РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на 11 август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВА
административно дело № 417 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
от АПК, във вр. с чл.
46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на П.Р.И.
и А.Р.И. чрез адв.Т.П. *** срещу заповед № РД-01-1774/15.07.2020 г. на кмета на
Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение между Община Русе и жалбоподателите – брат и сестра за общински жилищен имот на адрес ***, актуван
с акт за частна общинска собственост № 3732/01.10.2001 г.
В жалбата се сочи, че
заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
несъответствие с целта на закона . Иска се отмяна на заповедта.Претендират се
разноски
Ответната страна, редовно
призована не се явява, като се представлява от юр.Г.И.. В с.з. и в писмена
защита се излагат подробни мотиви в
подкрепа на оспорения адм.акт и за неоснователност на жалбата. Иска се от съда
за остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваната заповед. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 168 АПК и чл.
188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на Заповед № РД
01/580 от 08.02.2007г. на Кмета на Община
Русе в жилище, общинска собственост от фонд "настаняване на наематели с
установени жилищни нужди" с адрес ***, актуван с акт за частна общинска
собственост № 3732/01.10.2001г. е сключен договор за отдаване под наем за едногодишен
срок на жилищен имот № 2698/ 12.03.2007г.
с П.Р.И..
Със Заповед № РД 01/306 от 30.01.2008г.
в същият имот,общинска собственост са настанени
П.Р.И., Р. Р.И. и А.Р.И. –братя и сестра,родени съответно през 1980г.,1971г
и 1979г за срок от една година. Жилището в гр. Русе ***се състои от две стаи, кухня,
коридор, сервизни помещения с полезна площ 71,56 кв.м.
Сроковете на настанителната
заповед за същото жилище са продължавани, като със заповед №
РД-01-659/01.04.2015г. в общинското жилище са настанени П.И. и А.И. за срок от
пет години
На 09.03.2020 г. П.И. е подала заявление, с
което е поискала издаване на нова
настанителна заповед за нея и брат й. Към заявлението приложила декларации, че
тя и брат й упражняват „свободни професии” и декларирала месечни доходи на
домакинството 1100лв. Декларирала, че не притежават МПС. Към заявлението приложила 2бр.справки от
Агенция по вписванията , 2бр.нотариално заверени декларации ,че не работят по
граждански или трудов договор, но са на свободна практика , платежни документи
за заплатени консумативи и разноски.
На заседание на Комисията по
чл.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост
(наричана за краткост по-долу "Наредба № 6") е взела решение наемното
правоотношение да бъде прекратено, като е приложен препис от Решение № 4.12 по
т.1-4 прието с Протокол № 6/28.05.2020г. по предвидения в закона ред. Комисията
е мотивирала решението с обстоятелството, срока на настанителната заповед
изтича на 22.04.2020, но с оглед ЗМДВИП,обявено на 13.03.2020г. и удълженото
действие от 1 месец , срокът на настаняване изтича на 13.06.2020г.Констатирала,
е за периода на наемното правоотношение наемната цена и такса смет и
консумативи са заплащани редовно, не са придобивани или отчуждавани имоти през
последните 5 години преди подаването на заявлението, липсват данни какви са
доходите на член от домакинството през последните 12 месеца, като само са
декларирани доходи в размер на 1100лв, без други писмени доказателства, доказващи
размера им. Обсъдени са нот.заверените декларации, че и двамата жалбоподатели
упражняват „ свободна професия” без да се уточни сферата на дейност или
реализираните доходи. Обсъдени са предпоставките за продължаване на наемното
правоотношение по чл.46 ал.4 ЗОС. В тази връзка е посочено, че наемателите
ползват общински жилищен имот на посочения адрес от 1982г, когато са били
настанени заедно с родителите си, когато са били малолетни, а от 2007г.,вече
като пълнолетни титуляр на настанителната заповед е П.И. и въпреки ,че формално
отговарят на условията на чл.3 ал.1 от Наредба 6 на ОбС-Русе , с изключение на
т.6 / липса на доказателства за месечен доход под 1,5 минимална работна
заплата/, към настоящия момент са в работоспособна възраст, без данни за
хронични заболявания и имат възможност да реализират доходи, които да им позволят
да задоволяват жилищните си потребности.
С писмо рег № 94П-8140-1/02.06.2020г.
(л. 27 от преписката), издадено на основание чл. 26 АПК, получено от жалбоподателят А.И., И. са уведомени за начало на
административна процедура по прекратяване на наемното правоотношение, тъй като
срокът на настанителната му заповед е изтекъл, като е връчен и препис от
решението на помощната комисия. Писмо изх.№ 104/15.06.2020г. съдържащо уведомление
по чл.26 АПК адресирано до П.И. е връчено чрез залепване, поради това че
не е била открита на адреса . В указания
срок е депозирано становище, в което установените факти не се оспорват, но
възразила че отговаря на условията срока на настанителната заповед и наемното
отношение да бъде продължено, като посочила ,че помощната комисия не е
установила нито едно от основанията на чл.31 ал.1 от Наредба 6 на ОбС-Русе за
прекратяване на наемното правоотношение и не е изложила мотиви след съпоставяне
на всички заявления, дали има такива с приоритет по чл.4 ал.3 от местната
наредба. Към становището не са представени допълнителни доказателства.
Бил проведен телефонен
разговор от юрисконсулт на ОП” УОбИ” с Ал.И. / протокол от л.33/ като бил
уведомен, че производството ще приключи в срок до 31.07.2020г.
Във връзка със становището
била извършена допълнителна проверка ,при която било установено наличието на
2бр.МПС,придобити и регистрирани на всеки един от жалбоподателите,съответно за И.
през януари 2009г. придобит л.а Ауди А 3, и за И. от м.ноември 2007г.придобит
ла. Форд Мондео, но които не са били декларирани пред органа.
На 15.07.2020 г. Кметът на
Община Русе издава сега оспорената заповед № РД-01-1774, с която е прекратено
наемното правоотношение с оспорващите. В обстоятелствената част на заповедта,
обоснована с нормите на чл.
46, ал. 1, т. 6 и т.
7 , ал.
2 и ал.
5 ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 и т. 6
вр.чл.3 ал.1 т.5 от Наредба № 6 на ОбС – Русе, се сочи, че общинският имот се
държи от жалбоподателите без правно основание поради изтичане на срока на
настанителната им заповед на 13.06.2020г., както и факта, че не отговарят на
изискванията на чл.3 ал.1 т.5 от Наредба 6 на Обс-Русе, тъй като притежават автомобили
,които не са декларирали пред общинската администрация, като вместо това в
подаденото заявление са декларирали ,че не притежават МПС. АО се е позовал и на
решението на помощната комисия.Сочи се, че са в трудоспособна възраст и без
хронични заловявания и има възможност да реализира доходи, с които може да
задоволи жилищните си потребностите
Със заповедта е определен и
срок за доброволно освобождаване на общинското жилище. Жалбоподателите са
уведомени за издадената заповед на 16.07.2020г. , за което е съставен протокол
(л. 36-38 от преписката).
Относно изложените по-горе
факти и обстоятелства не е формиран спор по делото.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Заповед № РД-01- 1774 от
15.07.2020г. на Кмета на Община Русе е издадена от компетентен по материя и
териториален обхват орган и при спазване на предвидената от закона форма
съгласно чл.
46, ал. 2 от ЗОС и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 на ОбС – Русе.
Преценката за
законосъобразност на обжалваната заповед, издадена на основание чл. 46
ЗОбС, се прави с оглед изложените в нея фактически и правни основания.
Съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 2 ЗОбС, във вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
продажба на жилища- общинска собственост, приета от ОбС-Русе , наемното
правоотношение се прекратява със заповед на кмета на Общината.
