Присъда по дело №2662/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2662 по описа
на Варненския районен съд за 2024година, ХХІХ състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Т.
З. Ж., за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо
съответно по чл.183 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. Т. З. Ж.
През периода от месец април 2023 г. до месец май 2024 г. включително в
гр. Варна, след като е осъдена с Решение no rp. дело №15714/2020 г. no oпиca
на PC - Варна, 50-ти състав, влязло в законна сила на 17.03.2023 г. да издържа
свой низкодящ — детето З.Ж.В. /р. на 24.09.2015 г./, да заплаща месечна
вноска за издръж.ка в размер на 200 /двеста/ лева, чрез нейния баща и законен
представител - Ж.А.В. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
14 месечни вноски no 200 лева всяка, на обща стойност 2800 /две хиляди и
осемстотин/ лева.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и счита, че посъдимия следва да бъде признат за виновен, като
му бъде наложено наказание съобразно чл.58 а от НК.
Защитникът на подс.Ж. в съдебно заседание моли съда да приложи
разпоредбата на чл.58а от НК
Подсъдимата се признава за виновна и заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Свид. Ж. В. и подс. Т. Ж. живеели на семейни начала до месец август
2020 г. и имали oбщo дете -З.Ж.В. родена през 2015г. След това се разделили и
започнали да вoдят съдебни дела no отношение на родителските npaвa. C
решение no гp. дело № 15714/2020г, на ВРС, влязлo в сила на 17.03.2023г Ж.
била осъдена да изплаща издръжка в размер на 200лв. За периода oт както
били разделени, подс.Т. Ж. не давала пари за дъщеря си, дори и след
определяне на привременните мерки не превеждала пари, освен веднъж
сумата oт 170 лв, на 10.05.2022 г., като за основание за превода е записала
„издръжка за месец май".
Производството е по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимото лице
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се е съгласило да не се събират доказателства относно тези факти.
1

На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва
самопризнанията на подсъдимата при постановяване на присъдата без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство,
свидетелството за съдимост и всички други писмени доказателства
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът :

ПРИЗНА ПОДС. Т. З. Ж.

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ :
През периода от месец април 2023 г. до месец май 2024 г. включително в
гр. Варна, след като е осъдена с Решение no rp. дело №15714/2020 г. no oпиca
на PC - Варна, 50-ти състав, влязло в законна сила на 17.03.2023 г. да издържа
свой низкодящ — детето З.Ж.В. /р. на 24.09.20 15 г./, да заплаща месечна
вноска за издръж.ка в размер на 200 /двеста/ лева, чрез нейния баща и законен
представител - Ж.А.В. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
14 месечни вноски no 200 лева всяка, на обща стойност 2800 /две хиляди и
осемстотин/ лева.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определените с влезли в сила
съдебни актове месечни суми за издръжка на низходящата и.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. Ж. с пряк
умисъл- тъй като безусловно добре е знаела, че е осъдена с влязъл в сила
съдебен акт да заплаща определена месечна сума за издръжка на детето си,
съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има общественоопасен
характер, както и неговите обществено опасни последици-неблагоприятното
положение, в което поставя непълнолетното си дете, и пряко е целяла
настъпването им. Този извод съдът приема въз основа на факта, че
подсъдимата е в трудоспособна възраст, не е страдала от заболявания, които да
и пречат да реализира трудови доходи.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прие чистото съдебно минало на подсъдимата.
2

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянията- безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
установения в страната правов ред.
При определяне размера на наказанието на подс. Ж. съдът приложи
задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а”
ал.1 от НК, като съобрази сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието с оглед тежкото финансово състояние, в което е
поставен низходящия на подсъдимата в резултат на продължителното
неизпълнение на алиментното и задължение в конкретния случай, както и
факта, че по този начин подс. Ж. трайно се е дезинтересирала от нейните
нужди и интереси, упорито и демонстративно игнорирайки родителските си
задължения. Относно степента на обществена опасност на дееца съдът
намира, че е ниска предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало. В
този смисъл съдът наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА към минималния
предвиден в разпоредбата на чл.39 ал.1 от НК размер. След определяне на
това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът
намали същото с една трета и наложи на подс.Ж. да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание
чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът
намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от
НК, като изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок определен към минималния размер предвиден в закона, а
именно ТРИ ГОДИНИ. С приложението на института на условното
осъждане, съдът намери, че ще се постигнат целите на индивидуалната
превенция.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на
наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се
постигнали с посоченото наказание Лишаване от свобода за срок от четири
месеца, като така определеното наказание ще бъде адекватна санкция,
напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата
обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а
освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съдът счита, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите на генералната и преди всичко на специалната
3

превенция по смисъла чл.36 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	299
Дата:	5 декември 2024 г. (в сила от 21 декември 2024 г.)
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20243110202662
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юли 2024 г.

Присъда по дело №2662/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите