р е ш е н и е
№ ..................
гр. Плевен, 22.06.2018г.
пЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
състав, гражданска колегия, в
публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря С.Ц.като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско
дело N 6775 по описа на съда за 2017 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Иск
за делба – ІІ-ра фаза по извършване на делбата.
С влязло в законна сила ***в първата
фаза на делбата е допуснато да се
извърши съдебна делба между Н.Ц.М. с ЕГН
**********, И.Ц.А. с ЕГН **********, П.В.Г. с ЕГН ********** и С.Г.Г. с ЕГН **********,
на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ***находящ се в ***, ***, ***, с адрес ***, ***,
съставляващ *** ***по регулационния план на ***, утвърден със ***; при съседи:
улица, *** V*** на Ц.П.П., *** ХV – на Г.Р. Г., *** Х – на А.А.М., заедно с
построените в имота *** състояща се от първи и ***., ведно с принадлежащите им
избени и тавански помещения, и ***Постановено е от допуснатия до делба недвижим
имот да се образуват ДВАНАДЕСЕТ РАВНИ ДЯЛА, от които: за Н.Ц.М. – ЕДИН ДЯЛ; за И.Ц.А.
– ЕДИН ДЯЛ; за П.В.Г. и С.Г.Г. – ОСЕМ ДЯЛА В РЕЖИМ НА СИО; за П.В.Г. – ДВА ДЯЛА.
Решението, с което е допусната делбата и са определени
правата на съделителите е влязло в законна сила на 03.02.2018г.
На 30.01.2018г. е депозирана молба от П.В.Г. и С.Г.Г. (на л.61), с която е заявено искане с
правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на процесния имот.
След влизане в сила на решението по първа фаза на делбата е
починал ответника П.В.Г. – на 22.02.2018г. Производството по делото е
продължило с участието на наследниците му по закон – преживялата съпруга С.Г.Г.
и децата му В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. – М..
Ответниците са заявили в първото по делото съдебно заседание
във втора фаза на делбата, че поддържат заявеното искане по чл.349, ал.2 от ГПК
за възлагане на делбения имот.
В първото с.з. след влизане в сила
на решението за делба, ищците Н.М. и И.А. са предявили иск с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС срещу ответниците за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот съобразно
правата им за периода от завеждане на исковата молба – 01.09.2017г. до датата
на предявяване на иска – 21.03.2018г. в размер на по 50лв. месечно за всяка от
ищците.
В първото с.з. след влизане в сила
на решението за допускане на делбата ответниците С.Г.В.Х., В.П. и П.Г. – М. са
предявили искове по сметки по реда на чл.346 от ГПК против съделителите Н. М. и И.А., съобразно изложените обстоятелства
и петитум с молба от 07.02.2018г., уточнена с молба от 20.02.2012г., за суми в
размер на по 2 930лв., с каквито се
твърди да е увеличен дела на ответниците по иска вследствие извършени
подобрения в имота от съделителите П.Г. и С.Г..
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните
прие за установено следното:
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните
прие за установено следното:
По
направеното искане за възлагане на делбения имот и начина на извършване на
делбата :
Съгласно разпоредбата
на чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който
към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на
останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари.
Тази претенция следва
да бъде предявена най-късно в първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението, с което е допусната делбата.
В случая претенцията е
заявена от съделителя П.Г., заедно със съпругата му С.Г. с нарочна молба преди
изтичане на преклузивния срок, като в първото проведено във втора фаза на
делбата съдебно заседание се поддържа от наследниците му С.Г., В.П.Х., В.П.П. и
П.П.Г. - М.. Поддържа се в практиката на ВКС, че ако претенцията по чл.349,
ал.2 от ГПК е направена от съделител, който е починал в хода на процеса, е
възможно неговите наследници да заявят, че поддържат претенцията и искат имота
да бъде поставен в общ дял, ако отговарят на изискванията, като следва да се извърши
преценка дали е основателна претенцията на наследодателя преди смъртта му и
неговото коляно би могло да получи имота. Правата в делбеното производство
принадлежат на този, по отношение на когото делбата е била допусната. С
решението по чл.344 от ГПК се установяват личните права на съделителите. Ако
съделител почине във ІІ фаза, неговите наследници встъпват в неговото признато
с решението лично право в съсобствеността и затова получават правата общо. При
това разбиране, което се споделя и от настоящия състав, в случая следва да се
извърши преценка за наличие на основанията по чл.349, ал.2 от ГПК по отношение
на съделителя П.В.Г., чиито права са установени с решението по първа фаза на
делбата и който лично е заявил искането преди изтичане на преклузивния срок.
