Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 956 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от М.Л.Ж. иск с правно основание чл.51 от
ЗАдв., вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника М.Д.Ж. да му заплати сумата от
680000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неиуществени
вреди-болка, страдание и стрес, унижение, безпокойство, чувство за беззащитност
и малоценност настъпили в следствие на противоправните действия и бездействия
на ответника по изпълнение на задължението му като негов процесуален
представител /адвокат/ да защитава ищеца компетентно, грижливо и добросъвестно
довело до прекратяване на образуваното по иск на ищеца гр.д.№ 1000/2018г.
/преобразувано в гр.д. № 2536/2018г./ по описа на ВОС, ведно със законната
лихва за забава считано от датата на сезиране на съда с исковата молба – 28.05.2019г. до окончателното
изплащане.
В
исковата и уточняващата молби ищецът М.Ж. твърди, че ответникът е бил негов
процесуален представител – адвокат по гр.д.№ 1000/2018г. /преобразувано в гр.д.
№ 2536/2018г./ по описа на ВОС, производството по което е било оставено без
движение за изпълнение на съдебни указания за отстраняване на нередовности на
исковата молба. Излага, че ответникът своеволно, без знанието и съгласието на
ищеца е променил изцяло волята му касателно основанието на иска и ответника по
него, с което не е защитил по най-добрия начин правата и законните му интереси,
не го е осведомил за правата му и за развитието на възложената му работа в
нарушение на ЗАдв. и Етичния кодекс на адвоката, което е довело до прекратяване
на делото. Моли ответникът – М.Ж. да бъде осъден да му заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания, унижение,
безпокойство и др. в размер на 680 000 лева, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.05.2019г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Ж. е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че е бил назначен за процесуален представител на
ищеца М.Ж. по гр.д.№ 1000/2018г. по описа на ВОС, което с определение №
3247/10.12.2018г. по гр.д. № 2536/2018г. по описа на ВОС /в него е
преобразувано гр.д.№ 1000/2018г./ е било прекратено. Твърди, че първоначално
сезиращата съда искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№ 1000/2018г.
е била изцяло нередовна, във връзка с което на ищеца са били дадени указания за
отстраняването им. Твърди, че в изпълнение на професионалния си дълг ответникът
е посетил своевременно ищеца в Затвора в гр.Варна, където изтърпява наказание
лишаване от свобода и след запознаване с позицията му е подал уточняваща молба
целяща изпълнение на дадените от съда указания. Производството по делото е било
прекратено и изпратено по подсъдност на ВАдмС, а след повдигнат и решен спор за
подсъдност между гражданския и административния съд, ВОС е определен за
компетентен за разрешаването му. По повод дадените повторно указания до ищеца,
ответникът твърди, че е провел втора среща с него в Затвора, където М.Ж. му
заявил, че се отказва от предприемането на по-нататъшни действия тъй като е
завел няколко нови дела за постигане на същия резултат. Въз основа на това
производството по делото е било прекратено. Посочва, че не е обжалвал
прекратителното определение именно защото това било желанието на ищеца, който
недвусмислено е заявил, че се отказва от воденето на гр.д.№ 2536/2018г. по
описа на ВОС.
Излага, че добросъвестно е изпълнил
задължението си да осъществява процесуално представителство на ищеца по гр.д.№
1000/2018г. по описа на ВОС и не е допуснал никакви противоправни действия и
бездействия, поради което ако и ищецът да е имал негативните преживявания във
връзка с прекратяване на делото, то те не подлежат на обезвреда. Посочва, че в
този смисъл е и решението на Адвокатския съвет-Варна - № 30/14.05.2019г., с
което е отказал да образува дисциплинарно производство против него и
потвърждаващото го решение на Висшия адвокатски съвет от 18.07.2019г. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание
ищецът– М.Ж., чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – М.Ж., чрез процесуалния си представител оспорва предявения
иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че в качеството си
адвокат е бил назначен като особен представител по ЗПП на ищеца М.Ж. по гр.д.№
1000/2018г. по описа на ВОС, образувано по лично подадена от ищеца искова
молба, като след среща с него и с оглед процесуалната си компетентност е подал
уточняваща молба, така че иначе недопустимият от към твърдения иск на ищеца да
се преобразува в допустима искова претенция. Твърди, че е свършил работата си в
съответствие с принципите на адвокатската етика, което е било констатирано и от
Адвокатския съвет-Варна и Висшият дисциплинарен съд. Отделно от това оспорва
ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, които не могат да бъдат
отграничени от преживяванията на ищеца свързани с множеството други дела, които
води по различни поводи.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от материалите по гр.д.№ 1000/2018г. по описа на ВОС, същото е образувано по
повод подадена на 04.05.2018г. искова молба от М.Л.Ж. против Прокуратурата на
Р.България с посочено основание -
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. С
определение от 10.05.2018г. по искане на ищеца
е предоставена правна помощ по ЗПП за подготовка на документи и
процесуално представителство като със същото исковата претенция е оставена без
движение и на ищеца са дадени многобройни указания за отстраняване на
нередовностите й по почти всички пунктове на чл.127 от ГПК, в това число за
уточняване на фактически твърдения, правен интерес, петитум на претенцията и
др. На 16.05.2018г. е назначен като процесуален предствител на ищеца по гр.д.№
1000/2018г. по описа на ВОС определеният адвокат от АК-Варна – адв.М.Ж., комуто
е разпоредено да отстрани нередовнотите на исковата молба. В срок е постъпила
уточняваща молба от адвоката, удовлетворяваща изискванията за допустима искова
претенция, която съдът след като е приел е прекратил производството пред себе
си и го е изпратил на компетентния съд – Административен съд-Варна с
определение от 08.06.2018г. След разглеждане на повдигнат от последния спор за
подсъдност, делото е върнато на ВОС, образувано е като гр.д.№ 2536/2018г. и с
разпореждане от 16.11.2018г. са дадени нови указания до ищеца във връзка с
редовността на исковата претенция. Поради неизпълнение на същите и на основание
чл.129, ал.3, вр.ал.2 от ГПК производството е прекратено с определение от
10.12.2018г., за което ищецът Ж. е бил уведомен лично. Определението не е било обжалвано
и е влязло в законна сила.
Видно
от представените копия от листи от Книгата за вписване на служебните посетители
в Затвора –гр.Варна /л.236-237/, ищецът М.Ж. е бил посетен от адв. М.Ж. на
17.05.2018г. и на 17.12.2018г.
Видно
от представеният протокол № 30/14.05.2019г. Адвокатският съвет към АК-Варна,
след запознаване с постъпила жалба на М.Ж. срещу адв.М.Ж. с твърдения за
непрофесионални действия на адвоката спрямо интересите на клиента и след
направено проучване е взело решение, че не е налице основание за образуване на
дисциплинарно производство срещу адв. М.Ж.. Срещу цитираното решение е подадена
жалба от М.Ж. пред Висшия адвокатски съвет, който с решение от 31.07.2019г. е
оставил жалбата без уважение.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.С.Р.
/проведен чрез видеоконферентна връзка със Затвора в гр.Бургас/ и Г.М.М.
/сестра на ищеца/.
И двамата свидетели
посочват, че докато изтърпявал наказание- доживотен затвор М.Ж. е подавал
множество искови молби до съда във връзка със защита на интересите си и с това,
че не е доволен от присъдата си. Част от делата били прекратявани, други
завършвали с решение – някой ги печелел, други ги губел. Според св.Р., Ж. бил
„предаден“ от двама свои адвокати – единият „не му дал парите“, а другият ,
който поел ангажимент спрямо него не го извършил и „не написал касационна
жалба“. Св.М. пък посочва, че брат й бил разочарован от адв. Ж., с когото
разговарял по телефона във връзка с гр.д.№ 1000/2018г., тъй като бил „подал нов
иск срещу нов ответник“. В следствие на това М. бил разочарован, чувствал се
предаден и онеправдан, обезсърчен и безпомощен, загубил доверие в адвокатите и
в цялата съдебна система.
Предвид
така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.51 от ЗАдв. адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко
виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет.
Адвокатската професия е конституционно
установена дейност за подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита
на техните права и законни интереси /чл. 2 от ЗАдв./. Тя се осъществява чрез
устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа -
молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента
работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на
съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между
адвоката и клиента възнаграждение. Адвокатът представлява своя клиент пред
органите на съдебната власт въз основа на писмено или устно упълномощаване,
както и след определянето му за представител на страна, на която е предоставена
правна помощ, както е в настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1
и следващите от ЗАдв., адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия
и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за
необходимите за професията доверие и уважение, като при упражняване на
професията адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава
правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да
осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
Отговорност
на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за
страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално
право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до
погасяването на съответна процесуална възможност. Упълномощеният адвокат не
отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е
приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин
/Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./.
В случая, видно от хронологията на процесуалните действия на
съда и страните по гр.д. № 1000/2018г. по описа на ВОС, адв. Ж. е бил агнажиран
като особен представител на ищеца М.Ж. на 16.05.2018г. Още на следващият ден
/17.05.2018г./ адвокатът е посетил ищеца в Затвора в гр.Варна, след което в
указания срок е депозирал уточнения на исковата молба във връзка със съдебните
указания в този смисъл. След прекратяване на делото, за което е бил уведомен
лично ищецът Ж., той не е предприел действия по обжалването му. Установи се, че
в срока за обжалване на прекратителното определение от 10.12.2018г., М.Ж. е бил
повторно посетен от адв. Ж. в затвора /на 17.12.2018г./ и по неопроверганите му
твърдения е бил информиран от Ж., че вече е завел нови дела, с които ще
постигне същия резултат, поради което не се интересува от процесното. Тук
следва да се посочи, че след справка с деловодната система на ВОС се установи,
че само за 2018г. М.Ж. е бил ищец по повече от 7 дела, а в периода от
2017-2019г. е завел общо 18 броя дела във ВОС, което опровергава изложеното от
свидетелката М., че брат й е загубил доверие в правосъдието и цялата съдебна
система.
Изложеното
идва да покаже, че ответникът – адв. М.Ж. е действал в съответствие със
задълженията си по ЗАдв. и Етичния кодекс на адвоката като е извършил срочно
дължимите процесуални действия, с които е дал възможност на ищеца да получи
защита на твърдяните си права по иначе процесуално нередовната искова молба
подадена лично от него. В този смисъл са и произнасянията на АК-Варна и на
Висшия адвокатски съвет, които са били сезирани със случая. Какви точно са били
направените уточнения на исковата молба във връзка с указанията на съда от
10.05.2018г. и дали са били съответни на интересите на ищеца, настоящият
съдебен състав няма правомощия да коментира, а и не би могъл предвид тайната в
отношенията между доверител и довереник. Във всички случай обаче по делото
липсват доказателства за това, че до съда е следвало да достигне уточняваща
молба с различно съдържание от подадената такава от адв. Ж.. Предвид на горното
съдът приема, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника поради това, че същият е положил дължимата грижа в интерес на доверителя като е приложил
срочно необходимите законни средства за това, което прави предявеният иск неоснователен.
Отделно от горното съдът намира, че
самото прекратяване на гр.д.№ 2536/2018г. по описа на ВОС /преобразувано от
гр.д.№ 1000/2018г./ не представлява вреда за ищеца Ж., поради това, че с него
не се достига до погасяване на процесуалната възможност на страната да защити
интересите си чрез повторното й предявяване пред съда – възможност, от която ищецът
се е възползвал нееднократно. Нещо повече недоказани остават и твърденията на
ищеца, че именно действията на ответника по подаването на уточняваща молба
конкретно по гр.д.№ 1000/2018г. по описа на ВОС, които по същността си за
запазили висящността на спора, са му причинили твърдяните неимуществени вреди –
болки, страдания, стрес, унижения, чувство за беззащитност и малоценност.
Ангажираните гласни доказателства са хаотично изложени и неинформативни
касателно конкрените негативни
преживявания на ищеца по повод на отношенията му с адв. Ж. на фона на десетките
съдебни производства, в които е участвал ищеца Ж., част от които са засегнали доста
по-драстично вътрешния му мир и спокойствие. Абсолютно недоказан е и размерът
на претентираното обезщетение за претърпени вреди в размер на 680 000 лева
съобразно актуалния статут на ищеца изтърпяващ доживотно наказание в затвор и предвид социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Л.Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** иск
за осъждане на М.Д.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** да му заплати сумата от 680000 /шестстотин и осемдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неиуществени вреди-болка, страдание и
стрес, унижение, безпокойство, чувство за беззащитност и малоценност настъпили
в следствие на противоправните действия и бездействия на ответника по
изпълнение на задължението му като негов процесуален представител /адвокат/ да
защитава ищеца компетентно, грижливо и добросъвестно довело до прекратяване на
образуваното по иск на ищеца гр.д.№ 1000/2018г. /преобразувано в гр.д. №
2536/2018г./ по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава считано от
датата на сезиране на съда с исковата
молба – 28.05.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.51 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: