Р Е Ш Е Н И Е № 18
Гр.Сливен, 11.04.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на дванадесети март, през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря
Соня В., като разгледа докладваното от съдията т.дело № 39 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК
и цена- 68 959.39лева.
В исковата молба ищецът твърди,че по ч.гр.д № 4081/2017г. на СлРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу И.В.В. в качеството му на кредитополучател за
упоменатите в заповедта суми,включващи : 62 570.05 лева - главница по
Договор за банков кредит № TR70798689 от
07.11.2007 г., Анекс № 1от 10.12.2014 г. и Анекс № 2 от 09.06.2016 г.; 11.91 лева - договорена /възнаградителна/ лихва по договора
за кредит и анексите за периода от 31.05.2017 г.; 85.54 лева - лихва за
гратисен период по договора за кредит и анексите за периода от 27.11.2016 г. до
31.05.2017 г.; 1 061.80 лева - лихва върху просрочена главница по договора за
кредит и анексите за периода от 27.11.2016 г. до 27.08.2017 г.; 23.99 лева -
неустойка за просрочена лихва за гратисен период по договора за кредит и
анексите за периода от 27.11.2016 г. до 27.08.2017 г.; 3 257.19 лева -
просрочена лихва по договора за кредит и анексите за периода от 27.12.2016 г.
до 31.05.2017 г.; 0.29 лева - неустойка за просрочена лихва по договора за
кредит и анексите за периода от 31.05.2017 г. до 27.08.2017 г.; 1 548.62 лева -
неустойка за просрочена главница по договора за кредит и анексите за периода от
27.11.2016 г. до 27.08.2017 г..
Твърди, че в срока по чл. 414 ГПК
длъжникът подал възражение срещу вземането по заповедта, а заповедния съд им
указал да предявят иск относно вземането си, поради което и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, банката като кредитор имала правен интерес
от установяване съществуването на вземането спрямо длъжника.
Твърди, че на 07.11.2007г., банката сключила с ответника договор за банков кредит, съгласно който банката му предоставила
ипотечен кредит в размер на
75 000лв, с краен срок на погасяване 27.10.2032г. В чл. 4 и чл.11 от
договора уредили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се
дължали от кредитополучателя., в т.ч. такси и комисионни. След сключване на
договора страните подписали два анекса- на 10.12.2014 и 09.06.2016г, с които
преуреждали вида, размера и начина на изчисляване на лихвата и лихвените периоди.
Твърди, че за периода
27.11.2016г.-27.05.2017г. ответникът имал седем изцяло неплатени вноски по
дължимата главница в срока на стабилизационния период по чл.9.2 от анекс №2. За
същия период имал и седем изцяло неплатени вноски по дължима лихва за гратисен
период. За същия период ответникът дължал на банката и лихва върху просрочена
главница на основание чл. 4., от анекс
№2, неустойка за просрочена главница на основание чл. 11 вр. с чл.5.8 от
договора и неустойка върху просрочена лихва за гратисен период по чл. 11 вр. с
чл. 5.8 от договора.
Поради неизпълнение на анекс
№2/09.06.2016г, били начислени възнаградителна лихва и неустойка за просрочена
лихва, за същия период в размери 11.91лв.
и 0.29лв.
Твърди, че на основание чл. 17.1 от
анекс №2, банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 31.05.2017г,, за
което уведомила длъжника чрез покана за доброволно плащане.
Моли
за постановяване на съдебно решение, с което
се признае за установено, че банката има вземане срещу ответника в
размер на сумите: 1/ 62 570.05 лв
- главница по договор за банков кредит ипотека № ТР 70798689
от 07.11.2007 и анексите към него; 2/ 11.91
лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 31.05.2015 до
27.08.2017г.;3/ 485.54 лв. - лихва за гратисен
период, за периода от 27.11.2016 г. до 31.05.2017 г; 4/ 1061.80 лв. - лихва върху просрочена главница за периода
27.11.2016г.-27.08.2017г.; 5/ 23.99 лв -
неустойка за просрочена лихва за гратисен период 27.12.2016г.-31.05.2017г.;
6/ 3257.19 лв. - просрочена лихва за периода
27.12.2016г.-31.05.2017г ;7/ 0.29 лв. - неустойка за просрочена лихва за
периода 31.05.2017г.-27.08.2017г.; 8/1548.62
лв. - неустойка за просрочена главница за периода
27.11.2016г.-27.08.2017г.
Претендира разноските по делото, вкл.по
заповедното производство.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.367 ГПК, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен.
Счита иска за недопустим, тъй като
през м. януари 2018г. получил уведомление, че на 04.12.2017г. банката
прехвърлила всички свои вземания и права по процесния договор на трето лице.
Затова счита, че по предявения от банката иск,същата няма активна процесуална
легитимация.
Твърди, че съгласно приложение № 1 към договора за банков кредит,
било подписано съгласие, по силата на което П.Ч. /покойната съпруга на
ответника/ получила уведомление за
сключена застраховка „Живот“ при условията на групова застраховка „ Живот“
между „БулБанк“ АД и ЗАД „Булстрад ДСК – Живот“ АД за сметка и в полза на
„Булбанк“ АД и се запознала и дала
съгласие с условията по него.
Твърди, че ЗАД,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е правоприемник на ЗАД „Булстрад ДСК - Живот„
АД, със седалище ******, ЕИК ********* . Поради настъпилата на 03.06.2015г
смърт на П.Ч., за която кредиторът бил
своевременно уведомен, същият следвало да задейства клаузите на сключената
застраховка „Живот“ и да погаси изцяло дължимите суми - главница и лихви по
поетото от нея и от съпруга й И.В. задължение по договора за банков кредит. Тъй
като банката-кредитор не сторила това по нейна вина, счита задължението за
недействително и недължимо, а предявените искове - неоснователни и недоказани.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че вземането
е погасено с изтичане на 5годишна давност, която е започнала да тече от датата на сключване на договора, а вземането за
лихви е погасено с изтичане на
Твърди, че не е бил уведомен за
обявената от банката предсрочна изискуемост на договора за кредит.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира
за разноски по делото.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба.
В нея ищецът твърди, че действително е
продал на трето лице вземането си, но то е друго вземане, различно от
процесното и по друг контракт, по който ответникът имал качество на поръчител.
Но дори да било прехвърлено процесното вземане, по силата на чл. 226 ал.1 ГПК,
при прехвърляне на спорното право, делото следва своя ход между първоначалните
страни. Тъй като искът бил предявен като
продължение на проведено заповедно производство, инициирано от банката,
производството следвало да продължи между същите страни.
По отношение на договора за застраховка
живот, сключен с ЗАД „Булстрад ДСК Живот“, счита, че ответникът не е представил
доказателства за наличието му, условията, при които е сключен, срока на
действие. Затова не можело да се каже, дали този договор е бил валиден към
датата на смъртта на П.Ч., какви са правата и задълженията по този договор,
какви рискове покрива и пр.
Счита
за неоснователно възражението за изтекла давност, като твърди, че тя тече не от
момента на сключване на договора, а от момента на изискуемостта на вземането,
като в случая това била датата 27.11.2016г., която била първата забава на
длъжника. С иницииране на принудително събиране на вземането, на 28.08.2017г
давността се прекъсвала.
Ответникът не е подал допълнителен отговор в срока по чл.373 ГПК.
С
определение от 05.10.2018г., съдът се е произнесъл по доказателствените искания
на страните и е конституирал ЗЕАД„Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ като
трето лице -помагач на ответника.
В с.з. банката -ищец се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Претендира за разноски и представя списък с
разноските по чл. 80 ГПК.
В с.з. ответникът, ред. призован, не се явява.
Представлява от се от процесуален представител, който поддържа отговора на
исковата молба. Твърди, че съпругата на кредитополучателя е била съдлъжник по
договора за банков кредит и е подписала уведомление, че желае да бъде
застрахована, като между нея и застрахователя била сключена групова застраховка
“Живот“. Поради настъпване на застрахователното събитие- смърт на съпругата,
застрахователят трябвало да погаси половината от дължимата сума по договора за
кредит, затова счита, че иска следва да бъде уважен само до размер на половината
от дължимата сума по кредита. Претендира разноски за адв. възнаграждение.
Представя писмени бележки, в които се позовава на чл.4 от груповата
застраховка“Живот“, сключена между банката и „ЗАД „Булстрад Живот“АД, откъдето
било видно, че съпругата на ищеца отговаряла на изискванията на т.1,2,3 и 4 и
попадала в обхвата на разпоредбата на чл.5, който гласял, че при кредити до
75 000лв, кредитополучателите, отговарящи на условията по предходните
алинеи, се приемали за автоматично застраховани. Тъй като покойната съпруга на
ищеца подписала съгласие за
застраховане- образец 1 още при подписване на договора за банков кредит, това я
правело автоматично застрахована съгласно условията на застрахователния
договор. След нейната смърт, банката следвало да изиска от застрахователя да
покрие половината от дължимата сума по договора за банков кредит, а задължението на ищеца към банката следва да
бъде редуцирано наполовина, до размер на сумата
34 383.36лв, което щяло да доведе до намаляване размера на
следващите месечни вноски по кредита. Тъй като това не било сторено, ищецът
изпаднал в невъзможност да плаща вноските по кредита, който бил обявен за
предсрочно изискуем, а имота му- изнесен на публична продан.
В с.з. третото лице- помагач не изпраща законен или упълномощен
представител. В писмено становище по делото, депозирано чрез пълномощник, твърди, че ответникът няма
права, произтичащи от застрахователен
договор, сключен със застрахователя, които да упражни спрямо него. Видно било
от договора за банков кредит, че И.В. е
кредитополучател, а съпругата му П.Ч.– солидарен длъжник.
Твърди, че нямало данни тези две
лица да са били застраховани по
застраховка на кредитополучателя по чл.
199 КЗ/отм/, действащ към момента на сключване на договора за кредит.
Не оспорва наличието на договор за
групова застраховка “Живот“ на получателите
на ипотечни кредити, сключен на 01.05.2004г между банката и ЗАД “Булстрад ДСК-
Живот“АД, но не всеки длъжник по ипотечен кредит ставал автоматично застраховано
лице по силата на застрахователния договор. Оспорва твърдението на ответника за
възникнало застрахователно
правоотношение между застрахователя и починалия солидарен длъжник, тъй
като изявлението под формата на съгласие
не означавало наличие на застрахователен договор, за който се предвиждала писмена
форма за действителност. Моли в мотивите на съдебния акт да бъде посочено, че
между ответника и застрахователя не е
възникнало застрахователно правоотношение, от което той да черпи права.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.11.2007г.,
между „УниКредит Булбанк”АД, И.В.В.
-кредитополучател и П.Г.Ч.-В. като солидарен длъжник, е сключен договор за
банков ипотечен кредит № TR70798689., в размер на 73 000лв., със срок на погасяване до 27.10.2032г., чрез месечни
анюитетни вноски по 525.30лв, платими на
всяко 27 число на месеца.
ГЛП върху редовната главница към датата на
сключване е 7,20%., надбавката върху лихва за редовен дълг при просрочена лихва
или главница е 12,20%, а надбавката върху лихва за просрочена главница при
просрочие на главница и/или лихва и главница, е 14,20%
В счетоводната система на банката е
отразено усвояване на главницата от кредитополучателя по договор за банков кредит № TR70798689 в размер на 73 000,00лв., по банкова
сметка ***т 954LRA1073160021.
В деня на сключване на договора за банков
кредит – 07.11.2007г, съпругата на
кредитополучателя- П.Г.Ч.- В. подписала съгласие /образец1/, с което
писмено заявила, че е съгласна във връзка със сключване между нея и „Булбанк“АД
договор за банков кредит в размер на 73 000лв, върху живота й да бъде
сключена застраховка „Живот“, при условията на договора за групова застраховка
“Живот“, между „Булбанк“АД и „Булстрад ДСК-Живот“АД за сметка на „Булбанк“АД.
Съпругата заявила още, че е получила
уведомление за застраховка“Живот“ и е запозната с условията на застраховката,
както и че е съгласна застрахователя да получава от медицински и други органи
информация във връзка със здравословното й състояние.
На 10.12.2014г., между „УниКредит Булбанк”АД, И.В.В. -кредитополучател и П.Г.Ч.-В.-
солидарен длъжник е сключен Анекс № 1 към договора за банков кредит, с който страните се съгласили,
че установеното в договор за кредит изцяло се преурежда и приемат съдържанието и параметрите на анекса.
На 03.06.2015г
умира съпругата на кредитополучателя- П.Ч.-В., която е солидарен длъжник по
договора за кредит.
На 09.06.2016г. между „УниКредит Булбанк”АД
и И.В. -кредитополучател е сключен Анекс № 2 към договор за банков кредит № TR70798689. С него страните се споразумели да
предоговорят условията по договора, като се намали месечната погасителна вноска
и/или разсрочване погасяване на кредита. Споразумели се също начислената
просрочена и изискуема лихва към момента - 5 128,87лв. да се погасява успоредно
с анюитетната вноска- 17 месечни вноски, всяка в размер на 284,94лв., считано
от 27.06.2016г. до 27.10.2017г. и една последна изравнителна вноска на
27.11.2017г., в размер на 284,89лв. Уговорили
са, че кредитополучателя ще издължава задължението си с 18-месечен период за
вноските с фиксирана главница в размер на 10лв. за периода
27.06.2016г.-27.11.2017г, и с намален фиксиран лихвен процент -1,30%. Договорен
е и ГЛП от 6,90% за периода
27.11.2017г,- 07.10.2032г.
В т. 17.1 от анекс №2 страните приели, че при неизпълнение на което и да е от
задълженията на кредитополучателя при пълно или частично неплащане на всяка
една от която и да е изискуема вноска, по преценка на банката,кредита може да
бъде обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно заключението на съдебно-
икономическата експертиза, за
периода 07.11.2007г.- 28.08.2017г.,
кредитополучателят е извършил следните погасявания по договора за кредит № TR70798689/07.11.2007г. и анексите към него, в общ
размер на сумата 55 741,87лв. включваща:
главница - 10 429,95лв. ; договорна лихва за редовна
главница - 43 436,60лв. ; лихва миграция - 1
873,52лв. ; неустойка за просрочена главница- 7,39лв; неустойка за просрочена лихва- 7,05лв.
Кредитополучателят е изпаднал в забава на плащанията
но договор за кредит към 27.11.2016г,, като не е погасил дължимите вноска за
главница-10,00лв., договорна лихва- 70,04лв., неустойка за просрочена лихва
гратисен период- 4,75лв., неустойка за просрочена главница 0.68лв. и лихва
просрочена главница 0,24лв., на обща стойност 85,71лв.
Последната вноска за погасяване на
задължението по кредата е на 27.12.2016г. - 300,00лв., с които е погасено
задължение по вноска лихва миграция- 297,50лв., начислена за периода
27.10.2016г.-27.11.2016г. и частично за 27.11.2016г.-27.12.2016г„ частична
вноска за неустойка за просрочена главница- 0,08лв. начислена за периода
27.10.2016г.- 27.11.2016г., частична вноска за неустойка за просрочена лихва
0,56лв., за периода 27.10.2016г.-27.11.2016г .и 2,50лв. - такса обслужване.
Кредитополучателят е изпаднал
в забава на плащанията, считано от 27.11.2016г и след тази дата няма извършени
плащания на дълга.
Поради неиздължаване на седем погасителни
вноски, считано от 27.11.2016г, банката е обявява кредита за предсрочно
изискуем на 31.05.2017г. Към дата 31.05.2017г са налице седем непогасени падежирали
вноски, считано от 27.11.2016г.
Банката изпратила на
кредитополучателя покана за доброволно изпълнение, с която го уведомила, че на
31.05.2017г обявява кредита за предсрочно изискуем и го кани в 7-дневен срок да
погаси дълга, възлизащ в размер на
67 163.09лв, от които: 62 570лв- главница; 4593.04лв- лихви.
Поканата на доброволно изпълнение е получена срещу подпис от И.В. по
месторабота, на 18.07.2017г.
Предвид настъпилата изискуемост и
съгласно лихвения лист по договор за кредит № TR70798689/07.11.2007r, Анекс №1/10.12.2014г. и Анекс
№2/09.06.2016г., според вещото лице, кредитополучателят дължи към 28.08.2017г./
датата на подаване на заявлението до заповедния съд/ общата сума 68 957,58лв., от която : 62
570,05лв.- главница
; 11,91лв- договорна лихва начислена за
периода от 30.05.2017г до 31.05.2017г, 1061,83лв -лихва
върху просрочена главница начислена за периода 27.11.2016г,- 27.08.2017г.;0,29лв.-
неустойка за просрочена договорна лихва начислена за периода
31,05.2017г.- 27.08.2017г; 1548,62лв.-
неустойка за просрочена главница начислена за периода
27.11.2016г,- 27.08.2017г.. 485,54лв - лихва
за гратисен период начислена за периода 27.11.2016г,- 31.05.2017г,; 23,99лв. -неустойка
за просрочена лихва за гратисен период начислена за периода
27.11.2016г.-27.08.2017г и 3 255,35лв -лихва миграция, начислена за периода
27.12.2016г.-31.05.2017г.
Съгласно
експертното заключение, за периода 27.12.2016г.-31.05.2017г. непогасеното задължение за лихва
миграция е 3 255,35лв.
След
сключване на втория анекс, начислената лихва върху просрочена главница за
периода 27.11.2016г-28.08.2017, е в размер на сумата 1061.86лв., от която сума
е погасена 0.03лв.
Начислената
от банката неустойка за просрочена главница за периода 27.06.2016r.-28.08.2017г., в размер на 1
548,88лв.
Начислената и непогасена договорна лихва за гратисен период по лихвен
лист, от 27.11.2016г.до 30.05.2017г., е в размер на 485,54лв.
Начислената от банката неустойка на просрочената
лихва за гратисен период 27.06.2016г-28..08.2017г, е в размер на 25.53лв, от
която сума е заплатена 1.54лв. и
разликата е 23.99лв.
За периода
31.05.2017г-27.08.2017г е начислена и неустойка от 0.29лв
На 28.08.2017г, банката-кредитор подава заявление до заповедния съд, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 4081/2017г по описа на СлРС, по което е
издадена срещу заповед № 2685/30.08.2017г за изпълнение на парично задължение
въз основана документ по чл. 417 и
изпълнителен лист срещу длъжника -кредитополучател И.В.В., който да заплати на
кредитора следните суми: 1/ 62 570.05
лв - главница по договор за банков кредит ипотека № ТР 70798689/07.11.2007г и анекс №1 и №2 към него; 2/ 11.91
лв. - договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 31.05.2015 до 27.08.2017г.;
3/ 485.54 лв. - лихва за гратисен период от
27.11.2016 г. до 31.05.2017 г; 4/ 1061.80 лв. - лихва върху просрочена главница
за периода 27.11.2016г.-27.08.2017г.; 5/ 23.99
лв - неустойка за просрочена лихва за гратисен период 27.12.2016г.-31.05.2017г.;
6/ 3257.19 лв. - просрочена лихва за периода
27.12.2016г.-31.05.2017г;7/ 0.29 лв. - неустойка за просрочена лихва за периода
31.05.2017г.-27.08.2017г.;8/ 1548.62 лв. - неустойка за просрочена главница за
периода 27.11.2016г.-27.08.2017г. и .9/3256.46лв- разноски,
от които: 1379.19лв- държавна такса и 1 877.27лв- адв.
възнаграждение.
Въз основа на издадената заповед по чл. 417 ГПК и изп.лист е образувано изп.дело № 20189150400260 на ЧСИ Гергана Грозева, с
рег. № 915 и район на действие СлОС.
Поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, ведно със заповедта са
били връчени лично на длъжника И.В. на
27.02.2018г, който е подал възражение срещу вземането по заповедта на
09.03.2018г- в срока по чл. 414 ГПК, след което
заповедният съд е дал указания на кредитора за предяви в 1-месечен срок
иск за установяване на вземането си, по който иск е образувано настоящото
исково производство.
На 04.12.2017г„ съгласно договор за продажба
и прехвърляне на вземания „УниКредит Булбанк”АД прехвърля всички вземания и
права по договор за кредит № TR70798689 на „ГетБек Рикавъри България ”ЕООД.
Видно от уведомлението за
прехвърляне, изпратено до ответника, предмет на прехвърлянето е вземането на
“Уникредит Булбанк“АД по конкракт 954 LRA20171270122, а съгласно СИЕ, процесния договор за кредит e заведен в банката като контракт 954LRA**********, след сключване на Анекс №1 - става контракт 954LRAM*********, а след сключване на Анекс № 2 -
контракт 954LRAM1616612FD, т.е.
прехвърленото вземане е различно от процесното.
Горната
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени
доказателства, които цени като
относими и допустими.
Съдът приема заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза като
обосновано, ясно и неоспорено от страните.
Така
приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр чл. 124 ал. 1 ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните, че
съществува вземане на ищеца спрямо ответника, произтичащо от обявена предсрочна
изискуемост на договор за банков
кредит, за сумите, за които е била издадена заповед изпълнение на парично
задължение по чл. 417 т.2 ГПК , а длъжника е подал възражение срещу вземането
по заповедта в срока по чл. 414 ГПК.
Предявените искове са допустими, тъй
като са предявени в едномесечния срок по чл. 415 ал.4 ГПК, указан от заповедния
съд
Разгледани по същество, исковете са частично
основателни.