Безспорно е установено в
производството, че делбения имот е жилищен. От
изслушаното в о.с.з. на 25.05.2018г. заключение по допуснатата
съдебно-оценителна и техническа експертиза се установява, че имотът е
неподеляем.
Съдът приема, че съсобствеността е възникнала по наследяване, т.е имота
е наследствен. Установи се в първата фаза на делбата, че процесното имущество е
било собственост на общите за ищците и ответника П.Г. наследодатели – В.Г. и В.
И. в режим на СИО, като след смъртта на В. И. част от имота е преминала в
патримониума на наследниците й по закон – преживелия съпруг В.Г., синът им П.Г.
и ищците по право на заместване на починалата преди наследодателката нейна
дъщеря. Установи се също така в производството по първа фаза, че през 2010г. В.Г.
с договор за покупко-продажба, обективиран в ***е продал на синът си П.Г. по
време на брака му с ответницата С.Г. своите идеални части от имуществото. Така
извършената сделка на разпореждане не променя наследствения характер на
съсобствеността и не я определя като смесена по смисъла на ТР № 1/2004 г. на
ВКС, ОСГК. В същото е прието, че комбинирана
съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от един
юридически факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за
част от имота и наследяване и др. Със съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК обаче
ВКС допълни схващането за т.н. комбинирана
съсобственост, посочвайки и случаите, когато такава съсобственост не е налице (Решение
№144 от 11.07.2014г. по гр.д.№7209/2013г. на ВКС, I г.о.). Така в решение № 86/ от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на
ВКС, ІІ г.о. е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят
до смесена съсобственост. Това е така, защото имотът остава наследствен за всички сънаследници.
Разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само
уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Определящото е, че въпреки
разпореждането,
в съсобствеността
не участват трети за наследството лица. ВКС
приема в практиката си също така, че когато при
извършването на разпоредителна сделка с част от наследствен имот, приеобретателят
сънаследник е в брак, също не възниква комбинирана съсобственост тъй като
съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от
наследствения имот. Съпругът придобива права по силата на закона чл.21, ал.1 от СК. В този смисъл е
приетото в решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на ВКС, І г.
о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна
практика.
Между страните не е налице спор, че П.В.Г. е живял в
делбения имот до смъртта си, заедно със съпругата си, в това число и към
момента на смъртта на общата наследодателка и негова майка В. И., от която той
черпи правата си по наследство. Това се установи и от събраните в
производството гласни доказателства.
Въз основа на
представената декларация от П.Г. и съпругата му С.Г. от 24.01.2018г. (на л.62),
съдът приема, че те не притежават друго жилище. Не са и налице твърдения в
обратна насока от страна на ищците.
Предвид изложеното,
съдът счита, че са налице основанията по чл.349, ал.2 от ГПК по отношение на
наследодателя на ответниците П.В.Г., с чието участие е допусната делбата и
който дори лично е заявил претенцията за възлагане, поддържана от наследниците
му. Имотът следва да се възложи на наследниците му общо. При това между тях
възниква съсобственост, в която правата им се определят – за С.Г. от
установените с решението по първа фаза на делбата права върху имота и правата,
които произтичат от наследодателя й П.Г., а за останалите наследници на
последния, съобразно наследствените им права.
Съделителите, на които
се възлага имота следва да заплатят на съделителите Н.М. и И.А. съответните за
уравнение на дяловете им суми по реда на чл.349, ал.5 от ГПК. Размерът на това
уравнение зависи от пазарната стойност на дела на тези съделители от делбеното
имущество. Както се установи от изслушаното в о.с.з. на 25.05.2018г. експертно
заключение, пазарната стойност на имота възлиза на 68 000лв., а стойността
на един дял е 5 666,67лв. С оглед на това следва да се постанови
съделителите С.Г., В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. - М., на които се възлага имота, да заплатят на ищците Н.М. и И.А., при
условията на чл. 349, ал.5 от ГПК, в 6 –
месечен срок от влизане на решението, суми в размер на по 5 666,67лв. за
уравнение дяловете им, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на влизане в сила на настоящото решение до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с
чл.31 ал.2 от ЗС, предявени от Н.Ц.М. и И.Ц.А. против С.Г.Г., В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г.