В случая заповедта е
издадена от компетентния по материя и териториален обхват орган. Не е допуснато
нарушение на процесуалните правила - жалбоподателите са уведомени за
производството, като и е осигурена възможността да сочи и представи
доказателства и прави възражения, съгласно чл. 26 от АПК.
Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и съдържание на акта. Заповедта е мотивирана със
съответните фактически и правни основания - чл.
46, ал. 1, т. 6 и т.
7 и ал.
2 и ал.
5 от ЗОбС и кореспондиращата й разпоредба чл. 31, ал. 1, т. 5 и т 6 от
Наредба № 6 на ОбС-Русе . В нея е обсъдено и представеното от П.И. становище от 19.06.2020г.
Неоснователно е
възражението, че в заповедта са изложени нови фактически твърдения и мотиви,
различни от тези изложени от помощната комисия. Административния орган е
изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 АПК за изяснаване на фактите и
обстоятелствата от значение по случая и е обсъдил възражението, подадено под
форма на становище. Събрал е служебно доказателства за наличието на основанията
по чл.3 ал.1 от Наредба № 6 на ОбС-Русе. В тази връзка изрично е посочил в
оспорената заповед, че към момента на заседанието на помощната комисия по чл.6
от общинската наредба- 28.05.2020г.,същата не е разполагала с информация за
притежаваните МПС, поради недекларирането им.
Съгласно чл.
46, ал. 2 от ЗОбС наемното правоотношение се прекратява едностранно, със
заповед на органа, издал настанителната заповед, в която се посочва основанието
и срока за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Тези разпоредби са инкорпорирани и в текста на чл. 31, ал. 1, т. 5, чл. 31, ал.
2 Наредба № 6 на ОбС Русе, цитирани и в издадената заповед.
Оспореният акт е съобразен с
материалния закон, тъй като е налице обоснованото в него цитирано основание за
прекратяване на наемното правоотношение. Предвид това съдът намира, че са били
налице фактическите и правни основания, обусловили прекратяване на наемното
отношение.
Съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 1, т. 6 и т.
7 от ЗОбС и аналогичните разпоредби на чл. 31, ал. 1,т.5 и т. 6 от Наредба
№ 6 на ОбС Русе, наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на
условията за настаняване на едно лице в общинско жилище и изтичане на срока на
наемното правоотношение.
Следва да са настъпили
такива изменения в обстоятелствата, които са обусловили настаняване в общинско
жилище, които към момента на прекратяване на наемните отношения да изключват
наемателя от категорията на лицата, отговарящи на изискванията и условията за
настаняване.
Няма спор, че наемното
правоотношение между със П.И. и
членовете на домакинството й с община Русе е учредено като срочно. Изтичането
на срока на договора и изтичане на срока на настанителната им заповед на
13.06.2020г. има правопрекратително действие.
Безспорно изтичането на
срока за настаняване представлява обективно обстоятелство,обективно условие,
настъпването на което не зависи от волята на страните. В същото време обаче
разпоредбата на чл.
46, ал. 4 от ЗОбС предвижда, че при изтичане на срока на настаняване,
наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на
условията за настаняване под наем в общинско жилище. В този смисъл органа по
настаняването при изтичане на срока му, трябва да изследва наличието или
липсата на условия за продължаване на наемното правоотношение. Именно в тази
хипотеза , административния орган е провел процедура за изследване на въпроса
дали членовете на домакинството на П.И. са лице с установени жилищни нужди
По отношение на П.И.-
титуляр на настанителната заповед № № РД-01-659/01.04.2015г. , по силата на
която тя и брат й, и двамата пълнолетни са били настанени в описаното по-горе
общинско жилище, не е констатирано наличието на собственост на свой недвижим
имот, т.е не са констатирани липса на предпоставки по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба
№ 6 на Обс-Русе. Констатирано е, че И. и домакинството й нямат неплатени
задължения за наем ,такса смет и за консумативни разноски за предоставения
общински имот, т.е не е констатирано неполагане на грижи като добър стопанин
при ползване на жилището. Констатирано е на база изисканите документи / а и не се
спори/, че към датата на възникване на наемното правоотношение и към датата на
заявлението за продължаване на срока му, и двамата жалбоподатели притежават МПС, което е отрицателна
предпоставка за кандидатстване за настаняване в общинско жилище по чл. 3, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6. Съгласно чл.31 ал.5 от Наредбата при изтичане на срока
за настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено с издаване на
нова настанителна заповед ако наемателят и членовете на неговото
семейство/домакинство отговарят на условията на чл. 3, ал. 1 от настоящата
наредба и през периода на наемното правоотношение са спазвали клаузите на
подписания между тях и Община Русе договор за отдаване под наем. И. и брат й,
като член на нейното домакинство е установено, че не отговарят на условията на
чл.3 ал.1 т.5 и не са доказали ,че имат доход на член от семейството не повече
от една и половина минимална работна заплата месечно през последните дванадесет
месеца
Вярно е, че в нормата на чл.
46, ал. 4 от ЗОбС, както и в чл. 31, ал. 5 от Наредбата е предвидена
възможност след изтичане на срока за настаняване наемното отношение да бъде
продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в
общинско жилище. Нормата е диспозитивна по своя характер, урежда само една
възможност, а не съдържа безусловно задължение за административния орган да
продължи наемното правоотношение. Още повече, че в настоящия случай Пл.И. е
подавала за годините след 2007 г., вкл. и през 2015г, и в заявлението си от
м.март 2020г. декларации, в които е
заявявала неверни обстоятелства относно притежанието на МПС, което както се
посочи е отрицателна предпоставка за
кандидатстване за настаняване в общинско жилище
Представените по делото
писмени доказателства от административния орган за фактите станали основание за
прекратяване на наемното правоотношение между общината и домакинството на
жалбоподателката И., а именно, че през 2009г. тя е придобила собственост върху
МПС , а брат й още през 2007г., които не е декларирала включително до м.март
2020г.
Представените нотариално
заверени декларации пред Комисията за липса на сключени трудови или граждански
договори , а декларирането , че упражняват
„свободна професия“ без да се посочи сферата на дейност и получаваните
доходи на всеки пълнолетен член на домакинството, са частни документи. Макар
,че чл.43 АПК задължава АО да приеме писмена декларация , с която се
установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда
доказване по определен начин или с определени средства, представените
нот.заверени декларации пред помощната комисия във заявлението не са достатъчни
комисията да вземе предвид декларирания от И. доход. Представените и пред съда
декларация за получаван доход от И. от
почистване на къщи,помощ в домакинства общо около 150-200лв месечно, а от И. за
извършване на дребни строителни работи ,помощ при товаро-разтоварни дейности 650лв.месечно
и финансова помощ от чужбина, както и за прекратена регистрация на л.ал Форд
Мондео ,считано от 20.07.2020г., след издаване на оспорената заповед, по
преценка на съда не променят установените от комисията и АО факти.
Ето защо, правилно в оглед
на горните, безспорно установени факти Комисията е излязла с предложение да не
се продължава наемното правоотношение между Пл.И. и членовете на домакинството й
и община Русе.
В настоящия случай
администрацията е провела такова производство, за да се установи дали лицето
отговаря на изискванията да бъде удължен срокът за настаняване или наемните
правоотношения да се прекратяват на основание чл.
46, ал. 1, т. 6 и т.7 от ЗОС - поради отпадане на условията за настаняване
на наемателя в общинско жилище при изтичане на срока.
В него компетентният орган е постановил
неблагоприятно за лицето и членовете на неговото домакинство решение със
съображения, че в декларацията за материалното положение И. нееднократно сочила
неверни данни за имущественото положение на живеещите в това общинско жилище
/обстоятелства, доказващи се и от събраните по делото доказателства/. Поради,
което този факт от януари 2009г. не е бил известен на органа през 2010г.,
2011г.,2013г.и през април 2015г. при сключване на договора за срок от пет
години.Ето защо органът третира този факт като отпаднало впоследствие условие
за настаняване, а не като изначално несъществувало/при сключване на договора/,
каквото всъщност е. П.И. е декларирала неверни данни до 2020г, като със
собственото си неправомерно и недобросъвестно поведение е довела до късното
установяване на цитирания факт.
Съдът не споделя становището
на адвоката на жалбоподателите, че административния акт е издаден в нарушение
на материалния закон или при допуснати съществени процесуални нарушения, нито е
в противоречие с принципа за обективност. Спазени са изискванията за
целесъобразност и съразмерност, установени с принципа в чл. 6 от АПК. Не е нарушен и принципът, залегнат от законодателя в чл. 7 от АПК, както и принципа на обективност. С поведението си/деклариране на
неверни данни в декларацията до община Русе/, И. е принудила АО да подходи по
този начин и да не продължи наемното правоотношение. В настоящия случай
административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
разписани в чл. 3 от Наредба № 6, във връзка с чл.
45а, ал. 1 от ЗОС. На основанието за прекратяване на наемното
правоотношение по чл. 31, ал.1, т.6 от Наредбата/отпадане на условията за
настаняване/ съответства чл. 46, ал.1, т.7 от ЗОбС.Наличието на
такова основание води до издаването на заповед по чл.
46, ал.2 вр.ал.1
от ЗОбС. Съгл. чл. 3, ал.1, т.5 от Наредбата, право да кандидатстват за
наем на общинско жилище имат лица, които не притежават не притежават
моторни превозни средства, с изключение на тези, собственост на инвалиди,
ползващи преференции при внос на леки автомобили. Императивното изискване на закона е да не са налице
условията за настаняване в общинско жилище и то към датата на издаване на
оспорената заповед, е налице. Съгласно чл.
46, ал. 1, т. 7 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане
на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде
приложима цитираната правна норма, следва да не са налице обстоятелства, които
изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване
в общинско жилище, ако и такива да са съществували в предходен момент, което в
случая е налице. Обстоятелството, че след издаване на оспорената заповед Ал.И.
се е регистрирал като търсещо работа лице и ,че регистрацията на притежаваното
от него МПС е прекратено, не променят изводите за липсата на кумулативните
предпоставки на чл.3 ал.1 от Наредбата
Съдът намира, че е доказано
съществуването на това правно основание /по чл. 31, ал.1, т.6 вр. чл. 3, ал.1,
т.5 от Наредбата/, поради което заповедта е законосъобразна.
Съдът счита, че не е налице
противоречие между правните последици, които ще настъпят от изпълнението на
обжалваната заповед и целта на закона, като не се установява превратно
упражняване на власт от страна на административния орган.
Целта на ЗОбС и издадения
въз основа на него подзаконов нормативен акт е да се осигури възможност за
лицата, които не биха могли да задоволят жилищните си нужди чрез притежаван
имот,МПС, респективно чрез закупуване на жилище или чрез наемането на такова на
свободния пазар, поради ниските си доходи, да могат да наемат жилище от
Общината. Тази дейност безспорно се осъществява от Общината като част от
нейните социални функции. Определянето на жилищната нужда и настаняването в
тези жилища е подчинено на нормативно регламентирана административна процедура,
установена от общинския съвет в наредба, по силата на законовата делегация от чл. 45а
от ЗОбС. Тази дейност обаче е поставено в зависимост на множество
кумулативни условия по чл.3 от Наредба № 6 на ОбС-Русе. Жалбоподателите не
попадат сред лицата,ползващи се с приоритет по смисъла на чл.4 ал.3 от
Наредбата и не отговарят на кумулативните изисквания по чл.3 ал.1.
Жалбоподателите са закупили
съответно през 2007г. и 2009г. МПС, които тогава са били макар и втора употреба
с давност от предходна регистрация около 10 години, декларират доходи от
необлагаема дейност и помощ/ дарени средства/ от чужбина, също необлагаема
дейност, което опровергава твърдението за липсата на средства да се плаща
свободен наем. Обстоятелството, че близо 38г. са ползвали общинското жилище при
много нисък наем, не го прави „ тяхно“ по смисъла на ЕКЗПЧОС. Не е налице
нарушение по чл. 8 от Конвенцията, нито на който и да е от принципите на АПК,
вкл. принципа за съразмерност. Правото на зачитане на личния и семейния живот
на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните власти, само
при наличието на предпоставките, посочени в ал.2 на чл. 8 от Конвенцията.
Според
установената практика на ЕСПЧ много на дела, свързани с изваждането на
наематели от общински жилища (вж. McCann, Ćosić, ; Paulić v.
Croatia, ; Kay and Others v. the United Kingdom, № 37341/06, 21
септември 2010 г.; Kryvitska and Kryvitskyy v. Ukraine,
№ 30856/03, 2 декември 2010 г.; Igor Vasilchenko v. Russia,
№ 6571/04, 3 февруари 2011 г.; и Bjedov v. Croatia, №
42150/09, 29 май 2012 г.), и с дела относно изваждане на обитатели от земя –
публична собственост (вж. Chapman v. the United Kingdom -ГО, № 27238/95,
Connors v. the United Kingdom, № 66746/01, 27 май 2004 г.; Й.а и
други срещу България,; Buckland v. the United Kingdom, № 40060/08,
18 септември 2012 г.; и Winterstein and Others v. France, №
27013/07, 17 октомври 2013 г.), оценката на необходимостта от намесата в
случаи, касаещи отнемането на нечие жилище в полза на обществения интерес,
включва не само въпроси по същество, но и процедурен въпрос: дали процесът на
вземане на решения осигурява дължимото зачитане на интересите, защитени по
силата на чл. 8 от Конвенцията (вж. Connors, § 83; McCann, §
49; Kay and Others, § 67; Kryvitska and Kryvitskyy, § 44; и Й.
и други, § 118 (iii). С други думи, за да е законосъобразна, намесата
трябва да е предвидена в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал.2 на чл. 8 от
Конвенцията и да е пропорционална. Издаването на тази заповед е предвидено в
закона – чл.
46 от ЗОбС. Може да се твърди , че издаването й преследва една от целите,
предвидени в ал.2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно в защита на правата на
други граждани, отговарящи на условията да бъдат настанени, но все още
ненастанени в общински жилища. Тоест, в конкретния случай намесата в личния
живот на жалбоподателите е предвидена в закона и преследва легитимна цел.
Ползата от изпълнението на тази заповед за общината ще се състои в
освобождаване на жилищен общински имот, в който евентуално могат да бъдат
настанени други нуждаещи се от общинско жилище граждани, ползващи се с приоритет.
Предвид на всичко изложено,
съдът приема, че Заповед №РД-01-1774 от 15.07.2020 г. на Кмета на Община Русе
като законосъобразна следва да бъде оставена в сила.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.
143, ал. 3 и ал.
4 от АПК жалбоподателите дължат направените от административния орган и
ответник по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение са поискани в размер на 100 лева, съгласно представен списък,
при преценката за липсата на фактическа
и правна сложност на делото,които следва да се присъдят в поискания размер , определено от съда по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
На основание чл.
46, ал. 5, изр. 3-то от ЗОбС, настоящият съдебен акт е окончателен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на П.Р.И. и А.Р.И. срещу заповед № РД-01-1774/15.07.2020 г. на кмета на
Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Община Русе за общински жилищен имот на адрес ***,
актуван с акт за частна общинска собственост № 3732/01.10.2001 г
ОСЪЖДА П.Р.И. ЕГН **********
и А.Р.И. ЕГН ********** съразмерно да заплатят на Община Русе направените
разноски в размер на 100лв за юрисконсулско възнаграждение
Решението е окончателно
СЪДИЯ: