№ 726
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20231100106802 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ от И. Б. Н. /ищец/ срещу „ЗД Б.И.“ АД /ответник/ за заплащане на сумата 40000.00
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания от травматично увреждане, причинено при ПТП на 07.01.2023г. в гр.София,
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Сузуки
Вагон Р“ с рег.№ ******* застрахован към датата на събитието по договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност (ГО) с ответника, ведно със
законната лихва от 03.02.2023г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 07.01.2023г. е претърпяла ПТП като пътник на предна
седалка в л.а. „Сузуки Вагон Р“ с рег.№ ******* водачът на който, движейки се по ул.
„Околовръстен път“ в гр.София, с посока от бул. „Самоковско шосе“ към „бул.
„Ал.Малинов“, в нарушение на правилата за движение по пътищата, преминал на
червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на ул. „Околовръстен път“ и
ул. „Бизнес Парк София“ и причинил удар с л.а. „Пежо 206“ с рег.№ КН *******,
който потеглил на кръстовището на разрешен сигнал за завой наляво. Посочва, че в
резултат на удара получила фрактури на ребра в ляво от пето до десето вкл., фрактура
на лява медиална и латерална стена на максиларния синус, оток в областта на двете
коленни стави, охлузна рана на предна повърхност на дясна патела, кръвонасядане в
областта на проксимална дясна подбедрица и дясно коляно, скъсен ляв плеврален
излив на косто-диафрагмалните синуси. Пояснява, че след произшествието била
транспортирана в УМБАЛ „Св.Анна“ АД, където било проведено консервативно
лечение и изписана с препоръка за постелен режим. Твърди, че след инцидента търпяла
интензивни болки и страдания, свързани с уврежданията на гръдния кош, главата и
колената, като трудно поемала въздух, не можела да се движи, нито да спи спокойно,
1
не можела да се обслужва самостоятелно, поради което разчитала на близките си за
ежедневните си нужди. Поддържа, че състоянието й се отразило негативно на
психиката й, тъй като страдала от нарушен сън, главоболие, световъртеж, била с
понижено настроение, изпитвала тревожност, нарушения на паметта и била със
затруднена концентрация. Пояснява, че отговорност да обезщети вредите й носи
деликвента, а по силата на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със „ЗД Б.И.“ АД, тази отговорност се носела от ответника, към когото е
предявила извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение на
03.02.2023г., по която няма произнасяне. Предвид изложеното, предявява иск срещу
застрахователя в посочения по-горе размер.
Ответникът не оспорва, че е страна по валиден договор за застраховка ГО за л.а.
„Сузуки Вагон Р“ с рег. № ******* към датата на твърдяното събитие. Оспорва
механизма на ПТП. Счита, че не са изяснени релевантните обстоятелства за възникване
отговорността на застрахования водач, като посочва, че е възможно същият да е
навлязъл на разрешен сигнал на светофара, но да не е могъл да се изтегли
своевременно от кръстовището по обективни причини, както и че при такава ситуация
именно водачът на л.а. „Пежо 206“ е следвало да изчака освобождаване на
кръстовището преди на навлезе в него. Навежда евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата с твърдение, че е пътувала без
предпазен колан. При условията на евентуалност оспорва размера на търсено
обезщетение като завишен.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Констативен протокол № К – 9, изготвен от дежурен ПТП при
ОПП – СДВР за настъпило на 07.01.2023г. около 08.30 ч. ПТП в гр.София, на
кръстовище на ул. „Околовръстен път“ с ул. „Бизнес Парк София“, при което водачът
на л.а. „Сузуки Вагон Р“ с рег.№ ******* движейки се по ул. „Околовръстен път“ с
посока от бул. „Самоковско шосе“ към „бул. „Ал.Малинов“, преминал на
кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, при което
ударил предприелият маневра за завиване на ляво на разрешен сигнал на светофара л.а.
„Пежо 206“ с рег. № КН *******. Отразено е в протокола, че пострадал при
произшествието е бил пътник от л.а. „Сузуки Вагон Р“, който е бил транспортиран по
спешност в болнично заведение с работна диагноза за получени счупвания на ребра в
ляво. Отразени са водачите на участващите в инцидента автомобили и уврежданията на
превозните средства, както и активните им застраховки по сключени договори за
задължителна застраховка ГО.
Приета е изготвена от УМБАЛ „Св.Анна“ АД – София епикриза, видно от която
получените от ищцата телесни увреждания са наложили хоспитализация за периода от
07.01.2023г. до 12.01.2023г., като е било проведено консервативно лечение на
установените фрактури на ребра в ляво – от пето до десето вкл., както и на охлузвания
и натъртвания в областта на двете колена и фрактурата на предна и латерална
синусоидална стена. Пострадалата е била освободена от болничното заведение с
2
предписание за продължаване на лечението в домашни условия.
Приета е покана от пострадалата до „ЗД Б.И.“ АД за обезщетяване на
неимуществените вреди от нанесените й при произшествието травматични
увреждания, поради виновното и противоправно поведение на застрахования
деликвент. Претенцията е била заявена на 03.02.2023г. Няма данни за произнасяне по
нея от страна на застрахователното дружество, вкл. за отправяне на искане до молителя
за представяне на допълнителни документи.
Спорен е механизма на произшествието, евентуално размера на търсено
обезщетение с оглед причинените увреждания, възстановителния процес и наведеното
от страна на ответника евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата с твърдение, че е пътувала без предпазен колан.
За изясняване на спорните обстоятелства е приет заверен от ОПП на СДВР
препис от съставените при произшествието документи, обосновали съставянето на
АУАН на водача на л.а. „Сузуки Вагон Р“ и издаването на наказателно постановление
за установено нарушение от страна на този водач на правилата за движение по
пътищата и конкретно на чл.6, т.1 от ЗДвП, задължаваща лицата, управляващи ППС, да
съобразяват поведението си със светлинните сигнали за регулиране на движението.
Посоченото нарушение се изразява в навлизане в кръстовище от страна на водача М. Н.
Л. на червен сигнал на светофарната уредба. Няма данни постановлението, с което е
наложено административно наказание на водача да е било обжалвано, нито се твърдят
такива обстоятелства.
При разпит на свидетеля М. Н. Л. се изясни, че при приближаване на светофара
на процесното кръстовище същата, като водач на л.а. „Сузуки Вагон Р“, е възприела
забранителния сигнал на светофара, но въпреки това е продължила движението си по
направление направо, тъй като считала, че ако предприеме маневра спиране не би било
възможно да спре преди кръстовището, т.е. ще навлезе в него. Видно от показанията и
от проведеното на 30.01.2024г. заседание пътната настилка е била мокра, което я
мотивирало да премине през кръстовището на забранителен сигнал, за да не би при
задействане на спирачната уредба на автомобила да причини завъртане на превозното
средство и загуба на контрол над него.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която, след
запознаване с материалите по делото, е обосновал извод, че механизмът на
произшествие е именно посоченият в констативния протокол за ПТП такъв. Съгласно
заключението, водачът на л.а. „Сузуки Вагон Р“ не е предприел спиране на
кръстовището на ул. „Околовръстен път“ и ул. „Бизнес Парк София“ и е преминал през
кръстовището на червен сигнал, което е причина за настъпилия с л.а. „Пежо 206“ удар,
който автомобил от своя страна е маневрирал за завой наляво при зелен сигнал на
светофара. Посочено е в заключението, че механизмът се извлича от описаните в
3
протокола увреждания по двата автомобила, сочещи на кос челен удар за увреждащото
МПС и удар в предна дясна част за увреденото МПС. Ето защо, е прието, че причината
за удара се дължи на субективните действия на застрахования при ответника водач,
който, въпреки възприетия забранителен сигнал на светофарната уредба, е предприел
преминаване през кръстовището. В този смисъл, дадените свидетелски показания не се
възприемат изцяло от вещото лице, което сочи, че описаният от водача Л. механизъм
не кореспондира с вредите по двата автомобила, поради което показанията й в тази
част не могат да се считат за достоверни.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която е извел
категоричен извод, че описаните в епикризата увреждания ищцата е получила при
процесния инцидент и същите се изразяват в лицева травма с кръвонасядане в областта
на лява орбита и счупване на предна и странична стена на ляв горночелюстен синус;
закрита гръдно-коремна травма със счупване на ребра в ляво от пето до десето вкл. и
излив в лява половина на плевралната кухина; травма на опорно-двигателния апарат,
изразяваща се в контузия на двете колена, както и анемичен синдром. Вещото лице е
приело, че травмите са резултат от удара, като увредата на колената е резултат от
притискането им в бордното табло, на лицето – от удар във вътрешността на
автомобила, а на ребрата – от поставения предпазен колан. Изводът се потвърждава и
от приетата комплексна съдебно-медицинска автотехническа експертизата, по която
вещите лица са обосновали извод, че с оглед характера и мястото на травматичните
увреждания ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан, което се
обосновава и с факта, че при липса на такъв пътникът е следвало да удари главата си в
предното стъкло, което не се е случило (така при изслушване на вещите лица в открито
заседание).
За установяване на търпените болки и страдания е изслушан водача на
увреждащото МПС М. Л., която е дъщеря на пострадалата ищца и която съобщава, че
непосредствено след удара майки й била транспортирана до болница, където била
приета за лечение, тъй като имала счупени ребра и охлузени до подуване колена, а след
изписването й провеждала постелен режим за възстановяване от травмите с полагане
на грижи от страна на внучката й, с която живеела в едно жилище. Свидетелят е
посочил, че често е наглеждала майка си, тъй като били съседи, и установила, че тя
била тревожна, раздразнителна, уплашена след удара, изпитвала силни болки през
първите седмици, поради счупване на ребрата, тъй като това й пречило на дишането,
трудно се придвижвала и била обслужвана за ежедневните си нужди от внучката.
Съобщава, че и до днес се страхува от автомобили и не е възстановена изцяло, тъй като
движението в колената й е затруднено, а челюстта – изкривена.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави
следните правни изводи:
4
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви съдебна претенция
срещу застрахователя на деликвента, само ако застрахователят не е платил в срока по
чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане
за заплащане на обезщетение за причинените от застрахователното събитие
неимуществени вреди от 03.02.2023г., адресирано до ответника в качеството му на
страна по валиден към датата на събитието договор ГО за увреждащото МПС. До
изтичане на трите месеца застрахователят не е определи обезщетение, което е дало
основание на пострадалата да предяви съдебна претенция и същата се явява допустима.
По основателността на претенцията
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на
застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и размера на
причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от
произшествието.
От приетите доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като в нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП е преминал през урегулирано със светофар кръстовище на забранителен сигнал,
макар да е бил длъжен, да е могъл и да е възприел реално, че сигналът е червен.
Задължение на водачите е при избиране на скоростта си на движение тя да им дава
възможност да намалят, съответно да спрат при нужда, т.е. грижа на водача на л.а.
„Сузуки Вагон Р“ е било при приближаване към кръстовище да избере скорост на
движение, която да позволи спиране при забранителен сигнал. В този смисъл,
показанията на водача, че решил да продължи, тъй като при спиране е можел да се
завърти, заради мокра пътна настилка, не е оневиняващо. От друга страна, няма данни
водачът на увреденото МПС – л.а. „Пежо 206“, да е предприел маневрата си за
завиване наляво след като е възприел навлизането на л.а. „Сузуки Вагон Р“ в
кръстовището, поради което е следвало да намали и да спре, за да избегне удара, а щом
не е направил така – е съпричинил вредата. Напротив, видно от дадените сведения по
административно-наказателната преписка, маневрата на увреденото МПС вече е
5
започнала, когато увреждащото превозно средство е навлязло в кръстовището на
червен сигнал и е причинил удар.
Доказа се, че в пряка причинно-следствена връзка с произшествието са
настъпилите за ищцата телесни увреждания, наложили хоспитализирането й за
провеждане на консервативно лечение на получените фрактури. Установи се, че
възстановителният процес е отнел около два месеца и половина, като през първите 2-3
седмици болките са били интензивни, поради което е следвало да приема
обезболяващи, а същевременно и да бъде подпомагана от грижи на близки, доколкото
характера на уврежданията е довел до ограничаване на движенията и нарушения в
ежедневния ритъм.
Не се доказа съпричиняващо действие или бездействие от страна на
пострадалата. Твърденията, че е пътувала без обезопасителен колан се опровергаха от
вещите лица по КСМАТЕ, които именно с оглед характера на травмите са приели, че
същите произтичат от поставения правилно колан, тъй като се касае за счупване на
ребра в ляво, където коланът придържа тялото, както и за лека травма на главата,
поради задържането на тялото към седалката, тъй като в противен случай травмата би
била по-тежка, доколкото при липса на колан, тялото на пътника би следвало да се
удари в предното стъкло на автомобила.
Предвид изложеното, исковата претенция, като основателна, следва да се уважи.
Налице са предпоставките за обезвреда при непозволено увреждане и не се спори
съществуването на валиден договор за задължителна застраховка ГО за деликвента, по
силата на която ответникът се явява задължен да репарира вредите.
Относно размера на дължимо обезщетение:
Изхождайки от доказателствата по делото и принципите, изведени в ППВС №
4/1968г. относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреждания, съдът намира, че следва да присъди
обезщетение на ищцата в размер на 30000.00 лева, като за горницата до търсените
40000.00 лева искът следва да се отхвърли. При определяне на този размер съдът
съобрази, че пострадалата е била на 77 г.; че в резултат на удара е следвало да бъде
хоспитализирана за овладяване на състоянието й; че при удара е получила счупвания
на ребра и на горночелюстен синус, чието лечение е консервативно и предполага
покой, като невъзможността за обездвижване налага пострадалата да търпи интензивни
болки в първите 2-3 седмици и то болки, които са свързани с движението на гръдния
кош при дишане, което не подлежи на минимализиране и контрол; че с оглед
ограниченията в движенията се е нуждаела от чужда помощ; че възстановяването й
отнело около два месеца и половина, през които е приемала медикаменти за болка.
6
Обезщетението се присъжда ведно със законната лихва от 03.02.2023г., а
съображенията за това са следните:
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент.
Съгласно Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. Разрешението е дадено с оглед
разбирането, че пострадалия е длъжен съгласно чл.380 КЗ да отправи първо претенция
до застрахователя и ако той откаже плащане в тримесечен срок, вкл. мълчаливо, то за
него се поражда правото на иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок по чл.496
КЗ е такъв, след изтичането на който искът на пострадалия пред съда се явява
допустим, но не е срок за отложено плащане на претенцията. Това обосновава извод,
че застрахователят е изпаднал в забава, считано от 03.02.2023г., когато ищцата е
предявила претенцията си за покриване на неимуществените вреди от събитието, след
който момент застрахователят отговаря за собствената си забава.
Не е налице основание за освобождаване на ответника от задължението да
покрие лихвата, тъй като не се установява такова поведение на ищеца, което да
оправдава признаване на кредиторова забава. Застрахователят не се е произнесъл по
претенцията в указания от КЗ срок.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се
разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разходи по водене на делото, тъй като е бил освободен от
внасянето им по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.
К. Д., с когото ищцата е сключила договор за правна помощ и съдействие при
условията на чл.38 ЗА, в който смисъл е представения по делото договор – л.96.
Дължимото за осъщественото безплатно процесуално представителство
възнаграждение съгласно НМРАВ възлиза на 3850.00 лева, от които в тежест на
ответника се възлагат 2887.50 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Направени са разходи от бюджета на съда в размер на 900.00 лева –
възнаграждения на вещи лица. От тях ответникът следва да заплати на Софийския
градски съд 675.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция. Ответникът
7
следва да заплати и сумата от 1200.00 лева – държавна такса по уважения иск.
Разноските на ответника са 5050.00 лева, от които 400.00 лева депозити за вещи
лица и 4650.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение. От тях в тежест на
ищцата се възлагат 1262.50 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция,
като възлагането на този разход е с оглед правилото, че макар освободен от разноски
по делото, ищецът винаги е задължен за разноските на насрещната страна.
Направени са разходи от ответника в размер на 50.00 лева за призоваване на
свидетел, който свидетел е бил доведен от насрещната страна, поради което депозитът
не е бил усвоен. Същият подлежи на връщане.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, да заплати на И. Б. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „******* *******, (чрез адвокат К. Д.), сумата от 30000.00 (тридесет
хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
07.01.2023г. в гр.София, причинено виновно от водача на застрахования при ответника
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Сузуки Вагон
Р“ с рег.№ ******* ведно със законната лихва от 03.02.2023г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен
размер от 40000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗД Б.И.“ АД,
ЕИК *******, да заплати на адвокат К. Д., с адрес: гр.София, ул. „******* *******,
сумата 2887.50 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на ищеца И. Б. Н..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на Софийския градски съд сумата 1200.00 лева държавна такса по делото,
както и сумата 675.00 лева – разноски по делото за вещи лица.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, И. Б. Н., ЕГН **********, да заплати
на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата 1262.50 лева – разноски по делото.
ВЪЗСТАНОВЯВА на ответника „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата от 50.00
лева – неразходван депозит по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9