Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 13.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на деветнайсети
юни през две хиляди и двайсета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: И.ИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНГЕЛОВА в.гр.д.№143/2020г., за да се
произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.79 и чл.82 от
ЗС,във вр.с чл.124 от ГПК.
С Решение №378/18.10.2019г.,пост.по гр.д.№1166/2017г.
РС-Троян е признал на основание чл.124,ал.1
от ГПК, вр.чл.79 от ЗС за установено по отношение на ответниците Б.Ц.М. с ЕГН **********, С.С.М. с
ЕГН ********** и Б.В.С. с ЕГН **********, че ищецът М.И.Г. с ЕГН **********, е собственик по давностно владение на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 02302.170.109 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем,
нула, точка, едно, нула, девет) по КККР на с.***, общ.Троян, обл.Ловеч,
одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009г. на ИД-р на АГКК, с адрес на
поземления имот: с.***, п.к.5615 (пет, шест, едно, пет), с площ 1148 (хиляда
сто четиридесет и осем) кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - Незастроен имот за жилищни нужди, с
номер по предходен план: 109 (сто и девет), квартал 9 (девет), парцел I
(първи), при съседи: ПИ с идентификатор 02302.170.110 (нула, две, три, нула,
две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, нула); ПИ с идентификатор
02302.170.112 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка,
едно, едно, две); ПИ с идентификатор 02302.170.113 (нула, две, три, нула, две,
точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, три); ПИ с идентификатор
02302.170.831 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, осем, три,
едно); ПИ с идентификатор 02302.170.912 (нула, две, три, нула, две, точка,
едно, седем, нула, точка, девет, едно, две), придобит въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност. На
основание чл.78,ал.3 от ГПК Б.Ц.М. и С.С.М. са осъдени да заплатят на М.И.Г., направените по делото разноски в
размер на 954лв., или по 477лв./четиристотин
седемдесет и седем/ лева всеки един от тях.
Постъпила е жалба от Б.Ц.М. ***
против решението.
Обжалва го с твърдения,че е неправилно, необосновано и постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не споделя
извода на съда,че ищецът М.И.Г. е собственик на процесния недвижим имот,
придобит поради изтекла в негова полза придобивна давност.Твърди,че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено, че М.И.Г. и
неговите родители не са упражнявали явно владение върху имота. Позовава
се на разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗС,която предвижда,че правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Според легалната дефиниция на чл.68,ал.1 от ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната
практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно (да не е установено и поддържано по скрит начин) и несъмнително (да се
установи,че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене).
Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа
власт върху една вещ не може да се определи като владение.
На следващо място придобиването на имот по давност
следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което
фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои (Решение
№223/05.04.2006г. на ВКС по гр.д.№14/2006г., I ГО). Съществените признаци на
владението са два: обективен - упражняване на фактическа власт, и субективен -
намерение да се владее за себе си. Те са посочени в чл.68 ЗС. Други признаци на
владението, с които се борави в теорията и практиката, са логическо следствие
от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и
явно (Решение №276/20.11.2014г. на ВКС по гр.д.№3036/2014г., I ГО). Сочи,че
владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се
упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на
собственика да си служи с вещта (Решение №68/02.08.2013г. по гр.д.№603/2012г.
на ВКС). Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е
от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение
към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае.
Твърди,че изводът на РС-Троян, че М.И.Г. е придобил
правото на собственост върху процесния имот по давност не намира подкрепа в
показанията на разпитаните по делото свидетели. От тях се установява, че М.И.Г.
не е владял имота непрекъснато в продължение на 10 години. При разпита й в
съдебно заседание на 31.05.2019г. свидетелката Р. С. Г. заявява: „Не мога да ви
кажа кой е ограждал имота"... „За имотите тук нищо не мога да ви
кажа"... „Не знам чия е собствеността на имота, но знам, че родителите на М. ползваха имота". Свидетелката
допълва, че никога не е присъствала на разговор между въззивника и М. за имота.
Не е присъствала на разговори между родителите на М. и наследодателя на
ответниците Ц. С.. Свидетелят Б. П. Г. заявява пред РС-Троян : „Тези огради не
мога да кажа кой ги е нравил" ... „Лозите ги е посял М. преди около 7-8
години". Свидетелят заявява, че не знае на кого е имотът. Знае само, че М.
и родителите му са ползвали имота. Б. И. Г. добавя,че не знае М. да се е срещал
някога с въззивника и баща й. Свидетелката В. С. К. заявява, че не е виждала Б.М.
някога да говори е М.. Същата свидетелка дава и показания, че „Оградата е
правена от М. преди 7 години".
Заключава, че нито един от разпитаните по делото
свидетели не е дал показания,че ищецът или неговите родители са владели имота
непрекъснато в продължение на 10 години. Нито един от свидетелите не е заявил, че
ищецът е държал имота като свой собствен. Затова счита,че М.И.Г. не е владелец
на процесния имот. По отношение на него не намира приложение презумпцията,
установена от чл.69 от ЗС. Развива,че ако М.И.Г. и неговите родители са упражнявали
фактическа власт върху имота, то тази фактическа власт не е владение по смисъла
на чл.68,ал.1 и чл.79,ал.1 от ЗС. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищецът и неговите родители никога не са демонстрирали, че имат
намерение да държат имота като свой. Никога ищецът или неговите родители не са
заявявали пред нея или пред баща й,че упражняват фактическа власт за себе си. Никога ищецът и родителите му не
са отричали правата й върху процесния имот. Това твърдение се подкрепя и от приетите
по делото писмени доказателства. Доказано е,че ищецът и родителите му не са
подавали декларация по ч.т.14 от ЗМДТ по отношение на този имот. Съгласно
разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗМДТ в действалата до 01.01.2019г. нейна
редакция, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът
уведомява за това писмено в 2-мссечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти. Сочи,че от Уведомление №РД-910-(1)/29.05.2019г. на Община
Троян се установява, че ищецът М.И.Г. и неговите родители не са подавали такава
декларация за имот с идентификатор 02302.170.109 по плана на с. ***. В
разписния лист към предходния кадастрален план и сега действащ регулационен
план на с.***, одобрени със заповед № 322/29.11.1962г. баща й-Ц. П. С., е
записан като собственик на процесния имот. От Скица на поземлен имот №
15-585805-28.11.2016 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър -
гр.Ловеч, е видно че в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***,
одобрени със Заповед Р/1,-18-18/19.03.2009г.,отново баща й Ц. П. С. е вписан
като единствен собственик на ПИ с идентификатор 02302.170.109. Няма данни
ищецът да е възразявал срещу това вписване в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ***.
Счита,че от описаните по-горе доказателства се
потвърждава, че М.И.Г., И. М.Г. и Б. И. Г.
не са демонстрирали намерение за свое не на процесния имот. Фактическата власт
на ищеца и неговите родители върху процесния имот, доколкото такава е
упражнявана от тях, не е явно владение. Поради това М.И.Г. не е придобил по
давност правото на собственост върху ПИ с ид. 02302.170.109 в с. ***.
Твърди,че тя и останалите наследниците по закон на
баща й Ц. П. С., са единствените собственици на поземления имот с идентификатор
02302.170.109 по КККР на с. ***, общ.Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009г.
на Изпълнителен директор на АГКК.
Смята,че необосновано и неправилно РС-Троян е приел,
че извършваните от ищеца действия покриват състава на чл.79,ал.1 от ЗС и е придобил правото на собственост върху имота по
давност. В решението си районният съд е цитирал наложените от правната доктрина
елементи от фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС, единият от които е
демонстрирано по отношение на имота поведение на пълноправен собственик
(animus), т.е, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Прието е че ищецът трябва да е манифестирал по открит и недвусмислен начин
намерението си да свои имота като свой. В същото съдът не излага мотиви кои са
фактите, доказващи, че извършваните от ищеца действия покриват състава на
чл.79,ал.1 от ЗС. От цитираните гласни и писмени доказателства се установява,
че ищецът никога не е демонстрирал намерение да държи имота като свой. Това
обосновава извод за неправилност на решението.
Счита,че при разглеждане на делото съдът не е обсъдил
някои от писмените доказателства, които е представил,а именно Договор за наем
от 13.07.2017г.,вп.като Акт №68,т.III, per.№2677/13.07.2017г. на Нотариус Борис
Кожухаров, вписан в Служба по вписванията при РС-Троян на 13.07.2017г. под №
238 том I, дв.рег.№1904/2017г. От документа се доказва, че на 13.07.2017г.
въззивникът в качеството си на собственик и наемодател, е предоставила на
другия ответник С.С.М. за временно и възмездно ползване процесния имот. Счита,че
договорът за наем потвърждава, че тя е собственик на процесния ПИ с
идентификатор 02302.170.109 в село ***, независимо от факта, че живее в друго
населено място.
Сочи,че съдът не е обсъдил и Уведомление № РД-910-1
от 29.05.2019г. на Община Троян, от което се установява, че ищецът М.И.Г. и
неговите родители не са подавали декларация по реда на чл.14 от Закона за
местните данъци и такси относно процесния имот.
Решение №378/18.10.2019г. пост.по гр.д.№1166/2017г.
на РС-Троян е неправилно и в частта му за разноските. Въпреки,че ответници по
делото са тя, С.С.М. и Б.В.С.,*** е осъдил само нея и С.С.М. да заплатят на М.И.Г.
направените по делото разноски в размер на 954 лв., т.е. по 477лв. всеки един.
По изложените съображения моли Решение
№378/18.10.2019г. пост.по гр.д.№1166/2017 г. на РС-Троян, да се отмени като
неправилно поради нарушения на материалния закон, необоснованост и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се постанови ново с
отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски. Няма искания за
събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
от М.И. ***. Оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита обжалваното решение за законосъобразно, обосновано и правилно. Не споделя
аргументите на въззивника за атакуване на решението,изразяващи се в твърдения
за : 1)липса на уведомяване на М. за упражняване на владението му върху
процесния имот и собственическото му отношение към него; 2) неподаването на
данъчна декларация по ЗМДТ за процесния имот; 3) убеждението на жалбоподателя,
че на някои доказателства следва да се придаде извънредна доказателствена
тежест за наличие на право на собственост-вписването в разписен лист, договор
за наем и липса на декларация по чл.14 ЗМДТ.
Излага, че начинът, по който съдът е възприел и
оценил определени доказателства, не представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. РС-Троян по никакъв начин не е ограничил правата
на страните,а напротив- положил е всички усилия да бъдат събрани исканите от
тях доказателства. Отчел е наличието на договор за наем от 13.07.2017г.,
сключен между двама ответници и е обсъдил правното му значение за надлежната
пасивна легитимация,респ.за допустимостта на иска. Обяснява,че именно
поведението на ответниците го е възпрепятствало да се снабди е нотариален акт
за собственост. Възразява,че договорът за наем не е титул за собственост на
недвижим имот. Не е вярно, че
не е обсъден разписен лист от 1962г. към предходен кадастрален план. В
решението съдът правилно е отразил правното му значение,а именно,че за писването
няма конститутивно действие, не удостоверява правото на собственост на лицето,
записано като стопанин. По отношение на декларацията по чл.14 от ЗМДТ
излага,че задължението за деклариране и
заплащане на данъка възниква след признаване на правото на собственост по
надлежния ред - със съставяне на нотариален акт за собственост-чл.44,ал.3 и
чл.46,ал.1 от ЗМДТ. Данъчната основа е оценката на имуществото към момента на
издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, придобито по давност,
който подлежи на вписване. Такъв акт не е издаден, защото е налице вписан
договор за наем между ответниците и между тях е налице спор за собствеността,
предмет на настоящото дело. Счита,че няма задължение да декларира имота, преди
да му бъде издаден нотариален акт за собствеността. Преждевременното подаване
на декларация първо е невъзможно - администрацията няма да я приеме, и второ -
противоречи на закона. Фактът, че декларация не е подадена няма правно значение
тъй като не е елемент от фактическия състав на владението. В случая е налице
отрицателен факт без никаква доказателствена относимост към спора, колкото и
голямо значение да му придават ответниците. Не е налице нарушение на
съдопроизводствените правила това, че съдът не е обърнал особено внимание на
отрицателен факт извън предмета на спора.
Не споделя основният аргумент за неправилност на
решението - липсата на изрично уведомяване, с терминологията на жалбоподателя -
„манифестиране" на владението спрямо Б.М.. Счита, че жалбоподателят
неправилно и превратно тълкува закона. Обяснява,че ЗС не задължава владелеца да
предприема действия по уведомяване на предполагаемия собственик за своите фактически
действия в имота и за своите намерения. Изисква се владението да бъде явно.
Демонстрирането на намерението за своене се изразява в такива действия, които
могат да бъдат възприети от друго лице и по явен начин да показват упражняване
на собственическите правомощия единствено за себе си (така в
Реш.№455/18.09.2009г. по гр.д.№1136/2008г., ВКС, II ГО). Твърди,че по делото е
доказано, че стопанисва и подобрява имота по начин, който може да се възприеме
без никакви затруднения от всеки, който минава покрай него. Ответникът М. е
имала възможност безпрепятствено да възприеме резултатите от действията му по
стопанисване. При извършването на оглед на място е установено, че тези
насаждения и ограждения могат да се възприемат лесно и от улицата. Освен това е
житейски очевидно, че същите съществуват от години. М. не е посещавала имота,
не се е интересувала от него и не е осъществявала никаква фактическа власт
върху него, нито е предприела действия за защита на претенциите си. М. е могла
да узнае без усилие за владелческите му действия, но просто не е посещавала
имота, което се потвърждава и от показанията на всички свидетели, включително
посочените и доведени от нея. Заключава,че М. напълно се е дезинтересирала от
имота и това е доказано по делото.
Счита, че изцяло е доказал претенцията си с
доказателства за всеки елемент от състава на чл.79. ал.1 ЗС. За разлика от него
Б.М. не разполага с никакви доказателства за претендираното от нея право на
собственост - нито писмени, нито гласни. Дори доведените от нея свидетели
излагат факти, които оборват заявената от нея претенция. Затова и на основание
чл.271,ал.1 от ГПК, моли да постановите решение, с което да потвърдите
първоинстанционною решение. Моли да му се присъдят и разноските от въззивното
производство.
Отговор е постъпил и от адв.П.Я.-особен
представител на отв. Б.В.С..
Обяснява,че съдебният спор между страните се води за давностно владение върху
процесния имот. Не може да вземе отношение по спора,тъй като няма контакт с Б.С..От
материалите по делото единствено е ясно,че е бил освободен от българско
гражданство с Указ от 04.02.1994г. и по тази причина няма как да е владял имота
през последните 25 години и да участва в спора и вземе страна. Тъй като Б.С. не
е станал причина за завеждане на делото,моли да не се присъждат в негова тежест
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от С.С.М. ***,против Решение №378/18.10.2019г.,пост.по
гр.д.№1166/2017г.на РС-Троян. Обжалва решението с твърдения,че е неправилно,
необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Не споделя извода на съда,че ищецът М.И.Г. е
собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, придобит поради
изтекла в негова полза придобивна давност.Твърди,че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства е установено, че М.И.Г. и неговите родители не
са упражнявали явно владение върху имота. Излага,че съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според легалната
дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но
както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението
трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно (да не е установено и поддържано
по скрит начин) и несъмнително (да се установи,че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене). Без да се установи, че тези признаци
са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се
определи като владение.
На следващо място придобиването на имот по давност
следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което
фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои (Решение
№223/05.04.2006г. на ВКС по гр.д.№14/2006г., I ГО). Съществените признаци на
владението са два: обективен - упражняване на фактическа власт, и субективен -
намерение да се владее за себе си. Те са посочени в чл.68 ЗС. Други признаци на
владението, с които се борави в теорията и практиката, са логическо следствие
от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и
явно (Решение №276/20.11.2014г. на ВКС по гр.д.№3036/2014г., I ГО). Сочи,че
владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се
упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на
собственика да си служи с вещта (Решение №68/02.08.2013г. по гр.д.№603/2012г.
на ВКС). Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е
от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение
към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае.
Твърди,че изводът на РС-Троян,че М.И.Г. е придобил
правото на собственост върху процесния имот по давност не намира подкрепа в
показанията на разпитаните по делото свидетели. От тях се установява, че М.И.Г.
не е владял имота непрекъснато в продължение на 10 години. При разпита й в
съдебно заседание на 31.05.2019г. свидетелката Р. С. Г. заявява: „Не мога да ви
кажа кой е ограждал имота"... „За имотите тук нищо не мога да ви
кажа"... „Не знам чия е собствеността на имота, но знам, че родителите на М. ползваха имота". Свидетелят Б. П.
Г. заявява пред РС-Троян : „Тези огради не мога да кажа кой ги е нравил"
... „Лозите ги е посял М. преди около 7-8 години". Свидетелят заявява, че
не знае на кого е имотът. Знае само, че М. и родителите му са ползвали имота. Б.
И. Г. добавя,че не знае М. да се е срещал някога с въззивника и баща й.
Свидетелката В. С. К. заявява, че не е виждала Б.М. някога да говори е М..
Същата свидетелка дава и показания, че „Оградата е правена от М. преди 7
години".
Заключава, че нито един от разпитаните по делото
свидетели не е дал показания,че ищецът или неговите родители са владяли имота
непрекъснато в продължение на 10 години. Нито един от свидетелите не е
заявил,че ищецът е държал имота като свой собствен.Затова твърди,че М.И.Г. не е
владелец на процесния имот. По отношение на него не намира приложение
презумпцията, установена от чл.69 от ЗС. Счита,че ако М.И.Г. и неговите
родители са упражнявали фактическа власт върху имота, то тази фактическа власт
не е владение по смисъла на чл.68,ал.1 и чл.79,ал.1 от ЗС. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че ищецът и неговите родители никога не са
демонстрирали, че имат намерение да държат имота като свой. Доказано е,че
ищецът и родителите му не са подавали декларация по ч.т.14 от ЗМДТ по отношение
на този имот. Съгласно разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗМДТ в действалата до
01.01.2019г. нейна редакция, за новопостроените или придобитите по друг начин
имоти собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. Сочи,че от Уведомление №РД-910-(1)/29.05.2019г.
на Община Троян се установява, че ищецът М.И.Г. и неговите родители не са
подавали такава декларация за имот с идентификатор 02302.170.109 по плана на с.
***. В разписния лист към предходния кадастрален план и сега действащ
регулационен план на с.***, одобрени със заповед № 322/29.11.1962г. дядо му-Ц. П.
С., е записан като собственик на процесния имот. От Скица на поземлен имот №
15-585805-28.11.2016 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.
Ловеч, е видно че в КККР на с.***, одобрени със Заповед
Р/1,-18-18/19.03.2009г.,отново дядо му Ц. П. С. е вписан като единствен
собственик на ПИ с идентификатор 02302.170.109. Няма данни ищецът да е
възразявал срещу това вписване в кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. ***.
Счита,че от описаните по-горе доказателства се
потвърждава, че М.И.Г., И. М.Г. и Б. И. Г. не са демонстрирали намерение за
своене на процесния имот. Фактическата власт на ищеца и неговите родители върху
процесния имот, доколкото такава е упражнявана от тях, не е явно владение.
Поради това М.И.Г. не е придобил по давност правото на собственост върху ПИ с
ид. 02302.170.109 в с. ***.
Твърди,че необосновано и неправилно РС-Троян е приел,
че извършваните от ищеца действия покриват състава на чл.79, ал.1 от ЗС и е придобил правото на собственост по давност. В
решението си районният съд е цитирал наложените от правната доктрина елементи от
фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС, единият от които е демонстрирано по
отношение на имота поведение на пълноправен собственик (animus), т.е.че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът трябва да е манифестирал по един
открит и недвусмислен начин намерението си да свои имота като свой. В същото
време не са изложени мотиви кои са онези факти, доказващи, че извършваните от
ищеца действия покриват състава на чл.79,ал.1 от ЗС. От цитираните по-горе
гласни и писмени доказателства се установява, че ищецът никога не е
демонстрирал намерение да държи имота като свой. Това обосновава извод за неправилност
на решението.
Счита,че при разглеждане на делото съдът не е обсъдил
някои от писмените доказателства, които е представил,а именно Договор за наем
от 13.07.2017г. ,вп.като Акт № 68 том III per. № 2677/13.07.2017 г. на нотариус
Борис Кожухаров, вписан в Служба по вписванията при РС-Троян на 13.07.2017г.
под № 238 том I, дв.рег.№1904/2017г. От документа се доказва, че на
13.07.2017г. Б.Ц.М. в качеството си на собственик и наемодател, му е
предоставила временно и възмездно ползване процесния имот. Счита,че договорът
за наем потвърждава, че тя е собственик на процесния ПИ с идентификатор
02302.170.109 в село ***.
Счита,че съдът не е обсъдил и Уведомление № РД-910-1)
от 29.05.2019г. на Община Троян, от което се установи, че ищецът М.И.Г. и
неговите родители не са подавали декларация по реда на чл.14 от Закона за
местните данъци и такси относно процесния имот.
Решение №378/18.10.2019г. пост.по гр.д.№1166/2017г.
на РС-Троян е неправилно и в частта му за разноските. Ответници по делото са
той, Б.Ц.М. и Б.В.С.,*** е осъдил само нея и С.С.М. да заплатят на М.И.Г.
направените по делото разноски в размер на 954лв., т.е. по 477лв. всеки един от
тях.
По изложените съображения моли Решение
№378/18.10.2019г. пост.по гр.д.№1166/2017 г. на РС-Троян, да се отмени като
неправилно поради нарушения на материалния закон, необоснованост и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се постанови ново с
отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски. Няма искания за
събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
от М.И. ***. Оспорва изцяло както твърденията и правните
изводи на жалбоподателя. Излага,че анализът на изложението води до извода, че
жалбоподателят счита решението за неправилно по следните причини: липсата на
уведомяване на М. за упражняване на неговото владение върху процесния имот и
собственическото ми отношение към него; 2) неподаването на данъчна декларация
по ЗМДТ за процесния имот; 3) убеждението на жалбоподателя, че на някои
доказателства следва да се придаде извънредна доказателствена тежест за наличие
на право на собственост -вписването в разписен лист, договор за наем и липса на
декларация по чл.14 ЗМДТ.
Счита, че начинът, по който съдът е възприел и оценил
определени доказателства не представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд по никакъв начин не е
ограничил правата на страните, напротив, положени са всички усилия да бъдат
събрани всички искани от тях
доказателства. Отчетено е наличието на договор за наем от 13.07.2017г., сключен
между двама от ответниците и е обсъдено правното му значение при преценка на
надлежната пасивна легитимация, респ.на допустимостта на иска. Сочи,че именно
поведението на ответниците го възпрепятства да се снабди с нотариален акт за
собственост. Възразява,че договорът за наем не е титул за собственост на
недвижим имот. Невярно е, че не е обсъден разписен лист от 1962г. към предходен
кадастрален план. Неговото правно значение също правилно е възприето от съда в
решението - записването няма конститутивно действие, нито удостоверява правото
на собственост на лицето, записано като стопанин. По отношение на декларацията
по чл.14 от ЗМДТ сочи,че задължението за деклариране и заплащане на данъка
възниква след признаване на правото на собственост по надлежния ред - със
съставяне на нотариален акт за собственост - чл.44, ал.З и чл.46, ал.1 ЗМДТ. Данъчната
основа е оценката на имуществото към момента на издаване на акта, удостоверяващ
правото на собственост, придобито по давност, който подлежи на вписване. Такъв
акт не е издаден, защото е налице вписан договор за наем между ответниците и
между нас е налице спор за собствеността, предмет на настоящото дело. За него
не е налице задължение да декларира имота, преди да му бъде издаден нотариален
акт за собствеността. Преждевременното подаване на декларация първо е
невъзможно - администрацията няма да я приеме, и второ - противоречи на закона.
Сочи,че фактът, че декларация не е подадена няма правно значение,тъй като тя не
е елемент от фактическия състав на владението. В случая е налице отрицателен
факт без никаква доказателствена относимост към спора, колкото и голямо
значение да му придават ответниците. Не е налице нарушение на
съдопроизводствените правила това, че съдът не е обърнал особено внимание на
отрицателен факт извън предмета на спора.
Основен аргумент за неправилност на решението е
липсата на изрично уведомяване, с терминологията на жалбоподателя -
„манифестиране" на владението спрямо Б.М.. Счита,че жалбоподателят
неправилно и превратно тълкува закона. Законът за собствеността не задължава
владелеца да предприема действия по уведомяване на предполагаемия собственик за
своите фактически действия в имота и за своите намерения. Изисква се владението
да бъде явно. Демонстрирането на намерението за своене се изразява в такива
действия, които могат да бъдат възприети от друго лице и по явен начин да показват
упражняване на собственическите правомощия единствено за себе си (така и
Реш.№455/18.09.2009г. по гр.д.№1136/2008г., ВКС, II ГО). По делото е доказано,
че стопанисва и подобрява имота по начин, който може да се възприеме без
никакви затруднения от всеки, който минава покрай него. Ответникът М. е имала
възможност безпрепятствено да възприеме резултатите от действията ми по
стопанисване. При извършването на оглед на място се установи, че тези
насаждения и ограждения могат да се възприемат лесно и от улицата. Освен това е
житейски очевидно, че същите съществуват от години. М. не е посещавала имота,
не се е интересувала от него и не е осъществявала никаква фактическа власт
върху него, нито е предприела действия за защита на претенциите си. М. е могла
да узнае без усилие за владелческите му действия, но просто не е посещавала
имота, което се потвърждава и от показанията на всички свидетели, включително
посочените и доведени от нея. М. напълно се е дезинтересирала от имота и това е
доказано по делото.
Счита, че изцяло е доказал претенцията си с
доказателства за всеки елемент от състава на чл.79. ал.1 ЗС. Б.М. не разполага
с никакви доказателства за претендираното от нея право на собственост - нито
писмени, нито гласни. Дори доведените от нея свидетели излагат факти, които
оборват заявената от нея претенция.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1
от ГПК моли да постановите решение, с което се потвърди първоинстанционното
решение. Моли да му се присъдят разноските от
въззивното производство.
В съдебно
заседание страните не се явяват лично,представляват се от пълномощниците
им,които представят писмени защити.
От събраните по делото
доказателства- приложените по гр.д.1166/2017г. на РС-Троян, преценени поотделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство
съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице.
Въззивните жалби са подадени е в срок и от легитимирани лица. Отговарят на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът ги прие за
редовни. Своевременно са постъпили отговорите на въззивната жалба и следва да
се приемат.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда
на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По
същество.
Спорният имот представлява поземлен имот с
идентификатор 02302.170.109 по КККР на с.***,Ловешка област, одобрени със
Заповед РД-18-18/19.03.2009г. на ИД-р на АГКК, с адрес на поземления имот: с.***,
п.к.5615, с площ 1148кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - Незастроен имот за жилищни нужди, с
номер по предходен план: 109, квартал 9, парцел I, при съседи: ПИ с
идентификатор 02302.170.110; ПИ с идентификатор 02302.170.112; ПИ с
идентификатор 02302.170.113; ПИ с идентификатор 02302.170.831; ПИ с
идентификатор 02302.170.912.Приложена е Скица №15-562451-10.11.2017г.СГКК-Ловеч,
в която е отразено,че по предходен план
имотът отговаря на имот 109, кв.9,п. І. Като собственик на имота е вписан Ц. П.
С., който е наследодател на ответниците-баща на Б. М. и дядо на отв.Б.В.С.. Не се спори от
страните,че отв.С.С.М. е син на Б.М.. Представен е Договор за наем от
13.07.2017г.,с който Б.М. е отдала на С.М. под наем поземлени имоти,между които
и процесният ПИ с идентификатор 02302.170.109 по КККР на с.***,Лов.област.Договорът
е сключен за срок от 10 години и е вписан в Службата по вписванията при
РС-Троян. Полагането на подписите на страните е удостоверено от Нотариус с
рег.№ 337 в НК с район на действие РС-Троян.
От приложените от ищеца удостоверения за наследници
се установява, че негови родители са И. М.Г.-***,поч.на 31.10.2005г. и Б. И. Г.-б.ж.на
с.***, Лов.област,поч.на 10.06.2014г. Не се спори,че съседният на процесния
имот-ПИ с идентификатор 02302.170.112 по КККР на с.***,Лов.област, е
собственост на ищеца.
Ответниците представят копие от предходен кадастрален
план и сега действащ рег.план, одобрени със Заповед №322/29.11.1962г. за имот
пл.номер 109, попадащ в парцел 1-109 и II-112, в квартал 9. Представят и копие
от разписен лист към предходния кад.план и сега действащ рег.план, одобрени със
Заповед №322/29.11.1962г. за имот пл.номер 109, попадащ
в парцел 1-109 и II-112, в квартал 9.В него за имот 109 е вписано,че
представлява овощна градина, собственост на Ц. П. С.,притежавана по наследство,
съответстващ на п.І в кв.9. Вижда се,че
за имот 112 е вписан като собственик И. М.Г.,притежаван по наследство и
представляващ п.ІІ в кв.9,отразен като двор. Представено е и Удостоверение
за идентичност на поземлен имот №Уд-ТСУ-КР-76/21.02.2018г.от Община Троян,с
което е удостоверено,че 02302.170.109 е идентичен на ПИ с кад.№109,по предходния кадастрален
план,одобрен със Заповед №322/29.11.1962г.,попадащ в п. І-109 и ІІ-112,в кв.9
по сега действащия регулационен план на селото,одобрен със Заповед
№322/29.11.1962г.
С писмо с изх.№РД-910/24.04.2019г. е отговорила,че М.И.Г. има две партиди за имоти в с.***,но са в п.ІІ в кв.9 Наследодателите му И. М.Г. и Б. И. Г.
не са декларирали процесния имот.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза
на в.л.инж.К.Костадинов, който след проверка потвърждава идентичността на имота
с имот с пл.№109,попадащ в п.І и п.ІІ,в кв.9 по стария кадастрален план и
действащият регулационен план(приети със Заповед №322/29.11.1962г.). След
изслушване на свидетелите на извършения от съда оглед на имота,вещото лице е
изготвило комбинирана скица на
имота,съгласно описанието на свидетелите,което съвпада с отразяване на имота в
действащата кадастрална карта (ПИ с 02302.170.109). В скицата са отразени и
п.І-109 и п.ІІ-112,в кв.9, съгласно действащия
регулационен план на селото. При представяне на експертизата експертът пояснява,че
югоизточната част на имота-така,както е установена на място, следва
регулационната граница (по права линия). Допуска,че в кадастралната карта е
допусната грешка при нанасяне на тази граница като заемаща и част от съседния п.ІІІ-113.
Съдът приема заключението на експерта,като
компетентно и обективно и гради изводите си на него.
Страните са ангажирали свидетели за потвърждаване на заявената
позиция по спора.
Свидетелите на ищеца потвърждават установяването на
владение на М.Г.,а преди това и на
родителите му върху спорния имот. Единни са в твърдението си,че това владение е
било установено още от родителите му –св.Р.С.Г.- „...Този имот го работеха родителите на М.Г., познавам родителите на М.Г.,тъй като живея срещу тях.…От
1997г. от както съм тук, знам, че го работят имота…След като починаха
родителите му, той започна да работи имота, когато си идва…Тези лози М. ги е
сял, не мога да кажа коя година,тъй като живея на друго място. Знам,че пръчките
са донесени от чужбина…Не знам чия собственост е имотът,но знам,че родителите
на М. го ползваха..“. Свидетелят познава
ответницата и сестра й,но сочи,че не са живял в селото. Свидетелят Б.И.Г.
сочи,че живее с. *** от три години, „…но постоянно съм тук от 30 години, тъй
като гледам животни….“. Знае, че ищецът и родителите му са работили имота „..от
20-30 години…Сега мястото се обработва от М..”. Сочи,че „…Тези дървета ги е сял
М.. Лозите ги е посял М., преди около 7-8 години. Когато М. си е тук се
занимава постоянно с имота.…”. Категоричен е, че „..Никой друг не съм виждал да
обработва имота тук, освен родителите на М.…“. Ищецът не му е споделял някой да
му е оспорвал,че работи мястото.
Свидетелят не познава Б.М., баща й, С.М. и Б.С.. Не знае друг да е ползвал имота. Свидетелят В.С.К.
помни имота от 1971г.,като сочи,че
имотът е обработван от родителите на ищеца.- „…Имаше и пътека, по която се
минаваше и продължава нагоре към къщата. Сееха се картофи, тикви, царевица.
Имаше и дървета. На М. родителите сееха
до там, където сега е лозето, до средата
и стига до телта/мрежата. Имаше стари сливи. Оградата е правена от М. преди 7
години. Оградата е останала така, а М. само е подновил старите дървени колове с
нови бетонни колове….“. обяснява,че и след смъртта на родителите му е продължил
да обработва- „….подхвана и работи мястото- коси, оре, не съм идвала да гледам
какво точно прави, но и зет му също идва да му помага….“. Свидетелката е
категорична,че никой друг не е идвал да работи мястото.Разказва,че отв.С.М. е
идвал преди 2-3 години,дал й визитка и поискал да предадат на ищеца да му се
обади. След това М. отново продължил да ползва имота.
Свидетелите на ответниците са единни в
твърдението си,че спорното място е собственост на наследодателя им и че е
отдавано за ползване на различни лица,вкл.и от ТКЗС. Свидетелят Б.И.Ч. твърди,че
наследодателят на ответниците дядо Ц. е дал имота да го ползва нейният
дядо.Твърди,че са отглеждали картофи,сливи и това до смъртта на дядо й-1989г.
Твърди,че е имало уговорка между наследодателите имотът да бъде подарен на
нейния дядо,поради което се свързала с отв.Б.М. да разбере ще получи ли
местото.”Тя ми каза да проверя как стоят нещата.Аз отидох в ПК и кадастъра,от
където ми отговориха,че мястото се води на Ц. П. Г.,бащата на Б. и че трябва да
се оформи парцел,като се вземе от съседния. След това аз се отказах да се
занимавам..”. След време свидетелят минала покрай местото, видяла,че има посято
лозе,а после разбрала че М. го е насадил.Категорична е,че „..родителите на М.
ги помня, но те не са имали претенции към имота, както и защо ние го работим.
Те не са идвали тука и не са спорили, защо го работим, тъй като знаеха, че
имота е на дядо Ц.….“. Знае, че Б.М. е
израснала в с.***, след това е живяла в А. и после в София. Знае, че „…С.М. ***.
Тяхната къща е стара, почти беше пропаднала. Идваха си само да чистят около
къщата….“. Свидетелят М.М.Л. познава Б.М. и родителите й. Знае, че имотът
е на родителите на Б. „…Собсдтвеник на имота е бил дядо Ц.,бащата на Б..След
това през 1957г. стана ТКЗС и знам,че баба В. и дядо И. - бабата и дядото на св.Б.И.
Ч., работеха мястото. Но дали им е дадено като роднини да го ползват или по
друг повод, не знам точно….След това другата Б.М. – майката на М.Г. работеха
мястото..“. Свидетелят не знае да е имало спорове за мястото, не знае някой да
е давал мястото на М. да го ползва. Потвърждава,че в имота има лозе на не
повече от 4 години. От селото е излязла на 15.16 години.Твърди,че до скоро
мястото е било обрасло,а сега е изчистено. Свидетелят М.Д.Г. познава
ответниците и наследодателя им. Твърди,че имотът винаги е бил на дядо Ц. и
докато е бил жив никоя не му е оспорвал. Обяснява,че имотът е ползван за лично
ползване чрез ТКЗС от различни лица,дори и той го е ползвал.. Обяснява,че „..Не
си спомням назад във времето какво е било мястото,защото не ме е
интересувало,но последните няколко години пустееше.До преди 5 или 7,10 години
различни хора ползваха мястото по време на ТКЗС..”. Свидетелят не е виждал Б.М. да идва в мястото,със сестра
й не са живели в селото,тъй като имали вече семейства,но идвали да помагат на
родителите си..
Съдът приема показанията на свидетелите като
ясни и непосредствени. Единни са по отношение факта на ползване на имота от
ищеца и наличието на насаждения. Противоречията в обясненията им са по
отношение продължителността на владението и дали е упражнявано единствено от
ищеца,или и от ответниците. Това
разминаване е разбираемо с оглед ангажирането им от отделните страни. Съмнение
в обективността на обясненията на св.Б.И.Ч. внася споделеното за съществувал и
от нея интерес и претенция да ползва имота-тезата,че семейството й е
обработвало мястото до 1989г. Съдът преценява обясненията им по реда на чл.172
от ГПК,като ги съпоставя с останалите доказателства.
При така
установената фактическа обстановка въззивният състав прави следните изводи:
Съдът е
сезиран с претенция по чл.79 от ЗС,във вр.с чл.124 от ГПК. Ищецът твърди,че е придобил процесния имот
въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Като начало на
упражняваното владение сочи 1975г., когато в имота се установили родителите
му,а след смъртта им (2005г. и 2014г.) владението продължил и той. Твърди, че
от тогава не е прекъсвал владението върху имота и никой не се е противопоставял
на действията му.
Ответниците
оспорват тезата на ищеца и твърдят,че не са преставали да владеят, да ползват
имота и не са загубили собствеността върху него на основание чл.79 от ЗС.
Съдът,като
съобрази доказателствата по делото,намира,че ищецът доказва по категоричен начин осъществяването
на соченото придобивно основание. Известно е, че за да възникне правото на
собственост въз основа на този оригинерен способ, е нужно ищецът да е завладял
имота за себе си, да го е упражнявал трайно, явно, необезпокоявано, да го е манифестирал
пред действителния собственик, като упражняването на фактическата власт да е
продължило поне 10г.
В случая от
ангажираните доказателства се установява,че ищецът,а преди това и родителите
му, са установили владение върху спорния имот. Съседен е на техен собствен и от
дълги години се ползва от семейството. Доказа се,че са поставили,а ищецът и
подновил ограда на имота, през годините са създали,а ищецът и поддържал и
подновявал трайни насаждения- лозе и
овощни дървета. Вложенията им в имота са с траен характер, с постоянна
грижа, с явни и видими следи. Продължителния
период и обема на тези действия обосновават извод за трайност на намеренията им
да своят имота.
На следващо
място фактическата си власт са демонстрирали явно и с публични действия. От
обясненията на свидетелите стана ясно,че
са знаели от години, че именно ищецът обработва мястото. Въпреки
това никой не е оспорил фактическата им
власт. Липсва противопоставяне най-вече от ответниците. Свидетелите –както на
ищеца, така и на ответниците, не споделят Б.М. да е идвала в селото, да е
изразявала несъгласие с установеното от
друго лице владение,да е оспорвала по някакъв начин действията му. В
случай,че са възприемали имота за наследствен и както твърдят са държали на
собствеността, логично е след като са установили,че е завладян от друг,да
реагират. Никой от свидетелите не сочи такива обстоятелства,не се установява и
от писмените доказателства по делото. Или-налице е явно и необезпокоявано
владение върху спорния имот.
Няма данни и
ответниците да са демонстрирали и отстоявали правата си на собственици на имота.
Макар в разписния лист от 1962г. имотът
да е бил записан като собствен на наследодателя им-Ц. П. С., то от тогава никой
от наследниците му не е предприел действия по легитимиране на актуалния статут
на имота. Разбира се-това не е условие за запазване на собствеността и
бездействието им не погасява правата им, но е показателно за дезинтересирането
на наследниците към тази земя. Въпреки провежданите реформи в собствеността,
ответниците не са предприели действия за легитимиране на имота като тяхна
собственост. Известно е,че само по себе си вписването в разписната книга, без
да е подкрепено с доказателства,не е достатъчно и при оспорване не би могло да
легитимира с категоричност лицата като собственици.
Сключването
на Договора за наем от 13.07.2017г. може единствено да служи като индикация за
евентуални собственически права,но е известно,че като облигационно отношение не
води до установяване и прехвърляне на право на собственост. Освен това се е
показателно,че много скоро след сключване на договора-на 29.11.2017г.,е
предявен настоящият иск,с категорично заявление от ищеца за придобиване на
имота по давност.
Не може да се
сподели като аргумент за оборване на
придобивната давност тезата на ответниците,че ищецът и наследодателите му не са
декларирали имота,тъй като подобно задължение биха имали едва след
легитимирането им като собственици,а това е предмет на настоящето производство.
По изложените
съображения съставът напълно споделя извода на РС-Троян за доказване по
категоричен начин на упражнявано от ищеца и родителите му от 1975г.,а
самостоятелно от 2014г. - трайно, явно, необезпокоявано владение върху спорния
имот, в резултат на което и на основание чл.79,във вр.с чл.82 от ЗС го е
придобил по силата на упражнявано давностно владение.
При съобразяване
констатациите на СТЕ за наличие на изискваните от размери на имота и възможност
да бъде обособен в самостоятелен парцел,е изпълнено и изискването на
чл.200,ал.1 от ЗУТ за придобиване на имота на заявеното основание.
Решението е
правилно и в частта за разноските,които съдът е възложил на ответниците Б.М. и С.М..
По изложените
съображения съставът намира,че обжалваното Решение №378/18.10.2019г.,пост.по
гр.д.№1166/2017г.на РС-Троян,е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло.
По
разноските
С оглед
изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на направените разноски. Пред въззивната инстанция е
представен списък по чл.80 от ГПК с посочен разход за адвокатски хонорар в
размер на 400лв.,с отбелязване в приложения договор,че е реално изплатен. От
възизваемите се направи възражение за прекомерност на хонорара,което съдът
намира за неоснователно,тъй като тази сума е в границите на минималния
адвокатски хонорар,съгласно чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004г.на ВАС. Така въззивниците
следва да се осъдят да заплатят на въззиваемия сумата 400лв.-разноски за
настоящето производство.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен
съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
378/18.10.2019г., пост.по гр.д.№1166/2017г. на РС-Троян, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Б.Ц.М. с ЕГН ********** и С.С.М. с ЕГН **********, да заплатят на М.И.Г. с ЕГН **********, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща
разноски по в.гр.д.№143/2020г.на ОС-Ловеч.
Решението може да се обжалва пред ВКС при
наличие на предпоставките на чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, в 1-месечен срок от
уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.