– М..
С молба, депозирана в о.с.з. на
21.03.2018г. съделителите Н.Ц.М. и И.Ц.А. са заявили претенция срещу
ответниците за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения
имот, като уточняват в съдебно заседание, че претендират по 50лв. месечно всяка
от тях за периода от завеждане на исковата молба до предявяване на иска, т.е.
от 01.09.2017г. до 21.03.2018г. (по 331,81лв. за всяка ищца – за 6 месеца по
50лв. и 31,81лв. за 21 дни на м.март).
От заключението по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарния наем на делбения
имот за периода от 01.09.2017г. до
21.03.2018г. възлиза на 2 364,65лв. или за един дял, какъвто притежава от
имота всяка от ищците – 197,05лв. Други доказателства във връзка с този иск не
са ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2
от ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
За уважаване на иска е необходимо
имотът да е съсобствен на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е
отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към
ползващия имота съсобственик и последният да ползва имота изцяло или да ползва
площ, по –голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността.
Безспорно е в настоящото производство, че за периода след
завеждане на исковата молба до смъртта на съделителя П.Г., имота се е ползвал
от същия и съпругата му – ответницата С.Г., а след това от последната.
По делото обаче не се ангажираха доказателства от ищците,
че са отправили писмена покана за заплащане на търсеното обезщетение. Депозираната искова молба за делба, въз
основа на която е образувано производството по настоящото дело, не съдържа
никакво изявление в тази насока. Както
приема ВКС в създадената задължителна практика по чл.290 от ГПК (Решение № 294 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2008 г., I г. о.,
ГК), исковата молба за делба може да се приеме за
покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС, само ако съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за
ползването на съсобствения имот от ответника.
Поради
липсата на отправена до ответниците писмена покана за заплащане на търсеното
обезщетение преди предявяване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, заявените от ищците
претенции на това основание се явяват неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с
чл.74, ал.1 от ЗС, предявени от С.Г.Г., В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. – М. против Н.Ц.М.
и И.Ц.А..
В молбата, с която са
предявени исковете се твърди, че П.Г. и С.Г. са извършили редица нововъведения
в делбения имот през периода от 2011г. до 2017г., за които са изразходвали труд
и средства в размер на 35 140лв., с колкото се е увеличила и пазарната му
стойност. Претендират срещу ответниците по иска заплащане на суми в размер на
по 2 930лв., с които се е увеличила стойността на техните дялове. В
съдебно заседание уточняват, че нововъведенията са били извършени от тези
съсобственици в качеството на владелци на имота след придобиване на правото на
собственост с договор за покупко-продажба, обективиран в ***на ***, както и че при
изграждането им са били влагани средства, представляващи СИО. Твърдят, че не са
вземали изричното съгласие на другите съсобственици.
Ответниците по тези
искове ги оспорват като неоснователни и недоказани. С писменото си становище от
23.02.2018г. релевират и възражение за погасяването им по давност, като
твърдят, че по-голяма част от тях са били направени преди 2011г.
За изясняване
обстоятелствата по исковите претенции са ангажирани гласни и писмени
доказателства, както и заключението на вещо лице.
В о.с. з. на 21.03.2018г.
е проведен разпит на свидетелите Г. И. И., Радослав Латинов И. и Г.А.Х., сочени
от ищците по разглежданите искове по сметки и свидетелят Ц.Н.М., сочен от
ответниците по тези искове.
Свидетелят Г. И. излага
в показанията си, че живее в имот, съседен на делбения и познавал П. и С..
Твърди, че след като къщата била прехвърлена на П. през 2010г., той и съпругата
му започнали да извършват различни ремонтни работи. Излага, че на първия етаж
сложили входна блиндирана врата; сложили дограма на две стаи; ламинат в хола;
външна изолация на едната стена. На втория етаж се направило измазване; ПВЦ
дограма на прозорците; на двете тераси било направено остъкление с ПВЦ дограма,
като отдолу се иззидала една стеничка от итонг; направила се вътрешна и външна
изолация на терасата. Сочи, че на стълбите между първия и втория етаж се сложил теракот от П., а на прозореца в
това стълбищно пространство се сложила ПВЦ дограма. Твърди още, че П. зак***л
котел и направил отоплителна инсталация, сложил радиатори. Излага, че
строително-ремонтни работи били извършени и по пристройката – свален бил
покрива, т.к. течал и била отлята плоча с бетон-помпа; на плочата бил сложен
черен гранитогрес и направен парапет; сменени били външна и вътрешни врати,
както и дограмата, като се сложили такива от ПВЦ материал кафяви; направена
била изолация на двата етажа на пристройката и отвън била напръскана с мазилка;
направена била облицовка с камък на пристройката и къщата. Твърди също, че била
направена ограда откъм съседите, която представлявала бетонни колони със свод с
метални решетки и облечени с плочи; отлят бил бетон в двора и се направили пътеки
облечени с плочи.
Свидетелят Р.И.излага,
че е извършвал работа по монтаж на дограма и врати в делбения имот. Твърди, че
тези дейности започнали през 2012г., като първоначално била сложена дограма на прозорците на две
спални на първия етаж. След това поетапно била сложена ПВЦ дограма на
прозорците на всички стаи на къщата и на
двата етажа на пристройката. Сочи, че в пристройката първо сложили дограма на
втория етаж, като дядото все още бил жив и си лежал там, а след това сложили и
на първия етаж кафява на цвят дограма; върху плочата на втория етаж на
пристройката направили ПВЦ врата към терасата, която била покрита с гранитогрес
и имала сложен метален парапет. Твърди
още, че направили двете тераси на къщата с дограма, като те били остъклени, а
се направили ПВЦ рамки и врати. Пояснява, че дограмата на терасата не тръгвала
от долу, а имало иззиждане донякъде като постамент, върху който се поставяла
дограмата. Сочи, че сменил единия прозорец на стълбището с ПВЦ дограма, както и
прозорците на двете бани; монтирал две вътрешни интериорни врати.Св.И. излага,
че е видял как П. слагал изолация отзад на къщата; редил камък по цокъла от
входната врата надолу, оформено като стъпълца към пътеката; започнал да прави
ограда откъм единия съсед – иззидана със сводове, измазана и напръскана. Св.И.
твърди също, че П.Г. преустроил напълно двора – бетонирал го, пътеките били
облечени с балкански камък; построил барбекю и направил геранче до него.
Свидетелят И. пояснява, че ремонта на къщата и пристройката започнал с
извършените от него дейности. Когато отишъл в имота първоначално всичко било за
ремонт, дограмата била стара, изкривена и не можела да се ремонтира. След като
той поставил ПВЦ дограмата се налагало да се обръщат прозорците, да се
шпакловат, които са задължителни при този род строително-монтажни работи. Сочи,
че последно се направило остъклението на първия етаж на къщата с входната врата
и това било към 2016г. Твърди също, че П.Г. му плащал за извършеното и му
споделял, че правели това, за което бил осигурил средства, а при спестяване на
други продължавали ремонтните работи.
Свидетелят Г.Х.излага в
показанията си, че бил съсед на С. и П..Твърди, че след 2010-2011г., когато П.
станал собственик на имота, започнал да си го оправя по малко, в зависимост от
това кога имал спестени средства. Сочи, че към онзи момент семейството ползвало
само първия етаж от къщата, на който нищо не било оправено – не било
шпакловано, дограмата била стара, изкривена и в лошо състояние. Твърди, че
помагал да се обръщат прозорците след смяната на дограмата на първия и втория
етаж; да се шпаклова; при направата на вътрешна изолация на външните стени на
едната спалня на първия етаж. Сочи, че в банята бил сменен прозореца с ПВЦ дограма;
в хола се сменили прозорците, след това се обръщали, шпакловани и боядисани били
стените, сложен бил ламинат на пода; в кухнята на първия етаж бил сменени
прозорците. Твърди, че участвал в ремонта на терасата на първия етаж, която
преди това представлявала само една плоча, а след това била иззидана с итонг, измазана, шпаклована,
боядисана и се поставила ПВЦ дограма; поставен бил теракот на пода и била
направена изолация. По същия начин била направена и терасата на втория етаж.
Сочи, че на първия етаж се направила изолация откъм източната част. Сочи също
така, че на втория етаж в жилищната сграда на двете спални се сложила нова
дограма, обръщали се прозорците, шпакловали се стените, боядисали се; в банята
се сложила на прозореца ПВЦ дограма. Св.Х.твърди още, че по стълбището между
първия и втория етаж бил сложен теракот, като не си спомнял точно годината на
поставянето му, но смята, че е тази, в която П. станал собственик. Излага, че П.
направил парна инсталация, сложил чугунени радиатори и к***л парен котел. Излага
също, че в кухнята на втория етаж била сложена дограма; от източната част се
сложила вътрешна изолация, шпакловано било и боядисано. Св.Х.твърди, че П.
развалил покрива на втория етаж на пристройката; отлял бетонна плоча; върху нея
поставил гранитогрес, направил железен парапет. Сочи също, че първия етаж на
къщата откъм южната и източната част бил облепен с облицовъчен камък; на
пристройката била поставена изолация на първия и втория етаж и отдолу облепена
с облицовъчен камък; целия двор бил бетониран; отстрани по оградата бил налепен
камък по пътеката; отпред била направена желязна ограда а откъм съседите ограда
с бетон и тухла и сводове. Св.Х.твърди, че за всичко, което правил му заплащал П..
Свидетелят Ц. М., който
е баща на съделителите Н.М. и И.А. излага в показанията си, че не е ходил в
процесния имот откакто се влошили отношенията между страните. Сочи, че имота
бил построен от дядо В., имало дървена дограма на прозорците, имало редена
донякъде облицовка с камъни на първия етаж. Твърди, че ПВЦ дограмата и терасите
били правени докато бил жив дядо В.и той бил помагал, а при поставянето му в
очна ставка със свидетеля Х.сочи, че това било през 2010г. – 2011г. Първоначално
твърди, че не е ходил в имота от 6 години, а след това в показанията си казва,
че от 7-8 години не е ходил. Първоначално
твърди също така, че втория етаж бил направен през последните 7-8 години докато
бил жив дядо В., а след това сочи, че преди това бил направен етажа и го
посрещали там. Св.М. твърди също така
първоначално, че откакто е започнал да влиза в къщата имало сложен теракот на
стълбите към втория етаж, а при поставянето му в очна ставка със свидетеля Х.излага,
че теракота по стълбището от първия до втория етаж бил направен през 2009г. –
2010г.
При така събраните гласни
доказателства, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г. И., Р.И.и Г.Х.
т.к. в тях се излагат лични възприятия за събития, които са се осъществили с
участието на тези свидетели, последователни са, напълно кореспондиращи помежду
си и допълващи се, като не са налице никакви основания за съмнение в тяхна
заинтересованост от изхода на спора. Показанията на св.Ц. М. противоречат на
показанията на свидетелите Г. И. и Г. Х.относно периода на поставяне на теракот
по вътрешното стълбище. При това противоречие, съдът кредитира показанията на
последните двама, т.к. св.М. излага противоречиви твърдения относно това
обстоятелство – че този теракот бил поставен още откакто влизал в имота, а след
това при поставянето му в очна ставка говори за период близък до сочения от
свидетелите И. и Х.. За остъклените тераси и втория етаж на къщата твърди, че
били правени докато бил жив дядо В., но това твърдение не влиза в противоречие
с показанията на останалите свидетели, т.к. според установеното в
производството В.Г. е починал през 2017г., а процесните подобрения са били
извършвани преди това. Следва да се съобрази също така, че св.М. е баща на
съделителите Н.М. и И.А., което предполага заинтересованост от изхода на спора.
От изслушаното в о.с.з. на 25.05.2018г. заключение по
допусната съдебно-техническа и оценителна експертиза се установи, че пазарната
стойност на делбения имот е 68 000лв. Установява се от същото заключение,
че стойността на вложените труд и материали при направата на твърдените в
молбата на ищците по разглеждания иск нововъведения в същия имот възлиза на
53 828,35лв., а с направата им, пазарната стойност на имота се е увеличила
с 36 907,23лв. Установи се още при изслушването на експерта, че всяко едно
от твърдените от ищците нововъведения е изпълнено на място и съответно измерено от вещото лице, за да се
определи стойността на вложените материали и труд. При формиране на изводите са
били съобразявани технологичните правила за изпълнение на всяка работа. Както
пояснява експерта, част от дейностите са свързани – подмяната на дограмата
неминуемо поставя необходимостта от последващо боядисване на помещенията.
