О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №1326
гр.Бургас
, 22.06.2021г.
Административен съд
гр. Бургас , четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното
от съдия Радикова административно дело № 957 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба, подадена от Г.С.Л., чрез адв. Ст.К., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-000384 от 18.02.2021г., издадена
от началник група към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“.
Със заповедта на Г.Л. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП- изземване на
свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни
точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
С молба, подадена на 21.06.2021г.,
жалбоподателят иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта. Аргументира се с вероятността от
изпълнението да претърпи трудно поправими вреди.
Твърди, че е управител и едноличен
собственик на капитала на „Л.“ЕООД, ЕИК *********, с основен предмет на
дейност- търговия с промишлени стоки и „Вермона Турс“ ЕООД, ЕИК *********, с
основен предмет на дейност- туристически услуги и че за осъществяване на
дейността на дружествата, му се налага ежедневно пътуване от гр.Бургас до
гр.Приморско. Счита, че лишаването му от право да управлява МПС ще доведе до
сериозни финансови последици за него, защото към момента е принуден да се
придвижва с градски и таксиметров транспорт. Това създава пречки за търговската
му дейност и води до трупане на множество разходи.
Заявява, че не бива да се подценява
и обстоятелството, че вече близо година и половина държавата се намира в
постоянна пандемична обстановка, обявена е извънредна обстановка, която се мени
динамично. Самият той е на възраст над
60 години, което го поставя в рисковата група, определена от здравните власти.
Във всеки един момент може да възникне необходимост от придвижване с автомобил,
поради влошаване на състоянието му, или на състоянието на членове на неговото
семейство, което да изисква незабавно откарване до болнично заведение.
Искането за спиране на изпълнението
е процесуално допустимо.
Направено е от лице, което оспорва
законосъобразността на акта в предвидения от закона срок, като негов адресат.
Разгледано по същество е основателно
по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП.
Според чл. 172, ал. 6 от същия
закон, жалбата не спира изпълнението и́.
Това законодателно разрешение е в
отклонение от общия принцип, установен с разпоредбата на чл. 166, ал.1 от АПК.
Ал.4 на текста обаче предвижда, че допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда
при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК (доколкото специални предпоставки за
спиране не са регламентирани в ЗДвП), когато не е предвидена изрична забрана за
съдебен контрол, както е в случая.
Тогава, когато законът допуска
предварително изпълнение на административни актове от определен вид, е презумирано наличието на една или повече от
следните предпоставките: необходимост от осигуряване на живота или здравето на
гражданите, защита на особено важни държавни или
обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда – чл. 60, ал. 1 от АПК.
Следователно, условие
за спиране на предварителното изпълнение на заповед, издадена на осн. чл. 171, т.4 от ЗДвП, е наличието на такова засягане на интереса на
жалбоподателя, което да е противопоставимо на защитения от законодателя,
интерес.
В тежест на жалбоподателя е да
докаже наличието за него на предпоставки за спиране, тъй като законодателят е
приел, с оборима презумпция наличието им за обществото, като е допуснал
предварителното изпълнение на конкретния административен акт.
Съдът намира, че в случая жалбоподателят
доказва противопоставим свой интерес на този, защитен с презумпция от закона-
възможност за настъпване на значителни вреди.
Л. е собственик и управител на
две търговски дружества, осъществяването на дейността на които, е свързано с
необходимостта от непрекъснато предвижване не само в рамките на едно населено
място, но и между различни населени места. Лишаването от право да управлява МПС
значително ограничава възможността за ефективно реализиране на дейността, което
без съмнение би могло да причини трудно поправима вреда- загуба на клиенти, забавено
изпълнение на договорни задължения, невъзможност за ефективно и оперативно организиране дейността на
дружествата.
С оглед изложеното, съдът
намира, че са налице предпоставки за
спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, поради което и на
основание чл. 166, ал. 3 от АПК,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000384
от 18.02.2021г., издадена от началник група към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна
полиция“, с която на Г.С.Л. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.4 от ЗДвП- изземване на свидетелство за управление на водач на МПС,
на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд на Република България, в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: