№ 65
гр. И. 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И. СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200067 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по подадена жалба от П. Х. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. И. ул. „Ш.“ № 10 против Наказателно постановление № 25-0274-
******/**.**.**** г. на Началника на РУ – И. на ОДМВР – С., с който за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ на П. К. в размер на 50
лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. Сочи, че колата
му е аварирала на знак „стоп“ и той слязъл да види какво става, когато
полицейските служители му подали звуков сигнал. Твърди, че освен издадения
през 2021 г. медицински документ има и експертно решение на ТЕЛК, където
жалбоподателят се явява на всеки три години за преглед.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като
в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата моли същата да бъде
оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално
уважаване на жалбата му.
Съдът, като се съобрази с представените по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
1
На **.**.**** г., в 11:26 ч., в гр. И. на ул. Ш. с посока на движение към
стадион „Б.“ жалбоподателят П. Х. К. управлявал собствения си лек
автомобил от кат. М1 Х. Д. с рег. № СО****ВХ, като допуска следното
нарушение: 1. Не използва обезопасителен колан при наличието на такъв в
автомобила. Водачът е сам в автомобила.
Жалбоподателят бил спрян за проверка от св. Г. С. Г. и св. С. И. К. –
служители на РУ на МВР – И..
При извършената проверка К. нямал поставен предпазен колан. К.
представил на св. Г. медицинско направление, издадено от д-р Д. Л. на
08.01.2021 г.
След извършена проверка компетентните органи преценили, че е налице
извършено нарушение, доколкото представеният медицински документ не е
издаден от Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) и
съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено нарушение чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на П. К.. АУАН бил връчен на
жалбоподателя на **.**.**** г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети на К. 10
контролни точки.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН, заповеди за
компетентност, справка за нарушител/водач, както и на гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. С. Г. и С. И. К..
Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради
което съдът му даде вяра изцяло.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този
смисъл следва да се отбележи, че обжалваното НП е издадено от материално
компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно НП е издадено
при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен
срок.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по
безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП от
2
страна на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Изключения от това правило са
предвидени в ал. 2 на същата разпоредба, като едно от тях е, че лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан
могат да не използват обезопасителни колани.
За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да
използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което
поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и
желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на
такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда
спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на
водача. В случая, жалбоподателят П. К. е представил медицински документ,
изхождащ от медицинско лице – д-р Д. Л. от дата 08.01.2021 г., от което се
установява, че на лицето е установена диагноза дилатитивна кардиомиопатия,
поради което слагането на колан е противопоказно, с оглед влошаване на
здравословното състояние. Т.е. липсата на задължение за поставяне на
обезопасителен колан по време на управление на автомобила изрично е
удостоверено от медицинско лице с официално издаден документ, а не е
предоставено на преценка и тълкуване от съда дали съставлява такова
извинително състояние. Представените доказателства, сочещи на
заболяване/състояние, свързано със сърдечен проблем обуславя наличието на
изключение по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДП, при което употребата на
колан би била причина за смущаване здравето на водача. При това положение
са налице факти, изключващи отговорността на водача за констатираното
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП.
В тази връзка следва да се посочи, че сочената от св. Г. Транспортна
областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК), съгласно Наредба № 3 от 11
май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските
прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните
категории, извършва преценка на физическата годност на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, респ. за водачите,
които подменят своите СУМПС, какъвто жалбоподателят К. не е.
Съдът счита, че в настоящия случай НП следва да бъде отменено поради
несъставомерност на деянието от обективна страна. Деянието е
несъставомерно поради наличието на изключението от задължението за
поставяне на обезопасителен колан, съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Предвид неправилното приложение на материалния закон обжалваното
НП се явява незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0274-******/**.**.**** г.,
издадено от Началник на РУ – И. на ОДМВР – С., с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на П. Х. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. И. ул. „Ш.“ № 10, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4