№ 43
гр. Велико Търново, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20224000500028 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 405/04.10.2021 г., постановено по гр. д. № 727/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“,
„********* да заплати на Н. А. П., ЕГН ********** от гр. Свищов, ********* сумата от 28
517.40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.10.2020 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като е отхвърлен предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен размер от 38 517.40 лв., за
разликата от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдено е
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, „********* да заплати на Н. А. П., ЕГН
********** от гр. Свищов, ********* сумата от 490.01 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от последния имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
1
исковата молба - 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Осъдено е
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, „********* да заплати на АД „Георгиева и
партньори“, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя адв. С.С., сумата от 2
022.62 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца
по делото. С решението е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, „*********
да заплати на Н. А. П., ЕГН ********** от гр. Свищов, ********* сумата от 148.73 лв.,
представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и
възнаграждение на вещото лице по СМЕ, съразмерно с уважената част от иска. Осъден е Н.
А. П., ЕГН ********** от гр. Свищов, ********* да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев,
ж.к. „Дианабад“, „********* сумата от 206.63 лв., представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на вещите лица и депозит за свидетел, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Осъдено е „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, „*********
да заплати по бюджетната сметка на Великотърновски окръжен съд сумата 960.30 лв.,
представляваща останалата част от следваща се държавна такса върху уважения иск за
неимуществени вреди.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, „*********, представлявано от Б. Г. И. и Ж. С. К. – изп. директори, чрез адв.
Н.Л. от САК против Решение № 405/04.10.2021 год., постановено по гр. д. № 727/2020 г. по
описа на Великотърновски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер над 15 000 лв., законна лихва и съдебни разноски, е незаконосъобразно и
необосновано. Излага се, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не
е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства. На следващо място се твърди,
че първоинстанционният съдебен акт съдържа множество съществени процесуални
нарушения, които са ограничили значително процесуалните възможности на ответника. В
тази връзка въпреки оспореното заключение на съдебно автотехническата експертиза, което
било непълно и необосновано, съдът го възприел. Прави се изводът, че водачът на
застрахованото МПС не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП. Излага се, че въпреки наличието на множество фактори, относими към конкретната
пътна обстановка в процесния случай, ищецът в качеството си на пешеходец е предприел
самонадеяно пресичане на пътното платно, с което е поставил в невъзможност водачът на
лекия автомобил да предотврати безопасно настъпване на ПТП, поради което е съпричинил
настъпилото ПТП поне в 75 %. Посочва се, че неправилно, в противоречие с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил размер на обезщетението за претърпени неимуществени
2
вреди. Неправилно и със съдебния акт било оставено без уважение възражението за
съпричиняване. Постановеното решение било неправилно и в частта относно присъдената
законна лихва
Претендира се да се отмени обжалваното решение в обжалваната му част и да се
постанови друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове, а в условията на
евентуалност - да се намали размера на претендираното обезщетение. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Н. А. П.,
ЕГН ********** от гр. Свищов, *********, съд. адрес: гр. София, район Слатина, ********,
чрез адв. С.С. от САК. С доводи за съразмерност на присъденото обезщетение и липса на
съпричиняване от негова страна, заема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 727/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от Н. А. П., от гр. Свищов, искове с посочено
в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди в размер на
38 517.40 лв. и за имуществени вреди в размер на 490.01 лв. В исковата молба се излага
следното:
Ищецът твърди, че на 30.06.2020 г., около 22.15 ч., в гр. Свищов, на кръстовището на
ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Авксентий Велешки“, настъпило ПТП между МПС марка
„Ситроен Ц2“, с рег. № ВТ 88****, управлявано от К. И. К. и него, като пешеходец, като
МПС не го пропуснало пресичайки да мине по наличната пешеходна пътека, вследствие на
което го ударило. Произшествието било посетено от служители на МВР, които съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 30/01.07.2020 г. на РУ на МВР -
Свищов, а на виновния водач – АУАН, серия А, № 123595/2020 г. на РУ на МВР – Свищов.
