Решение по дело №815/2021 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на дял 7, чл. LAW.SURR.176 и чл. LAW.SURR.122 от
Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и ЕО за атомна енергия от една
страна и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от друга страна,
одобрено с Решение 2020/2253 на Съвета от 29.12.2020г. /наричано по-долу
Споразумението/.
С решение №16 от 12.07.2021г. по НЧД №364/2021г. Софийски Окръжен съд е
допуснал предаване на лицето Я. Й. Я., роден на ******** в гр.Ихтиман, български
гражданин, с ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к.“***“, бл.**, ет.*, ап.* на компетентните
органи на Кралски съд – Екзитър, Обединено Кралство Великобритания, с цел провеждане
на наказателно преследване срещу него, въз основа на Заповед за арест, издадена на
15.06.2021г. от Кралски съд – Екзитър по дело №Т20200263/Т 2020307 , издадена на
основание Заповед за арест от 21.01.2021г., издадена от Кралски съд Екзитър за неспазване
на условията за освобождаване по отношение на престъпления по държане на лице под
робство или принуда, измама и кражба, като на осн. LAW.SURR.102 от Споразумението е
отложил изпълнението на Заповедта до приключване на нохд №257/2021г. на РС Самоков.

Със същото решение съдът е взел мярка за неотклонение „домашен арест“ по
отношение на Я. Й. Я., която да изпълнява на адрес: гр.***, ул.“***“ №***, до
фактическото му предаване на компетентните органи на издаващата държава.
В срока по чл. 48, ал.1 от ЗЕЕЗА срещу решението на съда е постъпила жалба от защитникът
на исканото лице - адв. Бл.Б. с релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт. Поддържа се, че съдът е ограничил правото на защита на исканото за
предаване лице, като не му осигурил регламентираното в чл.612 от Споразумението за
търговия и сътрудничество между ЕС и ЕО – от една страна и Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия – от друга страна, право да бъде изслушано след като
заявило несъгласие да бъде предадено. В проведеното на 12.07.2021г. съдебно заседание, Я.
заявил несъгласие да бъде предаден на Обединеното Кралство, но не му била дадена
възможност да вземе отношение по Заповедта за арест и вмененото му престъпление. Освен
това, съдът произнесъл решението си без да е изяснил въпроса изпълнено ли е условието, с
което Р България е направила нотификация на Споразумението по чл. LAW.SURR.83 пар.2
член LAW.OTHER.134 пар.1, обвързвайки решението за предаване на български гражданин
на издалата Заповедта за арест страна, да става само на реципрочна основа. Като не изискал
и не получил информация за изясняване на този въпрос и приемайки за установено, че
всички законови изисквания за изпълнението на Заповедта за арест са изпълнени, без да има
доказателства за това, СОС постановил едно необосновано решение. По тези съображения
се моли да бъде отменено атакуваното решение и да бъде върнато делото на СОС за
отстраняване на допуснатите нарушения от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, надлежно упълномощеният
защитник на исканото за предаване лице Я.Я. – адв.Б. моли да бъде уважена жалбата, по
изложените в нея съображения. Отново се посочват изложените доводи в жалбата, както и
тези, изложени пред първостепенния съд. Посочва, че съдът произнесъл решението си без
да е изяснил въпроса изпълнено ли е условието, с което Р България е направила
нотификация на Споразумението по чл. LAW.SURR.83 пар.2 член LAW.OTHER.134 пар.1,
обвързвайки решението за предаване на български гражданин на издалата Заповедта за арест
страна, да става само на реципрочна основа. Като не изискал и не получил информация за
изясняване на този въпрос и приемайки за установено, че всички законови изисквания за
изпълнението на Заповедта за арест са изпълнени, без да има доказателства за това, СОС
1

постановил едно необосновано решение. Поради това счита, че следва или да се изиска
информация от Министерство на правосъдието дали ще бъде спазено условието за
реципрочност, ако бъде постановено Я. да бъде предаден на британските власти, или да
бъде отменено определението на първостепенния съд и да бъде постановено друг състав да
изясни тези въпроси. Моли се да бъде отменено определението на СОС. В допълнение се
прави искане, да бъде дадена възможност на исканото лице Я.Я., изтърпявайки мярката за
неотклонение „домашен арест“ с електронна гривна, да напуска за определен минимален
периметър дома си.

Исканото за предаване лице Я.Я. поддържа казаното от защитата си. Реализирайки
правото си на последна дума, исканото за предаване лице моли да остане при децата до
екстрадицията, тъй като майката не е при тях.

В съдебно заседание пред САС, представителят на САП посочва, че следва да бъде
оставена жалбата на исканото лице Я.Я. чрез защитата му, без уважение като неоснователна.
Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено. Изпратената заповед за арест отговаряла на всички изисквания на
Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и ЕО за атомна енергия от една
страна и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от друга страна,
одобрено с Решение 2020/2253 на Съвета от 29.12.2020г. Цитираната заповед е издадена при
действие на второто Споразумение и е правилна и съобразена с определените изисквания.
Посочва, че правилно е било съобразено, че по отношение на исканото за предаване лице е
образувано съдебно наказателно производство в държавата, на която е гражданин –
Република България, а именно нохд №257/2021г. на Районен съд Самоков, поради което са
налице условията за отлагане на предаването по смисъла на LAW.SURR.102 т.1, до
приключване на посоченото наказателно дело. В отговор на доводите на защитата,
прокурорът посочва, че принципът за реципрочност не е сред задължителните основания за
допускане на предаване по заповед за арест, поради което няма пречка тя да бъде изпълнена.
Единствено и само липсата на справка по отношение на приложения принцип за
реципрочност, не е сред основанията, което да доведе до отмяна на определението на съда и
непредаване на лицето на искащата държава, след изпълнение на процедурата пред
наказателния съд. Моли да бъде оставена жалбата без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата с изложените в нея съображения,
като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка,
намира за установено следното:

Първостепенният съд е установил следните факти от значение за воденото
производство:
Българският гражданин Я. Й. Я. е роден на ******** в гр.Ихтиман, живущ в гр.***,
ж.к.“***“, бл.**, ет.*, ап.*, български гражданин, женен, осъждан, с ЕГН **********.
2

Срещу Я.Я. била издадена ЗА от 21.01.2021г. от Кралски съд – Екзитър за неспазване
на условията за освобождаване по отношение на престъпления по държане на лица под
робство или принуда, измама и кражба.
Най-напред, първостепенният съд установил, че в приложената по делото заповед за
арест е дадена пълна информация за самоличността на исканото лице и тя напълно съвпада с
данните на лицето Я. Й. Я..
Въззивната съдебна инстанция установи от съдържанието на заповедта, че с нея се
иска лицето Я. да бъде задържан и предаден на компетентния орган на издаващата държава,
с цел провеждане на наказателно преследване срещу него за съучастие в извършването на
три престъпления. В Заповедта е дадено пълно и конкретно описание на фактическите
обстоятелства, при които са били извършени претендираните престъпления, а именно: в
периода месец май 2019г. в продължение на пет месеца на територията на издаващата
държава, в Девън, исканото лице и неговата съпруга са държали мъж на име З. Д., като са
взели от него личната му карта, банкова карта и мобилен телефон; взели парите, които е
спечелил и му отказали достъп до каквито и да било средства; наказали го да спи на пода в
техния апартамент; исканото лице му нанасял побои; бил заплашван с насилие, ако разкаже
на някой ситуацията, Я.а работела с него във фабриката и го наблюдавала; Я. и съпругата му
били заснети да теглят пари от сметката на З. Д..
Описаната престъпна дейност на исканото лице Я. била квалифицирана по закона на
издаващата държава като „държане на лице под робство или принуда“ в нарушение на чл.1
от Закона за модерното робство от 2015г.; „измама“ в нарушение на чл.1 от Закона за
измамата от 2006г.; „кражба“ в нарушение на чл.1 от Закона за кражбата от 1968г.
За две от описаните престъпления, за които е била издадена заповедта за арест,
съгласно разпоредбата на чл. LAW.SURR.79, параграф 5 от Споразумението, не се изисква
двойна наказуемост, а третото престъпление „кражба“ намира своя аналог като
престъпление по българския НК – престъпление по чл.194 от НК, предвиждащо наказание
лишаване от свобода до осем години.
Правилно било отбелязано от първия съд, че в заповедта, в т.2 б.В е посочено, че за
описаните и квалифицираните по британския наказателен закон престъпления се предвижда
наказание лишаване от свобода – за престъплението „държане на лице под робство или
принуда“ – лишаване от свобода до живот; за престъплението „измама“ – лишаване от
свобода за период от не повече от 10 години и за престъплението „кражба“ – лишаване от
свобода за период от не повече от 7 години, като така било изпълнено условието за
допускане изпълнението на заповедта за арест, изискуемо съгласно разпоредбата на чл.
LAW.SURR.79, пар.1 от Споразумението.
Правилно било установено, че по делото липсват данни за наличие на основанията на
чл. LAW.SURR.80 чл. LAW.SURR.81 от Споразумението за задължителен или факултативен
отказ за допускане изпълнение на процесната заповед за арест.
По форма и съдържание, представената заповед за арест, издадена на 15.06.2021г. от
Кралски съд – Екзитър отговаря на изискванията на чл.LAW.SURR.86 пар.1 от
Споразумението, т.е тя е издадена от компетентен съдебен орган на издаващата държава, в
съответствие с изискванията на чл. LAW.SURR.78 б./с/ от Споразумението. С нея се иска
предаване на лицето Я.Я. с цел провеждане на наказателно преследване срещу него за
извършени престъпления на територията на издаващата държава.
Правилно първият съд е отбелязал, че издаващата държава е дала нужните гаранции,
3

