№ 12
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Емилия А. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия А. Брусева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000230 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 263020/04.03.2021 г. от „Д.“ АД – гр. С.,
****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на същото адв. В. Х. против
определение № 260159/09.02.2021 г., постановено по т. д. № 396/2010 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение
искането на ищеца в производството „Д.“ АД – гр. С. за изменение на
постановеното по делото определение №1519/05.11.2019г., постановено по
т.д. №396/2010г. относно разноските. Оплакванията са, че не са установени
плащания на сумата, претендирана като адвокатско възнаграждение, че
такива не са извършени от страна по делото, че няма правен интерес за
осъщественото от трето лице плащане, че липсват данни да е било извършено
плащане на 20 % от договореното възнаграждение в тридневен срок от
сключване на договора за правна защита, а ако такова е извършено, то
представената данъчна фактура от 16.10.2019г. не съответства по дата на
такова плащане. В случай че съдът намери тези доводи за неоснователни,
счита, че договореният и платен претендиран размер на адвокатското
възнаграждение е прекомерен и се иска той да бъде намален с две трети.
Аргументите за това са, че възнаграждението в размер на 33 557.34 лева е
договорено за цялото първоинстанционно производство, а делото е
прекратено преди да бъдат събирани и обсъждани допуснати доказателства и
1
без да е бил даден ход по същество на спора.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови изменение на
Определение №1519/05.11.2019г., постановено по т.д. №396/2010г. на ОС –
Стара Загора в частта, с която на А. Д. Х. са присъдени разноски в размер на
33 557.34 лева и остави без уважение искането му за присъждане на разноски
в посочения размер. Евентуално, в случай че съдът намери, че ответникът Х. е
заплатил адвокатско възнаграждение в посочения размер и има право на
присъждане на разноски за това, моли съдът да отмени обжалваното
определение и да постанови изменение на Определение №1519/05.11.2019г.,
постановено по т.д. №396/2010г. на ОС – Стара Загора като намали
присъдените на А.Х. разноски на 11 185.78 лева с ДДС и да отхвърли
искането за присъждане на разноски над посочената сума от 11 185.78 лева.
Ответникът по частната жалба А. Д. Х. ЕГН ********** от **** – чрез своя
пълномощник адв. Е.П., със съдебен адрес: **** е депозирал писмен отговор
по същата от 17.03.2021г., с който изразява становище за неоснователност на
частната жалба. Твърди, че заплащането на претендираното адвокатско
възнаграждение е установено чрез заверени от банката на платеца платежни
нареждания като изрично е посочено, че плащанията са от името и за сметка
на задълженото по договора лице. Твърди, че предвиденото в договора
авансово плащане не е било направено в срок, затова и фактурата е издадена с
настъпване на данъчното събитие. Счита, че разноските са извършени от
страната, независимо че тя лично не извършва плащането, а друг го извършва
за нейна сметка.Намира, че не са налице предпоставките за намаляване на
адвокатското възнаграждение, тъй като по делото са проведени десет
заседания и са събрани много доказателства, преди да се стигне до
прекратяването му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално
допустима.
Производството по т.д. №396/2010г. на ОС – Стара Загора е било спряно по
общо съгласие на страните с определение от 23.04.2019г. Тъй като в
2
шестмесечния срок от спиране на производството никоя от страните не е
поискала възобновяването му, с Определение №1519/05.11.2019г. съдът е
прекратил производството по делото. Със същото определение е осъдено „Д.“
АД – ищец в производството да заплати на А. Д. Х. сумата 33 637.34 лева -
разноски по делото, от които 33 557.34 лева – адвокатско възнаграждение и 80
лева – депозит за експертиза. Срещу това определение в частта за разноските
е постъпила частна жалба от „Д.“ АД – гр. С., по отношение на която е
указано от въззивния съд да се разгледа като искане с правно основание
чл.248 от ГПК. Искането за изменение на постановеното определение относно
разноските е разгледано от първоинстанционния съд и с определение №
260159/09.02.2021 г., постановено по т. д. № 396/2010 г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора е оставено без уважение искането на ищеца в
производството „Д.“ АД – гр. С. за изменение на постановеното по делото
определение №1519/05.11.2019г., постановено по т.д. №396/2010г. относно
разноските.
Настоящата инстанция намира частната жалба против цитираното
определение за неоснователна.
Към молбата за присъждане на разноски и представения списък по чл.80 от
ГПК ответникът е представил фактура от 16.10.2019г., издадена от адв. Е.П.
от адвокатско дружество „С. и П.“ за платено възнаграждение в размер на
33 557.34 лева с ДДС по договор за правна защита и съдействие №043/2010г.,
както и три броя платежни нареждания, с които са извършени преводи по
сметка на адвокатското дружество съответно на сумите 14 000 лева – на
16.10.2019г., 13 000 лева – на 18.10.2019г. и 6 557.34 лева – на 21.10.2019г.
/общо 33 557.34 лева/. Във всяко от платежните нареждания основанието за
плащане е договор №043/2010г. Платец е трето лице – С. Т. Х.а, която се сочи
да извършва плащанията от името и за сметка на А. Д. Х.. Представена е и
банкова референция изх. №528017/22.01.2021г., издадена от „Ю.Б.“ АД, с
която се удостоверява получаването на трите превода по сметката на
адвокатското дружество. Представено е и банково извлечение и подробна
информация за сметка относно извършените плащания.
По делото / стр.220-221/ са представени пълномощно и договор за правна
защита №043/2010г., сключен между ответника по делото А.Х. и адвокатско
3
дружество „С. и П.“ на 11.05.2010г. Договорено е заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 33 557.34 лева за първоинстанционното
производство. То първоначално е образувано под №163/2010г. на ОС – С., а
след изпращането на спора за разглеждане на местно компетентния ОС –
Стара Загора е образувано под номер №396/2010г. Следователно се касае за
договорено възнаграждение именно за правната защита и представителството
на ответника по настоящия спор. Договореният размер съответства на
заплатеното възнаграждение с цитираните три платежни нареждания. Ето
защо следва да се приеме, че е налице плащане на сумата, претендирана като
адвокатско възнаграждение. Действително в договора е уговорено, че ще бъде
извършено плащане на 20 % от договореното възнаграждение в тридневен
срок от сключване на договора за правна защита. Няма данни обаче да е
извършено такова плащане. Целият размер на договореното възнаграждение е
платен по банков път чрез цитираните три превода. Първото плащане е от
16.10.2019г., поради което няма основание за издаване в по-ранен момент на
фактура, отразяваща полученото съобразно договора плащане. Видно от
преводните нареждания платец на възнаграждението по договора за правна
защита е майката на ответника – С. Х.а /понастоящем починала, с единствен
наследник – именно ответника/. Плащането обаче е извършено от името и за
сметка на сина и А.Х.. Това е отразено в документите. Какви са вътрешните
отношения между платеца и задълженото с договора лице и какъв неговия
интерес да извърши плащането, не е предмет на настоящото производство и
не следва да се обсъжда. Доколкото изпълнението по договора е от името и за
сметка на страната по този договор, то изпълнение е налице. Разноски се
присъждат, тъй като плащане от името и за сметка на страната по делото е
осъществено. Присъждат се на ответника, който именно е страната по делото,
задължена по договора за правна защита. Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Ето защо
разноските на ответника, представляващи заплатено за негова сметка и от
негово име адвокатско възнаграждение по договора за правна защита, каквато
е осъществена, са дължими. Искането за отмяна на обжалваното определение
и постановяване на изменение на Определение №1519/05.11.2019г.,
постановено по т.д. №396/2010г. на ОС – Стара Загора в частта, с която на А.
Д. Х. са присъдени разноски в размер на 33 557.34 лева като се остави без
уважение искането му за присъждане на разноски в посочения размер, се
4
явява неоснователно.
По евентуалното искане за да отмени обжалваното определение и да
постанови изменение на Определение №1519/05.11.2019г., постановено по
т.д. №396/2010г. на ОС – Стара Загора като намали присъдените на А.Х.
разноски на 11 185.78 лева с ДДС и да отхвърли искането за присъждане на
разноски над посочената сума от 11 185.78 лева:
При наличие на основания за намаляване на адвокатското
възнаграждение, поради неговата прекомерност, съдът действително може да
присъди по-нисък размер на разноските, но не и под минимално определения
размер за конкретния вид дело. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес над 10 000 лв.
възнаграждението се изчислява както следва: - 650 лв. + 2 % за горницата над
10 000 лв. Изчислено по реда, посочен в тази разпоредба в редакцията и към
октомври 2010г. възнаграждението е 33 557.34 лева /650 лева плюс 27314.45
лева/ плюс 20 % ДДС. Следователно адвокатското възнаграждение е
уговорено и платено в минималния му размер съобразно цитираната Наредба,
поради което не следва да бъде намалявано заради прекомерност под този
минимален размер.
Според настоящата инстанция в случая липсват и основания за намаляване на
възнаграждението, уговорено и платено в размер на 33 557.34 лева. По делото
е изготвен отговор на исковата молба, проведени са десет съдебни заседания,
представени са писмени доказателства по които е взето становище, допусната
е експертиза, извършвани са много процесуални действия, от страна на
ответника е ангажирана защита, която е действала активно, независимо от
това, че не се е стигнало до постановяване на решение по същество на спора.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът счита че възнаграждението
в размер на 33 557.34 лева не се явява прекомерно с оглед на фактическата и
правна сложност на делото и осъществената защита от ангажирания
пълномощник.
Налага се общият извод, че така подадената частна жалба вх. №
263020/04.03.2021 г. от „Д.“ АД – гр. С., ****, ЕИК ********* – чрез
пълномощника на същото адв. В. Х. против определение № 260159/09.02.2021
5
г., постановено по т. д. № 396/2010 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, с което е оставено без уважение искането на ищеца в производството
„Д.“ АД – гр. С. за изменение на постановеното по делото определение
№1519/05.11.2019г., постановено по т.д. №396/2010г. относно разноските, е
неоснователна. Като такава същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 263020/04.03.2021 г.
на „Д.“ АД – гр. С., ****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на същото
адв. В. Х. против определение № 260159/09.02.2021 г., постановено по т. д. №
396/2010 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без
уважение искането на ищеца в производството „Д.“ АД – гр. С. за изменение
на постановеното по делото определение №1519/05.11.2019г., постановено по
т.д. №396/2010г. относно разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6