Р Е Ш
Е Н И Е
гр. ***еч , 10.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в закрито з*едание на десети февруари,
две хиляди и двадесет и втора а година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
***като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1100 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда на чл.250 и
сл. от ГПК.
Образувано е по Молба на ***с представител С.Й.Н. за
допълване на Решение №260163 от 10.12.2021 г. по гр.д. №1100/2020 г. на ***районен
съд като се твърди, че в мотивите съставът на ЛРС, не е обсъдил всички, относими
към спора факти и доказателства, както и не се е произнесъл по всички искания,
възражения и доводи, посочени в исковата молба и другите материали по делото, а
според него съответно на чл. 250 от ГПК, когато в мотивите на едно решение няма
произн*яне по всички факти и обстоятелства, посочени в исковата молба, страната
може да поиска от съда да се произнесе с допълнително решение, поради което моли,
на основание чл.250 от ГПК, така постановеното Решение от 10.12 .2021г. по
гр.д. №1100/2020 г. на ЛРС да бъде допълнено. Искането си мотивира с цитирана практика
според която трябва да се обсъдят в мотивите всички доказателства, въз основа
на които се приема кои факти са се
осъществили и кои не и то след обективен
анализ и съвкупност, съобразявайки договодите на страните и релевираното
по жалбата и съответно - неизвършването на
тези действия е нарушение на съдопроизводствените правила.
Молителят твърди, че в постановеното Решение от 10.12.2021г. по
гр.д. №1100/2020 г. , ЛРС, в мотиви и
диспозитив не се е произнесъл по твърденията, че в Решение №122/27.04.2020г. по
в.гр.д. №48/2020 г. на ***, съдебния състав заповядва нещо, което е в
противоречие на императивни норми от публичен ред и общите правила на
обществения ред в РБългария и волята на съда не може да бъде изведена и по пътя
на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК като
счита, че волята на * е абсолютно неразбираема и в нарушение на закона.
Конкретно: не е приел претендирания размер на дълга,
обективиран в официална справка, издадена от БНБ с изх. №БНБ-89178/16.08.2018г.
за преструктурирания му размер, на основание чл.13, ал.5 от Наредба №9 на БНБ, на
„***" *** към 17.10.2017г. към „****ет ***"АД, по договор за кредит
по кредитна линия №002740 002/20.02.2007 г. за сумата от 10 554 лв., от която:
7554 лв. главница и 2800 лв. лихви и разноски по изп.д. №***, а е кредитирал
експертизата, изготвена от вещо лице /без първични документи, извлечение от
кредитната сметка без подпис от оторизирано лице/ и при това нарушение е определил
нов размер на дълга на „***" ***, различен от претендирания, което
нарушение освен нищожност , влече и административни санции. Позовава се и, че
първото има и силата на извънсъдебно признание, оформено със съответния
удостоверителен документ, незачетен от съда.Счита още, че волята на съда не
може да бъде изведена и тълкувана. Категоричен
е, че е-зата, допусната в ОС – ***еч, не
си е послужила със съотвения официален документ по чл.8,9,10 Наредба №3 на БНБ,
а обследвания е с липса на изх.номер, име на длъжник, партида и др. реквизити, данни за издателя му и
качеството му и т.н. В резултат на това и погрешно е възприел, само въз основа
на заключението на в.л. ***, несъответно на актуалното горецитираното у-ние, задължение
в размер на 139 434,10 лв., в който
размер на следващо място незаконосъобразно е включена и сумата от 51 435.57 лв.
– дълг на физическото лице ***и така състава увеличил дълга на „***" ***,
противоречащо на осъществилия се факт/факти. Категорично не било съобразено, че
представителят на ***ата е декларирал в съдебно з*едание, че такъв кредит не е
предоставен, такъв дълг не съществува и не е претендиран от ***ата на
физическото лице - ***, признание, обективирано в протокола от съдебното з*едание
от 17.04.2018 г. /стр №15 на ***/. Освен това е бил поискал от съда събиране на
доказателства - документи от кредитора за този друг кредит, включая: размери,
предсрочна изискуемост, които не са представени, което подвежда под приложение
на последиците на чл.161 ГПК- следвало за * извода, че няма такъв, а не
възприетото от него в решението: наличие на дълг от 51 435.57 лв. на Р.Н. и
увеличаване със същия на този на *** ***. Неясни според него са и причините
последния да приеме задължение към НАП от 960,18 лева – 136,т.6ЗЗД, при наличие
на у-ние.№С200022-035-0124494/10.01.2020г. на НАП, представено по делото преди
приключване на устните състезания. Критика отправя към размера на разноските по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, таксите, поради липса на сметки по чл.79 ЗЧС и
отразявяне в дневника по чл.22,ал.2, т.4 ЗЧСИ, нито налични преводни нареждания
от ***ата, удостоверяването им, подчинено на законови и поднормативни
правила-Наредба №4/2006г. на МП.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, който
счита, че съдът се е произнесъл с решение, с което изцяло е уважил молбата по
чл.270 ГПК и предявяване на н*тоящата според тях, цели шиканирането на процеса и
затова моли да се остави без уважение
Съдът като съобрази съдебния си акт и молбата за
допълването му с посочване на конкретни основания, изтъква най-напред, че
управителя на дружеството не отчита разликата във видове производства,
съответно обжалването и правомощия на съда в конкретните фази на изпълнителното
дело и общото исково производство, спецификата на иска по чл.270 ГПК.
Най общо като последици - по иск за нищожност, ако съдът
установи, че съдебното решение в действителност е нищожно, то и претенцията на
ищеца за осъждане на ответника да
изпълни задължение, произтичащо от правоотношението, породено от нищожния
съдебен акт/изключая установителните искове/, би била оставена без уважение, но
отнесено за случая - при евентуално обявяване на решението на * за нищожно, ще
отпаднат последиците на ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА
РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ СУМИ
от 17.10.2017г. на ЧСИ рег. №879 по ИД. Или както ВКС приема “то няма да
бъде припознато в правния мир като валиден съдебен акт“.
Решаващия мотив на н*тоящия състав да постанови този
резултат е - липса на надлежно волеизявление на съдебния състав и затова най
общо е приел в мотивите си, че извършеното разпределение е непълно, неясно и не
би могло да се извлече по пътя на тълкуването или поправянето.
Това е така защото в практиката се приема, че само по
себе си възражението за липса или неразбираемост на мотивите, които не са ч*т
от съдебното решение, а изясняват и представят логическите и правните
съображения на съда за постановяване на неговия акт, при липсата на отражение на
този порок в диспозитива, няма да е основание за нищожност по чл.270 ГПК. Тъй
като в диспозитива е извършил разпределението, т.е той е пряко отражение на
приетото от съда в мотивите, РС е приел, че изразената воля и в тях е правно
обвързваща за страните и ще доведе до определени правни поледици– размера на
дълга , размера на такси разноски и др. ,
последиците от обявявянето на купувач и разбира се разпределянето на
сумата и редуциране на дълга по ИД на *** ***.
Съобразявайки практиката, допускаща по иск по чл.270,ал.2 ГПК да се съобразят не само сочените
основания за нищожност, но и да извърши служебна проверка за всички основания
за нищожност, е направил такова обсъждане подробно, з*егнало конкретни
доказателства в ИД, но основния мотив за уважаване на иска е бил критерия процесуална
недействителност, а не материална такава.
Изброените по – горе оплаквания в полза на *** / и по
жалбата пред *** и пред */ и твърденията му за друг дълг според съда се отн*ят
именно към втория вид, но те като пряко отразяващи се на размера на
задължението /главница, лихви, разноски, и др. задължения към други уч*тници в
разпределението/, действително и не са подробно и разграничително обсъдени в
мотивите, няма изложение защо не се вземат предвид/отхвърлят, включая разноските, подлежащи на задължително разпределение–
чл.136 т.1,2 и 3 ЗЗД,с допълнение, че не е реализирана за тях възможността за
изменението им и по реда на чл.248 ГПК.
Всички доводи по молбата на Н. к*аят становище по една
или друга конкретно посочена причина, довели
до неправилен извод за размера и наличието на дълга от ЧСИ и като
инкорпорирани в жалбата пред *, те са следвали да намерят и конкретен отговор,
разглеждане и произн*яне защо не са уважени, защо е приет точно този размер, различен
от заключението на вещото лице / без
лихвата/ и т.н. /по принцип - при една второинстанционна
проверка по жалба, те биха били обсъдени като доводи за необоснованост ,
неправилност на решението / изводи, несъответстващи на съобраните
доказателства, в противоречие с тях или при липса на такива/ . В случая, с
оглед характера на производството е постигнато уважаване на иска по чл.270 ГПК
както изтъква ответника защото по същия не би могло да се постигне произн*яне по материалната
валидност на решението по принцип и съдът подробно е изложил мотиви защо е така.
Така постановено обаче , решението на * не може да послужи за категоричен извод
за уч*тници в разпределението/ длъжник, кредитор, Община, НАП, ЧСИ, със
конкретен размери на дълга в съставните
ч*ти, включая такси и разноски по самото разпределение в съответствие с чл.136 ГПК. Обстоятелства, за които още в жалбата пред *** е имало конкретни оплаквания, поддържани и пред * и като основания
за нижожност. По тази причина съдът е
счел, че именно поради липса на ця***тно детайлно волеизявление, включая
отхвърляне с мотивите на конкретиката от жалбата на последната инстанция, не може да установи дали съдът е извършил
проверка по съдържанието й, и какъв е резултата по отделните оплаквания и
затова н*тоящия състав не е могъл да направи извода, че Разпределението
съответства на заложените в практиката критерии по смисъла на чл. 463 ГПК във
вр. с чл. чл.136 ГПК, т.е за процесуалната валидност на решението,
каквато проверка има право да извърши - в теорията по чл.270, ал.2 ГПК се
приема, че дори неяснотата в съображенията на съда се приравняват на липса на
мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствените правила.
Затова и в Решение от 10.12.2021г. не са формирани
конкретни диспозитиви по отделните оплаквания в ИМ по чл.270 ГПК и не следва да
се извършва допълване на решението с произн*янето по отделните й пунктове с
оглед липсата на валидно волеизявление към което да се преценяват те.
Затова съдът прави извода, че молбата следва да се остави
без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът:
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, Молба вх.№ 260013/05.01.2022г. по
чл.250 ГПК на „***" ***, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр.***, подадаена
от представителя С.Й.Н., с представител С.Й.Н.,
за допълване на Решение №260163 от 10.12.2021 г. по гр.д. №1100/2020 г. на ***районен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред ОС ***ЕЧ по
общия ред , т.е в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.