Твърди, че в резултат на удара пострадал и бил откаран в МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“,
гр. Свищов, където бил настанен на лечение в периода 01.07.2020 г. - 04.07.2020 г. с
оплаквания от главоболие, замаяност, липса на спомен за инцидента, болка в дясното
коляно. Лекарите констатирали, че е получил следните увреждания: мозъчно сътресение,
разкъсно-контузна рана по дясно слепоочие, контузия на дясно коляно. След изписване от
болничното заведение продължил лечението си в домашни условия. Поради нестихващи
болки в дясното коляно на 07.07.2020 г., след консултация с ортопед-травматолог, било
установено разкъсване на средна колатерална връзка и извършена оперативна интервенция с
поставена гипсово имобилизация. Ищецът твърди, че бил на легло, имал главоболие и
замаяност, не можел да се грижи за себе си, а поради продължаващите болки в коляното
било проведено ЯМР-изследване, при което били установени фрактура на латералното
тибиално платно вдясно, хоризонтална руптура на медиален менискус, дисторзия на
медиален колатерален лигамент, начална мукоидна дегенерация, вътреставен излив в дясна
3
колянна става и била предписана имобилизация за 6-8 седмици с колянна ортеза. Твърди се,
че получените травматични увреждания дали отражение на психиката му – оплаквал се от
безсъние, напрегнатост, липса на апетит, отчаяние, тревожност и уплаха при спомен за
случилото се. След консултация с психиатър бил диагностициран със смесено тревожно-
депресивно разстройство и било назначено медикаментозно лечение. Твърди се, че от датата
на ПТП (30.06.2020 г.) до 08.10.2020 г. ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност.
Излага, че в периода 03.07.2020 г. – 28.08.2020 г. направил разходи за диагностика и лечение
на получените увреди в общ размер от 507.41 лв. Твърди, че виновният за настъпилото ПТП
водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество – застрахователна
полица № BG/30/119002676696, валидна до 18.09.2020 г. Ищецът предявил претенцията си
за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП пред
застрахователя и след разменена кореспонденция с него му било изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 482.60 лв. и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 17.40 лв. За разликата до пълните предявени размери ответникът отказал плащане.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати 38 517.40 лв. на
ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от 30.06.2020 г., както и
законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от 13.10.2020 г. до
окончателното изплащане, както и 490.01 лв., обезщетение за претърпените имуществени
вреди от ПТП от 30.06.2020 г. за периода 03.07.2020 г. – 28.08.2020 г., както и законната
лихва за забава върху претендираната главница, считано от 13.10.2020 г. до окончателното
изплащане. Иска се присъждане на сторените разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.
София с отговора на исковата молба оспорил предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Ответникът признава единствено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек
автомобил „Ситроен Ц2“, с рег. № ВТ 88****. Оспорва се механизмът на ПТП, описан в
исковата молба. Оспорва се осъществяването на деликт от водача на застрахованото МПС.
Навежда се довод за липса на противоправност и вина в поведението на същия. Прави се
възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като същият при и по
време на предприетото пресичане на пътното платно не бил съобразил разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, както и пътната
обстановка. Оспорват се по вид и степен изложените в исковата молба телесни повреди,
както и че те са резултат именно от настъпилото ПТП. Оспорва ищцовите твърдения, че е
налице причинно-следствена връзка между описаните телесни увреждания и твърдяното
ПТП, както и направените разходи за възстановяването от тях да са по повод на причинени в
резултат на процесното ПТП травми. Оспорва се също и твърдяната продължителност на
болките и страданията. Претенцията се оспорва и по размер.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 30.06.2020 г., около 22.15 ч., в гр. Свищов, на кръстовището на ул. „Алеко
4
Константинов“ и ул. „Авксентий Велешки“, настъпило ПТП между МПС марка „Ситроен
Ц2“, с рег. № ВТ 88****, управлявано от К. И. К. и пешеходецът Н. А. П., като МПС не
пропуснало пресичащия П. да мине по наличната пешеходна пътека, вследствие на което го
ударило.
В резултат на процесното ПТП е пострадал ищецът по делото Н. А. П., в резултат на
което ПТП е получил телесни увреждания. След ПТП, видно от медицинската
документация, Н.П. бил откаран МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“, гр. Свищов, където бил
настанен на лечение в периода 01.07.2020 г. - 04.07.2020 г. с оплаквания от главоболие,
замаяност, липса на спомен за инцидента, болка в дясното коляно. Лекарите констатирали,
че е получил следните увреждания: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана по дясно
слепоочие, контузия на дясно коляно. След изписване от болничното заведение продължил
лечението си в домашни условия. Поради нестихващи болки в дясното коляно на 07.07.2020
г., след консултация с ортопед-травматолог, било установено разкъсване на средна
колатерална връзка и извършена оперативна интервенция с поставена гипсово
имобилизация. Ищецът бил на легло, имал главоболие и замаяност, не можел да се грижи за
себе си, а поради продължаващите болки в коляното било проведено ЯМР-изследване, при
което били установени фрактура на латералното тибиално платно вдясно, хоризонтална
руптура на медиален менискус, дисторзия на медиален колатерален лигамент, начална
мукоидна дегенерация, вътреставен излив в дясна колянна става и била предписана
имобилизация за 6-8 седмици с колянна ортеза. Получените травматични увреждания дали
отражение на психиката на ищеца – страдал от безсъние, напрегнатост, липса на апетит,
отчаяние, тревожност и уплаха при спомен за случилото се. След консултация с психиатър
бил диагностициран със смесено тревожно-депресивно разстройство и било назначено
медикаментозно лечение. Не е спорно, че от 30.06.2020 г. до 08.10.2020 г. П. ползвал отпуск
поради временна нетрудоспособност.
От представените по делото писмени доказателства (фактури, ведно с касови бонове)
се установява, че в периода 03.07.2020 г. – 28.08.2020 г. направил разходи за диагностика и
лечение на получените увреди в общ размер от 507.41 лв.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 30/01.07.2020 г. на РУ на МВР
- Свищов в графа „пострадали” е отбелязано лицето Н. А. П. (комоцио и настанен в МБАЛ -
Свищов).
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че процесното
ПТП е настъпило на кръстовище, образувано от ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Авксентий
Велешки“ в гр. Свищов, през тъмната част от денонощието на осветление от автомобилните
фарове, като лекият автомобил, управляван от св. Иванов се е движил по ул. „Алеко
Константинов“, в посока от изток на запад, т.е. към пл. „Велишана“, в полагащата му се за
движение северна пътна лента, която посока е променена – на север, при преминаването му
по ул. „Авксентий Велешки“. Посоката на движение на ищеца е била от запад на изток или
от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. В района на настъпилото
5
произшествие била очертана пешеходна пътека тип М 8.1, обозначена и сигнализирана от
двете страни с пътен знак Д17 (пешеходна пътека), лежаща върху ул. „Авксентий Велешки“.
Нямало пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на ППС. Вещото лице е
установило, че ищецът се е движил по средата на пешеходната пътека, а автомобилът – по
средата в полагащата му се за движение северна пътна лента, когато траекториите им на
движение се пресичат. На основание извършените замервания вещото лице дава
заключение, че ударът между тях е настъпил на 10 м. източно от западния край на
пешеходната пътека, като същият бил челен централен за автомобила и страничен за
пешеходеца, като първоначално в контакт са влезли дясната страна на последния и
централната част на предната броня на автомобила. Поради липсата на данни, въз основа на
които да се определи точната скорост на последния в района на произшествието (същото не
е запазено), вещото лице е приело, че той се е движил с максимално разрешената скорост
при движение в населено място от 50 км/ч, а с оглед безпрепятственото извършване на
десния завой, при ъгъл от 90 градуса, както и съдържащите се в показанията на св. М. данни
за отхвърляне тялото на пострадалия на около 3 м от мястото на удара, вещото лице е
изчислило скорост на движение към момента на удара от 23.4 км/ч. В този смисъл са и
показанията на свидетеля - очевидец на инцидента, движещ се непосредствено зад
процесния автомобил. Когато ищецът е започнал пресичане на пешеходната пътека,
автомобилът се е намирал на 126.5 м от мястото на удара и пешеходецът не попадал в
осветеността на фаровете, независимо дали МПС е било на дълги или на къси светлини. От
установената от вещото лице опасна зона за спиране спрямо разстоянието, на което се е
намирал автомобила от мястото на удара при възникване на опасността, и в двата случая –
при включени фарове на къси и на дълги светлини, е видно, че опасната зона за спиране е
по-малка от това разстояние, вещото лице е заключило, че водачът на автомобила е имал
възможност и време да преустанови движението си преди мястото на удара и да пропусне
пешеходеца да премине по пешеходната пътека. Съгласно експертното заключение
причините за настъпване на произшествието са несвоевременното възприемане на
опасността и закъснялата реакция и действия с органите на управление на автомобила
(задействане на спирачната система) от водача.
Според заключението на допуснатата и изслушана съдебномедицинска експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, както и представената
медицинска документация се установява, че при процесното ПТП на 30.06.2020 г. ищецът е
получил закрито вътреставно счупване на дясна голямопищялна кост в областта на дясна
колянна става, придружено с разкъсване на медиалния менискус, преразтягане на
медиалната колатерална лигаментна връзка и частична руптура на предна кръстна връзка,
разкъсно-контузна рана на главата и очницата. На същия е била направена първоначална
хирургична обработка на раните на главата и очницата, медикаментозно лечение, извършена
пункция на дясна колянна става и имобилизация на ставата с гипс и последващо
имобилизиране с тутурна шина. Вътреставното счупване на дясната голямопищялна кост е
установено при извършеното на 18.08.2020 г. ЯМР-изследване. Според вещото лице
причината за това да не бъде установена тази фрактура при рьографията в болничното
6
заведение в гр. Свищов е, че ЯМР е по-високотехнологично изследване и с голяма
разделителна способност и е възможно да се установят пропуски, които са допуснати при
рентгеновото изследване. Съгласно заключението забавеното лечение при счупване на кости
може да доведе до негативни последици, свързани с удължени срокове на възстановяване
и/или възможни късни усложнения. Дава заключение, че първоначално на 07.07.2020 г. на
ищеца е поставена гипсова имобилизация, а след прегледа на 28.08.2020 г. е закупена и
поставена тутурна шина. Вещото лице дава заключение, че периода на лечение и
възстановяване от получените травми на главата и лицето е около 20 дни, а на коляното – в
острия период е продължило около три месеца, през които болките са били значителни.
Заключава, че получените травми в областта на дясното коляно са причинили трайни
здравословни последици за ищеца, свързани с ограничени и болезнени движения в дясна
колянна става. Към момента на извършване на прегледа от вещото лице са установени
частично ограничени движения в същата става при сгъване с около 15 % и невъзможност за
самостоятелно изправяне от извършен клек. Дава заключение, че възстановяването не е
завършило и няма да завърши, а вероятно ще се наложи в бъдеще подмяна на ставата. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че причината да се получат тези вътреставни
усложнения е късното установяване на фрактурата, на етап, на който оперативното лечение
не е било алтернатива. Вещото лице дава заключение, че не е установило данни за
проведени курсове на физиолечение и рехабилитация. Дава заключение и че всички
направени от ищеца разходи, за които са представени фактури по делото, са били
необходими за лечението и възстановяването му.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от Б. Д. П., „Ситроен Ц2“, с рег.
№ ВТ 88****, собственост на „Съни и Ко“ ООД, бил застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ № BG/30/119002676696, със срок на действие от 18.09.2019 г. до
18.09.2020 г. в ответното ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София.
Н. А. П. е депозирал пред застрахователя претенция от 14.07.2020 г. с която е
поискал да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от настъпилото
на 30.06.2020 г. ПТП вреди, за което била образувана щета № 0801-003156/2020-01 и щета №
0801-003156/2020-02. С писмо с изх. № 3422/02.09.2020 г. по описа на ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД ищецът е уведомен, че му е определено обезщетение в размер на 1 500 лв. (1
482.60 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 17.40 лв. – обезщетение за имуществени
вреди) за претърпените имуществени и неимуществени вреди, което му било изплатено на
31.08.2020 г.
От показанията на св. К. И., водач на процесния автомобил, се установява, че на
30.06.2020 г., около 22.10 - 22.15 ч., се движел по ул. „Алеко Константинов“ в гр. Свищов,
като при приближаване на кръстовището, подал светлинен сигнал, указващ извършване на
маневрата „завой надясно“ и в момента, в който я извършвал, не видял пресичащия на
пешеходната пътека човек, който идвал от лявата му страна по посока на движение на
автомобила, като го ударил с предната част на същия. Заявява, че мястото било неосветено,
пешеходецът се движел с нормален ход, а той управлявал автомобила си със скорост от
7
около 10-15 км/ч. Св. Иванов свидетелствува, че когато видял пешеходеца за пръв път, той
бил непосредствено пред автомобила и почти завършвал движението си по пешеходната
пътека. Щом го видял, веднага задействал спирачната уредба, но не могъл да предотврати
удара. Посочва, че при слизането си от автомобила, пешеходецът бил на земята, имал рана
на главата, но бил в съзнание. На следващия ден го посетил в болницата и разговарял с него.
Ищецът се оплаквал от болки в крака.
От показанията на св. М. М., водач на автомобил, който се движел след процесния
автомобил непосредствено преди произшествието, установява, че видял как последният
задейства спирачки и включва аварийни светлини. Когато отишъл до него, видял
пешеходеца да лежи на земята, близо до тротоара – на около 3-4 м от него, извън
пешеходната пътека и на около 3 м от автомобила, като пострадалият говорел и бил
адекватен. Автомобилът стоял с предните си колела върху пешеходната пътека. М. посочва,
че непосредствено преди удара процесното МПС се движело със скорост не по-висока от 20
км/ч. Водачът му споделил, че пешеходецът е излязъл на пътеката и той не е могъл да го
види. Бил уплашен. Когато дошъл автомобила на Спешна помощ, св. М. с помощта на още
един човек натоварили пострадалия в него.
От показанията на св. С. Р. - сестра на ищеца, се установява, че веднага след
произшествието ищецът бил приет в болница и му била поставена система. Казвал, че му се
губят моменти от самия инцидент и че има болки в главата и десния крак. Когато се прибрал
в дома си, тъй като живеел сам, свидетелката му помагала в ежедневните дейности. Тъй като
ищецът продължил да се оплаква от болки в коляното на десния крак, посетил ортопед. Той
му теглил кръв от коляното и му поставил гипсова имобилизация за около две седмици.
След това бил извършен преглед с ЯМР, при който било установено, че ищецът има скъсани
връзки и му била поставена шина. Въпреки, че изпитвал болка, се движел, но не можел да
спи през нощта поради уплахата и стреса, който е преживял при инцидента, бил изнервен и
отчаян заради състоянието на крака си. Посетил психиатър, който му предписал
медикаменти, за да спи през нощта и след около месец споделил, че са му подействали.
Свидетелствува, че понастоящем ищецът не можел да свива крака си и накуцвал с него.
След инцидента бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение на около
шест месеца. Върнал се на работа през м. януари 2021 г., но той като работел като
електротехник и изпълнението на трудовите му задължения било свързано с физическо
натоварване, а той все още изпитвал болки в крака, подал молба и през м. май се
пенсионирал.
Настоящата инстанция при преценката на показанията на този свидетел с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че е сестра на ищеца и е заинтересован от
изхода на делото, намира, че те касаят лично възприети от свидетеля факти, като
показанията са житейски логични, не се опровергават от останалите доказателства по делото
и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 405/04.10.2021 г., постановено по гр. д. № 727/2020 г. по описа на
8
Окръжен съд – Велико Търново, е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД – противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
9
трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 14.07.2020
г. ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ). Не е
спорно по делото, че същата е била уважена до размера от 1 482.60 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и до размера от 17.40 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
съответно тези суми изплатени на ищеца.
Спорните моменти в настоящето производство са причинените на ищеца
травматични увреждания, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на Н. А. П. и приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
(съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
30.06.2020 г., около 22.15 ч., в гр. Свищов, на кръстовището на ул. „Алеко Константинов“ и
ул. „Авксентий Велешки“, настъпило ПТП между МПС марка „Ситроен Ц2“, с рег. № ВТ
88****, управлявано от К. И. К. и пешеходецът Н. А. П., като МПС не пропуснало
пресичащия П. да мине по наличната пешеходна пътека, вследствие на което го ударило.
В резултат на процесното ПТП е пострадал ищецът по делото Н. А. П., в резултат на
което ПТП първоначално са констатирани следните телесни увреждания - мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана по дясно слепоочие, контузия на дясно коляно, а в
последствие - разкъсване на средна колатерална връзка и извършена оперативна
интервенция с поставена гипсово имобилизация, а още по-късно - фрактура на латералното
тибиално платно вдясно, хоризонтална руптура на медиален менискус, дисторзия на
медиален колатерален лигамент, начална мукоидна дегенерация, вътреставен излив в дясна
колянна става и била предписана имобилизация за 6-8 седмици с колянна ортеза.
Получените били и психични увреждания - безсъние, напрегнатост, липса на апетит,
отчаяние, тревожност и уплаха при спомен за случилото се.
От изложеното се налага категоричния извод, в случая са установени всички
елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Настъпилите за ищеца и описани по-горе
неимуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с виновното противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц2“.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази им
част (вкл. относно доказателствената сила на протокола за ПТП, механизмът на ПТП,
10
действията на ищеца, както и вината на водача на застрахования автомобил – нарушавайки
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП), като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трайната
съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011
г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о.
и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от Н. А. П. болки и страдания
вследствие на причиненото травматично увреждане, периодът за пълното възстановяване,
неговата възраст, причинените неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от Н. А. П. неимуществени вреди и
техния размер, изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав
споделя в тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 38 517.40 лв. – неимуществени вреди и 490.01 лв. –
имуществени вреди, доколкото за сумата от 1 500 лв. (1 482.60 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 17.40 лв. – обезщетение за имуществени вреди) вредите са
репарирани извънсъдебно, обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за Н. А. П..
Неоснователно обаче се явява възражението от ответника за съпричиняване на
11
вредоносния резултат от пострадалата (т. нар. „компенсация на вини“, уредена в чл. 51, ал. 2
от ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ.
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи
на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – напр. Решение №
206/12.03.2010 г., постановено по т.д. № 35/2009 г. по описа на ВКС на РБ. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.
7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
Т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Настоящият състав на въззивната инстанция, както посочихме по-горе, намира, че е
неоснователно релевираното възражение от ответното дружество, наведено още в първата
12
инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че ищецът при и по
време на предприетото пресичане на пътното платно не бил съобразил разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, както и пътната
обстановка в нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
При така приетите за установени правнорелевантни факти от събраните по делото
доказателства настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е
установено в процеса на доказване, че противоправното поведение на пострадалия е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на невъзстановимите вредоносни поселници –
претърпените увреждания. А, както посочихме по-горе, не всяко нарушение на уредените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното
обезщетение, като, за да е налице т. нар. „компенсация на вини“, следва противоправното
поведение на увредения да е пряка и непосредствена последица (в необходимата причинно-
следствена връзка) за настъпване на вредоносните последици. Това доказване трябва да бъде
пълно и главно, като процесуалното задължение (доказателствената тежест) за неговото
установяване принадлежи на страната, която твърди този положителен факт и която
релевира частично правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
- ответникът-застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. При
неустановяване на тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на
доказване при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг.
чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в
обективната действителност.
В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на касационната
съдебна инстанция с Решение № 98/24.06.2013 г., постановено по т. д. № 596/2012 г. по
описа на Върховен касационен съд на Република България, II т. о., ТК, в което се приема, че
„задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване“.
Във връзка със спорния въпрос дали ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл.
114 от ЗДвП, настоящата инстанция също споделя изводите на първоинстанционния съд и
на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установява по
несъмнен начин наличие на принос на пострадалия.
При лежаща върху ответника тежест да установи чрез пълно и главно доказване на
релевантните факти, на които се основава неговото възражение, доказателства дали ищецът
е нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, това знание не може да се предполага.
Същото е елемент от фактическия състав, обуславящ наличието на съпричиняване, и като не
13
е установено по несъмнен начин, възражението за принос на пострадалия и на това
основание следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Не са налице доказателства и за съпричиняване. Ето защо не е налице основание за
приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, до каквито изводи правилно и законосъобразно е стигнал
и първоинстанционният съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и изводите на първоинстанционния съд в
тази им част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Н. А. П. против ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер от 38 517.40 лв. – неимуществени вреди и 490.01 лв. – имуществени
вреди, доколкото за сумата от 1 500 лв. (1 482.60 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
и 17.40 лв. – обезщетение за имуществени вреди) вредите са репарирани извънсъдебно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Така - Решение
№ 81/04.09.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 212/2020 г.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 14.07.2020 г., от когато датира
заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 14.07.2020 г., но исковата
претенция в тази й част е от датата на предявяване на иска – 12.10.2020 г.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение е правилно и следва да се
потвърди.
14
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София следва да заплати на Н. А. П. от гр. Свищов
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 640 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 405/04.10.2021 г., постановено по гр. д. № 727/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, „*********, представлявано
от Б. Г. И. и Ж. С. К. – изп. директори да заплати на Н. А. П., ЕГН ********** от гр.
Свищов, ********* направените по делото разноски пред въззивната инстанции в размер на
940 (деветстотин и четиридесет) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15