тъй като в случая са налице основанията за искане и предоставяне на такива, а именно –
процесната заповед за арест е издадена за задържане и предаване на български гражданин, с
цел провеждане на наказателно преследване срещу него. Компетентните органи на
издаващата държава са предоставили гаранции, че Я. ще бъде върнат в Република България
за изпълнение на наложеното му от чуждия съд наказание лишаване от свобода. Това е
отразено в писмо от Министерство на вътрешните работи, Централен орган на Обединеното
кралство /л.26-27 от съдебното производство пред СОС/, с което уведомяват, че връщането
на Я.Я. в България ще бъде улеснено съгласно Допълнителния протокол към Конвенцията
на Съвета на Европа от 1983г. за трансфера на осъдени лица, като пълни подробности за
всяка присъда, наложена на Я. ще бъдат предоставени, когато той бъде върнат в България.
В съдебно заседание пред първостепенния съд е било представено удостоверение от РП
– Самоков, от което е видно, че срещу исканото лице Я., в съучастие с още две лица Б. Й. Я.
и И. Й. Я. е било образувано досъдебно производство №338ЗМ-553/2018г. за извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 от НК. Въз основа на това
бил внесен обвинителен акт в Районен съд Самоков и било образувано нохд №257/2021г.,
което към настоящия момент не било приключило.
Съобразявайки това обстоятелство – неприключило наказателно производство на
територията на страната, на която е гражданин – Република България, решаващият съд
правилно установил, че са налице предпоставките на чл. LAW.SURR.102 т.1 от
Споразумението за отложено изпълнение на представената заповед за арест. Заповедта за
задържане следва да бъде изпълнена след приключване на нохд №257/2021г. на РС Самоков
във всички съдебни инстанции с окончателен съдебен акт.
Изложените от защитата на исканото лице доводи в жалбата и съдебно заседание не
могат да бъдат споделени по изложените по-горе съображения. Заповедта за арест съдържа
всички необходими реквизити, отговаря на всички изисквания на Споразумението и
безспорно е била установена самоличността на исканото за предаване лице. Принципът за
реципрочност не е сред задължителните основания за допускане на предаване.

САС установи, че незаконосъобразно е била определена мярка за неотклонение
„домашен арест“ по отношение на Я.Я. до фактическото му предаване на съдебните власти
на Обединено Кралство Великобритания, тъй като не е била съобразена императивната
норма на чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА. Съгласно тази норма, във всички случаи, когато допуска
изпълнение на ЕЗА, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение
на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава, а когато се прилага
чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА / отложено предаване на лицето, какъвто е настоящия случай/, тази
мярка за неотклонение се счита за взета от момента на приключване на наказателното
производство или от момента на изтърпяване на наложеното наказание.
Съобразявайки посочената норма, въззивната съдебна инстанция, на осн.чл.44 ал.7 изр.2
и изр.3 от ЗЕЕЗА и във връзка с чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА отмени мярката за неотклонение
„домашен арест“ и взе по отношение на Я. Й. Я. мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която следва да бъде изтърпявана от момента на приключване на наказателното
производство по нохд №257/2021г. на Районен съд гр.Самоков, до момента на фактическото
му предаване на издаващата държава.
Постановено бе да бъдат уведомени ГДИН, ОСИН-София, Сектор „Пробация София
област“ и РУ по местоживеене, за преустановяване изпълнението на марката за
неотклонение „домашен арест“.
4

Въз основа на всички изложени по-горе съображения, Софийски апелативен съд счете,
че решението на Софийски Окръжен съд е правилно и законосъобразно и като такова бе
потвърдено. Съдът е дал подробен и мотивиран отговор на всички възражения, направени от
защитата по делото. Контролната съдебна инстанция не констатира при постановяването му
да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон от първостепенния съд.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
5

Номер на акта:	270
Дата:	27 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия:	Вера Цветкова

Дело:	20211000600815
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 юли 2021 г.

Решение по дело №815/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите