№ 1045
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503008 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 265164 от 30 юли 2021г. по гр. д. № 1805/2021г.
Софийски градски съд, І ГО, 26 състав е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на Х. Х. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата
от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2020г., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно
повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно производство по
НОХД № 3766/2017г. на Специализиран наказателен съд; сумата 2 400 лв.,
ведно със законната лихва от 16.04.2020г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по
НОХД № 3766/2017г. на Специализиран наказателен съд, както и сумата
338,80 лв. - разноски по делото, като отхвърлил иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между
уважения размер от 25 000 лв. и предявения размер от 100 000 лв., ведно с
лихвата за забава, като недоказан.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
1
ищеца Х.А. срещу решението по гр. д. № 1805/2021г. на СГС, ГО, 26 състав в
неговата отхвърлителна част. С доводи за нарушение като резултат на чл. 52
ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен
размер.
Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил жалбата на ищеца и от
своя страна е подал жалба срещу първоинстанционното решение. С доводи
също за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в осъдителната
му част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
отхвърляне на иска. Евентуално иска присъденото обезщетение да се намали.
Х.А. е оспорил жалбата на ответника.
За да постанови решението си в частта му, в която е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 25
000 лв., дължимо за търпени неимуществени вреди от незаконно обвинение,
първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищеца
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са по-интензивни заради публичното
оповестяване на повдиганото обвинение за тежко престъпление за стопанска
дейност, което е свързано и с професионалната му дейност, довело до
сериозни репутационни вреди, изразяващи се в загуба на обществена и
политическа подкрепа, преустановяване на политическата му кариера, както и
оставане без работа и като резултат от обвинението. Съдът е взел предвид и,
че наказателното производство е приключило за около 3 години в разумен
срок без да са извършвани интензивни процесуални действия с участието на
ищеца, спрямо когото не е била наложена мярка за неотклонение, че той е
търпял негативни емоции по повод обвинението, бил е в стрес, изпитвал е
притеснения за себе си и семейството си, неприятни изживявания поради
отдръпване на приятели и колеги, но не е загубил работата си и не е бил
лишен от право на труд поради обвинението. СГС е приел още, че поради
друго водено срещу ищеца наказателното производство за престъпление,
свързано с професионалната му дейност, той е изживял общи негативни
емоционални неудобства, стрес, ограничения и репутационни вреди, поради
което определеното в настоящото производство обезщетение не следва да
възстановява всички вреди. При съобразяване на горните обстоятелства и
2
икономическата конюнктура в страната, за израз на която е приел
минималната работна заплата за периода 2017 – 2020г., СГС е определил
обезщетението за търсените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269
ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на
обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен
резултат от рещаващата си дейност счита същото за частично неправилно в
обжалвана от ответника част, по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд са били предявени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Пред въззивния съд е
пренесен спор само по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил
оправдан, в наказателно производство с обща продължителност от 2 години и
11 месеца и 12 дни, в размер на 100 000 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иска,
предмет на разглеждане и от въззивния съд, с правоизключващи спорното
право възражения, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени
вреди в емоционален, здравословен, трудов и личен план, евентуално е
възразил и, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен
размер с оглед интензитета на наказателната репресия, осъществена от
прокуратурата. Тези възражения от защитата му по същество са в спорния
предмет и на въззивното производство, като в съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на пракуратурата счита, че евентуално
обезщетение в размер на 15 000 лв. би било справедливо, в случай, че съдът
приеме за доказани твърдените вреди.
За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид
следното:
Не е спорно, че на 15.09.2015г. ищецът е назначен за заместник –
министър на външните работи на Република България - със заповед № КВ 83
от 15.09.2015г. на министър-председателя на Република България, в каквото
качество му е било повдигнато обвинение, от което той поддържа в
настоящото производство, че е претърпял и неимуществени вреди.
3
От приложеното НОХД № 3766/2017г. на Специализирания
наказателен съд е установено и това не е спорно като факти на настоящия
етап от производството, от които следва да изходи и въззивният съд в
правоприлагащата си дейност, че на 04.05.2017г. Х.А. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК,
извършено в качеството му на длъжностно лице – заместник - министър на
външните работи на РБ. Мярка за неотклонение по отношение на ищеца не е
вземана, той е бил разпитван два пъти като обвиняем и след предявяване на
разследването, срещу него е внесен обвинителен акт в съда. Ищецът е
бил обвинен в това, че в периода от 15.01.2016г. до 22.07.2016г. в град София,
като длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, т.1 б. „б " НК - заместник-
министър на външните работи, като е цитирана заповед № КВ 83 от 15.09.
2015г. на министър- председателя на РБ за назначаването му/ при условията
на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, въпреки задълженията
си по точка III на Заповед № 95-00-3 86/08.10.2015г. на министъра на
външните работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава
и контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на
външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 Дирекция
„Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" не е
упражнил достатъчен контрол върху работата на А. В. В. - директор на
Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо
осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" /Заповед № 1- 862/10.11.2015г.
на министъра на външните работи и и.д. главен секретар на Министерство на
външните работи - Заповед № Т- 347/21.03.2016г./ и Л. Г. М. – директор в
Дирекция „Бюджет и финанси" /Заповед № Т-1912/25.08.2014г. на министъра
на външните работи/, на които е възложено управлението, разпореждането и
отчитането на обществено имущество и от това са последвали значителни
щети за Министерство на външните работи в размер на 494 458,03 лева,
изплатени по силата на две споразумения, сключени между Министерство на
външните работи и Министерство на земеделието и храните - Споразумение
№ РД 51-58/15.01.20г. и Споразумение № РД 51-58/22.04.2016г., както следва:
4
- за периода от 15.01.2016г. до 15.04.2016г. като длъжностно лице /по
смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НК-заместник-министър на външните работи/,
въпреки задълженията си по точка III на Заповед № 95-00- 386/08.10.2015г. на
министъра на външните работи, с която се нарежда на заместник-министър
Х.А. наблюдава и контролира дейността на следните структурни звена в
Министерство на външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5
Дирекция „Управление на собствеността и материално - техническо
осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на А. В. В. -
директор на Дирекция „Управление на собствеността и материално-
техническо осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" /заповед № Т-
862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и и.д. главен секретар на
Министерство на външните работи-Заповед № Т- 347/21.03.2016г./ и Л. Г. М.
- директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /заповед № Т- 1912/25.08.2014г.
на министъра на външните работи /, на които е възложено управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество, като А. В. и Л. В. не
са създали необходимата вътрешноведомствена организация по точното
изпълнение на чл.1 от Споразумение № РД 51 - 58/15.01.2016г., сключено
между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и
храните, според който текст „МВнР чрез МЗХ има право да резервира и
закупува билети и ваучери за хотелски настанявания при пътувания в
страната и чужбина от „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, гр. София,
съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и
„Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, с предмет „Осигуряване на въздушен
транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни
пътувания за служителите на Министерство на земеделието и храните“ и по-
конкретно относно контрола дали услугите, предлагани от „Юнайтед Травъл
Ейджънси" ЕООД, се предоставят на МвНР при същите условия, цени и
отстъпки, съобразно уговореното между „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД
и МЗХ по сключения между тях - договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г.,
а не при по-неизгодни условия и от това са последвали значителни щети в
размер на 244 184,70 лева - за периода от 22.04.2016г. до 22.07.2016г., като
длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, т.1 , б. „ б " от НК- заместник-
министър на външните работи/, въпреки задълженията си по точка III на
Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра на външните работи, с която
се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и контролира дейността
5
на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4
Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 дирекция „Управление на
собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил
достатъчен контрол върху работата на А. В. В.-директор на дирекция
„Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване", Отдел
..Обществени поръчки" /заповед № 1- 862/10.11.2015г. на министъра на
външните работи и и.д. главен секретар на Министерство на външните
работи- заповед № Т-347/21.03.2016г./ и Л. Г. М. - директор в Дирекция
„Бюджет и финанси" /заповед № Т- 1912/25.08.2014г. на министъра на
външните работи /, на които е възложено управлението, разпореждането и
отчитането на обществено имущество, като А. В. и Л. В. не са създали
необходимата вътрешноведомствена организация по точното изпълнение на
чл.1 от Споразумение № РД 51 - 58/22.04.2016г., сключено между
Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и
храните, според който текст „МВнР чрез МЗХ има право да резервира и
закупува билети и ваучери за хотелски настанявания при пътувания в
страната и чужбина от „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, гр. София,
съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и
„Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, с предмет „Осигуряване на въздушен
транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни
пътувания за служителите на Министерство на земеделието и храните", и по-
конкретно относно контрола дали услугите, предлагани от „Юнайтед Травъл
Ейджънси" ЕООД, се предоставят на МвНР при същите условия, цени и
отстъпки, съобразно уговореното между „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД
и МЗХ по сключения между тях - Договор за услуга №РД 51 -58/21.07.2015г.,
а не при по-неизгодни условия, и от това са последвали значителни щети в
размер на 250 273,33 лева - престъпление по чл. 219, ал. 2 вр. ал. 1 вр чл.26,
ал. 1 НК.
По образуваното НОХД № 3766/2017г. на Специализирания
наказателен съд са проведени съдебни заседания в периода 28.12.2017г. -
29.10.2018г., на които ищецът е присъствал. Подсъдим по това дело е бил и Д.
П. М. който е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК в качеството му на министър на външните работи.
С присъда № 52/29.10.2018г. по НОХД № 3766/2017г. на СНС Д. П. М. е бил
признат за невиновен за престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК, а
6
ищецът е бил признат за виновен за извършване на престъплението, предмет
на обвинителния акт. Наложено му е наказание 4 години лишаване от свобода
при първоначален „общ режим“ и глоба в размер на 4 000 лв. Присъдата е
протестирана и обжалвана пред Апелативния специализиран наказателен съд.
АпСНС е провел едно съдебно заседание на 07.06.2019г., на което ищецът е
присъствал. С присъда № 6/07.06.2019г. по ВНОХД № 185/19г. АпСНС е
отменил присъдата, постановена по отношение на Х.А., и е признал същия за
невиновен в извършването на престъплението, за което е обвинен, поради
което го е оправдал. В останалата част присъдата е потвърдена. Апелативната
специализирана прокуратура е протестирала оправдателната присъда пред
ВКС. По н. д. № 1087/19г. на ВКС, I НО, е проведено 1 съдебно заседание на
18.12.2019г., на което Х.А. отново е присъствал. С решение №
270/16.04.2020г. ВКС е оставил в сила въззивната присъда на АпСНС.
Наказателното производство е получило широк медиен отзвук – в
приложение № 7 към исковата молба са приложени множество извлечения от
електронни издания и от печатно издание, в които са публикувани статии,
посветени на процесното обвинение, както и на още едно – за твърдяно
престъпление по служба, извършено от ищеца в периода 17.11.2016г. –
05.12.2016г., като е съобщено, че и по двете са постановени
първоинстанционни осъдителни присъди. В публикациите се цитират
изявления на прокуратурата.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. А., живуща
във фактическо съпружеско съжителство с ищеца от 2012г. и от показанията
на св. Ч. – приятел на ищеца, преценени по реда на процесуалното правило на
чл. 172 ГПК, е установено по делото и следното :
След като му повдигнали обвинение през 2017г., свързано със
„самолетните билети“, ищецът изпитал голямо притеснение, изпаднал в шок
и бил разтърсен от повдигнатото му обвинение; в шок била и свидетелката и
майка му, с която бил много близък. Х. бил изцяло погълнат от делото и не
участвал в подготовката на раждането на втората си дъщеря, както и не
участвал активно в семейните дела. През последните 20г. той се занимавал с
обществено политическа дейност и името и репутацията му били много
важни за него. Ищецът е изпълнявал длъжността заместник-министър до
началото на 2017г., след което му било повдигнато обвинението. Приятелите
7
му задавали въпроси какво се е случило и той следвало непрекъснато да
обяснява, че не е извършил престъпление. Много хора – познати и приятели -
се отдръпнали от него, имало подмятания от съседи. Х. се затворил в себе си,
станал раздразнителен, не помагал на свидетелката и за отглеждането на
второто им дете, което довело до обтягане на отношенията му с нея, дори
били пред раздяла. По време на досъдебното производство ищецът бил
безработен, регистриран в Бюрото по труда, после работил като асистент в
Пловдивския университет, но не се чувствал напълно полезен в тази работа.
Към момента на провеждане на разпита (м.06.2021г.) бил отново регистриран
като безработен. Свидетелката е изказала мнение, че „до голяма степен
делото има връзка, за да не може да си намери работа“, при положение че се
занимавал с обществена дейност в продължение на 20г. Преди да стане
заместник -министър, ищецът бил и заместник - кмет, а преди това два
мандата общински съветник, бил е измежду учредителите на политическа
партия и често се включвал в доброволчески инициативи, свързани с култура
и образование. След започване на наказателното производство ищецът вече
не се ползвал с политическа подкрепа. По време на делото здравословното
състояние на майка му се влошило сериозно, и влошаването било вече
драстично след като ищецът бил осъден на 4 години лишаване от свобода с
присъдата, - проявили се псориазис, проблем с очите, високо кръвно
налягане. В началото на делото ищецът живеел с надеждата, че
несправедливостта срещу него бързо ще се възстанови, но след
постановяване на осъдителната присъда тръгвал към съда с мисълта, че може
и да не се върне вкъщи, притеснявал се какво ще стане със семейство му и
майка му. Въпреки оправдаването си, не е забравил за делото, тъй като то
било петно за името му, чувствал тези 3 години като загубени за живота си,
побелял през това време, станал по-затворен и предпазлив към хората. В
показанията си св. Ч. акцентира на притеснението на ищеца от повдигането
на обвинение срещу него, свързано с „обществена поръчка за самолетни
билети“, и на притеснението му за семейството с две деца и неговата
издръжка, ако отиде в затвора; разказал е и за социалната изолация, в която
ищецът изпаднал. Свидетелят е изказал мнение, че политеческата кариера на
Х.А. приключила „оттогава до днешен ден“ (01.06.2021г.), като е посочил, че
не познава добре Д. М. и не може да коментира неговата кариера. Свидетелят
е споменал в показанията си и, че знае, че ищецът е регистриран като
8
безработен, и, че е притеснен за прехраната на семейството си и за своята
кариера.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 4
ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички
причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от образувано наказателно производство от
следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано - независимо от това дали вредите са причинени
виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или
служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и
разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Основанието за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е обективният
факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по
Наказателния кодекс и е оправдано. Без значение е дали конкретните
действия, предприети от органите на предварителното производство, са били
в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв.
какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от
значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства
не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане
или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява
незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена
от съд, т. е. определящ е крайният резултат от определено действие или акт,
от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са
били неоснователни, като се констатира незаконосъобразността на
обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това
дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не
може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и
да се изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като
9
изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото
обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните
до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя.
Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при
наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки – в
случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
оправдаването на лицето.
Във връзка с изложеното и по спорния предмет на делото, очертан от
оплакванията във въззивните жалби, с оглед и влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди – източник на сила на пресъдено нещо между страните
(чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК), че ищецът е носител на вземане за
обезщетение от незаконно обвинение, - въззивният съд изхожда от
положението, че в разглеждания случай е налице незаконен акт на
правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е било оправдан.
Отговорността на осъдения от първоинстанционния съд ответник ПРБ
се извлича от упражнените правомощия по осъществяването на ръководство и
надзор върху разследването, вкл. съставянето на обвинителен акт за
предаване на обвиняемия на съд и поддържането му; от задължението на
прокуратурата да доказва виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица, съотв. от постановяването на присъда, с която е лицето е
оправдано, с което е установена незаконосъобразността на обвинението. В
настоящото производство спорни са въпросът за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконното обвинение,
което ищецът – жалбоподател счита за занижено с обжалваното решение, а
ответникът – жалбоподател за завишено.
Въззивният съд приема при съвкупния анализ на доказателствата, в
това число на гласните доказателства - основен източник на информация за
неблагоприятните последици (и в разглеждания случай достатъчно
конкретни), за които ищецът търси компенсация чрез парично обезщетение, и
10
които последици имат обективно проявление, - че в резултат на незаконното
обвинение психоемоционалното състояние на ищеца е било засегнато. С
оглед обичайните вреди, търпени от процесния незаконен акт, същият е
изпитвал притеснение, че ще бъде несправедливо осъден, засилено от
първоинстанционната осъдителна присъда, уронени са били и честта и
достойнството му. Отделно, с оглед спецификата на обвинението, е бил
накърнен и професионалният му авторитет. На наказателното производство е
дадена и изключително голяма гласност, водеща до накърняване на доброто
име на ищеца пред неопределен кръг от хора, при наличие на данни, че
именно представител на прокуратурата е разпространил информацията за
обвинението, впоследствие признато за незаконно, но при съобразяване от
друга страна, че за интерпретации на авторите на публикации по повод
обвинението отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. В
резултат от обвинението, в предмета на делото, отражението върху
психоемоционалното състояние на ищеца, освен обичайното притеснение от
несправедливо осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, като
изолацията от околните е била двупосочна, доколкото и част от познатите и
приятелите му също се дистанцирали от него, поради което обвинението се е
отразило безспорно негативно и в социален план за ищеца. Той изпитвал и
безпокойство за причинените неудобства на семейството си, което в хода на
наказателното преследване се увеличило с раждането на второто му дете.
Притеснявал се за прехраната им и за здравето на майка си, влошено именно
по време на наказателното производство. Имал и проблеми, заради
състоянието си по повод обвинението, и със св. А., с която живее на
съпружески начала. Допълнително, повдигането на обвинението в качеството
му на длъжностно лице, на което е дадена и широка медийна гласност,
логично е възпрепятствало намирането на подходяща за квалификацията и
опита му работа, макар и да не може да се приеме, че е било пречка за
започване на работа изобщо. Недоказано остава по делото, че именно
повдигането на конкретното обвинение срещу ищеца и Д. М. има за
последица “край на политическата кариера“ на ищеца, в това число
неучастието му на парламентарни избори през 2021г. - мненията на
свидетелите в тази насока нямат доказателствена стойност. Следователно
недоказано е, че т.н. репутационни вреди от процесното обвинение са
изключително тежки с трайни последици за публичиния образ на ищеца,
11
въпреки че съдът приема за закономерна последица възпрепятстването на
политическата кариера, основана на обществено доверие, по време на
наказателното преследване. За определянето на обезщетението за
неимуществени вреди (вж. и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС на РБ), съдът съобрази и, че на ищеца не е определяна мярка за
неотклонение, но, че за продължаваното престъпление, за което му е било
повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода до 6
години и глоба до пет хиляди лева, т.е. касае се за тежко престъпление по
смисъла на закона (чл. 93, т. 7 НК). Следва да се отбележи, че поначало при
незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това
води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху
психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, - които са пряка и непосредствена последица от
това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се
дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52
ЗЗД). За да определи по справедливост размера на обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо на ищеца (чл. 52 ЗЗД), въззивният съд
съобрази и продължителността на наказателното производство – около 3
години, начиная от привличането му в качеството на обвиняем до влизане в
сила на оправдателната присъда. Във връзка с приетата продължителност на
наказателното производството, за което следва да се ангажира отговорността
на ответника, следва да се подчертае, че доколкото отговорността на
държавата е обективна, ответникът носи риска от продължителността на
цялото производството, а не само за досъдебнта фаза, още повече че в случая
прокуратурата е поддържала висящността на обвинението през цялото време
(едва в съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП е заявил, че не
поддържа протеста).
След преценка на всички горепосочени обстоятелства, въззивният съд
прие, че отражението на предприетото срещу ищеца в рамките на активна
работоспособна възраст (43 – 46 години) наказателно преследване върху
обсъдените сфери от живота му и цялостно върху начина му на живот, дава
основание да се определи обезщетение за неимуществени вреди, в предмета
на делото, съставляващи основанието на иска, в размер на 20 000 лв.
12
Съобразно и утвърдената съдебна практика във връзка с определянето на
обезщетение като търсеното в процеса, неимуществените вреди са конкретно
определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства
на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
с оглед особеностите на конкретния случай, като обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
поначало са различни във всеки отделен случай. В процесния случай
въззивният съд съобрази като обстоятелствата, които обуславят по-висок
размер на обезщетението с оглед действителния размер на вредите, тежестта
на обвинението на ищеца в качеството му на длъжностно лице, към който в
това му качество има завишени изисквания за почтеност и съблюдаване на
закона и, че деянието, предмет на незаконното обвинение, е обществено
укоримо в по-висока степен с оглед обществените отговорности на
длъжността, поради което с обвинението ищецът, заемал висок пост, е
злепоставен значително. В посока определяне на по-голям размер на
обезщетението съдът отчете, че за интензитета на вредите допринася
първоначално постановената осъдителна присъда с определено наказание
лишаване от свобода; отчете в тази посока и пораженията в резултат от
процесното обвинение в емоционалното състояние на ищеца, част от които с
траен характер; съдът съобрази и засягането на доброто име на ищеца чрез
широката разгласа на процесното обвинение. От друга страна,
обстоятелствата, които съдът прие, че обуславят определянето на по-малък
размер на обезщетението, са: по-ниската степен на интензивност на мерките
за процесуална принуда срещу ищеца, срокът на наказателното производство,
на чиято продължителност не се акцентира и не може да се възприеме за
прекомерно продължителен с оглед вида и тежестта на обвинението срещу
две лица, отчете в тази насока и липсата на данни за влошаване на
физическото здраве на ищеца. С оглед всичко изложено и с оглед социално-
икономическите условия в страната към момента на причиняване на вредите
и стандарта на живот в страната, въззивният съд прие, че справедливото
обезщетение възлиза в случая на 20 000 лв., определено по критериите на чл.
52 ЗЗД, което ще компенсира вредите от неоправданата наказателна репресия,
нанесени на ищеца, като се изходи от личността му и особеностите на
13
разглеждания случай. При определянето на дължимия размер на търсеното
обезщетение, съдът взе предвид и факта, че самото осъждане на ответника
има репариращо вредите действие. Съдът съобрази при определянето на
посочения размер на обезщетението, на плоскостта на установяването на
причинна връзка между конкретното обвинение и търпените от ищеца вреди,
че срещу ищеца по същото време е имало и още едно висящо наказателно
производство с постановена осъдителна първоинстанционна присъда
(съгласно разгласата, направена в изданията, приложени от самия ищец),
поради което негативните последици за него в емоционален, социален,
работен план са кумулирани от двете наказателни производства, водени
срещу него, доколкото тези негативни последици за неимуществената сфера
не се понасят самостоятелно, въпреки че свидетелите индивидуализират
обвинението, за последиците от което говорят, чрез „самолетните билети“ за
МВнР. Обезщетението, определено от съда, се дължи и ведно със законната
лихва, начиная от 16.04.2020г. (при съобразяване на т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК).
По горните съображения, въззивната жалба на ответника е частично
основателна, неоснователна е тази, подадена от ищеца. Решението, предмет
на инстанционен контрол, следва да се отмени в приложение на чл. 52 ЗЗД, с
оглед извършената от въззивния съд в решаващата му дейност преценка на
релевантните обстоятелства за определянето на търсеното обезщетение, в
частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение
над размера от 20 000 лв. до размера от 25 000 лв. и вместо това искът за тази
разлика следва да се отхвърли. Решението в останалите обжалвани части е
правилно като резултат и подлежи на потвърждаване. При този изход на
спора, на съответна отмяна подлежи и решението в частта му за разноските,
присъдени на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3, изр. 2
ЗОДОВ, – адвокатско възнаграждение, на база изчисленията на
първоинстанционния съд, над размера от 268, 80 лв. или решението следва да
се отмени в тази част над размера от 278, 80 лв. (от които 10 лв. е държавната
такса).
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ решение № 265164 от 30 юли 2021г. по гр. д. № 1805/2021г. на
Софийски градски съд, І ГО, 26 състав в частта, в която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 20 000 лв. до размера от
25 000 лв. и разноски в полза на ищеца над размера от 278, 80 лв. и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Х. А. срещу Прокуратурата на Република
България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 25 000
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265164 от 30 юли 2021г. по гр. д. №
1805/2021г. на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав в останалите обжалвани
части.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15