Предмет на делото по
установителния иск е вземането, основано на представен документ
по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването
му.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение е издадена въз основа на документ по
417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката.Тъй като
извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Затова, в исковото производство
ищецът-кредитор следва да установява при условията на пълно и главно доказване
основанието, изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на
заявлението до заповедния съд.
В случая вземането на ищеца произтича от обявяване
на предсрочна изискуемост на договор за банков ипотечен
кредит от 07.11.2007г. и анексите към него. Съгласно даденото тълкуване в т.18 на ТР
№4/18.06.2014г на ВКС по тълк.дело №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до
заповедния съд.
Предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60 ал.2 ЗКИ.
Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на
една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл.
60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че счита целия или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитира,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й.
Ответникът
направи възражение с отговора на
исковата молба, че не е бил уведомен за обявената от
банката предсрочна изискуемост на договора за кредит.
Възражението е неоснователно, тъй
като на самата покана за доброволно изпълнение, кредитополучателят се е
подписал, че е уведомен на датата 18.07.2017г. Същата дата е посочена и в
представената от ищеца справка от куриерската фирма, която е осъществила
връчването на поканата за доброволно изпълнение на ответника.
Изпращайки
съобщението до ответника, банката е изпълнила задължението си да го уведоми, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, посочила е размера на дълга и че ако не
се издължи в рамките на 7 работни дни,
ще пристъпи към събиране на вземането по
съдебен ред.
От заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че плащанията по процесния договор
са спрели, считано от 27.12.2016г. Щом е налице спиране на плащанията от
страна на длъжника, за кредитора е налице предвидената в чл. 60 ал.2 ЗКИ и т.
17.1 от Анекс №1 и т.17.1. от Анекс №2 възможност
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.17.1 от Анекси №1 и №2 към договора за кредит, при пълно или частично неплащане на която и
да е от вноска/ за главница и/или лихви, такси, комисионни/, цялата непогасена
част от кредита, заедно с възнаградителните и/или обезщетителните лихви по преценка на банката, може да бъдат обявени
за предсрочно и незабавно изискуеми.
Банката се е възползвала от правото си
да обяви кредита на предсрочно изискуем на 31.05.2017г и е довела до това до
знанието на длъжника на 18.07.2017г.-
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение
/28.08.2017г/.
Съгласно експертното заключение,
претендираните с исковата молба суми съвпадат по размер и период с тези по издадената
заповед по чл. 417 ГПК и не са платени от ответника към момента на приключване
на съдебното дирене по настоящото дело.
Според заключението на
СИЕ, общата дължима сума от ответника е 68 957,58лв. и включва : 62 570,05лв.- главница ; 11,91лв- договорна лихва начислена за периода
30.05.2017г,- 31.05.2017г, ; 1 061,83лв -лихва
върху просрочена главница за периода 27.11.2016г,- 27.08.2017г.; 0,29лв.-
неустойка за просрочена договорна лихва за периода
31,05.2017г.- 27.08.2017г.; 1 548,62лв.-
неустойка за просрочена главница за периода
27.11.2016г,- 27.08.2017г.; 485,54лв - лихва
за гратисен период, начислена за периода 27.11.2016г,- 31.05.2017г;. 23,99лв.
-неустойка за просрочена лихва за гратисен период, начислена за периода
27.11.2016г.-27.08.2017г и 3 255,35лв -лихва миграция/ просрочена лихва/ за периода 27.12.2016г.-31.05.2017г.
Възражението на ответника за погасяване на
процесното вземане поради изтичане на 5год. давност по чл. 110 ЗЗД за
главницата и 3 год. давност по чл. 111 б.“В“ ЗЗД за лихвите, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо-в казуса 27.12.2016г и не са
изтекли до датата на подаване на заявлението до заповедния съд -на 28.08.2017г,
когато давността се прекъсва.
Според мотивите на ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г
ОСГТК, давността се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422 ал.1 ГПК, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявяването на този иск има обратно действие, считано от подаване на
заявлението за заповедния съд.
Третото
възражение на ответника е свързано с твърдението му, че съпруга на ответника- П.Ч. подписала съгласие- образец 1 за сключена
застраховка „Живот“ при условията на групова застраховка „ Живот“, между банката и ЗАД „Булстрад ДСК – Живот“ АД за
сметка и в полза на „Булбанк“ АД, и дала съгласие с условията по този договор.
Ответникът счита, че поради настъпилата на
03.06.2015г смърт на П.Ч., за която
кредиторът бил своевременно уведомен, същият следвало да задейства клаузите на
сключената застраховка „Живот“ и да погаси изцяло дължимите суми - главница и
лихви по поетото от нея и от съпруга й И.В. задължение по договора за банков
кредит.
Това
възражение би било основателно само ако
застрахователят беше изплатил на банката застрахователно обезщетение по
груповата застраховка „Живот“,при настъпване на покрит риск със застраховано
лице
Съгласно договора за групова застраховка“Живот“, при
настъпване на застрахователно събитие със застраховано лице, застрахователят се
задължава да плати на банката застрахователно обезщетение.
Съгласно
т.2 от представения по делото договор за групова застраховка „Живот“ на получателите
на ипотечни кредити, сключен на 01.05.2004г между ЗАД“Булстрад ДСК-Живот“АД и
„Булбанк“АД, предмет на застраховката е живота на трети лица-кредитополучатели
по договорите за ипотечните кредити, отпуснати от банката.
Разпоредбата
на т.4 от същия договор урежда , че застраховани лица са само
кредитополучателите, които са приели да бъдат застраховани и които отговарят на следните условия: възраст от 18г до 64г, да са длъжници по ипотечен кредит, дали писмено
съгласие за застраховането /образец 1/. и получили левов кредит в размер до
250 000лв.
В настоящия казус съпругата на
кредитополучателя -П.Ч. е подписала на 07.11.2007г писмено съгласие /образец 1/,
с което е дала съгласие във връзка със сключване на договор за банков кредит в
размер до 73 000лв, върху живота й да бъде сключена застраховка“Живот“ при
условията на договора за групова застраховка “Живот“, сключена между
ЗАД“Булстрад ДСК-Живот“АД и „Булбанк“АД,
за сметка и в полза на „Булбанк“АД.
Спорният въпрос по делото е дали съпругата П.Ч., която е подписала процесния договор
за ипотечен кредит в качеството си на солидарен длъжник, е застраховано лице по
смисъла на т.4 от договора за групова застраховка “Живот“ на получателите на ипотечни кредити.
Съдът, тълкувайки
волята на страните по договора за групова застраховка “Живот“, намира, че не следва
се изключва от обхвата на застрахованите лице съпругата-солидарен длъжник. В
противен случай, се поставя въпроса защо е било необходимо да се подписва от
нея съгласие /образец №1/. Съгласно
чл.13 т.2 от общите условия към процесния
договор за ипотечен кредит, съпругът/съпругата на кредитополучателя е винаги
солидарен длъжник по договора, а според чл.5.2 от договора за групова
застраховка “Живот“, при ипотечен кредит до 75 000лв/ какъвто е процесния/, кредитополучателите се считат за
автоматично застраховани от датата на даване на
съгласие за застраховане.
В
обобщение, ако се приеме, че солидарният длъжник е бил застрахован по групова
застраховка „Живот“, тъй като след настъпване
на неговата смърт не е последвало
плащане на застрахователно обезщетение
от застрахователя в полза на банката, не би могло да се претендира в настоящото
производство редуциране дълга на кредитополучателя.
При договора за застраховка "Живот" или
"злополука" върху трето лице по смисъла на чл. 233
от КЗ /отм./ застраховащият
/в случая банката/ сключва договор, чиито предмет е животът, здравето или
телесната цялост на трето лице / кредитополучателя/, като при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователната сума се заплаща на застраховащия,
а не на пострадалото лице. Страни по застрахователния договор са банката и
застрахователя, а третото лице е това, чийто живот, здраве и телесна цялост са
предмет на договора. Кредитополучателят или длъжникът по договора, който не
сключва непосредствено договора за застраховка, е застрахован, тъй като същият
не може да се сключи без негово знание и съгласие с оглед предмета на
застраховката.
Характерна
особеност на този вид договор за застраховане е, че при реализирането на риска,
не застрахованият, а банката като ползващо се лице има право да получи част от
застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски по кредита./
арг. чл. 199а КЗ /отм/.
Съдебната
практика приема, че кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу
определени рискове, разполага с процесуалната възможност и има правен интерес и
активна процесуална легитимация да предяви иск против застрахователното
дружество в защита на имуществените права на банката като иска осъждането на
застрахователя да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор –
банката, дължимата застрахователна сума – неплатената част от кредита, при
осъществяване на застрахователното събитие, ако твърди наличие на предпоставките по чл. 134
от ЗЗД .
Единствената
друга предоставена от закона възможност на кредитополучателя да реализира
правата си в тази хипотеза, е уредена в
разпоредбата на чл. 242
ал.1 от КЗ. /отм/. Тя регламентира правото на иск на физическото
лице, застраховано по застраховка "Живот" или "Злополука",
сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическото лице,
включително когато не е било страна по застрахователния договор, но е платило
задължението при настъпило застрахователно събитие, да предяви иск срещу
застрахователя.
По
отношение изчисляване размера на остатъка от дълга по договора за кредит,
обявен от банката за предсрочно изискуем на 31.05.2017г, съдът следва да
съобрази даденото тълкуване с ТР № 3/2017г от 27.03.2019г, по тълк.дело №
3/2017г на ОСГТК на ВКС, според което, размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост на договор за кредит следва да се определи в размер само
на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането.
Съобразно
приетото от ВКС тълкуване, кредитополучателят дължи на банката само
главницата и законната лихва, считано от
датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, но не и възнаградителна лихва за периода след тази дата,
което означава, че от общата дължима сума 68 959.39лв съдът следва да
приспадне възнаградителната лихва в размер на сумата 11.91лв, начислена за периода след 31.05.2017г.
Що се отнася до
неустойката за просрочена лихва и главница, тя е уговорена с договора и се
дължи от ответника.
По изложените
съображения, искът за разликата от 68 947.48лв до пълния му размер от 68 959.39лв, да се отхвърли като неоснователен.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се
дължат разноски по заповедното производство
в размер на сумата 3255.90 лв от
общо 3256.46лв, както и разноски в исковото производство в размер на 4796.90лв
от общо 4797.73лв съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК.
Съразмерно на отхвърлената
част от иска, ищецът дължи на ответника разноски, но тъй като са претендирани
само за адв. възнаграждение и не е
представен списък с разноските, следва да му бъдат присъдени, в размер на сумата 0.43лв от общо 2500лв, представляваща платен в брой адв. хонорар.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление **********, ЕИК-*********, искове по чл. 422 ал.1 ГПК, че И.В. ***, с
ЕГН- ********** и съдебен адрес: ***
, офис № *, чрез адв. М.Д., ДЪЛЖИ на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление **********, представлявано
от всеки двама от изпълнителните директори Л.К.Х. и Е.М., с ЕИК-********* и
съдебен адрес:***, ********, чрез адв. И.А., сумите: 62 570.05 лв, - главница по договор за банков кредит ипотека
№ ТR 70798689 /07.11.2007 и анекси №1/10.12.2014г и № 2/09.06.2016г към него; ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта - 28.08.2017г до
окончателното изплащане; 485.54 лв. - лихва за гратисен
период от 27.11.2016 г. до 31.05.2017; 1061.80 лв. - лихва върху просрочена
главница за периода 27.11.2016г.-27.08.2017г.; 23.99 лв - неустойка за
гратисен период 27.12.2016г.-31.05.2017г; 3
257.19 лв. - просрочена лихва за периода 27.12.2016г.-31.05.2017г; 0.29 лв. - неустойка
за просрочена лихва за периода 31.05.2017г.-27.08.2017г.; 1 548.62 лв. - неустойка за просрочена главница за периода 27.11.2016г.
- 27.08.2017г., за които суми по ч.гр.дело.№ 4081/2017 по описа на СлРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска по чл.
422 ал.1 ГПК, за установяване съществуване на вземане за дължимост
на възнаградителна лихва в размер на 11.91лв, за периода след 31.05.2017г.
ОСЪЖДА И.В. ***, с ЕГН- ********** и съдебен адрес:г*** , офис №6, чрез адв. М.Д., да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от всеки
двама от изпълнителните директори Л.К.Х.
и Е.М., с ЕИК-*********, направените
в заповедното производство разноски в размер на
сумата 3 255.90
лв , която е
включена в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 4081/2017г по
описа на СлРС, както направените в исковото производство разноски в размер на сумата 4
796.90лв.
ОСЪЖДА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление **********,
представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Л.К.Х. и Е.М., с ЕИК-*********, да заплати на И.В. ***, с ЕГН- **********, сумата 0.43лв, представляваща разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника :
ЗЕАД“„Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ със седалище и адрес на управление ************,
с ЕИК- ***, представлявано заедно от
Изпълнителния Директор С. И.а Н.-А.и Прокуриста Р. А. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
1.