Решение по дело №1361/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1150
Дата: 14 септември 2020 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20207040701361
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       1150                                  14. 09.2020г.                                         гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми август, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  К. Л.

прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАНД дело № 1361 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.П.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 438/25.03.2020г. по НАХД № 4264/2019г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0769-004485/18.09.2019г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че фактическата обстановка, описана в НП е неправилна и непълна. Жалбоподателят намира, че не е извършил вмененото му нарушение, поради това че липсва субективният елемент, т.е не е съзнавал допуснатото ПТП.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Не сочи доказателства.

Ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на прокуратурата на РБ поддържа становище за основателност на оспорването, счита че решението е неправилно и незаконосъобразно.

След като прецени твърденията на страната и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 19-0769-004485/18.09.2019г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4. от ЗДвП, на Г.А. е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на доказателствата съдът е приел, че административнонаказващия орган правилно е определил санкционните норми. Извел е довод, че не са налице съществени процесуални нарушения. Наложените наказания са правилно определени и справедливи. Мотивиран от гореизложеното районния съд е потвърдил НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

По делото е установено, че на 22.08.2019г., около 12:04 часа в гр. Бургас, на ул.„Генерал Владимир Вазов”, до № 8-10, в посока бензиностанция „Петрол”, жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Скания” Р 410, с peг. № СВ7923МВ, в състав от влекач и прикачено към него полуремарке „Шмитц” СЦС 24, с рег. № А1685ЕК, извършил маневра завиване в обратна посока, при която се качил на тротоара и допуснал ПТП като се ударил в рекламна табела, след което не спрял да установи последиците от ПТП и бил издирен допълнително.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие на нарушителя, който той подписал с възражението, че не е забелязал, че е извършил ПТП.

Въз основа на акта за нарушение АУАН било издадено процесното НП.

Възраженията на касатора са основателни.

         Изложените в касационната жалба оплаквания за несъответствие между установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи са основателни. От прочита на фактическото обвинение, което е за удар на рекламна табела и на сочената за нарушена разпоредба, се налага изводът за противоречие между факти и право. Липсва фактическо описание, което да може да се определи като не спазване на установеното от  чл.38, ал.1 от ЗДвП правило, а именно да се предприеме маневра завиване в обратна посока наляво от най-лява пътна лента. Както е посочено и в касационната жалба, изобщо липсва посочване от коя лента е предприета маневрата и в коя посока, за да се изведе заключение, че посоката не е наляво и маневрата не е предприета от най-лява пътна лента, при това при достатъчна ширина на пътното платно, именно с оглед правилото на чл.38, ал.3 от ЗДвП, което изисква пропускане на попътно движещите се от ляво автомобили, когато маневрата "обратен завой" се предприема от друга част на пътното платно, при недостатъчна ширина, позволяваща спазването на  чл.38, ал.1 от ЗДвП. Констатираният порок на НП е достатъчен за отмяната му, тъй като при ангажиране на административно наказателната отговорност е нарушено правото на защита на наказаното лице, която основно се гарантира от изискването на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Пълно описание на фактите, съдържащи се в хипотезата на сочената като нарушена разпоредба е абсолютно изискване за законосъобразност на наказателното постановление, защото представлява гаранция за възможността да се упражни адекватна на обвинението защита, както по правото, така и по фактите. В случая е допуснато несъответствие между фактическо и правно обвинение, за което съдът следи служебно и извършва проверка за изпълнение изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН преди да установи дали фактите, посочени в НП са част от обективната действителност т.нар., макар и не точно разглеждане по същество. Формалната проверка за законосъобразност изисква на първо място да се провери изпълнението на изискванията на чл.57 от ЗАНН, спазването на правилата за образуване и провеждане на административно наказателно производство, след което и да се извърши преценка на събраните от АНО и в хода на съдебното дирене доказателства, на които се основава обвинението и защитната теза, за да се установи обективната истина за фактите.        

Основателно е и възражението на касатора досежно наложеното му наказание за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Нормата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП дава легално определение на понятието „Пътнотранспортно произшествие“ – това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай, по делото е доказано безусловно единствено съприкосновение между автомобила, управляван от касатора и рекламната табела, посочена в НП. Настъпването на ПТП не доказано по несъмнен начин, предвид липсата на каквито и да е данни за конкретно причинени повреди и/или други материални щети, както по товарния автомобил, рекламната табела, така и по пътя, по пътно съоръжение или на товар.

За случая е съставен протокол за ПТП, но не са извършвани каквито и да е действия по документирането на евентуални повреди по автомобила и/или рекламната табела, посочена като ударена при маневрата на водача. Непосочването на конкретните материални щети от ПТП в АУАН и в НП е довело до нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в степен, нарушаваща правото на защита на наказания, защото не са ангажирани никакви доказателства, че те са настъпили от съприкосновението на автомобила на санкционираното лице с табелата, съответно – не може да се установи в какво се изразяват те.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че решението на районният съд е неправилно, поради което същото следва да се отмени, като се отмени и НП.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 438/25.03.2020 г. по НАХД № 4264/2019 по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-004485/18.09.2019г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

       

  2.