Съдът кредитира експертното заключение, като извършено от
лице, разполагащо с необходимата компетентност и знания, след оглед и измерване
на място, и при липса на каквито и да е съмнения за заинтересованост от изхода
на спора. Достатъчно е обосновано, в това число допълнително при изслушване в
съдебно заседание. Присъствието на страните при огледа на имота не е необходимо
условие за изготвяне на експертизата и отсъствието им не може по никакъв начин
да обоснове съмнения в заключението.
Ищците са представили писмени доказателства за закупувани строителни
материали, отоплителен котел, входна и интериорни врати. Сами по себе си тези документи не установяват, че
закупените вещи са били вложени при ремонт на процесния имот, но от
заключението на вещото лице стана ясно какви СМР са изпълнени на място и
съответно стойността на влаганите материали и труд. От друга страна тези
писмени доказателства кореспондират с показанията на свидетелите Г. И., Р.И.и Г.Х.,
от които стана ясно какви ремонтни дейности са били извършвани в имота.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът счита, че претенциите на ищците по разглеждания иск
по сметки намират правното си основание в разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗС.
Установи се от показанията на свидетелите Г. И., Р.И.и Г.Х.
че съсобствениците П.Г. и С.Г. са започнали да извършват сериозни ремонтни
дейности след 2010г., когато П. зак***л от баща си В.Г., частта на последния от
имота и вече смятал, че е станал единствен собственик. В мотивите на влязлото в
сила решение по първа фаза на делбата, съдът е приел, че след сключване на
договора за покупко-***с който наследодателя В.Г. е прехвърлил на П.Г. своите
права върху процесните имоти, последния е започнал да владее имота изцяло за
себе си, в това число и частта на ищците. Възражението за придобиване на имота
по давност от П. и С. Г. е отхвърлено с решението по първа фаза на делбата,
защото към датата на предявяване на иска не е изтекъл десетгодишния давностен
срок, но фактът, че този срок е започнал да тече след 22.02.2010г. е от
значение за определяне качеството на владелец на П.Г. през процесния период от
време. С оглед на това, съдът приема, че този съсобственик и съпругата му С.Г.
са били владелци на делбения имот през периода от 22.02.2010г. до датата на
предявяване на иска за делба, когато владението им е прекъснато. Владението на
частите на съсобствениците Н.М. и И.А. безспорно е било недобросвестно.
В този случай, отношенията между владелеца и съсобствениците, върху частите на които е
установил владението си, се уреждат за извършените подобрения по правилото на
чл.74, ал.1 от ЗС, според което недобросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
тези подобрения.
Съдът счита, че се установи от показанията на свидетелите Г.
И., Р.И.и Г.Х. кореспондиращите с тях писмени доказателства и заключението по
съдебно-оценителната експертиза, че твърдените в молбата на ищците от 07.02. и 20.02.2018г.
нововъведения са били извършени в процесния имот и то след 2010г.
Установи се също така от експертното заключение, че в
резултат на извършването им се е увеличила пазарната стойност на имота с 36 907,23лв.
Поради това те имат характер на подобрения. Не може да се приеме за основателно
възражението на ответниците по иска, че отоплителната инсталация няма такъв
характер и може да се отдели от имота. Съдът счита, че отделянето й в цялост не
би могло да стане без засягане имота по увреждащ го начин, поради което следва
да се приеме за трайно прикрепена вещ. Не може да се сподели и разбирането, че
боядисването на стените не следва да се приема за подобрение, т.к. се установи
от експертното заключение, че то повишава пазарната стойност на имота, а и в
случая се установи също така, че е било част от дейностите, които неминуемо е
следвало да се извършат, с оглед предприетата смяна на старата дървена дограма.
Стана ясно от
експертното заключение, че стойността на вложените труд и материали за
извършените подобрения възлиза на 53 828,35лв. и надхвърля увеличената
стойност на имота, но съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗС, ищците по
този иск могат да претендират само по-ниската от тези стойности или в случая – сумата,
с която се е увеличила пазарната оценка на имота, която е 36 907,23лв.
С оглед правата на съделителите
Н.М. и И.А. в делбеното имущество, установени с решението по първа фаза на
делбата – Е., делът на всяка от тях се е увеличил в резултат на извършените от П.Г.
и С.Г. подобрения с 3 075,60лв. (1/12 част от 36 907,23лв.). Ищците
по иска за подобрения са претендирали по-малки по размер суми от 2 930лв.
и претенциите им се явяват изцяло основателни и доказани.
Съдът намира за
неоснователно релевираното от ответниците по тези искове възражение за
погасяване на претенциите по давност. С оглед приетото, че през периода, когато
са били извършени процесните подобрения, П.Г. и С.Г. са имали качеството на
владелци ( както се посочи по-горе, държането е било превърнато във владение
през 2010г.), давността за предявяване на иска за подобренията е започнала да
тече не от датата на извършването им, а от датата на предявяване на иска за
делба (когато владението е прекъснато) – в този смисъл е приетото в Постановление
№ 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС.
С оглед горното, съдът намира, че предявените
искове по сметки по чл.74, ал.1 от ЗС от С.Г.Г., В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. – М.
против Н.Ц.М. и И.Ц.А. се явяват основателни и доказани в претендирания размер
по 2 930лв. и като такива следва да бъдат уважени, респективно осъдени Н.М.
и И.А. да заплатят всяка от тях сума в размер на по 2 930лв. общо на
ищците по исковете, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на депозиране на молбата с предявените искове по сметки до окончателното
плащане.
По въпроса за дължимите държавни
такси и разноски:
Съделителите дължат по сметка на ***
следните държавни такси : С.Г.Г., В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. – 2 266,67лв.
върху стойността на дела на П.Г. и С.Г. от делбения имот; Н.Ц.М. и И.Ц.А. – по 226,67лв.
всяка от тях върху стойността на дела им от делбения имот и по 50лв. върху предявените
от тях искове по чл.31, ал.2 от ЗС, които се отхвърлят (държавна такса не се
заплаща при предявяване на тези искове, но при разглеждането им се присъжда
дължимата държавна такса, с оглед изхода на спора по тях – при уважаването им
се присъжда на ответниците по исковете, а при отхвърлянето им - на предявилите
ги ищци).
Съделителите са заявили претенции да
им бъдат присъдени направените от всеки от тях в делбеното производство разноски. При разглеждане на
тези искания, съдът съобрази следното: разноските, които всеки от съделителите
е направил за адвокат във връзка с допускане и извършване на делбата остават в
тежест на страната, която ги е направила и не се разпределят по правилото на
чл.78 от ГПК. Разноските, които съделителите са направили по повод установяване
и ликвидиране на съществуващата съсобственост следва да се възложат в тежест на
страните съобразно правата им на собственост. Възлагането на разноските за
адвокат, които са направени във връзка с претенциите по сметки се подчиняват на
правилата по чл.78 от ГПК, ако от договора за правна защита и съдействие може
да бъде определено каква част от възнаграждението е уговорена и платена във връзка с исковете по сметки. В
този смисъл са Определение № 152 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6646/2014 г., II г. о., ГК; определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. №
542/2010 г. на IIг. о. и определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2024/2014 г., I г. о.
При съобразяване на тази съдебна практика,
съдът приема, че на ищците в делбеното производство Н.М. и И.А. не са дължими
разноски за адвокатско възнаграждение, т.к. то е платено във връзка с допускане
и извършване на делбата, а предявените от тях искове по сметки не са уважени. Разноските,
които са заплатили за вещо лице в размер на 100лв. също остават в тяхна тежест,
т.к. те са във връзка с определяне поделяемостта на имота и пазарната му
стойност, което ги определя като разноски по извършване на делбата, в които
трябва да участват всички съделители съобразно правата им. На ответниците П.Г. и С.Г. не са дължими разноски
по първа фаза на делбата, т.к. такива са били сторени само за адвокатско
възнаграждение, а те остават за тяхна сметка, както се посочи. На съделителите С.Г.,
В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. са дължими разноски с оглед изхода на спора по заявените
от тях претенции по сметки. От приложения договор за правна защита и съдействие,
сключен между С.Г. и адв.А.К. (на л.134) е видно, че за втора фаза на делбата и
защита по иска за подобрения е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000лв. Съдът приема, че част от това възнаграждение е във
връзка със защитата във фазата по извършване на делбата, а останалата част е
във връзка исковете по сметки за подобрения. При съобразяване размера на минимално
дължимото за всяка фаза на делбата възнаграждение на адвокат по чл.7, ал.4 от
Наредба №1/2004г., съдът приема, че 600лв. от горното възнаграждение е за
осъщественото процесуално представителство в тази фаза, а 400лв. по исковете по
сметки за подобренията. С оглед изхода на спора по тези искове, разноските от
400лв. са изцяло дължими от ответниците по тези искове Н.М. и И.А.. Ответницата
С.Г. е заплатила разноски за вещо лице в размер на 370лв., от които 170лв. са
за изготвяне на заключение по задачите, касаещи извършването на делбата на
процесното имущество, а 200лв. са за изготвяне на заключение по задачите,
касаещи исковете по сметки. При това, с оглед изхода на спора по исковете по
сметки, Н.М. и И.А. дължат на С.Г. 200лв.от разноските за вещо лице. Или общо й
дължат 600лв. разноски във връзка с тези искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На
основание чл.349, ал.2 от ГПК възлага
в дял на С.Г.Г.
