Р Е Ш
Е Н И Е №157
гр.Видин , 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в
публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета
година , в състав:
Председател:Нина Николова
при секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова гр.дело № 2861 по описа за 2018г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Искът
е с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1
от ЗЗД.
Предявен е от „Ф.И.А.” ЕООД
със седалище гр. София срещу В. В. Т. , ЕГН: ********** и адрес *** , като
поръчител, и В.П.П. с ЕГН: ********** и адрес *** като кредитополучател, иск за установяване
солидарно задължение на ответниците към ищеца за сума в размер 9 248.00 лева, представляващи част от главница по
Договор за паричен заем № 81400КР-АА-4102/19.03.2008г., сключен между втория
ответник и ЦКБ със срок на погасяване 19.03.2018г. Вземанията по същия, с
договор за цесия от 29.09.2012г. са прехвърлени на ищеца, за което длъжниците
са уведомени от цедента. В останалата част до размера
от 13 398.00 лева, посочен в Определение от 09.11.2018г. по
ч.гр.д.№2309/2018г. на ВРС, във вр. със Заповед
№1852-РЗ/19.09.2018г. по ч.гр.д.№2309/2018г на ВРС ищецът е заявил, че се
отказва от претенцията.
Твърди се, че между страните е
сключен договор за кредит , по силата на който ищецът е предоставил на
ответника В.П. П. паричен заем за лични нужди в размер
31 000.00 лева, усвоена по банкова сметка, ***и уговорени падеж на
погасителните вноски и размер на същите в погасителен план, и краен срок за
погасяване 19.03.2018г. С договор за
цесия от 29.09.2012г. вземанията по договора са прехвърлени на ищеца, като
длъжниците са уведомени от цедента с обратни
разписки, получени надлежно.След получаване на уведомлението за цесия се
твърди, че ответникът В. П.П. е извършила частични плащания. Образувано е ч.гр.д. № 2309/2018г на ВРС , по което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Исковата
молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на
ответниците, от които в срока по същия текст са подали
отговор . В.П.П. излага , че ищецът, на основание същия договор за
кредит е предявил и втори иск, по който
е образувано гр.д.№ 828/2019г.на ВРС.Твърди се,
че по двете дела се претендира сума ,много по голяма от общия размер на
вземането, съгласно погасителния план. Твърди се, че цесията не е съобщена на
длъжниците по надлежния ред. Сочи се, и че същата продължава да извършва
плащания по договора. Прави се възражение срещу размера на юрисконсултското
възнаграждение. В. Т. сочи същите
обстоятелства. Прави възражение по чл.147 , ал.1 ЗЗД, както и за изтекла
погасителна давност за периода преди 06.09.2016г.Излага се , че ищецът е
начислявал два пъти договорна лихва за периода 28.09.2012г. до 12.09.2013г.
Възразява се и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Видинският
районен съд, като взе предвид
твърденията и доводите на страните на страните и събраните в
производството доказателства, намира за установено следното:
Не се
спори, че с Договор за паричен заем № 81400КР-АА-4102/19.03.2008г., сключен
между В.П.П. с ЕГН: ********** и ЦКБ АД
, в качеството на кредитополучател, и В. В. Т. ,ЕГН: ********** като
поръчител и А.Н.З. , ЕГН: **********
като поръчител, страните са уговорили, че банката предоставя на ответницата П. потребителски кредит в размер на 31 000
лева, усвоен еднократно и в пълен размер по картова разплащателна сметка, който
последната се задължава да върне до 19.03.2018г. Размерът на погасителните
вноски и падежите са посочени в погасителен план, неразделна част от
договора. С Анекс №1 от 22.04.2010г.
Вземанията
по същия, с договор за цесия от 29.09.2012г. са прехвърлени на ищеца, за което
длъжниците са уведомени от цедента. Видно от известия
за доставяне ответникът П. е получила
известието на 12.11.2014г., а Т. – на 09.11.2012г.
С
Определение от 09.11.2018г. по ч.гр.д.№2309/2018г. на ВРС, във вр. със Заповед №1852-РЗ/19.09.2018г. по ч.гр.д.№2309/2018г
на ВРС съдът е обезсилил заповедта за сумата над 13 398.00 лева.
С молба на ищеца е уточнена исковата претенция
до сумата 9 248.00 лева част от
главницата по договора, в останалата част Заповед №1852-РЗ/19.09.2018г. по
ч.гр.д.№2309/2018г на ВРС е обезсилена с определение от 03.10.2019г.
Открито
е производство по чл.193 ГПК относно автентичността на подписите на получател
върху известията за доставяне от 12.11.2014г., и
09.11.2012г.
По
делото е назначена съдебно икономическа експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните, прието е по делото , и съдът го кредитира, като обективно
и компетентно изготвено.Видно от същото , сумата от 31 000 лева е
постъпила по сметка с IBAN *** В.П.П. на 19.03.2008г.Към
датата на цесията погасената главница по
дълга е 5 250.24 лева. След датата на цесията, в периода 29.02.2012г. до
19.11.2018г. , когато е подадена исковата молба, В.П. не е погасявана главница
по кредита.Към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение - 05.09.2018г., размерът на непогасената
главница е 26 871.50 лева. В периода до изготвяне на заключението на
вещото лице не е погасявана главница по кредита.
Видно
от заключението на назначената съдебно-графическа експертиза, което също не е
оспорено от страните, прието е по делото , и съдът го кредитира като обективно
и компетентно изготвено, изследвани са в оригинал двете оспорени известия за
доставяне, с които ответниците са уведомени за извършената цесия. Вещото лице е
заключило, че подписът, положен срещу реквизит Подпис на получателя , в
Известие з адоставяне с баркод
ИД PS 3700 00С1YY 0 с име на
получател В. В. Т. не е изпълнен от лицето В. В. Т.. Подписът, положен срещу
реквизит Подпис на получателя , в Известие за доставяне с баркод
ИД PS 1040 027К 0 D с име на получател
В.П.П. най-вероятно е изпълнен от лицето В.П.П..По отношение на
последната ,в съдебно заседание вещото лице допълва, че свободните образци са
от 2013 до 2018г. , в който период има положени подписи, които тотално се
различават от този положени в известието , има и такива , които са сходни и
идентични със спорния подпис.Когато е полагало подписите е действало
импулсивно, те са хаотично положени. Оспорването ,по отношение на Известие
за доставяне с баркод ИД PS
1040 027К 0 D не е доказано, а по отношение на Известие за доставяне с баркод ИД PS 3700 00С1YY
0 следва да се признае, че документът е неистински, като не установява връчване
на адресата на отразените в документа книжа.
С оглед на изложеното и при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното: Съгласно чл. 99,
ал.4 от
ЗЗД , прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лице и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Във времето практиката на ВКС по
отношение на начина на уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал.4 ЗЗД търпи
развитие и промяна. Като константна се наложи практиката на Върховния
касационен съд, съгласно която уведомяването за извършената цесия може да се
прави от новия кредитор,
който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване
може да стане и с връчване на исковата молба за отговор, към която искова молба
е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД. В този смисъл са решения № 3 от
16.04.2014 год.
по гр.д.1711 / 2013 година на ВКС ,
Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№
12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, в които се приема , че уведомление, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска , на основание чл. 235 ал.3 ГПК.
Възраженията на ответниците , поради горното са
неоснователни.
По отношение на
възражението на В. В. Т. по чл.147 ЗЗД за отпадане отговорността на поръчителя
по отношение на целия дълг. Същият текст постановява, че поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в
случаите, когато поръчителят изрично е
ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. В настоящия
случай падежът на задължението е бил 19.03.2018г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е подадено на 05.09.2018г., в
шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД, срещу длъжника и срещу поръчителите, поради
което възражението е неоснователно.
Възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на вноските/ в частта на главницата/ преди
06.09.2016г. е неоснователно. Процесното земане , за претендираната
главница по договора за кредит, не е периодично плащане, тъй като касае
договорно задължение за кредит /заем/, които се погасяват с изтичането на
общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Това, че в договора и погасителния
план към него е уговорено главницата да се заплаща на равни месечни вноски с
определен падеж, не прави тези вземания периодични плащания, в който смисъл е и
трайната съдебна практика.
Останалите възражения, направени в
производството касаят непредявени задължения за лихви
и други производства , и не следва да бъдат разглеждани.
С
оглед изложеното , съдът приема, че искът е основателен и доказан до
претендирания размер. Установи се , че двете ответници са се задължили - едната
като кредитополучател, другата като поръчител, срокът на договора е изтекъл,
задълженията за главница, непогасени към датата на
предявяване на заявление по чл.410 ГПК 05.09.2018г е в размер на 26 871.50 лева
С оглед изхода на делото
на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2309/18г. на ВРС за
ДТ в размер 284.96 лева и 65.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В исковото направените разноски са за ДТ 84.96 лева и за
възнаграждение на вещо лице за СИЕ 100.00 лева, и юрисконсултско възнаграждение
в размер 300.00 лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА,
че Известие за доставяне с баркод ИД PS
3700 00С1YY 0 с име на получател В. В. Т. е неистински документ.
ПРИЗНАВА,
че оспорването на Известие за доставяне с баркод ИД PS
1040 027К 0 D с име на получател В.П.П. , не е доказано.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. Т. , ЕГН: ********** и адрес *** Здравков
9 и В.П.П. с ЕГН: **********, и адрес ***, вземането на „Ф.И.А.” ЕООД със седалище ***, ЕИК *** срещу солидарните длъжници В. В. Т. , ЕГН: **********,
като поръчител, и В.П.П. с ЕГН: **********
като кредитополучател, в размер 9 248.00 лева,
представляваща част от главница по
Договор за паричен заем № 81400КР-АА-4102/19.03.2008г., сключен между В.П.П.
и ЦКБ АД.
ОСЪЖДА В. В. Т. , ЕГН: ********** и адрес *** Здравков
9 и В.П.П. с ЕГН: **********, и адрес ***, да заплатят разделно и по равно на „Ф.И.А.” ЕООД със седалище ***, ЕИК ***, разноски в размер ДТ в
размер 284.96 лева и 65.00 лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№
2309/2018г. ВРС , както и в исковото за ДТ 84.96 лева, възнаграждение на вещо лице 100.00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред ВОС по реда на въззивното
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: