№ 204
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100511103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.05.2021 г. по гр.д. № 48471/2020 г., СРС, IIІ ГО, 140 с-в
е признал за установено, че „Б.Е.Е.‘ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София,
ул. „*******, ет. 2 дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София.
ж.к. „*******“, ул. „******* *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г„ вр. чл. 99 ЗЗД
сумата в размер на 400 евро, ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до
погасяването, представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа
полет № BGH5533 от Бургас до Нюкасъл, на дата 11.08.2019 г., което вземане
е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 02.04.2020 г., за която
сума в производството по ч.гр.д. № 25365/2020 г. по описа на CPC, III ГО, 140
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2020 г.
Осъдил е „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, ет. 2,
да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София. ж.к. „*******“,
ул. „******* *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 650
лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от
иска.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25109698/29.06.2021г.
от ответника „Б.Е.Е.‘ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „************** представлявано от управителя
Я.С.И., чрез пълномощника по делото юрисконпснулт Н.М. с мотиви,
изложени в нея, които могат да бъдат обобщени в две групи.
Първата е, че съдът не е взел предвид липсата на доказателства за
статус на пътник на въззиваемия/ищец, като по този начин е пренебрегнал
1
приложимото материално право, а именно Регламент/ЕО/ № 261/2004 г., в
който ясно са очертани изискванията за приложимост на Регламента. Член 3,
алинея 2 изрично посочва, че Регламентът се прилага, в случай на потвърдена
резервация и в случай, че ищецът по иск за парично обезщетение се е явил на
гише за чек-ин в указания от превозвача час, с което е реализирал правото си
на въздушен превоз, т.е. е предобил статут на пътник. Тежестта на доказване
на горепосочените изисквания е изцяло върху ищеца, а в конкретния случай
това не е доказано.
Втората група е липса на доказателсво за условията и обхвата на
договора за туристически услуги между въззиваемия и неговия туроператор.
Това доказателство, което може да бъде предоставено единствено от
въззиваемия/ищец, като тежестта на доказване на спорните обстоятелства
следва да бъде върху него. Твърди се, че е невъзможно е да бъде установено
дали процесният полет не е част от мултимодално пътуване, организирано от
туроператора и предоставено като пакетна услуга на въззиваемия, при която
хипотеза, съгласно посочените от въззивника в отговора ни искова молба
разпоредби на т. 2.2.5. от Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейската комисия, Регламент (ЕО) № 261/2004 не следва да
се прилага по отношение на разглеждания спор. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е пренебрегнал горепосочените
разпоредби на т. 2.2.5. от Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейската комисия, които са задължителни, прилагат се като
част от Регламента и са с характера на приложимо право по настоящия спор.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемото дружество „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София. ж.к. „*******“, ул. „******* *******,
представлявано от Т. М., чрез пълномощника адвокат Е.А., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“Л. ******* оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски за адвокатски хонорар в размер на 360 лв.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
2
правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004
г., вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „К.“ ЕООД, твърди, че по силата на договор за цесия от
04.02.2020 г. е придобил вземане на К.Х. спрямо ответното дружество -
„Б.Е.Е.“ ООД. Сочи, че между К.Х. и „Б.Е.Е.“ ООД е бил налице договор за
превоз, като К.Х. е закупила самолетен билет за полет от Бургас до Нюкасъл
на 11.08.2019 г. Кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с
повече от 3 часа закъснение. Вследствие посоченото неизпълнение на
договора за превоз, К.Х. има право на неустойка в размер на 400 евро,
съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е
бил с разстояние над 1500 км. Посоченото вземане е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия от 04.02.2020 г., като длъжникът е уведомен на
29.04.2020 г. В производството по ч.гр.д. № 25365/2020 г. по описа на CPC, III
ГО, 140 състав, в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за посочената сума, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
ответникът е възразил. Ето защо, ищецът предявява иск за установяване
дължимостта на сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснял полет от Бургас до Нюкасъл на 11.08.2019 г.
Ответникът „Б.Е.Е.“ ООД е оспорил иска с твърдението, че между него
и К.Х. не е бил налице договор за превоз от Бургас до Нюкасъл на 11.08.2019
г., че не е бил уведомен надлежно за извършената цесия, въз основа на която
ищецът претендира заплащането на неустойка, както и че полетът да е
закъснял. Моли искът да бъде отхвърлен.
По делото е приложено ч.гр.д. № 25365 по описа на Софийски районен
съд за 2020 г., от което се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2020 г. за
вземането, предмет на настоящето производство, че съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2020 г., че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
поради което с разпореждане от 18.08.2020 г. заповедният съд е дал указания
на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
От правна страна:
3
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на
полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия
въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. - 400 евро за всички
полети от 1500 км. до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело №
С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците
на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така
че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО №
261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време
е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след предварителното планираното от
въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
За основателност на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. в тежест на ищеца е
да докаже, че: между К.Х. и ответника е налице сключен договор за превоз за
полет на 11.08.2019 г. от Бургас до Нюкасъл, че кацането на самолета,
извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение, поради
което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на
ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., предвид факта, че
процесният полет с разстояние над 1500 км. е закъснял с повече от 3 часа, че
вземането на К.Х. е придобито от ищеца по силата на договор за цесия, което
прехвърляне е съобщено от цедента (К.Х.) на ответника.
Съдът е приел като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответното дружество е изпълнило полет на 11.08.2019 г.
от Бургас до Нюкасъл, който е с разстояние над 1500 км.
Видно от самотелен билет от 31.07.2019 г., между К.Х. и „Б.Е.Е.“ ООД е
налице сключен договор за превоз за полет на „Б.Е.Е.“ ООД от Бургас до
Нюкасъл, на дата 11.08.2019г. Съгласно приложена към исковата молба
бордна карта, К.Х. е била пътник в самолета, изпълняващ процесния полет.
Фактът, че К.Х. е била пътник в самолета, се установява и на основание чл.
161 ГПК, тъй като ответното дружество не е представило информация за това
обстоятелство, въпреки че по реда на чл. 190 ГПК е било задължено и
предупредено, че при неизпълнение съдът ще приеме на доказано, че К.Х. е
била пътник в самолета, изпълняващ процесния полет. Отново на основание
чл. 161 ГПК по делото съдът е приел, че процесният полет на 11.08.2019 г. от
Бургас до Нюкасъл е закъснял с повече от три часа, тъй като ответното
дружество не е представило данни за часа на кацане на самолета, изпълняващ
полета, за което е било задължено на основание чл. 190 ГПК и е било
предупредено, че при неизпълнение съдът ще приеме на доказано по делото
посоченото обстоятелство.
Във възивната жалба жалбоподателят твърди, че ищецът не е доказал
качеството пътник. Както бе посочено по-горе, по делото е представено
доказателство за закупен самолетен билет. Освен това, на жалбоподателя е
била предоставена възможност да представи информация дали пътникът е
4
бил на борда на процесния полет с указанието, че ако не изпълни
задължението си да предостави информацията, съдът ще приеме за доказано,
че К.Х. е била пътник в самолета. Жалбоподателят оспорва явяването на
пътника на гишето на летището за регистрация, което се установява най-често
с бордна карта. По този въпрос има задължителна практика на Съда на ЕС, с
която категорично се дава решение по поставения въпрос. В своето
Определение по дело С-756/18 от 24.10.2019 Съдът на ЕС постановява, че
„не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент
обезщетение единствено поради това че в рамките па претенцията си за
обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти,
че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не
бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет,
което националната юрисдикция следва да провери.” Следва да се пояснят
мотивите, с които определението е постановено. Съдът разглежда
предпоставките за обосноваване на право на обезщетение по Регламент
261/2004, като посочва, че при положение че са достигнали крайния пункт на
пристигане със закъснение от три или повече часа, посочените пътници имат
право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004,
без да трябва за тази цел да представят бордовите си карти или други
документи, удостоверяващи тяхното представяне в определения срок на
гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод се подкрепя от целта,
посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на високо
равнище на защита на пътниците. Така пътниците, които са претърпели
голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото
си на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното
положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да
докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на
гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички
случаи са били превозени. Съдът завършва с аргумента, че положението би
било различно само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че
обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени
посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да
провери. От цитираната задължителна съдебна практика на СЕС става ясно,
че в тежест на авиопревозвача е да докаже, че пътникът не е бил на борда на
съответния полет, поради което постановеното първоинстанционно решение е
правилно и в съответствие с българското и европейското право.
Втората защитна теза на жалбоподателя е, че е налице мултимодално
пътуване, с което обосновава неприложимост на Регламент 261/2004. Това
твърдение е въведено за пръв път във въззивната жалба, като в
първоинстанционното производство ответникът не твърди наличие на
мултимодално пътуване, нито в отговора на искова молба, нито в
допълнението към него, нито в първото по делото заседание. Освен това не са
направени каквито и да е доказателствени искания за установяване на такова
мултимодално пътуване. Позовава се т .2.2.5. от Тълкувателните насоки за
5
Регламент 261/2004. Цитираната разпоредба гласи: Мултимодалните
пътувания, включващи повече от един вид транспорт в рамките на единен
договор за превоз, не са обхванати от регламента. Допълнителна информация
по този въпрос се съдържа в Раздел 6. Посочената разпоредба не разпределя
по какъвто и да е начин доказателствена тежест на пътника за установяване
на наличието на мултимодално пътуване.
Изводът е, че по делото се установява, че К.Х. е имала потвърдена
резервация и е била пътник на процесния полет на „Б.Е.Е.“ ООД от Бургас до
Нюкасъл на дата 11.08.2019 г., че процесният полет е с разстояние над 1500
км., че същият е изпълнен с повече от три часа закъснение, поради което и на
основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. пътникът К.Х. има
право на обезщетение в размер на 400 евро.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция,
въззивникът/ответник следва да заплати на въззиваемия/ищец направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.05.2021 г. по гр.д. № 48471/2020г. на
СРС, IIІ ГО, 140 с-в.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.‘ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „************** представлявано от управителя
Я.С.И., чрез пълномощника по делото юрисконпснулт Н.М. да заплати на
„К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София.
ж.к. „*******“, ул. „******* *******, представлявано от Т. М., чрез
пълномощника адвокат Е.А., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Л. *******
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7