Решение по дело №1100/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260003
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20204310101100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                       гр. ***еч , 10.02.2022 г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в закрито з*едание на десети февруари, две хиляди и двадесет и втора а година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1100 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производството е по реда на  чл.250 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по Молба на ***с представител С.Й.Н. за допълване на Решение №260163 от 10.12.2021 г. по гр.д. №1100/2020 г. на ***районен съд като се твърди, че в мотивите  съставът на ЛРС, не е обсъдил всички, относими към спора факти и доказателства, както и не се е произнесъл по всички искания, възражения и доводи, посочени в исковата молба и другите материали по делото, а според него съответно на чл. 250 от ГПК, когато в мотивите на едно решение няма произн*яне по всички факти и обстоятелства, посочени в исковата молба, страната може да поиска от съда да се произнесе с допълнително решение, поради което моли, на основание чл.250 от ГПК, така постановеното Решение от 10.12 .2021г. по гр.д. №1100/2020 г. на ЛРС да бъде допълнено. Искането си мотивира с цитирана практика  според която трябва да се обсъдят  в мотивите всички доказателства, въз основа на които се приема кои факти са  се осъществили и кои не и то след обективен  анализ и съвкупност, съобразявайки договодите на страните и релевираното по жалбата  и съответно - неизвършването на тези действия е нарушение на съдопроизводствените правила.

Молителят твърди, че  в постановеното Решение от 10.12.2021г. по гр.д. №1100/2020 г. , ЛРС,  в мотиви и диспозитив не се е произнесъл по твърденията, че в Решение №122/27.04.2020г. по в.гр.д. №48/2020 г. на ***, съдебния състав заповядва нещо, което е в противоречие на императивни норми от публичен ред и общите правила на обществения ред в РБългария и волята на съда не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК като счита, че волята на * е абсолютно неразбираема и в нарушение на закона.

Конкретно: не е приел претендирания размер на дълга, обективиран в официална справка, издадена от БНБ с изх. №БНБ-89178/16.08.2018г. за преструктурирания му размер, на основание чл.13, ал.5 от Наредба №9 на БНБ, на „***" *** към 17.10.2017г. към „****ет ***"АД, по договор за кредит по кредитна линия №002740 002/20.02.2007 г. за сумата от 10 554 лв., от която: 7554 лв. главница и 2800 лв. лихви и разноски по изп.д. №***, а е кредитирал експертизата, изготвена от вещо лице /без първични документи, извлечение от кредитната сметка без подпис от оторизирано лице/ и при това нарушение е определил нов размер на дълга на „***" ***, различен от претендирания, което нарушение освен нищожност , влече и административни санции. Позовава се и, че първото има и силата на извънсъдебно признание, оформено със съответния удостоверителен документ, незачетен от съда.Счита още, че волята на съда не може да бъде изведена и  тълкувана. Категоричен е, че е-зата, допусната в ОС – ***еч,  не си е послужила със съотвения официален документ по чл.8,9,10 Наредба №3 на БНБ, а обследвания е с липса на изх.номер, име на длъжник, партида  и др. реквизити, данни за издателя му и качеството му и т.н. В резултат на това и погрешно е възприел, само въз основа на заключението на в.л. ***, несъответно на актуалното горецитираното у-ние, задължение  в размер на 139 434,10 лв., в който размер на следващо място незаконосъобразно е включена и сумата от 51 435.57 лв. – дълг на физическото лице ***и така състава увеличил дълга на „***" ***, противоречащо на осъществилия се факт/факти. Категорично не било съобразено, че представителят на ***ата е декларирал в съдебно з*едание, че такъв кредит не е предоставен, такъв дълг не съществува и не е претендиран от ***ата на физическото лице - ***, признание, обективирано в протокола от съдебното з*едание от 17.04.2018 г. /стр №15 на ***/. Освен това е бил поискал от съда събиране на доказателства - документи от кредитора за този друг кредит, включая: размери, предсрочна изискуемост, които не са представени, което подвежда под приложение на последиците на чл.161 ГПК- следвало за * извода, че няма такъв, а не възприетото от него в решението: наличие на дълг от 51 435.57 лв. на Р.Н. и увеличаване със същия на този на *** ***. Неясни според него са и причините последния да приеме задължение към НАП от 960,18 лева – 136,т.6ЗЗД, при наличие на у-ние.№С200022-035-0124494/10.01.2020г. на НАП, представено по делото преди приключване на устните състезания. Критика отправя към размера на разноските по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, таксите, поради липса на сметки по чл.79 ЗЧС и отразявяне в дневника по чл.22,ал.2, т.4 ЗЧСИ, нито налични преводни нареждания от ***ата, удостоверяването им, подчинено на законови и поднормативни правила-Наредба №4/2006г. на МП.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, който счита, че съдът се е произнесъл с решение, с което изцяло е уважил молбата по чл.270 ГПК и предявяване на н*тоящата според тях, цели шиканирането на процеса и затова моли да се остави без уважение

Съдът като съобрази съдебния си акт и молбата за допълването му с посочване на конкретни основания, изтъква най-напред, че управителя на дружеството не отчита разликата във видове производства, съответно обжалването и правомощия на съда в конкретните фази на изпълнителното дело и общото исково производство, спецификата на иска по чл.270 ГПК.

Най общо като последици - по иск за нищожност, ако съдът установи, че съдебното решение в действителност е нищожно, то и претенцията на ищеца  за осъждане на ответника да изпълни задължение, произтичащо от правоотношението, породено от нищожния съдебен акт/изключая установителните искове/, би била оставена без уважение, но отнесено за случая - при евентуално обявяване на решението на * за нищожно, ще отпаднат последиците на ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА  РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ СУМИ  от 17.10.2017г. на ЧСИ рег. №879 по ИД. Или както ВКС приема “то няма да бъде припознато в правния мир като валиден съдебен акт“.

Решаващия мотив на н*тоящия състав да постанови този резултат е - липса на надлежно волеизявление на съдебния състав и затова най общо е приел в мотивите си, че извършеното разпределение е непълно, неясно и не би могло да се извлече по пътя на тълкуването или поправянето.

Това е така защото в практиката се приема, че само по себе си възражението за липса или неразбираемост на мотивите, които не са ч*т от съдебното решение, а изясняват и представят логическите и правните съображения на съда за постановяване на неговия акт, при липсата на отражение на този порок в диспозитива, няма да е основание за нищожност по чл.270 ГПК. Тъй като в диспозитива е извършил разпределението, т.е той е пряко отражение на приетото от съда в мотивите, РС е приел, че изразената воля и в тях е правно обвързваща за страните и ще доведе до определени правни поледици– размера на дълга , размера на такси разноски и др. ,  последиците от обявявянето на купувач и разбира се разпределянето на сумата и редуциране на дълга по ИД на *** ***.

Съобразявайки практиката, допускаща по иск по чл.270,ал.2 ГПК  да се съобразят не само сочените основания за нищожност, но и да извърши служебна проверка за всички основания за нищожност, е направил такова обсъждане подробно, з*егнало конкретни доказателства в ИД, но основния мотив за уважаване на иска е бил критерия процесуална недействителност, а не материална такава.

Изброените по – горе оплаквания в полза на *** / и по жалбата пред *** и пред */ и твърденията му за друг дълг според съда се отн*ят именно към втория вид, но те като пряко отразяващи се на размера на задължението /главница, лихви, разноски, и др. задължения към други уч*тници в разпределението/, действително и не са подробно и разграничително обсъдени в мотивите, няма изложение защо не се вземат предвид/отхвърлят,  включая разноските, подлежащи на задължително разпределение– чл.136 т.1,2 и 3 ЗЗД,с допълнение, че не е реализирана за тях възможността за изменението им и по реда на чл.248 ГПК.

Всички доводи по молбата на Н. к*аят становище по една или друга конкретно посочена причина, довели  до неправилен извод за размера и наличието на дълга от ЧСИ и като инкорпорирани в жалбата пред *, те са следвали да намерят и конкретен отговор, разглеждане и произн*яне защо не са уважени, защо е приет точно този размер, различен от заключението на  вещото лице / без лихвата/ и т.н.  /по принцип - при една второинстанционна проверка по жалба, те биха били обсъдени като доводи за необоснованост , неправилност на решението / изводи, несъответстващи на съобраните доказателства, в противоречие с тях или при липса на такива/ . В случая, с оглед характера на производството е постигнато уважаване на иска по чл.270 ГПК както изтъква ответника защото по същия не би могло да  се постигне произн*яне по материалната валидност на решението по принцип и съдът подробно е изложил мотиви защо е така. Така постановено обаче , решението на * не може да послужи за категоричен извод за уч*тници в разпределението/ длъжник, кредитор, Община, НАП, ЧСИ, със конкретен размери на дълга  в съставните ч*ти, включая такси и разноски по самото разпределение в съответствие с чл.136 ГПК. Обстоятелства, за които още в жалбата пред *** е имало конкретни  оплаквания, поддържани и пред * и като основания за нижожност.  По тази причина съдът е счел, че именно поради липса на ця***тно детайлно волеизявление, включая отхвърляне с мотивите на конкретиката от жалбата на последната инстанция,  не може да установи дали съдът е извършил проверка по съдържанието й, и какъв е резултата по отделните оплаквания и затова н*тоящия състав не е могъл да направи извода, че Разпределението съответства на заложените в практиката критерии по смисъла на чл. 463 ГПК във вр. с чл. чл.136 ГПК, т.е за процесуалната валидност на решението, каквато проверка има право да извърши - в теорията по чл.270, ал.2 ГПК се приема, че дори неяснотата в съображенията на съда се приравняват на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствените правила.

Затова и в Решение от 10.12.2021г. не са формирани конкретни диспозитиви по отделните оплаквания в ИМ по чл.270 ГПК и не следва да се извършва допълване на решението с произн*янето по отделните й пунктове с оглед липсата на валидно волеизявление към което да се преценяват те.

Затова съдът прави извода, че молбата следва да се остави без уважение.

                Водим от гореизложеното, съдът:

 

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

                 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, Молба вх.№ 260013/05.01.2022г. по чл.250 ГПК на „***" ***, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр.***, подадаена от  представителя С.Й.Н., с представител С.Й.Н., за допълване на Решение №260163 от 10.12.2021 г. по гр.д. №1100/2020 г. на ***районен съд.

        Решението подлежи на обжалване пред ОС ***ЕЧ по общия ред , т.е в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.