с ЕГН **********, В.П.Х. с ЕГН **********,
В.П.П. с ЕГН ********** и П.П.Г. – М. с ЕГН **********, делбения
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ***находящ се в ***, ***,
***, с адрес ***, ***, съставляващ *** ***по регулационния план на ***,
утвърден със ***; при съседи: улица, *** V*** на Ц.П.П., *** ХV – на Г.Р. Г., ***
Х – на А.А.М., заедно с построените в имота *** състояща се от първи и ***.,
ведно с принадлежащите им избени и тавански помещения, и СТОПАНСКА СГРАДА от 35
кв.м., като в ШЕСТ МЕСЕЧЕН СРОК от
влизане в законна сила на настоящето решение
С.Г.Г. с ЕГН **********, В.П.Х. с ЕГН **********, В.П.П. с ЕГН ********** и П.П.Г. – М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на останалите съделители за
уравнение на дела им от описания имот следните суми: на Н.Ц.М. с ЕГН ********** - сумата от
5 666,67лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на решението до окончателното й заплащане и на И.Ц.А. с ЕГН ********** – сумата от 5 666,67лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението до
окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.Ц.М. с ЕГН ********** против С.Г.Г. с ЕГН **********, В.П.Х. с
ЕГН **********, В.П.П. с ЕГН ********** и П.П.Г. – М. с ЕГН ********** ИСК с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 331,81лв.,
представляваща обезщетение от по 50лв. месечно за лишаване от ползването на
съсобствения недвижим имот за периода от 01.09.2017г. до 18.03.2015г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Ц.А. с ЕГН ********** против С.Г.Г. с ЕГН **********, В.П.Х. с
ЕГН **********, В.П.П. с ЕГН ********** и П.П.Г. – М. с ЕГН ********** ИСК с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 331,81лв.,
представляваща обезщетение от по 50лв. месечно за лишаване от ползването на
съсобствения недвижим имот за периода от 01.09.2017г. до 18.03.2015г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Н.Ц.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.Г.Г.
с ЕГН **********, В.П.Х. с ЕГН **********, В.П.П. с ЕГН ********** и П.П.Г. – М.
с ЕГН **********, сумата от 2 930лв., с която се е увеличила стойността на дела на Н.М.
от делбения имот в резултат на извършените от П.Г. и С.Г. подобрения в имота,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Ц.А. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.Г.Г. с ЕГН **********, В.П.Х. с ЕГН **********,
В.П.П. с ЕГН ********** и П.П.Г. – М. с ЕГН ********** сумата
от 2 930лв., с която се е увеличила стойността на дела на И.А. от делбения
имот в резултат на извършените от П.Г. и С.Г. подобрения в имота, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
07.02.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Ц.М. с ЕГН **********
и И.Ц.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на С.Г.Г. с ЕГН **********, сумата от 600лв., представляваща
разноски, направени във връзка с исковете по сметки.
осъжда, на основание чл.355 от ГПК
съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ***държавна такса, както следва:
- С.Г.Г. с ЕГН **********, В.П.Х. с ЕГН **********, В.П.П.
с ЕГН ********** и П.П.Г. – М. с ЕГН ********** – 2 266,67лв. по иска за делба;
- Н.Ц.М. с ЕГН ********** – 226,67 лв. по иска за делба и 50лв. по отхвърления иск по чл.31,
ал.2 от ЗС;
- И.Ц.А. с
ЕГН ********** – 226,67 лв. по иска
за делба и 50лв. по отхвърления иск
по чл.31, ал.2 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: