.2013г. от ответницата. Сумата от 6080,00 лв. е преведена по разплащателна
сметка на И.. От дължимата главница е погасена сума от 936,06 лв., поради което
и непогасеният остатък е в размер от 5143,94 лв. , включващ 240,42
лв. падежирали главници и 4903,52 лв. непадежирали главници. Непогасената договорна лихва е в
размер на 452,08 лв., за периода от 28.02.2016г. до 29.08.2016г., като същата е
начислена само върху падежиралите задължения.
Дължимите наказателни лихви за периода от 28.02.2016г. до 14.08.2017г. са в
размер на 1023,22 лв. След завеждане на исковата молба в съда не са извършвани
плащания от длъжника.
От така
приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предвид така предявените искове ищецът следваше да установи, че с ответника
се намират в облигационни правоотношения, по силата на сключен договор за
потребителски кредит, изпълнението си по договора и надлежното уведомяване на
ответницата за настъпването на предсрочната изискуемост.
В тежест на ответника бе да
докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и всички изгодни
факти и обстоятелства, относно направените възражения.
С оглед на изложеното
безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че страните са били
в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 09.04.2013г., по силата
на който ищцовата страна е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 6080,00 лв.
От заключението на допуснатата
ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено, допълващо останалия
доказателствен материал и отговарящо напълно на
поставените въпроси се установи, че ответницата е усвоила отпуснатия кредит на
10.04.2013г. чрез нейна разплащателна сметка, като дължимите към момента на
предявяване на исковата молба суми са в размер от 5143,94 лв. – главница,
452,08 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2016г. до 29.08.2016г., и
наказателна лихва за периода от 28.02.2016г. до 14.08.2017г. в размер на
1023,22 лв.
Ответницата не успя в условията на пълно и
главно доказване да установи, че е изпълнила своето задължение по сключеният
договор за потребителски кредит и е погасила изцяло задълженията си към банката
– ищец. Единственото възражение, което процесуалният представил на И. направи
по време на процеса бе свързано с нарушение на чл. 47, ал. 3 ГПК от страна на
нотариус Стойчева при връчване на съобщението за настъпване на предсрочната
изискуемост. Чл. 47, ал. 3 ГПК урежда, че връчването се осъществява след
проверка за постоянен и настоящ адрес на адресата. От събраните по делото
доказателства се установи, че адресът, на който е било връчено съобщението до
адресата, чрез залепване на уведомление е в ***.
При връчване на исковата молба
съдът служебно изиска справка за постоянен и настоящ адрес на А.И.. От нея се
установи, че към 29.11.2018г. постоянният и настоящ адрес на И. е един и същ, а
именно *** като регистрацията на адреса
е от 07.01.2010г. Следователно при връчване на съобщението за настъпването на
предсрочна изискуемост, връчителят – нотариус е спазил
изискването на ГПК, като е залепил съобщение по реда на чл. 47 ГПК именно на
постоянния и настоящ адрес на длъжника.
С оглед на
гореизложеното предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 1476,77 лв., представляваща сторените в настоящото производство и в
предхождащото го заповедно производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.В.И.,
ЕГН **********, дължи на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, сумата от 5143,94 лв. /пет хиляди сто четиридесет и три лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща сбор от непогасени вноски за главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит на 09.04.2013г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, дължима от датата на подаване на заявлението в съда –
17.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за която има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 12028/2017г. по
описа на ВРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.В.И., ЕГН **********, дължи на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, сумата от
452,08
лв. /четиристотин петдесет и два лева и осем стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 28.02.2016г. до 04.12.2016г., дължима върху главницата от 5143,94
лв. по сключен между страните Договор
за потребителски кредит на 09.04.2013г., за която сума има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 12028/2017г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.В.И., ЕГН **********, дължи на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК ***, сумата от 1023,22 лв.
/хиляда двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
наказателна лихва за периода от 28.02.2016г. до 14.08.2017г., дължима върху
главницата от 5143,94 лв. по сключен между страните Договор за потребителски кредит на 09.04.2013г., за която сума има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер
12028/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН **********, да заплати на
О.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, сумата от 1476,77 лв., представляваща
сторените в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство
по ч.гр.д. номер 12028 по описа на ВРС за 2017г. разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................